Дъщеря на убит от Народната власт: Комунизмът ни причини смърт, загуба и липса на учение! (фотогалерия)

По повод 1 февруари, Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, ви представяме историята на 82-годишната Мариана Арнаудова от София.

Мариана е една от хилядите българи, чиито семейства и съдби са разбити от комунистите, завзели властта през 1944 г. и избили интелигенцията и предприемачите на нацията.

Разказ от първо лице за загубата, смъртта и прошката.

Новетика: Какво се случи с баща Ви?

Мариана Арнаудова: Втората световна война е в разгара си и ние отиваме в село Новоселци, защото трябва да се евакуираме, в София бомбите падат една след друга. Наемаме една селска стая и живеем там. В селото се евакуират още наши близки. Аз съм петгодишна.

В началото на октомври 1944 г. отиваме на гости, на рожден ден. Баща ми потегля сам с автомобила ни. А ние с майка ми и сестра ми тръгваме по-късно. По едно време, вече на празненството, майка ми пита: „А къде е Владо, той не дойде ли преди нас?“ „Ами дойдоха от кметството и го извикаха“, казват домакините.

Прибрахме се вкъщи, преспахме. На другия ден мама отива в кметството, да пита защо са задържали баща ми. Отговарят ѝ да не се безпокои, извикали го да свидетелства за някакъв човек и после ще го пуснат.

Няма такова нещо обаче. Не го пускат.

Казват ѝ, „може да му донесете храна, дрехи“. Това той пише и в бележки до майка ми. И мама започва да носи в кошница риза, дреха, чорапи, гащи… Това какво значи? Значи, че е бит! Даже ѝ беше писал, да дойде доктор, защото хернията му протекла. Защо ще тече хернията? Със сигурност са го били.

Мама продължава да го търси и пита отново къде е. Този път ѝ отговарят „нема го в списъцЕте“ на задържаните (виж фотогалерия).

Е как го няма? За какво са го задържали? За това, че е търговец?

Адвокатът на баща ми, Нисим Меворах (баща на поета Валери Петров), казва на майка ми, „прибирайте се у дома… щом го няма в списъците, значи не е в Новоселци“. Казали му, че изпратили баща ми в София.

И тогава адвокатът съветва майка ми, да подаде молба, за да се установи вдовица ли е и да знае какво да каже на децата си. Мама завежда дела, за да се докаже какво се е случило с баща ми.

В резултат на водените от майка ми дела, на 13 декември 1945 г., съдът определи баща ми Владимир Петров Арнаудов, за „безследно изчезнал, в неизвестност от началото на октомври 1944 г. без да има някакви известия за него и смъртта му“. (виж фотогалерия)

Много хора по-късно говореха, че знаят къде е гробът в Новоселци, където е хвърлен баща ми и много други… някъде покрай реката. Имаше една група „Истината“, които търсеха такива безследно изчезнали и те ми дадоха тази информация.

Новетика: Какво направихте след изчезването на баща Ви?

Мариана Арнаудова: Върнахме се в София и се настанихме в къща на баща ми, близо до сегашния Малък градски театър зад канала. Много беше тежко, нямахме никакви пари…

На майка ми не ѝ даваха работа. Където и да иска да започне, не може. Нищо не ѝ казват като причина. И тя се принуждава да отиде в Инфекциозната болница, където се заразява на 50 години с дифтерит. И тогава вече съвсем не може да работи. По това време министър-председател е Вълко Червенков. Тя се обръща към него с писмо, с красивия си почерк, с молба да бъде пенсионирана по болест. Той нарежда проверка и тя получава писмо от Министерски съвет, че пенсията ѝ идва.

 

По-късно разбрахме, че Държавна сигурност (ДС) се е опитала да вербува майка ни като агент. (виж фотогалерия) Пуснахме молба в Комисията по досиетата и научихме, че майка ни има досие. Четох го. Две години я мъчат да каже нещо, и накрая се отказват. Заключението е, че „този сътрудник не върши работа“. В своите доклади майка ми е писала само, че много се обичат със съседите.

ДС е вербувала именно близки на убити. Това не е случайно.

Новетика: Как попаднахте в католическото училище?

Мариана Арнаудова: Когато мама разбира, че не може да ни гледа сама, започва да готви в дом на италианец, понеже знаеше италиански език. Този италианец е част от съюзническите войски. Мама готви в дома му и там спи.

В София по това време има и италиански пансион. И тя ни дава там. Аз бях в първи клас. После ни питат, искате ли да станете католици? Ние приехме и получихме първо причастие. Царица Йоанна, съпругата на Цар Борис III, също помагаше на пансиона с храна, тъй като и тя беше католичка. По-късно правителството изгони монахините. И така мама ни прибра обратно.

Аз съм силно вярваща в Бог. Но когато бяхме ученици, комунистите ни забраняваха да ходим на църква. Не можеха да разрушат църквите, както правеха в Съветския съюз, затова не ни позволяваха да ходим там.

По-късно, в службата, носех на врата медалион с кръстче, и ме гълчаха: „Какъв е този кръст? Я да го махнеш!“

Новетика: Защо не успяхте да постъпите в университет?

