Ямато и Мусаши – два величествени военни японски кораба

За реализиране на имперските си амбиции преди и по време на Втората световна война, Япония се подготвя широкомащабно и много грижливо. Впрегнати са всички сили на науката, промишлеността и военното оперативно изкуство. В резултат се създават оръжия с много високи бойни способности. Като такива могат да се посочат модерни тежки самолетоносачи, линейни кораби, великолепни самолети изтребители, бомбардировачи със завидна далечина на действие, подводници, подводници-самолетоносачи, модерни торпеда и други.

Линейните кораби са от класа на най-мощните артилерийски бронирани кораби на 20-и век. Те са символ на могъществото на военноморските сили (ВМС) на морските държави, т.е. средство за осигуряване на господство по море. Линейните кораби са предназначени за осигуряване на висока ефективност на морските съединения, т.е. за нанасяне на мощни артилерийски удари по корабите на противника (преди всичко по себеподобните линейни кораби), за разрушаване на стратегическите му брегови обекти и за поддръжка на десанти и сухопътни операции. Тези кораби са тежко бронирани и въоръжени с далекобойни и голямокалибрени оръдия, способни да унищожават противниковите плавателни средства от големи дистанции (не допускайки удари от противниковите далекобойни оръдия).

Участващите във Втората световна война линейни кораби са с грамадна водоизместимост (20-75 хиляди т.), дължина до 280 м, калибър на оръдията до 460 мм, дебелина на бронята на корпуса над 400 мм и екипаж от 1500 до 3000 души.

Настоящата статия има за цел да покаже какво са представлявали линейните кораби Ямато и Мусаши, ненадминати по много показатели от всички съществуващи до този момент противникови кораби. Корабите Ямато и Мусаши са гордостта на Япония.

През 1937 г., в обстановка на много висока секретност, Япония започва да изгражда първия от планираните за построяване супер линейни кораби. Задачата на последните е да превъзхождат по огнева мощ най-добрите бойни кораби на военноморския флот (ВМФ) на САЩ. Тези гиганти са се отличавали с грамадно водоизместване, силно бронирана конструкция и голямокалибрена артилерия. Нито един от линейните кораби в цялата история на корабостроенето не е могъл да се сравнява с тях. На стапелите са заложени за построяване линейните кораби Ямато, Мусаши и Синано.

Линейният кораб Ямато е заложен за построяване през ноември 1937 г. и е спуснат на вода през юли 1940 г. През 1942 г. е построен и вторият линеен кораб Мусаши. По-късно строителството на линейния кораб Синано е спряно и той е реконструиран в тежък самолетоносач. Водещ линеен кораб във ВМФ на Япония става Ямато, наречен на древното име на Япония и издигнат до ранг на божество.

През 1921 г. се е състояла Вашингтонската конференция, която е лишила Япония от възможността за числено и качествено превъзходство над вероятен противник. Япония избира пътя за създаването на кораби, които да превъзхождат по бойни качества корабите на противника, да бъдат непотопяеми, а с артилерийското си въоръжение да унищожават всички видове вражески кораби.

Линейните кораби Ямато и Мусаши са били въоръжени с 460 мм и оръдия, които със снарядите си от 1460 кг са могли да унищожават цели на разстояние 42 000 м. Скорострелността на оръдията е била висока (за такъв калибър) – до 2 изстрела в минута. По изчисления, дебелата броня на кораба е могла да издържи попадение на 460 мм снаряд, изстрелян от дистанция от 21 000 до 30 000 м.

Не по-малко впечатляваща е бронята, защитаваща Ямато и Мусаши от авиационни бомби. Противоторпедната броня на разглежданите кораби също е на ниво, макар че стоманата не била с необходимото високо качество (поради изостаналост на Япония в технологическо отношение). Последното обаче не се оказало фатално при последващото бойно използване.

Корабите от типа Ямато на вода са изглеждали много величествено и впечатляващо. Нито един от корабите на императорския военноморски флот на Япония не е могъл да се сравнява с тях. Но те са влезли на въоръжение, когато инициативата при воденето на морските сражения вече е била в полза на американците.

