Зима

Зимата се пак навъси.
С поглед мрачен и сърдит
страх в душите ни поръси,
стресна вятър мразовит.

Със крилете му подгони
всички, кат вихрушка зла.
През дървета с голи клони
в снежна ярост завилня.

Тя от студ скова земята,
с дъх, отново заледи.
Сняг натрупа по нивята,
в миг стовари сто беди.

Колко още ще върлува
с яд, безмилостно дори?
Нека, даже да лудува,
бързо да се умори!