Журналисти без памет?

Случаят с арестуването на бившия премиер на България, Бойко Борисов, очерта много ясно демаркационната линия между медиите, като едните са Бойковистки, а другите Радевистки, едните на миналото управление, другите на днешното статукво. И от двата лагера се обвиняват в продажност, субективност и автори на фейкове.

Всъщност, хората отдавна са наясно кои журналисти са за Бойко, кои за Радев, кои за Киро, кои за едикойси. Още като ги видят на екрана и знаят накъде ще върви разговорът, кой ще бъде разпнат и кой полят с елей. Просто защото не притежават необходимия професионализъм, който се изразява най-вече в обективност и рефлексия към истината и справедливостта.

Но най-важното и същественото, което се случи е, че се разбра колко незнаещи и безпаметни са нашите журналисти.

Защото, ако беше обратното, те щяха да усетят, ако не с ума си, то с кожата си, че сбирката в кабинета на министър-председателя, с министъра на вътрешните работи и представители на полицията, е демонстрация на абсолютна зависимост и подчиненост на полицията от политическата сила, която в момента е на власт. Щяха да питат: „Защо, вие господа, заедно и в съглашение, извършвате незаконен арест, защо оказвате натиск върху редовите разследващи полицаи, викайки ги в кабинета и нареждайки им откъде да започнат своята работа и какъв резултат очаквате от тях?“

Ако нашите журналисти имаха памет как е действала социалистическата милиция, веднага щяха да разпознаят тежкия рецидив на милиционерщината. Ако имаха културата на знаещия, нямаше да пропуснат да защитят обществения интерес от това брутално посегателство върху разделението на властите. А точно това е в основата на демокрацията – многопартийна система, пазарна икономика, разделение на властите.

Ако нашите журналисти помнят и знаят смисъла и значението на професията си, нямаше да пропуснат да питат: „Защо, г-н министър, използвате МВР като бухалка? Защо, Вие, които обвинявахте предшествениците си, че използват Прокуратурата като бухалка, правите същото?“

Много от представителите на нашата журналистика са млади и не знаят какво е да живееш в милиционерска държава, но има и такива, които са достатъчно възрастни, за да знаят и да помнят. И точно от тях обществото ни очаква яростна съпротива към действията на тези, които обещаха почтеност и промяна. Обещаха спазване на закона и правилата, а не стъкмистика на обвинения и „виновен“ на всяка цена.

Обществото ни няма нужда от жертвен агнец, а от истина. Обществото ни очаква от журналистите с памет да посочат на днешните „почтени“, че да се сговарят министър-председател и министър на полицията да арестуват някого, без значение кого, не е нито почтено, нито демократично, нито очакваната промяна.

Ако нашите журналисти имаха памет и знание за това що е демокрация, хиляди пъти щяха да се противопоставят на чегъртането не просто на отделни политически фигури (които да допуснем, че носят голяма вина), а на цяла партия. А тя включва много обикновени хора, интелектуалци, хора на изкуството.

Нашите журналисти щяха да помнят и да знаят, че милиони излизаха по площадите десетки години, за да се сложи край на единовластието на една партия и да се даде простор на различни възгледи и убеждения. Щяха да питат днешните управляващи: „Защо искате да я няма ГЕРБ? Утре няма ли да поискате да ги няма и всички останали?“ Насилственото ликвидиране на цяла партия, чрез чегъртане, репресии и уволнения, неминуемо води до ликвидиране на друга и трета… и така, докато се върнем там, откъдето сме тръгнали. Журналистите с памет знаят това.

И тук няма как да не се сети човек за Сьорен Киркегор, великия философ-екзистенциалист, който твърди, че между дъщеря-проститутка и син-журналист избира първото. Изобличаващо. И тъжно. Сякаш философът е бил свидетел на днешния ден на България и днешната наша безпаметна журналистика.