Нямайки собствено надеждно въздушно прикритие и поради допуснати грешки на командването на флота (на адмирал Тюити Нагумо), Ямато и подобните му кораби са се оказали уязвими за палубната авиация на американските самолетоносачи. Японското командване с неохота е включвало в преки бойни действия линейните супер кораби, нежелаейки да ги рискува. Когато се е налагало да бъдат използвани, това е ставало с голяма неохота.

Двата много скъпи кораба на императорския флот в крайна сметка са потопени с гигантски усилия от американска страна. За да бъде потопен Мусаши, през 1944 г. са били необходими не по-малко от 19 торпедни попадания и 17 преки попадения на големи авиационни бомби. Това е станало при сраженията в залива Лейте.

На Ямато му е провървяло повече, но той е бил прехванат на 7 април 1945 г. в Източнокитайско море, когато е бил жертван в самоубийствено сражение, за да помогне на обсадените в Окинава японски войски. Линейният кораб Ямато е бил атакуван от около 380 самолета (по други данни от около 227 самолета) с големи авиационни бомби. Успоредно с това, корабът е подложен на торпедна атака и е улучен от 18 торпеда. При взривяването му, вследствие на преките попадения на авиационните бомби и торпедата, се издигнала гъба, подобна на ядрен взрив. Височината на гъбата е била около 2,5 км.

Самолетоносачът Синано е пропуснат като такъв от американското разузнаване. Все пак Синано, който е пренасял 50 броя самолети-снаряди Yokosuka MXY 7 Ohka за камикадзе, е прехванат и повреден, а впоследствие потопен с голям брой торпеда от вълча глутница подводници тип Archer Fish. От 2500 души екипаж на самолетоносача загиват 1400 моряци.

На подводниците Archer Fish е признато потопяването на самолетоносач с водоизместимост 28 000 т. Едва след края на войната се разбира, че подводницата е потопила самолетоносач с водоизместимост 72 000 т.

Тактико-технически данни на линейния кораб Ямато

– Въведен в експлоатация на 16 декември 1941 г.
– Потопен на 7 април 1945 г. при Окинава
– Водоизместване (пълно) 72 810 т.
– Дължина 263 м.
– Ширина 36,9 м.
– Газене 10,4 м.
– Брониране
– Борд 410 мм.
– Главна палуба 230 мм.
– Горна палуба 50 мм.
– Кули на главния калибър 650 мм.
– Кули на 155 мм оръдия 75 мм.
– Командирска рубка 500 мм.
– Двигатели 4 броя парни турбини Kampon
– Мощност 150 000 конски сили
– Скорост на плаване 27,5 възела (51 км/ч)
– Далечина на плаване 7200 морски мили
– Екипаж 2500 души
– Въоръжение
– Артилерия три кули с по 3 оръдия (9 оръдия) с калибър 460 мм, 4 кули с по 3 броя оръдия (12 оръдия) с калибър 155 мм.
– Зенитна артилерия 12 сдвоени (24 броя) с калибър 127 мм, 52 строени (156 броя с калибър 25 мм), 2 броя сдвоени (4 броя) картечници с калибър 13,2 мм.
– Авиационна група 2 броя катапулти със 7 хидросамолета

Характеристиките на Ямато превъзхождат тези на всички подобни чуждестранни кораби. Стандартната му водоизместимост е 72 810 т. За сравнение: най-мощният от британските линейни кораби – Крал Джордж V – е с водоизместимост от едва 42 200 т.; гордостта на немския флот Тирпиц – 42 900 т; френският Ришельо – 37 800 т.; италианският Литория – 44 500 т., а най-мощният американски линеен кораб Айова – 58 000 т.

Артилерията на главния калибър също е внушителна – 460 мм. Нито един друг кораб дотогава не е разполагал с оръдия с такъв голям калибър. Най-мощните немски и американски линейни кораби разполагат само с 406-мм оръдия, италианските – 381-мм, френските – 380-мм, а английските са само с 356-мм оръдия.

