Защо ли се върнах в България
Разказ на българин, живял 20 години в американския щат Калифорния
Пандемията от Covid ни затвори вкъщи. Накара ни да преосмислим много неща. Къде от страх за бъдещето, къде от здрав разум, ни подтикна да предприемем стъпки в живота, които в нормални времена едва ли бихме започнали. Така и аз. Казах си, какво ли би било, ако се завърна в България?
Четях по блогове и Фейсбук групи, колко било хубаво, как всичко се е променило към по-добро. Природата била прекрасна, хората били отзивчиви. Всичко било натурално и естествено. Тотално завръщане към корена. С две думи, било му дошло времето за промяна.
Но след една година на родна земя мога да кажа, че очакванията ми не се оправдаха. Вече чувам хората да казват: „Щом не ти харесва тук, се връщай там, откъдето си дошъл“. Но какъвто и избор да направя за бъдещето, мисля, че е честно първо да споделя какво видях и преживях за тази една година. Та нали ме нямаше цели две десетилетия!
Веднага се сещам за онази песен на големия български актьор Тодор Колев, в която той пееше: „Как ще ги стигнем хамериканците? Че и задминем, кога? Другари, уважаеми дами и господа, направо се чудя как е възможно това?!“ Та и аз така! Чудя се откъде да започна…
Но да направя едно уточнение: няма да говоря за политика, а за културния шок, който изживях. Все пак се прибрах от щата-мечта за много американци – Калифорния. Свят много различен от всичко тук.
Също съм наясно, че е трудно да се направи обективно сравнение между САЩ и България. Затова ще говоря само за това, което ме впечатли най-силно и на база моя личен опит.
Движение по пътищата
Винаги, когато съм посещавал България за кратко през годините, съм шофирал, но през последната една година се убедих в едно: тук се кара агресивно и с идеята, че „пътят е мой“.
Например когато шофираш по магистрала в бързата лента, внезапно си застигнат от смелчага, който кара някаква скъпа ламарина с 200 км/ч при ограничени 140 км/ч. И докато изпреварвам с позволената скорост, смелчагата застава точно зад мен и започва да ми свирка, присветва с фаровете и да иска да му се махна от пътя. Все едно това е „неговата магистрала“.
Смело твърдя, че има масово неспазване на правилата за движение по пътищата и пътните знаци. А произволното паркиране, лошите пътища със зейнали дупки и липсата на маркировка създават постоянно условия за пътнотранспортни произшествия (ПТП).
Фактът, че хората не могат спокойно да пресичат на пешеходните пътеки, наистина ме смущава. Значи, вашата ламарина е по-важна от човешкия живот, така ли? Пешеходците, млади и стари, притичват на пешеходните пътеки като зайчета. И когато някой профучи покрай теб на зебрата, е все едно, че те пази ангел хранител и на косъм прескачаш трапа. Знаете ли какво значи да бутнеш пешеходец на пешеходна пътека в Калифорния? Водачът е винаги виновен и това е златно правило! Докато в България не е така.
Липсата на достатъчен контрол на пътя, ниските глоби и невъзможността те да се събират, карат водачите у нас да се чувстват безнаказани. В САЩ няма начин да не си платиш глобата, ако имаш провинение. Стига се до отнемане правоуправлението на моторното превозно средство (МПС), затвор или дори фалит.
Особено прави впечатление, как служители на КАТ по пътя се подпират на автомобилите си. Пушат цигари и разговарят, без да внушават какъвто и да било респект като служители на реда. А най-страшното за мен е да ги видя излезли от автомобилите си в аварийните ленти по магистралите и да размахват палки. Това е толкова опасно за живота им! Един невнимателен водач е достатъчен, за да ги „измете“ от пътя.
Обслужване на клиенти
Завършил съм специалност „управление на хотели“. Преподавателите в САЩ ни учеха, че клиентът винаги има право. Дори клиентът да не е прав или да не може да прецени правилно дадена ситуация, има начини това да му бъде обяснено така, че да не бъде обиден или засегнат. Именно в това се крие ключът към доброто обслужване.
Но тук в България е обратното: клиентът винаги е виновен! И не само това. Той трябва да бъде порицан, може и нагрубен. Това се вижда от тона, с който бива обслужван. Думите „моля“ и“ако обичате“ досега не съм чул някой да употреби. Обикновено инструкциите са под формата на заповеди и ако не ги изпълниш, лошо ти се пише. Това е отношението.
Разбира се, има и примери за добро обслужване. Но ако говорим за продавачите в кварталните вериги за хранителни стоки, които срещаме всеки ден, те са особено нелюбезни. А за служителите по офиси и държавни институции да не споменаваме, въпреки че там очакванията уж трябва да са по-високи.
