Земя голяма колкото сърце
Стих посветен на 116 години от 22 септември 1908 г., Денят на независимостта на България
Земя голяма колкото едно сърце,
туптиш в ритъма на вечната история.
Пулсът ти отеква от тринадесет столетия
Дъхът ти сгрят е от благословия Божия.
Не те пречупи византийски жезъл,
не пусна кръста пред османски ятаган.
Стоически търпя ботуша на фашиста,
на призрака и на червената му сган!
За теб преплетоха девойките коси в Калиакра,
за теб Батак пропи пръстта с невинна кръв,
за теб на Шипка мятаха телата.
За мен Родино, земята ти е плът от мойта плът.