Ямато се гордее и с много яката си броня, с която нито един кораб не може да се сравнява. Дебелината ѝ на бордовете му достига 410 мм, а на кулите – 650 мм. Всички чуждестранни кораби значително отстъпват по този показател.

Но въпреки най-дебелата броня измежду всички линейни кораби по това време, Ямато и Мусаши не са били от най-защитените. Японската металургия към 1930 г. сериозно е изоставала от западната, а влошаването на японско-английските отношения е спряло достъпа до нови технологии.

Новата японска броня VH (Vickers Hardened) е била разработена на основата на английска технология. Според американските специалисти, по ефективност тази броня се е равнявала на 0,86 по отношение на американската клас А. Бронирането на бордовете на Ямато с дебелина 410 мм по някои схващания се е равнявало на еквивалент 300 мм американска броня.

За да увеличат ефективността на бронирането бронепоясът е монтиран под ъгъл 200. На разстояния 18,5 km този пояс не е могъл да бъде пробит от никое чуждестранно оръдие. За да се застраховат японците под основния броневи пояс са монтирали още един с дебелина 200 mm.

Приетата система за противоторпедна защита се е проектирала да издържи тротилов заряд с тегло 400 кг.

Поради факта, че на кораба не всички участъци са били надеждно бронирани, то съдбата на кораба е зависела изключително от единствено бронираната палуба.

Фантастическа по дебелина и якост броня е осигурена на кулите на оръдията от главния калибър. Дебелината на бронята – 650 мм с наклон 450 не е могла да бъде пробита дори от упор. Всяка купола на оръдията от главния калибър е могла да побере до 150 души от екипажа.

Останалите части на кораба с изключение на бойната рубка и отделенията на кормилните машини практически са били слабо бронирани.

Спомагателното оборудване при встъпването на корабите в бойния им строй по западните стандарти е на ниско ниво. Линейните кораби Ямато и Мусаши са разполагали със стандартните радиостанции за японските кораби, но с увеличена мощност.

Към началото на 1942 г. нито един кораб от императорския флот не е имал радиолокационна станция (РЛС). Едва към септември 1942 г. японците се сдобиват с РЛС английско производство, характеризираща се с ниска надеждност и малки възможности за откриване на надводни обекти на големи разстояния.

Липсата на РЛС японците са компенсирали с великолепна оптика (5 броя далекомери с рекордна база за това време от 15 м), която при добра видимост не отстъпвала по нищо на радарите. Като цяло, тази оптическа система е била много ефективна, но в условията на лоша видимост и особено нощем, японците са се оказвали в неизгодно положение.

Управлението на оръжията се е осъществявало с много модерна и съвършена за времето си аналогова изчислителна система. На базата на немска технология, японците са въоръжавали корабите си с устройства за регистриране на радио и инфрачервено излъчване.

Като цяло, електронното оборудване на японските кораби е било на ниско ниво, независимо от факта, че японците са могли да получат от Германия сравнително добри РЛС. Това недоглеждане и недооценка на електронното оборудване е коствало намаляване способностите на японските кораби.

Бойно използване

В качеството си на водещ кораб на императорския флот, Ямато е участвал в сраженията при атола Мидуей през юни 1942 г., основно като команден пункт за управление на японските самолетоносачи.

В сраженията за остров Трук през 1943 г. Ямато е действал ефективно, но получава пробойни от торпедо с боен заряд, тежащ 270 кг, изстреляно от американска подводна лодка. Това е наложило сериозен ремонт и модернизация на кораба.

През юни 1944 г. Ямато, Мусаши и редица други тежки кораби са участвали в сраженията във Филипинско море, охранявайки японските самолетоносачи. Поради грешки в управлението, Ямато не е действал много ефективно, дори е обстрелял своята авиация.