Например имах проблем със застраховка на личния си автомобил. Влизам в централния офис на застрахователя в София. Лъскаво фоайе ме води към още по-лъскави офиси. Влизам. В тях са насядали някакви хора на някакви бюра и всеки се прави, че не ме вижда. Ето това е за добре дошъл. Но вижте какво се случи след това.
Приближавам към едно от бюрата и с извинение, че безпокоя служителката, питам към кого да се обърна за моя проблем. Тя се обръща и ми посочва друго бюро, зад което седи един господин, който говори по мобилен телефон. Казва ми, „Питайте него“.
Приближих се към бюрото внимателно. След като разговорът на господина приключи, му казах, че са ме изпратили при него за моя проблем. На което той ми отвърна с въпрос, „Ама Вие бяхте ли долу?“ Не знаех за какво „долу“ говори. После се запътих към долния етаж, към друг кабинет. След като изчаках, там ме приеха, за да ми кажат, че трябвало да отида на съвсем друг адрес в друга част на града. Моят случай не бил за тях. Ех, поех дълбоко въздух и си излязох.
Отвън видях две служителки от лъскавия офис да пушат цигари и пият кафе до главния вход, беше около 14:00 часа. Браво! Чудесна работа свършихте днес, си казах. На това му викам загуба на време на клиента. След година в България, се научих да не обръщам внимание на тези неща. Свикваш с тях, все едно, че така трябва да бъде. Но не трябва да е така, нали? Ето още едно нещо, което смятам за нередно.
Сивата икономика
Забелязвам, че масово не се издават касови бележки, като се търси заплащане основно с пари в брой за малки и големи стоки и услуги. Имам пресен пример за това.
Трябваше да оставя колата си за ремонт, след като претърпях малък инцидент на пътя, не по моя вина. И така, откарах колата в един уж реномиран автосервиз. Имаха интернет страница, обявени цени… всичко необходимо, за да мисля, че са легитимни и предлагат добро качество на услугата.
В деня, в който трябваше да получа ремонтираната си кола и след като разбрах, че всичко ще ми струва няколкостотин лева, поисках да платя с банкова карта. Служителката ми каза с уверен тон, „Ние нямаме банков терминал“. Вие сериозно ли, си помислих. Е, взех си торбичката и хоп да най-близкия мол да тегля пари в брой, понеже нямах достатъчно у себе си.
Върнах се пак в сервиза, служителката си прибра парите и ми каза: „Хайде със здраве да си ползвате колата“. Онемях! „Ами няма ли да ми издадете касова бележка за ремонта?“, попитах аз. А тя се усмихна и каза: „Ако искате бележка, ще трябва да Ви начисля ДДС още 20% отгоре на сметката“. Свих устни и си тръгнах.
От тази случка бях в недоумение. В САЩ никога не съм имал проблеми с ремонта и поддръжката на автомобила си. Водиш го на сервиз, издават не само бележка, а цял ферман с всички цени на услуги и части вложени в ремонта, за да си наясно какво се случва с автомобила и за какво точно плащаш. Има и гаранция, разбира се.
Изхвърляне на отпадъци
Като заговорихме за коли, ще ви разкажа как хората изхвърлят отпадъци от тях. Натоварват това, дето не им трябва и хоп в дерето на реката, или в гората, или край пътя.
Така разбрах как се появяват онези малки купчинки тук и там край пътищата и извън населените места, с всякакви видове битови и промишлени отпадъци. Знам, че има много такива места в България, но за да не съм голословен, ето ви един пример, който се вижда дори от космоса.
Тръгнете по бул. „Цар Освободител“ на влизане в Кюстендил. От дясната страна на пътя малко преди детелината с път 62 от републиканската мрежа ще видите потресаваща гледка. Тонове отпадъци покрай малка река, която се влива няколко километра по-надолу в Струма. Мястото с отпадъците е видимо на Google Maps като бели петна по релефа на земята.
Това е мини екологична катастрофа. И картина, която ви кара да се замислите: в страна членка на Европейския съюз ли живеем или в държава от третия свят? Най-вероятният причинител на това незаконно сметище е намиращата се наблизо ромска махала.
Отношение към животните
С идването си в България се натъкнах на гледки, от които може да спре дъхът на всеки, който поне малко обича животните.
По малки и големи села и градове могат да се видят измършавели коне, впрегнати в каруци пълни „до козирката“ с какви ли не отпадъци. Завързани с по един метър синджир кучета, на които им се подхвърля по един комат хляб на ден. Масови отравяния на улични животни като котки и кучета, които уж пречели на някого, незнайно как. Това е масова практика по кварталите в градовете. Изхвърлени новородени кучета и котета в чували в контейнери за смет е другото безумие и безчовечие. Просто спирам дотук…. Мисля, че всеки разбира за какво става дума.
