Зорница Илиева: Глобалното пренареждане, Близкият изток и Турция

Каква е ролята на Тръмп в пренареждането на силите в света? Кои сега са великите сили? Играят ли САЩ и Русия срещу Иран? Каква е ролята на Израел в Близкия изток? Ще се стигне ли до американска военна намеса в Газа? Ще се разпадне ли БРИКС? Ще има ли ескалация в Турция? И има ли опасност за България?

По тези горещи въпроси разговаряхме с Зорница Илиева, журналист и геополитически наблюдател.

Новетика: Как се пренаредиха глобалните сили с идването на Тръмп?

Зорница Илиева: Илюзия е да се смята, че Тръмп се е върнал в Белия дом случайно, без „благоволението“ на сили, които някои наричат „дълбока държава“. Или по-точно на част от нея.

След като Западът по принцип през последните години „отмени Русия“ и се стигна до примитивизиране на международните отношения, и то на фона на срив на икономиките на редица най-развити държави, явно е взето решение за алтернативни стратегии.

Тръмп определено е подходящ за противопоставяне на глобализма и въвеждане на реализъм в международните отношения. Без да се забравя, че за него интересите на САЩ са на първо място. Но се действа за поставяне в друга посока геополитическата реалност, както и да се промени езиковата среда. Демонстрира се връщане на традиционната дипломация за решаване на проблемите по света, което не отменя Русия, Китай, Северна Корея, Иран и т.н. да се посочват като противник, конкурент или направо враг. В зависимост от конкретния случай за реакция.

Но и при Тръмп продължава политиката на „моркова и тоягата“ за защита на американските интереси. Механизми като заплахи, натиск, прилагане на сила и финансови ограничения, мита и санкции, не са оставени в миналото. Случаят с Панама е доказателство, че се постига успех в името на „да направим Америка отново велика“, а подкрепата за новата агресия на Израел в Газа е само потвърждение на „никога не изоставям приятелите си“. Особено когато те са в регион, където ухае на газ, пренареждането на картите предстои, а израелските лобита в САЩ са едни от най-мощните. Така че ще се наблюдава и сблъсък, и подмолни игри, и заплахи, но и сътрудничество, ако това е от полза за Вашингтон.

Новетика: Ще успее ли Тръмп да привлече Путин като съюзник, за да победи Китай в битката за световна хегемония?

Зорница Илиева: Да бъде хегемон е едва ли не генетично заложено в САЩ. И част от политиките са насочени именно към недопускане Китай да отнеме тази роля на Вашингтон. Причината е постигнатата икономическа мощ на Поднебесната империя.

Но с днешна дата се допуска, че съдбата на света всъщност зависи от трите големи – САЩ, Русия и Китай – и те са в състояние да разделят сферите на влияние съгласно собствените си интереси и цели. Факт е, че след провежданата политика на „изолация” на Русия и наложени санкции, връзките между Москва и Пекин станаха приоритетни и повече от приятелски.

Във Вашингтон има теза, че поради разлика в размера на икономиките на Русия и Китай в полза на Пекин, броя на населението и исторически негативизми, Москва е заела позиция на „подчинена“ или най-малкото на младши партньор в отношенията си с Пекин – без да се отчита предимството на руснаците във военната промишленост и постигнати успехи в усвояването на нови модерни военни съоръжения. Така че „обратната посока на тактиката на Никсън“ се приема като лост за привличане на Москва към Вашингтон, което дава основание за предположение, че ще се разрушат връзките с Пекин. На този етап няма признаци, че Русия и Китай ще пренебрегнат постигнатите свои съюзни и приятелски отношения в полза на САЩ.

Новетика: Все пак Тръмп и Путин се обединиха, че никога не бива да допускат Иран да придобие ядрено оръжие, с което да изличи Израел?

Зорница Илиева: За Иран не е ясно в какво точно се състои сделката, която Тръмп предлага за ядрената програма. Затова отговорът на президента в Техеран е, че „ще умрем, но няма да допуснем да ни унижават“. Става въпрос за писмото, което Тръмп написа с предложения към Иран.