Японското командване е пазело своите линейни кораби за предполагаемо генерално сражение с американския флот. Докато чудовищните линейни кораби Ямато и Мусаши оставали извън големите морски сражения, постепенно силите на японския военноморски флот се изчерпвали. В императорския флот се породил скептицизъм по отношение ефективността на тези мощни кораби. Появила се поговорката на японските моряци, че на този свят има три безполезни неща: египетските пирамиди, Великата китайска стена и корабът Ямато.

През октомври 1944 г. японските супер линейни кораби най-сетне са включени в сериозен бой. Американците осъществили десант на Филипините с цел да отрежат пътя на японците до основните източници на суровини и нефт. Залогът бил твърде голям и японското командване приело решение за генерално сражение. Съставен е план „Се-Го“, който бил връх на военното оперативно изкуство. Поради големите загуби на авионосните съединения на Япония, главната роля била отредена на големите линейни кораби.

Северната група, включваща немного боеспособни самолетоносачи, е трябвало да играе ролята на примамка за 38-ото оперативно съединение, което е главна ударна сила на американския военноморски флот.

Основен удар по десантните съдове е трябвало да бъде нанесен от 1-во диверсионно съединение, командвано от вицеадмирал Курита. В това диверсионно съединение са влизали 5 линейни кораба, включвайки Ямато и Мусаши, 10 тежки и 2 леки крайцера, и 15 есминци. Поддръжка е осъществявало съединението на вицеадмирал Нисимура. През нощта, съединението на вицеадмирал Курита трябвало да преодолее пролива Сан-Бернардино и на сутринта да атакува десантните съдове при остров Лейте.

На 22 октомври 1944 г., 1-во диверсионно съединение е излязло на изходна позиция, но е било атакувано от американски подводници, които са потопили 2 тежки крайцера. Сутринта на 24 октомври, когато съединението на вицеадмирал Курита е в морето Сибуян са започнали масирани атаки на американската палубна авиация.

Основните удари на авиацията са насочени към линейния кораб Мусаши. В течение на 3 часа в сражението, корабът е получил поражения от множество торпеда и редица авиационни бомби. Мусаши получил голям крен, който е бил изправен, но корабът е получил носов диферент и загубил скорост. След 15 часа корабът отново е подложен на жестока авиационна атака от торпедоносци и пикиращи бомбардировачи, и получил множество попадения. Вицеадмирал Курита, виждайки отчаяното положение, е заповядал корабът да се приближи към брега с цел да избегне по-нататъшни атаки и оттам да води борба с десантните съдове на противника чрез оръдията с главен калибър. Заповедта не е могла да се изпълни, защото линейният кораб Мусаши се преобърнал и потънал. Загинали 1023 моряци, заедно с командващия кораба контраадмирал Иногути. Загубите на американците вследствие боя с Мусаши са били 18 самолета от 259, участващи в атаките.

Независимо от загубата на Мусаши, съединението на вицеадмирал Курита останало напълно боеспособно, тъй като останалите кораби били без повреди и годни за бой.

Северната група на вицеадмирал Одзава изпълнила своята роля на примамка. Главните сили на 38-ото съединение на американците се нахвърлили върху него, оставяйки северните проливи без охрана. Вицеадмирал Курита веднага реагирал и на голяма скорост влязъл със своето съединение в залива Лейте. Там японците открили американските кораби на северната група на 7-и американски флот.

Тази група включвала 6 ескортни самолетоносача, 3 есминци и 4 ескортни миноносци. Ямато встъпил в бой и от разстояние 27 км се сдобил с попадение над самолетоносача USS White Plains. В течение на 3 часа, японците обстрелвали многобройните противникови кораби и според тях потопили няколко самолетоносача и крайцери. Стрелбата била много сложна поради непрекъснат дъжд и димни завеси, поставяни от противника с цел маскировка на корабите. Линейният кораб Ямато получава в този бой незначителни повреди.

В резултат на голямата разлика в скоростите на японските и американските кораби (до 10 възела) японското съединение се разтегнало и вицеадмирал Курита загубил управлението. Неговото диверсионно съединение излязло от сражението и пропуснало да унищожи събралите се американски кораби.