Причината за всичко това е неадекватна грижа за животните в България. В това се убедих, след като се захванах да спасявам едно бездомно коте от София, на което дадох името Принц. Без бързата намеса на ветеринарите от клиника Pet Friends то нямаше да оживее.
Заради Принц се наложи да търся помощ от всички възможни организации за спасяване на животни в страната. Нито една от тях не се отзова. Моите приятели и познати от САЩ вече трети месец даряват пари за лечението му.
Хубавото сега е, че вече ги няма глутниците кучета, които си спомням от моето детство. Но за сметка на това, популацията от бездомни котки е просто извън контрол и сякаш никой нищо не прави по въпроса. Хората дори смятат, че кастрацията (която е решение за спиране на тяхното размножаване на улицата) е нещо неправилно.
Споделих на мой приятел възмущението си от впрегнатите коне и вързаните кучета. Той ми каза, че конете са впрегатни животни, а кучетата са нашите пазачи. Въпреки че не споделям тази идея, разбирам, че това е начинът, по който някои хора се отнасят към животните в България. Няма проблем в това. Нали така живеят хората тук, но поне да се отнасят хуманно към тези животни. А тези, които не го правят, да бъдат наказвани. Вместо да смятат, че като прострелят някое бездомно куче или дадат газ с колата, за да премажат преминаваща котка по пътя, е нещо нормално.
В България често чувам хората да казват: „Какво си седнал да се грижиш за животните, то за хората няма кой да се погрижи“. Да видим как стоят нещата и по тази точка.
Липса на достъп за инвалиди
През далечната 1995 г. се поставя началото на изискване за изграждане в населените места на достъп на лица с увреждания до обществените сгради. Следват още наредби – от 2003 г., 2009 г. и 2021 г.
Какво обаче се случва днес? Забелязвам, че на редица обществени сгради наистина има рампи и дори платформи, чрез които да се даде достъп на граждани в инвалидни колички. Но самият достъп все пак липсва. Защо? Защото дупките и неравностите по тротоарите са непреодолимо препятствие. Някъде липсват дори тротоари.
Има и още: безразборно паркирани автомобили, които не позволяват безпрепятствено преминаване дори на обикновените хора, какво остава за хора с уреждания или в инвалидни колички.
Моята майка е трудно подвижна и с категория за инвалидност. Тя притежава син стикер за паркиране на автомобил на места за инвалиди. Когато трябва да я закарам някъде в София, се изправяме и пред още един проблем: колите, паркирали на местата за инвалиди, но без да имат синия стикер на прозореца.
В Калифорния например, глобата за така паркирали МПС-та започва от 400 щ.д. (726 лева). И не е само глоба. Отнемат се точки от талона, с което се повишава застраховката на колата. Също шофьорът влиза в списък с рискови водачи и нарушители на закона за движение по пътищата.
Тогава, кажете ми, как да се наречем цивилизовано общество? С право България има статут на развиваща се държава и е на 56-о място според Индекса на човешкото развитие на ООН.
Надеждата ми е, че един ден, ако отново реша да се завърна в България, наистина ще видя положителната промяна, която така очаквах този път.
Добра представа сте добили за реалността там , която и ние виждаме при всяко едно пътуване , но как да преодолеем носталгията , нашите мечти за едно “завинаги прибиране в БГ се изпариха още през 2011-2014 когато се местихме , уж за постоянно , но просто не се получи , оставаме си с мечтите за една здрава, чиста и спокойна България .
В България има голям потенциал и прекрасна природа. Затова си заслужава. Иначе все още сме страната на абсурдите.
С този човешки „материал“ няма никакъв потенциал! За жалост.
България си е една развиваща се страна в която преразпределнието на капитал от сива и престъпна дейност все още си се случва. Мисленето все още е дълбоко обременен от соца, а по-младото поколение не го е грижа. Най-страшното е завистта и омразата сред хората. „На добър път мила родино.“
Няма такава и едва ли някога ще има. Сега като ме питат да ли да се връщат в България, имам друг отговор. А пък тези, които ми говорят колко била хубава България, само въздишам и нищо не казвам!
Относно обслужване на клиенти – Заповядайте в Германия и тогава това което сте преживели в България ще Ви се стори песен 😉
Така ли, че в Германия са ме обслужвали и какво… не са от най-любезните, но хората си вършат работата. Сега обаче, да не забравяме, че в Германия в сектора на обслужването работят много имигранти от източна Европа, нали?
