Заговорът

Тайната стана явна!

На 14 август 2021 г., в сайта Фактор, беше публикувана статия, където се хвърля светлина върху машинациите около идеята, „Домът-паметник на БКП“ на връх Хаджи Димитър да стане Паметник от национално значение.

За сведение на незнаещите:

Върхът е преименуван неофициално и негласно, обратно със старото му турско име „Бузлуджа“, за да не напомня на изпадналите в амнезия поколения, че комунистическото капище затиска със страшна сила костите на герои, дали живота си за забравилия ги вече български народ.

От статията става ясно, че зад Червения заговор за реинкарнацията на Чинията стоят реални имена, на хора с титли, експертиза и претенции, от т.нар. Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ).

Това стана възможно, вследствие на запитване от страна на депутата от „Демократична България“ (ДБ), Мартин Димитров, към министъра на културата, относно това, кои са експертите, взели това скандално решение.

Не знаем, дали това питане е съгласувано с партийните му началници, но едва ли. Защото дедите на някои от тях сигурно са изобразени по мозайките в търбуха на Чинията. Това се потвърждава и от оглушителното мълчание от страна на ръководството на Модерната градска левица.

Както и да е, министърът отговаря и вече познаваме персоналния състав на Съвета и резултата от гласуването в заседание №92 от 19 юли 2021 г., както и как е протекло самото заседание.

Предложението за Решение е на вносителя (т.е. инициатора на операцията), директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), арх. Петър Петров, и е гласувано единодушно от членовете на Специализирания съвет, при двама въздържали се и един отсъстващ, а именно:

арх. Петър Петров – директор на НИНКН,
проф. д-р Хитко Вачев – председател на СЕСОНКЦ,
арх. Дарина Димитрова – зам.-председател на СЕСОНКЦ,
проф. д-р Анелия Божкова,
доц. Д-р Иван Ванев,
д-р Здравка Куркутова,
арх. Диляна Кирова,
арх. Петкана Бакалова,
проф. д-р Валентин Тодоров,
д-р Найден Прахов,
проф. д-р арх. Тодор Булев,
арх. Юлий Фърков.

Има само двама въздържали се: доц. д-р Стефан Александров и Георги Кръстев.

Отсъстващият, закономерно, е гл. асистент д-р Никифор Харалампиев. Той участва в екипа на Фондация „Проект Бузлуджа“, която се опитва да реинкарнира Червеното капище и следователно е заинтересовано лице. Това показва, че деянието е замислено твърде внимателно и е осигурено с всестранна юридическа подкрепа.

Според сведенията от цитираната статия, фондацията била поместила на официалната си страница следното цинично заявление:

„Нашата цел за бъдещето е да запазим сградата като място на взаимно разбирателство, толерантност и образование, символ на разрешения конфликт, който може да служи за пример за хилядите други забравени паметници и обекти.“

Освен всичко друго, изявлението представлява квинтесенция на целия замисъл около заговора. Този бисер на посткомунистическия реализъм може да накара дори и Нечестивия да се пръсне от завист, защото неговите опити да коментира Евангелието биха изглеждали като жалки напъни на профан, в сравнение с посочения шедьовър.

Предполагаемото отчаяние на Сатаната би било лесно обяснимо, предвид висотите които достига комунистическият/посткомунистическият Новоезик, в областта на коварството, лицемерието и лъжата (развит и усъвършенстван още повече от левичарите неомарксисти).

Елементарният превод на горния текст, от червен Новоезик на човешки език, би значил нещо такова:

„Нашата цел за бъдещето е да запазим „Дом-паметника на БКП“ като място за поклонение на нашите потомци и място за образоване на идущите поколения в духа на комунистическия прочит на историята за борбата на АБпФК за светло бъдеще, а също като символ на победата над монархофашизма. Този паметник може да служи като пример за възстановяване и поддържане на хилядите други позабравени паметници на АБпФК и обекти на антифашистката борба, с оглед възпитанието на децата и младежта в уважение към паметта на борците.“

На всичкото отгоре, този бисер на Червения Новоезик, дори и в буквалния му прочит, е пълен логически нонсенс:

Какъв „разрешен конфликт“, какво „взаимно разбирателство и толерантност“ може да съществува, когато десетките хиляди жертви на комунизма са забравени и само тук-таме се мяркат мизерни паметничета, на фона на хилядите комунистически монументи, често издигнати върху разрушени паметници на български патриоти.

За какво „образование“ става въпрос, когато 30 години беше забранено от същите тия хора или родителите им, да се преподава най-новата българска история, като в резултат се възпитат едни индиферентни поколения, нищо непомнещи от близката история, за да бъдат лесно манипулирани по площадите…

ПостКомунистическа Реставрация

Чисто и просто, историята с Чинията е брънка от веригата по подготовката за извършване на официална Реставрация на ПостКомунизма в България. Ако само погледнете физиономиите в последните две Народни събрания, ще видите все познати Деца и Внуци на АБпФК, а от непознатите, повечето са Внуци или Близки роднини (вече има и Правнуци) на АБпФК.

