Анализатор: Меморандумът за украинското зърно е само временно решение

Какво следва за цената на слънчогледа – основната култура внасяна от Украйна – след подписването вчера на Меморандум между правителството и протестиращите земедески производители, по силата на който вносът от Украйна се блокира до изчерпване на количествата произведена у нас продукция през стопанската 2022-2023 г.? Справедлив ли беше протестът на зърнопроизводителите? И защо преди войната вносът не беше проблем?

По тези горещи въпроси разговаряхме с дългогодишен анализатор на пазара на зърно и маслодайни култури, който предпочита да запази анонимност поради чувствителността на темата.

Новетика: Как ще коментирате подписания вчера Меморандум?

Анализатор: Меморандумът е само временно решение. Производството на слънчоглед няма как да осигури достатъчно суровина за преработвателната индустрия, така че в близко бъдеще този внос ще бъде пуснат. Годишният преработвателен капацитет у нас е 3.3-3.5 милиона тона, а производството – 1.8-2 милиона тона.

Нещо повече, зърнопроизводителите обявиха, че имаме запас от 600 000 тона, което не е вярно. Имаме най-много 250 000 тона. Преработвателите тактично замълчаха пред тази неистина, тъй като нямат интерес цената на оскъдната стока да се вдигне.

И производители, и преработватели имат нужда един от друг, но понякога го забравят. Когато се почувстват по-силни, не пропускат да извият ръцете на другата страна. Най-често пазарните флуктуации създават условия за това. Но ми се струва, че парите, които им бъдат раздадени от ЕС като компенсации за украинския внос, ще ги накарат да пазят още по-дълго стоката си и така или иначе ще се наложи внос в някакъв момент.

Преди войната вносът беше почти изцяло от Русия. А сега е от Украйна. Тогава никой не протестираше.

Обичайно Украйна произвежда с по-малко торове и пестициди. Но след началото на войната на ней ѝ се налага да изкарва добиви от по-малка площ, което несъмнено налага ползване на повече торове.

Новетика: Справедлив ли беше протестът на зърнопроизводителите?

Анализатор: Всяка от заинтересованите страни може да има своите доводи и разбирания за справедливост. Това, което фермерите пропускат да направят, са анализите на взетите търговски решения и всички пропуснати ползи в резултат на изчакване на още по-добри от шоковите, високи изкупни цени, постигнати преди време. Именно защото са шокови, нямаше как да продължат вечно, а вероятно и да се повторят. Тогава много производители не продадоха стоката си, а решиха да изчакат, но цените на борсите спаднаха.

Страните, които наложиха едностранна забрана на украински стоки, всъщност обичайно се нуждаят от внос. Например Унгария – за да покрие нуждите си от от царевица – винаги е внасяла. През Полша също минаха огромни количества – и като внос в страната, и като транзит.

По отношение на протестите, ако нашите производители следват румънските, има една разлика: че нашите не са жертва на изпепеляваща логистика, която върви от дунавските пристанища на Украйна към Констанца. След като се разбра, че нито Украйна, нито Русия на този етап са особено заинтересовани от възстановяване на зърнения коридор – основно заради разработване през последната година на алтернативни маршрути/пазари и за двете страни – стоката се бави на Босфора заради забавени руски инспекции и корабите чакат до 50 дни. Това повишава разходите и ако преминаване през зърнения коридор струва 54-57 щ.д./тон (99-104 лв./тон), то ако стоката стига до Констанца и се товари оттам, разходът спада с около 20 щ.д./тон (36 лв./тон). Износителите на Констанца предпочитат да вземат украинската стока и румънският фермер трябва да се състезава ожесточено – да си осигури превоз до пристанищата и да намери изобщо място на стоката си там. Така румънският фермер има много повече основания да излезе на улицата, докато за нашите пристанища, конкуренцията е само вътрешна на този етап.

Новетика: Как ще се променят цените на зърното, ако се позволи украински внос?

Анализатор: Украинският внос засяга преди всичко вноса на слънчоглед. Количествата пшеница и царевица, които влизат в страната, не са особено високи.

Това, което сякаш всеки пропуска и не коментира е, че преди война в страната също е влизал слънчоглед, руски предимно. Капацитетите за преработка у нас са факт, видяхме и добавяне на нови през последните години, т.е внос отвън е нужен, за да бъдат покрити нуждите на преработвателите. Тези нужди стават още по-остри, когато не могат да разчитат на собственото ни производство, заради блокаж от страна на фермерите и нежелание за продажба.

Суровината е пряко свързана с цената на олиото и шрота, а освен това не се мисли и малко в по-дългосрочен план, за това, че преработвателят е положил огромни усилия да намери пазар на олиото си и именно наличието на тези пазари ще поддържа и постоянната нужда от суровина, което пък е добре за фермера, че има пазар за стоката му. Спирането на един завод е много сериозно и моето мнение е, че е по-добре да се купи скъпа стока, отколкото да се спре завод. И когато чуем, че преработвателите искат да спират заводи, може би трябва да помислим.

В цифри ситуацията изглежда така: 2020 г. – 38% от слънчогледа за преработка идва от внос, 2021 г. – това са 37%, 2022 г. – 42% идва от внос, като през 2022 г. се вижда спад на консумацията спрямо предходната година с 400 000 – 500 000 тона. Да, спаднала е, тъй като бяхме със забрана, и фермерите ни не продават.

Новетика: Кои международни борси движат цените на зърнените и маслодайните култури?

Анализатор: Основните пазари на българските производители са ЕС, Северна Африка, Азия. Цената се движи в зависимост от международни борси, считани за бенчмарк, като Matif за пшеницата, а Чикаго – за царевицата. Слънчогледът е в тясна връзка с петрола, биогоривата, и с особен акцент върху палмовото масло на Куала Лумпур и соята на Чикаго.

Новетика: След колко време ще се нормализират цените, ако се пусне украинският внос?

Анализатор: Зависи какво разбираме под нормализиране. Ситуацията остава все още силно взривоопасна и във всеки момент борсите може да се изстрелят отново нагоре. Но спадът в момента беше наложителен, тъй като големите консуматори и на олио и на хлебна пшеница са от cash strapped countries – страни с финансови проблеми, в които управлението на страната, обуздаването на бунтове и брожения може да се случи само ако има храна. Така че шоковите цени нямаше как да продължат дълго, тъй като това би означавало силно разклатена Африка, а в последствие – силен имиграционен натиск към Европа.

Новетика: Защо преди войната украинското зърно не беше проблем, а сега е?

Анализатор: Преди войната сякаш не виждахме много неща. Веригите са заляти от китайски мед, но никой не надигна глас или поне не в такъв мащаб като сега. От години, пресните млека в кутии от Западна и Централна Европа са много ниско качество; често изнасяме качествено сирене и камионите после се връщат (за да няма празни курсове) с кутии прясно мляко по 0.30 евро/литър (0.58 лв./литър).

Новетика: Получава ли украинското зърно преференции в ЕС?

Анализатор: От години има безмитни квоти на зърно от Украйна, като те постепенно се увеличаваха. Докато стигнем до момента с войната, когато украинската стока се движи вече свободно без допълнително мито.

Новетика: Какво убягва на широката публика?

Анализатор: Важно е да осъзнаем, че Украйна много скоро може да бъде част от ЕС. Последно чухме, че Украйна е готова да влезе в преговори с Русия за прекратяване на войната, ако процедурата по влизане в ЕС е по-бърза. Това звучи доста смело и издава сериозна мотивация да влязат в европейското „семейство“, което би могло да е абсолютен game changer. Тогава не знам на какво основание биха протестирали фермерите.