Авторът не казва нищо ново. Да се сравнява България с Щатите е несереозно.С Щатите не може да се сравнява в каквото и да е отношение нито една държава защото те са си в съвсем различна лига. България има коренно различно минало, намира се на Балканите, през годините е имала по- голямо и решаващо влияние за оформяне на манталитета от Ориента, отколкото от Запада, идва от един социален строй ( социализъм), който е различен от този на Запада и който е повлиял дълбоко върху манталитета на хората. След 28 год. в Калифорния, преди три години се завърнах в България. Да, стандартът е по- нисък, манталитетът е друг, но аз се чувствам добре – имам много приятели, богат духовен и културен живот, пътувам из България и света , занимавам се с благотворителна дейност. Аз смятам, че е морално задължение на всички, които сме се завърнали, не само да констатираме негативите в обществото, но и да разпространим и внедрим хубавото и доброто, което сме научили в чужбина, кой, както, където и по какъвто начин може , за да спомогнем за промяната, която всички искаме ! Манталитетът не се променя бързо, взима едно, две поколения, зависи от икономически и политически условия . Аз знам, че може би докато съм жива няма да видя това, което всички желаем , но макар и бавно стават промени .
Бъдете здрави 🍀
По тази логика, никой няма да може да изкаже каквото и да е лично мнение за впечатленията си в България. Но аз го направих въпреки да знаех, че ще има всякакви коментари, което е Ок. Само да посоча, че статията си за това казах: „Също съм наясно, че е трудно да се направи обективно сравнение между САЩ и България. Затова ще говоря само за това, което ме впечатли най-силно и на база моя личен опит.“ Ето това тази статия и нищо повече. Сравнение не може да се прави, но и може. Въпрос на гледна точка. Някои неща са твърде различни, а други просто са в сферата на абсурдите, безхаберието, и жаждата за власт, пари и „вижте ме кой съм.“ Да, това е Ориента, няма съмнение в това. А те промените, може да стават бавно за едни, а за други, въобще да няма промени. Каквото обаче да си говорим, хората ми казаха. Това, което си написал е точно така.
Как така се върнахте в България след 28 години, ми е чудно? Освен да сте се пенсионирали в САЩ и да живеете с пенсията си в БГ друга причина не виждам. Ама тогава, нямам какво да ми разтягате тия локуми, защото човека правилно си го е написал. Като гледам, от истината боли най-много.
Спомняте ли си онази фраза на вече покойният Милен Цветков от неговото предаване, когато все задаваше този въпрос, „Ама, как така?“ Ами, ей така, върнах се с един акъл, но пък си тръгвам с безценен опит от това, как може живота да те очука от всички страни и сега вече със смелост казвам, че наистина не съм расъл в саксия и няма какво повече да ме уплаши. Да му мислят тия дето си мислят за връщане в България, ама колкото и да го мислят, като са решили, може ли да ги спре нещо? Искат да помогнат на родината. Само дето тая родина нещо вече не я виждам. Не са виновни политиците, нито системата. Виновни са самите хора. Лошотията в тях и нежеланието за промяна. Закостенялото мислене и постоянното осъждане на другите, както и бягството отговорност. А пък тука как лъжат хората, не е истина. И обещанието го нямат за нищо. Хайде сега да видим, как ще се оправят нещата!
Ех, така си е, за жалост. След 25 години в Западна Европа се сблъсквам със същото. А най ме дразни, когато лекарите ми говорят на „ти“.
А, това пък е най-малкия проблем. Все едно ние сме си длъжни или нещо се познаваме и трябва да си пием кафето заедно. Няма такова нещо. Хайде да имаме уважение един към друг. Нали така?
Живях в Англия близо 10 години и през 2024 реших да се прибера. Вече съм тук 5 месеца и съм обеден , че направих ужасна грешка. Да , родината е красива и слънчева – но това не може да измести ъбсурдизма в почти всяко едно житейско отношение. Наистина желая да променя много неща , но това е просто непосилно. Не бягам от отговорност, но системата тук е създадена по такъв начин , че просто не може да прогресираш освен ако не си фрашкан с пари, а и това не е гаранция – трябват ти и връзки.
Много е прав човека, но това да го каже на Киро – траволта той от групата на silicone valley.
Браво на автора за статията. Родом съм от Кюстендил, но не живея там от много време. Но познавам добре града и реката, която се говори в статията. Вчера попаднах на този репортаж на Нова. https://www.vbox7.com/play:d2886eaea8&start=10 Всичко е истина. Репортажа на Нова е абсолютно тенденциозен Нищо от истината за това сметище не се казва. А именно, че причината за него е прогресивно разрастващата се ромска махала, която скоро може да стане по-голяма и от самия град. В репортажа няма представители на местната корумпирана власт. Знаете ли, че кмета на Кюстендил, който в крайна сметка нови отговорност за това, което се случва в града е избран за първи път през 2007 година ( пред 15 години) и че града е доведен до мизерия и мърсотия. И той е от ГЕРБ и какво направи с града? За това хората ще бягат от България.