Мариана Арнаудова: Тъкмо завършвах гимназия и исках да продължа да следвам. Обичам много географията и медицината.

Класната идва при мен и пита: „твоят баща от какво е починал?“. Аз казвам: „от катастрофа с кола“, тъй като имахме автомобил. И тя отвръща: „ще трябва да идеш в райсъвета, там събират децата“.

Отивам там и един служител ми казва: „ти не можеш да учиш повече“. Питам защо. „ами защото баща ти беше фашист и ние го убихме“, отвръща. А аз казвам: „не е така, дайте ми документ, че сте го направили… баща ми е безследно изчезнал“. А той казва: „иди си гледай работата и питай майка си“.

Какъв фашист е баща ми? Какво е фашизъм? Фашисти тогава бяха италианците… Забраниха ми да уча… Казаха ми: „Благодари се, че си завършила гимназия!“ Така решиха!

И така ме задължиха да работя в завода „Климент Ворошилов“, който произвеждаше телефонните апарати с шайбите.

Отивам там, да работя в метало-пресов цех. Един ден идва началникът на цеха, и пита: „тук ли трябва да работи това момиче?“ Бях си ударила пръста и от него шурти кръв. В цеха, постлан с дървени трупчета, работеха само жени. А мъжете са майсторите и те командват.

След време работа на пресите, където много хора си отрязаха пръстите, ми казаха: „Я иди да учиш полувисше, за среден техник“. Така излизах един час по-рано от работа и отивах в техникума „Атанас Романов“. Там ни преподаваха политикономия и математика, а след това практикувах в ковачница. Така след две години обучение, в завода ме повишиха до технолог по метала и се качих на горните етажи при конструкторите.

Новетика: Станахте ли член на БКП?

Мариана Арнаудова: Никога!

Когато работех в завода, майсторите трябваше да бъдат членове на партията. Директорът също.

Един ден мой колега ми довери: „Мариана, днес влязох в партията и черпя!“ Леле, Боже, щях да умра! По-късно отидох в стаята му, и му казах възмутена: „Може ли да се черпи за това?!“ А той отвърна: „Шшт! Да мълчиш! Че иначе няма да стана по-висок ранг!“ И така стана шеф на целия отдел. После го повишиха още.

Новетика: Защо все още има българи, които милеят по комунизма?

Мариана Арнаудова: Защото тогава хлябът беше 6 стотинки. Милеят за комунизма, защото тогава беше евтино.

Но как ще издигнеш икономиката в такава държава? Как ще накараш хората да работят в такава държава? Това не е възможно при комунизма, защото комунистите ти налагат какво да правиш.

Например по едно време исках да напусна завода и да ида на друго място. Не, не може. Партията се разпорежда с живота ти.

Бих казала на тези хора, че трябва да съжаляват за това си мислене. Те не знаят или са забравили как се живееше тогава.

Най-страшното при комунизма е, че хората му се доверяваха: че ще бъде по-добре, че ще има равенство, няма такова нещо. Комунизмът подлъгва и мами хората.

Както майка ми се смееше, комунизмът е „кому да, кому не“.

Новетика: Какво причини комунизмът на Вас и Вашето семейство?

Мариана Арнаудова: Загуба, смърт и липса на учение! Причини ни това, че мама я вербуват, за да доказва неща, които не може да докаже, и да вкарва хората в беда…

И до ден-днешен, като си спомня за баща ми, се питам: какво ви е направил? Какво искате от него? Нито е членувал в партия, нито е издавал хора. Той просто пътуваше в чужбина и развиваше търговия. Винаги носеше бомбе и караше кола. Ходеше на остров Тасос и търгуваше с маслини през фирмата „Храноизнос“, те превозваха маслините с гемии и ги изнасяха в чужбина.

Също пътуваше в Европа и търгуваше с дрехи. Носеше ни често нови дрешки… разказваха ми как не съм искала да нося старите рокли на сестра ми… не помня много… останах на 5 години без баща, сестра ми беше на 7…

Как може да оставиш една жена вдовица с две деца?! Тя беше просто домакиня.

Освен баща ми, още колко хора бяха убити по същия начин?! Колко още семейства бяха разбити!

Новетика: Простихте ли за убийството на баща си?

Мариана Арнаудова: През 1992 г. заедно със сестра ми писахме едно изложение, в което призовахме за разкриване убийците на баща ни. В документа пише:

„В името на неговата памет обвиняваме тези, които погубиха живота на баща ни и съсипаха нашия. Обвиняваме и искаме да знаем кои, защо и къде са го убили.“ (виж фотогалерия)

Как да простя?! Като се обърна и погледна портрета на татко (виж фотогалерия) и като си спомня какво е преживяла майка ми, и ние със сестра ми, как да простя?! Болката остава в сърцето. Говоренето за комунистическото минало боли и затова малцина говорят за него.

Но аз преживях това, което ми се случи и си казах, че ще вървя напред! Няма да се жалвам, че не съм завършила висше образование! Искам да съм здрава, искам и моите близки да са добре.

Комунизмът не ме смачка! Комунистите се опитаха – чрез баща ми и мъката на майка ми – да ме погазят и смачкат, но не успяха! Ще оцелеем!