От своя страна, Путин не пропуска да подчертае, че са съюзници с Техеран, правят се военни маневри с участие на Русия, Китай и Иран при Ормузкия проток (воден път свързващ Персийски залив с Индийския океан), а заместник-външни министри на Москва, Техеран и Пекин се срещат в Китай и обсъждат стратегии при променената геополитическа обстановка, и настояват да се отменят санкциите срещу Иран.

Според някои информации, Иран е на крачка от придобиването на собствена ядрена бомба, но Москва поддържа тезата, че разработките са с мирни цели.

Да се „изличи Израел“ не е допустима цел, защото се помнят думите на Голда Меир: „Ние нямаме ядрено оръжие, но ако се наложи, ще го използваме“. Техеран е доста въздържан във връзка със заплахите от страна на Тел Авив или Вашингтон. Още повече, че понесе много загуби с ликвидирането от Израел на част от неговите проксита – Хизбула и Хамас.

Новетика: Каква роля играе Русия в Близкия изток?

Зорница Илиева: Русия не може да си позволи да напусне Близкия изток. Даже в Сирия все още държи военните си бази и приюти там – по сведения на арабски източници – повече от 8000 алауити, потърсили убежище след кървавите погроми над тях от радикалните групировки, подчинени на управляващите в Дамаск.

Русия опровергава мненията, че е слаба и войната в Украйна я е изтощила до степен да изостави своето влияние в региона. Което отваря място за играчи като Франция, Великобритания и т.н. Москва с Иран има постигнато дългосрочно стратегическо споразумение и внася не само дронове от Техеран. Път от Север на Юг, през Иран до Индийския океан, е геополитическа цел на Русия.

Новетика: А каква е ролята на Израел?

Зорница Илиева: Израел е в сложен регион, заобиколен от арабски държави, които имат своите интереси и стратегически цели. Воювали са помежду си, но с днешна дата Тел Авив се стреми да ликвидира не само Хамас в Газа, но и да установи контрол върху Западния бряг, което би ликвидирало идеята за „две държави“ т.е. държава Палестина и Израел.

Според повечето държави, членки на ООН, това е единственият начин да приключи десетилетният конфликт между Палестина и Израел.

Тел Авив е заел Голанските възвишения в Сирия, части от Южен Ливан, поставил е под собствен чадър друзите в Сирия и не крие идеята да „премести“ палестинците от Газа, с което би укрепил държавата си, разширил територията си и ще има неоспорима роля в Близкия изток.

За САЩ, Израел е съюзник и преден пост на интересите в региона. Но там играчите са повече. За сведение, Москва има отлични отношения с Тел Авив, което не пречи да твърди, че т. нар. „палестински въпрос“ може да се реши само чрез създаването на две държави. А ислямският тероризъм в редица случаи е бил подкрепян задкулисно от САЩ, Турция и други държави с определени цели. Най-вече за изграждане на тръбопроводи, които ще носят дивиденти при доставките до Европа. Което засега доведе само до срив на светските държави в Близкия изток.

Новетика: Ще се стигне ли до американска въоръжена намеса в Газа?

Зорница Илиева: Въпросът с Газа е повече от сложен. Прекалено много са цивилните жертви и това срина имиджа на Израел. Но пред анклава има достатъчно газ, заради което очите могат да се затворят.

Въоръжена намеса на САЩ едва ли може да се допусне, защото това ще противоречи на обявената от Тръмп „миротворческа политика“, която е обявил още в предизборната си кампания.

Ще се водят преговори с играчите в региона, ще се търси съдейстието на Саудитска Арабия и Египет, ще се упражнява натиск за отстъпки, но Нетаняху си има своите вътрешнополитически проблеми и е видно, че продължава с атаките в Газа. Този конфликт е десетилетен. Явно ще продължи.

Новетика: Има ли бъдеще БРИКС, ако Русия премине в орбитата на САЩ и ако Тръмп успее да намали американския дълг?

Зорница Илиева: Какво означава Русия да премине в орбитата на САЩ? Цел на Русия е да играе на равна нога със САЩ при решаването на световните проблеми. Без Путин да забравя да спомене за присъствие на Китай в тази „тройка“.