Естествено, на посоченото заседание на СЕСОНКЦ, прения не е имало, алтернативни гледища не са споменати. Просто членовете на Съвета, като едни класически заговорници, са бързали, в суматохата на конституционната криза, да пробутат решението за подпис от министъра, който не би трябвало да е проблем, предвид червеното му потекло.

Излязоха приказки, че почти всички от посочения състав на СЕСОНКЦ, са Деца, Внуци или Близки роднини на АБпФК, включително и „тъмносиния“ арх. П. Петров (не е чудно, от опит знаем, че немалка част от т.нар. „тъмносини“ се оказаха преимуществено Внуци или Близки роднини). Дали това е вярно, не се знае, но със сигурност ще стане ясно. Та нали в България всички се познаваме…

Изказа се и друга хипотеза, в смисъл че членовете са изкушени от Мамона, в лицето на иженарицаемата Фондация. Тази хипотеза, според нас, също е допустима за обсъждане, предвид обичайната практика в страната и сред „народната интелигенция“.

Но уви, людете предполагат, а Господ разполага. Взе, че им мина котка път на експертите. Работата се размириса и министър Минеков първи се изсули от заверата. Бил заявил, че няма да подпише (с подписа му решението веднага влиза в сила). Явно е решил да запази остатъци от някакво достойнство, след като се беше проявил по протестите като ковчежник (носач на ковчези) и Авгобол (мятащ яйца). При това, мяташе яйца и срещу институцията, където влезе (неочаквано) като министър и откъдето започна война на много фронтове (срещу неправилните медии)…

А иначе, досега работата напредваше с пълна пара. Левичарски донори снасяха финансов ресурс. Млади европейски реставратори-левичари въодушевено работеха в утробата на Чинията по ремонта и възстановяване на комунистическите мозаечни символи. Рекламата на „обекта“ вървеше по целия свят.

Но да не ликуваме преждевременно! Заговорът за реинкарнация на Чинията все още не е докрай разобличен. Всичко е в ръцете на антикомунистическите продемократични сили.

Да не забравяме още, че процесът за опит на ПостКомунистическа Реставрация не е блокиран, въпреки междуособиците в лагера на реставраторите, представляващи по същество две крила на едно и също неформално политико-икономическо образувание – Кастата на АБпФК.

Една част от тези генерични наследници, да ги наречем консерватори, или ЧервеноРуски (известни още като „старите“, въпреки че там са представени всякакви възрасти), са Деца и Внуци на АБпФК или на близките им роднини, потомци на ръководни партийни кадри, както и по-голямата част от членската маса на БСП. Те не приемат новите левичарски идеи на неомарксистите, в политиката провеждат проруска линия, а в икономиката са привърженици на социалдемократически и социалистически теории. Поддържат своето влияние с активната помощ на руското разузнаване и политически кръгове.

Докато другото крило – „либералите“, или ЧервеноЛевите (всъщност левичари, привърженици на неомарксизма), са по-млади, предимно Внуци на АБпФК или на близки техни роднини, получили високо образование, включително на Запад. Те разчитат на финансовата и идейна поддръжка от левичарските неомарксистки кръгове в Европа и САЩ, и провеждат тяхната линия в политиката и икономиката. Значителна част от тях презират СССР/Русия, както и възгледите на бащите и дядовците си, но се ориентираха (по стар семеен марксистки рефлекс) към неомарксизма, предимно към джендър движението, правата на ЛГБТ, държавната намеса във възпитанието на децата, разбиването на семейството, както и към другите движения под шапката на тази нова тоталитарна идеология, водещи към установяване на новия марксистки ред.

В случая, единственото полезно за България е това, че разделението между тези две крила на Кастата вече започва да прераства в някаква форма на междуособна война. Но това може да е временно и е възможно обединение под някаква форма, както неведнъж е ставало по време на Прехода, тъй като тези крила имат общ генезис и широк кръг от общи интереси.

Не трябва да се забравя, че зад тях стоят олигархични групировки със специфични икономически интереси. От дълго време Кастата на АБпФК и генеричните им потомци няма контрол върху изпълнителната и законодателна власт в Републиката, въпреки, че винаги е владеела средния и големия бизнес, и е имала голямо влияние в институциите, особено в някои от тях свързани с външната политика, сигурността, разузнаването и контраразузнаването, образованието, науката и културата.

Затова особени надежди се възлагат на настоящия опит за тази ПостКомунистическа Реставрация, която тече в момента, внимателно и грижливо съвместно подготвяна вече две години с големи финансови средства, а възможно и с помощ отвън. Заговорът за реинкарнация на Чинията, като комунистически фетиш, е много важна брънка в процеса на тази Реставрация…

Да не забравяме също, че евентуален успех на процеса не само ще съсипе страната, но и е възможно да докара Северния ботуш.