Всяко чудо – за три дни! Това ли беше?

Изминаха ли трите дни в интерес и потрес от парламентарните игри на гномове? Поставеното по чужда воля, чрез манипулиран машинен вот правителство, натвори ли доволно количество нови гафове, за да затрупа със забрава унизителните сцени, разиграли се в Народното събрание навръх Деня на Ботев, а и на празника на децата? Как им се получава? И защо възмущението не стига точката на кипене, след която всичко се оплесква от мазната, надигнала се пяна? За да бъде почистено от излишната мръсотия!

Търпение ли е това? Или идиотоустойчивост? Как и кога ще дойде пречупването, за да приключим един път завинаги с нищо неоправданата толерантност към извратените до безобразие демонстрации на непристойно поведение от страна на народните ни избраници? Осъждането без реални последици за носителите на порочна практика, особено в битността им на народни представители, трябва да е категорично и без компромиси! С отстраняване и пълна забрана за няколко години да се заема компрометираната от невъзпитание и примитивизъм длъжност!

Костадин Костадинов, Искрен Митев и Христо Петров бяха поощрени от ръководството на НС с имитация на реципрочно за деянията си наказание за откровените свинщини, които сътвориха пред смаяните погледи на милиони зрители. Пред присъстващи в залата деца дори! Като фина замазка на оплесканата от низост и арогантност постъпка, продължителят на промяната, известен като Ицо Хазарта, се подигра от трибуната на НС не просто с депутатите, които обиди, а с избирателите. Какво взима този самозабравил се примитив, за да извращава дори понятието „извинение“? Не, това не е интелигентност. Това е демонстрация на обладан от мрачни демони мозък.

Честта на Първите

Мъдростта на предците ни да нарекат парламента „Народно събрание“ задължава всеки с останал здрав разум да не забрави великодушно до три дни поведението на своите представители. Защото веднъж попаднали там, те вече представляват всички нас. Без значение с колко гласа им се е случило депутатстването.

Да не забравяме, че в местността Оборище, непосредствено преди Априлското въстание, е поставено началото на народното представителство. И там има паметник с изписани имената на присъствалите. Едно от тях не се чете. Издълбаният на това място камък е заличил надписа с името на предателя. Нарочно няма да го напиша. Не защото Юда е по-малко познат от Христовите Апостоли. Който е любопитен, ще си го намери.

Въпросът е в святата реакция на хората срещу мерзкото предателство. И досега има сънародници, които допринасят за дълбочината на тая рана в камъка. Колкото и да е здрав, ако понесе от всеки осъждащ по още една резка, ще се пропука. А така ще рухне монументът в чест на Първите. Затова не просто физическото отстраняване от длъжността „народен представител“ е решението. Нищо, че се налага безусловно и абсолютно задължитено.

Осъждането трябва да стане в душите на хората. Но, за да се случи там, първото място е в умовете ни. Просветата и възпитанието са темелите, които системно и напоително допуснахме да бъдат съсипани. Защо и кога, е тема на задълбочен анализ. Въпросът е, че явлението на търпимост и приемане на простащината като норма на поведение, е факт и с него имаме проблем. Народните ни избраници или ще се върнат към практиката на пристойно държание, или погиването на морала ни е гарантирано.

Но за да стане това, всеки, посегнал към бюлетината (не машина, която изпълнява програма), е наложително да бъде безкомпромисен към принципите на достойнство и пристойно поведение. Простакът разпознава себе си в друг простак и затова не може да натовари с отговорност образован и възпитан в ценностите на честта представител. А чалгаризацията на обществото ни се нуждае от безкомпромисно отстраняване. Прецизно, както опитен хирург премахва агресивен разяждащ тумор от все още незасегнато от разсейките му тяло.

Силата на Истината

Случващото се във физическия ни свят е отражение на духовната реалност. Когато мобилизираме себе си и върнем натирените в ъгъла себеуважение и достойнство, ще ни се получи и с изборите на представители.

Врещящите гръмогласници, до един привърженици на налазилата ни новонормалност, са пренебрежимо малко в сравнение с мощната сила на неприемащите истерията на новите марксисти-прогресисти псевдокултура, псевдоестетика и псевдоморал. Рафинирани и отгледани прецизно в специални обучаващи програми, гномчета и тролове (буквално, а не понятието за платени анонимни драскачи) ще загубят рязко симпатиите на хората, когато – още в семейството, детската градина, училището и остатъците с истинска наука университети – се реабилитира прогонената норма за чест, достойнство и морал.

Когато истината не се заглушава от жлъчната подигравка на арогантни присмехулници, като отживелица от миналото. Защото тя, Истината, не е и няма как да бъде многолика и условна. Ако ще на главата си застанат, противниците ѝ могат да постигат само частичен успех, но не и постоянна подмяна. Мощната финансова подкрепа от вносните им благодетели е време да катастрофира в стената на общонародното отхвърляне на повсеместното опростачване.

Защото има само Един, който е по-Всесилен от имитациите на властолюбиви господари и самопровъзгласили се първенци. Когато Го допуснем в сърцата си, няма да оставим избор на лъжепророци и измамници. Казано е: „Мнозина призвани, малцина избрани“. И всевечната истина на това кратко послание държи ключа към стремежа, усъвършенствайки себе си, да правим верните избори. Във всеки смисъл.

Можем да започнем с непримирим натиск престъпилите всяка норма на приличие трима депутати, при това в знакови дни, да бъдат безусловно отстранени. А в петък, за да е пълна аналогията как обсебените от мерзост тъпчат всичко свято, на 2 юни, беше и Спасовден! След броени дни е Петдесетница – явяването на Светия Дух. Посланията на тия светли празници са ясни само за човеците. Да бъдем хора!

Ако не се намерят депутати от всички представени в НС партии да подкрепят отстраняването, само си помислете какво ни чака. И това ли искаме?