Все повече се увеличават мненията за „нова Ялта“, но това ще зависи от споразуменията, които може да се сключат между САЩ и Русия. Преговорите са задкулисни и не от вчера. Москва непрекъснато повтаря, че в Украйна воюва с НАТО, т.е. срещу САЩ, но това не пречи с Тръмп да си говорят по телефона. А представители на Москва и Вашингтон да се срещат на живо и да уточняват позиции.

БРИКС няма как да бъде изоставен от руснаците, защото там са страни, които останаха де-факто на страната на Русия, макар и с подчертан неутралитет в конфликта ѝ с Украйна. Може да има отстъпки за въвеждане на собствена валута на БРИКС, но на този етап това дори не се обсъжда.

Нищо не се говори и за изграждане на аналог на SWIFT, която система да ползват страните в БРИКС. Доларът може да е спокоен. Поне в това отношение. А намаляването на американския дълг ще зависи от политиката на Тръмп във вътрешен план и стягане на разходите.

Новетика: Колко е сериозна ситуацията в Турция след ареста на политическия съперник на Ердоган и кмет на Истанбул, Екрем Имамоолу?

Зорница Илиева: Обстановката в Турция е сложна. Ходът на Ердоган с арестуването на кмета на Истанбул Имамоолу е рисков. Цели се удар не само в личен план, защото е популярен лидер и може да бъде печеливш като противник на Ердоган при президентски избори. Когато и да са. Нанася се удар върху опозиционната Народнорепубликанска партия, защото се казва, че Имамоолу е корумпиран, свързан с ПКК т.е. с терористи, и е участвал в нагласени търгове. Значи обвиненията към управляващите за корупционни политики могат да се отнесат и към опозицията. Така да се срине имиджа ѝ.

Определено Ердоган е играч с дългогодишен опит и знае как се печелят избори. Може котка да мине през трафопост и токът да спре, което ще попречи да се броят като хората гласовете на пусналите бюлетини в урната.

Доста рано започнаха тези „партизански войни“ между управляващи и опозиция. По конституция президентски избори трябва да се проведат през 2028 г.

Но и самият Ердоган е бил арестуван в началото на кариерата му, когато се е кандидатирал за кмет на Истанбул. Заради стихотворение в ислямистки стил. Пък после стана кмет, премиер, че и президент. Който е управлявал Истанбул, после управлява Турция: това е старо правило. Причините са по-дълбоки, но протестите в подкрепа на Имамоолу продължават и предстои да се проследят последствията.

Новетика: Ще умре ли демокрацията в Турция с този арест, както казват протестиращите?

Зорница Илиева: Според управляващите в Турция страната е демократична, правова и спазва правилата за свобода на словото и човешките права. А на Запад казват, че Ердоган е диктатор, което не пречи да се опитват да го приобщят към себе си. Особено в този момент, когато Европа е принудена сама да се грижи за своята сигурност и да се превъоръжава. Значи Ердоган с достатъчно модернизирата си многобройна армия е добре дошъл.

Светската опозиционна Народнорепубликанска партия (кемалисти) твърди, че демокрацията е в опасност и организира масовите протести заради ареста на Имамоолу. Събитията предстоят, както и битката за повече права и демокрация. Целите на управляващите са други.

Новетика: Някои се опасяват, че Турция може да прояви териториални апетити към България в условията на пренареждане на световния ред?

Зорница Илиева: Турция винаги е следяла с голямо внимание Балканите, включително България. Стратегическата политика в това отношение се позовава на съществуването на население с турски етнически корен. Обгрижването на това население винаги е приоритет за Анкара. Във всяко отношение. Винаги се казва: „нашето сърце бие в Сараево, Прищина, Косово, Тирана, Кърждали“, но София винаги се е стремяла да поддържа добри отношения с този наш съсед.

Пренареждането на границите на Балканите не зависи от Турция. Както бе и при създаването на Косово. Въпреки че днес Анкара доста помага на Прищина, което не пречи да има отлични отношения с Вучич в Белград.

Дори и да има териториални мечти, те не се споделят гласно. Но че по света може да има пренареждане на граници, това е почти сигурно. Особено за Украйна. Въпросът е да се наблюдават внимателно процесите и да има стратегии как да се реагира при различни варианти, които могат и да се сервират изненадващо.