Филм разбива мита за Червената армия-освободителка

Прожекцията на документалната лента „Второто освобождение“ (2021) привлече стотици в столичното кино „Одеон“ на 9 март 2022 г.: студенти, общественици, журналисти… А насред създалата се приповдигната суматоха във фойаето и пред касата, хората се надпреварваха да поздравят авторите на удостоеното вече с няколко награди 60-минутно архивно дело: режисьора проф. Светослав Овчаров от НАТФИЗ и сценариста проф. Евелина Келбечева, историк в Американския университет в Благоевград.

Обратно на очакванията от един документален филм обаче – той държи зрителския интерес от първата до последната минута: отначало смущава, после смайва, а по-натам води ума към състояние на открито възмущение – „как не съм знаел/а за това!“, „как е било допуснато това!“ и „това е шокираща сензация, трябва да разкажа на всички!“

470-те кадри на лентата – много повече от на игрален филм – показват низ от цитати и снимки от ведомствения архив на МВнР, предаден само преди няколко години на Държавния архив, и така станал широкодостъпен. Те разкриват непознати досега – както за обществеността, така и за експертите-историци – данни за престоя на Червената армия у нас в периода септември 1944 – декември 1947 г.

Но в разрез с това, което знаем от учебниците по история, особено отпреди 10 ноември 1989 г. – че Съветската армия пристига в ролята на наша освободителка от фашизма – филмът разкрива, че армията всъщност окупира България, и то за цели три години. И довежда страната ни до най-голямата продоволствена, финансова и политическа криза, включително унищожава социално-културната тъкан на българското общество.

Тази окупация, според авторите на филма, поставя и началото на най-ужасяващия комунистически терор в родната ни история.

Масово разграбване и издевателства

Какви факти разкрива лентата? На първо място, че през периода 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време, и те са изцяло на издръжка на нашата държава.

Окупацията струва на България 133 милиарда лева, близо 3 пъти повече от бюджета от 48 милиарда лева и приходите от 43 милиарда лева за 1945 г. и почти колкото целия национален доход на България през 1945 г. – 141.8 милиарда лева. Освен че натоварва непосилно хазната, издръжката на съветските окупационни войски значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. Тя възлиза на между 600 милиона лева и 1 милиард лева месечно.

Документирани са също редица случаи на грабежи, тормоз и дори убийства на български граждани от руските войници. Стига се дотам, че самият Георги Димитров пише на Сталин, с молба да спре издевателствата.

В писмото до Сталин, Димитров пише: „По места има различни случаи на насилие по отношение на местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например: а) произволно се изземват от местното население работният добитък, каруци, продукти и друго без знанието на местната власт и без съответното оформяне на документи по изземване на добитък и хранителни продукти; б) произволно се изземват държавни и граждански частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба; в) някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, извършват грабежи, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже. В с. Дивдядово, Шуменско, между другото, е убит и най-старият член на компартията.“

„Но мотивацията на Димитров не е, че това са престъпления и абсолютно непоносими от гледна точка на хуманността действия, а че хвърляли сянка върху престижа на Червената армия“, отбеляза по време на дискусията след прожекцията проф. Келбечева.

Две табута в българската образователна система

Проф. Келбечева разказа пред многобройната публика, как в продължение на шест години се опитват да „пробият“ Берлинската стена на българската консервативна система на образование. Засега обаче тя не поддава, по-специално относно съветската окупация (нито една дума в нито един български учебник!) и подготовката на България за присъединяване към Съветския съюз като 16-а република (1963-1973 г.).

За нежеланието за включване тези теми в учебниците обаче не се представят аргументи – нито исторически, нито социални, нито политически, призна преподавателката в Американския университет.

„Просто се изправя една стена от наши колеги от СУ, които казват, ‘това няма да влезе’.“

Обяснение за това явление даде Александър Тацов, автор в „Новетика“, който също седеше в публиката. По думите му, причината е, че Министерство на образованието (както и други министерства) се държат от внуци и близки на активните борци срещу фашизма и капитализма (АБФК), които са потомците на тези, които „докараха тази окупация“. Те нямат никакъв интерес истината да излезе, защото засяга техните близки роднини, обясни ученият.

Така в резултат на 77 години комунистическа пропаганда, само 1% от българските студенти знаят, че след 9 септември 1944 г. е имало концентрационни лагери и сред обществото цари „добре монтирано невежество“, заяви проф. Келбечева.

От друга страна, българската историография е направила „страшно много“ и „нямаме оправдание да не знаем“, каза известната историчка. Просто „разликата между постигнатото от учените и потребяваното публично знание е огромна“.

„И точно това е нашето мислене с проф. Овчаров – че серия от такива филми може да запълни тази Марианска падина между високото историческо знание и митовете на комунизма, които като метастази, продължават да ни обграждат.“

Начало на образователна поредица

Филмът е замислен именно като образователен.

„Представяхме си да показваме филма в училищата – както на учениците, така и на учителите. Защото учителите се нуждаят не по-малко от ограмотяване по този въпрос“, обясни в „Одеон“ режисьорът, проф. Светослав Овчаров.

И тъй като учебниците са „абсолютно нечетими“, киното може да свърши „много добра работа“, особено със сегашното поколение, добави проф. Келбечева.

Как ще се разпространява филмът оттук нататък, за да стигне до максимален брой хора? Освен редовни прожекции в киносалоните, авторите планират да предложат филмът да бъде излъчен по БНТ. При успех, следващата стъпка е лентата да бъде качена на YouTube канала на Държавна агенция „Архиви“, и тогава ще бъде достъпна за всички.

Гледайте филма „Второто освобождение“ от 1 до 7 април 2022 г. в Евро-български културен център, на бул. „Александър Стамболийски“ в София.