Как да възпитаме психично здраво дете

В народопсихологията на българина битува постулатът, че „възпитанието на детето започва още с първия ден на раждането му“.

Много родители, стремейки се да изпълнят това наставление от вече опитните майка, свекърва и баба, изпадат в тежко недоумение, когато се появи бебето. Объркани, те се питат как точно да обяснят на новия семеен член, че е нужно да огладнява в определени часове, да не се страхува, когато е сам в стаята, да не свиква с носенето на ръце… И когато заплаче, младата майка изпада в ступор, парализирана от „знанието“ за режим, в който трябва да възпита детето и да потисне порива да го успокои и нахрани в момента, в който то е поискало.

С риск първоначално да задълбоча объркването у тези майки, ще допълня, че също толкова важно за т.нар. „възпитание“ на децата има и пренаталният период (периодът на вътреутробното развитие).

Нима е възможно да се говори за възпитание преди да се е родило бебето? Правилно, не е възможно. Също както е трудно да се говори за възпитание в поведенчески смисъл през първата година от живота на детето. Просто е необходимо родилките да осъзнаят, че трябва да помогнат на детето да формира т.нар. от английския психиатър и психоаналитик Джон Боулби „уверена привързаност“.

Уверената привързаност е психичен механизъм, който се явява като модел на поведение от кърмаческа до зряла възраст. Но в този модел, за разлика от поведенческите модели, не можем да бъдем възпитани. Моделът на привързаност не може да бъде копиран, както моделите на поведение, които детето наблюдава. Във формирането на привързаността, то не е просто наблюдател, а участник. Привързаността е обобщено казано, репрезентацията на образа и отношението на майката. Този модел, разбира се, не изключва необходимостта на детето от храна, сън и адекватни битови условия.

Дете с модел на уверена (сигурна) привързаност спокойно изследва външната реалност и развива своите моторни умения и социални взаимодействия. Между 2- и 6-годишна възраст, детето проявява поведения на отзивчивост и сътрудничество с връстници. Поведението му с родителите е спокойно и дружелюбно, има психична устойчивост и проявява творчество. В юношеска и възраст, такова дете има академични постижения и е способно да изгражда трайни, стабилни взаимоотношения и любовно-романтични връзки.

Децата с модел на неуверена привързаност обаче стават емоционално изолирани, напрегнати, импулсивни, лесно раздразнителни и дори агресивни. Също може да проявяват прилепчиво поведение, търсещи внимание. В по-късна възраст, този модел се задълбочава в антисоциални или нарцистични личностни тенденции. Около 6-годишна възраст, в поведението на тези деца изпъква тенденцията да доминират родителите си или да упражняват контрол над тях.

Ако вярвате, че участвате в израстването на детето си като здрав и пълноценен човек, способен да живее, а не само да страда, то следващите редове са за вас.

По-долу представям три кратки насоки как да формираме у детето стабилна основа, която ще осигури бъдещото му психично здраве и развитие.

Бъдете чувствителни към сигналите, които детето ви дава

Още докато е в утробата, малкият човек започва да показва какво му харесва от нещата, които ядете или слушате; реагира на емоционалните състояния, през които преминавате и т.н. Това продължава и след раждането. Разликата е, че ако до този момент се е снабдявало с необходимите хранителни вещества по силата на природните закони, то след раждането, бебето става зависимо от този свят, от грижещия се, който обикновено е майката.

Затова от изключителна важност е да сте чувствителни към сигналите, които детето дава: както за основните му физиологични нужди, така и тези от утеха, успокоение и туширане на страха. Важно е, движенията и звуците, които бебето издава, да бъдат „регистрирани“ и отразени от вас. Това помага на тази съвършена симбиотична на този етап връзка „майка-дете“ да подпомогне изграждането на стабилна основа за здравото дете: „мама ме усеща, аз усещам нея, аз съществувам“.

Откликвайте на сигналите на детето

След като чуете и разпознаете нуждата на детето, е необходимо да пристъпите към действие, за да разбере детето, че е видяно.

Според Джон Боулби, възприемчивата майка настройва своите действия спрямо действията и сигналите на своето бебе, и реагира подобаващо.

Ако детето плаче и вие знаете, благодарение на споменатата симбиотичната връзка, че е гладно, дайте му да яде. Ако усещате, че се е стреснало, гушнете го, докато се успокои.

Също е необходимо да съблюдавате какво влияние оказва собственото ви поведение върху реакциите на детето: успокоява ли се или се разстройва. При небходимост, отново се нагласете спрямо неговите потребности. Това е особено вярно през първия месец от живота на бебето.

Но какво става тогава с режима и възпитанието, за които предишните поколения апелират? Съвременната невронаука е категорична, че на този ранен етап, детето едва започва да развива познавателните си способности, което го прави неспособно да осъществява дори прости линейни връзки от типа „щом плача, мама ме гушка“. Този плач е различен от плача на дете, проснало се на входа на магазин, защото иска да му купят шоколадово яйце.

На този ранен етап от психоемоционалното си развитие, новороденото плаче, защото има нужда: гладно е, стреснало се е, изпитва дискомфорт, а не защото капризничи. И вашата задача е да сте там, на разположение, да удовлетворите тази нужда и да облекчите дискомфорта.

Тези действия карат детето да чувства все по-голяма сигурност в присъствието на майката, да става все по-спокойно и да продължи развитието си към изграждане на така желания от бабата режим. Това създава спокойствие на цялото семейство: родителите знаят кога детето се буди, но и детето „знае“, че мама е там.

Бъдете постоянни в действията си

Направете развитата и въведена в действие майчина интуиция за сигналите на детето константа във времето. Не експериментирайте с различни подходи, за да видите промяната в детето, а нагаждайте поведението си спрямо неговите нужди.

Създайте предвидимост в поведението си: когато има нужда, вие сте там. Така помагате на детето да изгради свои навици на поведение (режим). Това е различно от възпитанието в определено поведение, което бихме могли да правим на по-късен етап.

Надявам се, че с тези три насоки внесох спокойствие в съзнанието на онези млади майки, който се лутат между различните подходи за възпитание. А в същото време пропускат този чувствителен момент в развитието на детето, както и връзката с детето: от раждането до края на първата година. Това е период, в който поставяме стабилни основи на привързаността и емоционалната интелигентност на детето.

Начинът, по който общувате с детето и отношенията, които изграждате с него, предопределят как то ще изгражда своите връзки в зряла възраст. Вие, като родители, предопределяте дали детето ще бъде щастливо, спокойно и с пълноценни отношения, или ще страда от депресия, тревожност и самота при провал в изграждането на взаимоотношения.

Росица Йорданова е клиничен психолог, семеен и брачен консултант. Специализирала е в областта на когнитивно-поведенческата психотерапия, тревожно-депресивните разстройства, детското психично здраве и развитието, и семейното функциониране. Повече: www.mentalhealth-bg.com