Защо ли

Защо ли облак тъмен
надвиснал е в нощта?
Защо ли пак вести ме
в сън нежен и омаен…?

Докога нашественикът
черен, мрачен, вреден
ще ме води
в беззвездния безкрай…?

Где ли слънцето се скрило?
Под воала на нощта?
Дали в съня си то крои,
как зората да пробуди,
за да тръгне да се труди?
Че очакван е от всички
и тревички, и мушички
дъжд от пръски на роса
да събуди сънени лица.

Нека бялата луна
да потъне във нощта!
Да изгрее слънце ясно!
Да прегърне ни безгласно!
С нов живот да ни дари!
И да станем по-добри!