Звезда

Веднъж при мене без да пита,
се спря задъхано, със зов,
с очи искрящи Щастието
и даде ми една любов.

Но аз разсеяно погледнах,
небрежно махнах със ръка,
не знаех, че е първа и последна,
единствена в живота ми звезда.

Звезда – изгряла и угаснала,
сама виновна съм, сгреших…
За мене само тя бе блеснала,
а аз без жалост я убих…

Сега аз взирам се в небето
и търся моята звезда,
ала уви, нестоплено тупти сърцето.
Беззвездна е за мен нощта.