Загубите на американците (по техни данни) са 1 самолетоносач, потопен от линейния кораб Ямато, 2 есминци и един ескортен миноносец.

Съществува гледна точка, че поради неточната настройка на закъснението при взривяването на снарядите, изстрелвани от линейния кораб Ямато в този бой, независимо от високата точност на попаденията, ефективността им е не-голяма. Снарядите буквално са пронизвали американските кораби и се взривявали далече зад тях нанасяйки сериозни поражения на корабите, но те оставали частично боеспособни.

Операция „Ten-Go“

Към 22 ноември 1944 г. Ямато е подложен на ремонт, който е завършен през януари 1945 г. Войната вече се е преместила към бреговете на Япония. На 1 април 1945 г. американците осъществяват десант на Окинава. Намиращите се там японски войски нямали никакъв шанс за отразяване на десанта и японското командване взема решение за самоубийствени методи за борба. Включва се авиацията, камикадзетата и флотът.

Независимо от американското превъзходството по въздух и море, японското командване буквално жертва линейния кораб Ямато, изпращайки го на сигурна смърт. Операцията е наречена „Ten-Go“.

Сутринта на 6 април 1945 г. ударно съединение начело с Ямато (който е зареден с гориво само за достигане на крайната точка Окинава), 1 лек крайцер и още 8 есминеца, е започнало операцията „Ten-Go“ със задача атака и унищожаване на неприятелския флот. В случай на затруднение, Ямато е трябвало да се оттегли до брега и оттам да поддържа с огъня си операцията.

В тази операция Ямато е играел ролята на примамка, за да отвлече силите на палубната авиация на противника, а в това време да се осъществи на 7 април масирана атака чрез камикадзе върху десантните средства на противника край бреговете на Окинава.

Планът от самото начало е имал самоубийствен характер. Този път американското разузнаване не допуска грешката със Синано и разкрива японското съединение. Отчитайки качествата на Ямато, американците съсредоточават грандиозни сили за унищожението на ударното японско съединение.

Ямато и останалите кораби са подложени на жестоки масирани удари от 380 (227) самолета (торпедоносци, пикиращи бомбардировачи и други). След 2 часа отчаяно сражение, линейният кораб получава около 10 попадения от торпеда и 13 попадения от тежки авиационни бомби. В резултат на попаденията се взривяват погребите с боеприпаси и метателни заряди за оръдията с голям калибър. Резултатът е гигантски взрив, еквивалентен на атомна бомба. Ямато потъва. Спасяват се 269 от общо 3061 души екипаж. Американците губят 10 самолета и 12 летци (по американски данни).

Стратегиите с линейни кораби

Японската доктрина се оказва явно надценяваща възможностите на линейните кораби. Наивно е да се твърди, че японците подценяват самолетоносачите. В началото на Втората световна война, те разполагат с повече самолетоносачи, отколкото американците. Стратегията, продиктувана от схващанията на военноморското командване и крайно ограничени ресурси, предполагала превес в строежа на линейни кораби, които във война се оказали много уязвими за самолетите от морската авиация на САЩ, независимо, че са всявали ужас с огневата си мощ.

Програми за построяване на големи линейни кораби през Втората световна война са осъществени и в други страни. Например в Германия са построени Бисмарк, Тирпиц, Принц Ойген и други. Първите два стават жертва на английската авиация.

В резултат на това, действието на стратегията с превес на линейните кораби, лансирана от гросадмирал Редер, е прекратено, а той е пенсиониран. Радетел на друг вид заместваща стратегия за водене на морска война е гросадмирал Карл Дьониц. Предложена е и възприета стратегията за водене на война чрез подводници, организирани на глутници. Резултатите от тази стратегия са известни.

Англия се въоръжава с линейните кораби Крал Джордж V, Принцът на Уелс, Худ и други. Линейният кораб Худ е потопен от немския Бисмарк.

Анализът на резултатите от приложението на линейните кораби през Втората световна война показва, че те са ефективни само при осигурена надеждна противовъздушна отбрана. В противен случай те са лесна мишена за противниковата авиация.