Зеленски срещу Слави?

За нас, българите, паралелът между Володимир и Слави е неизбежен. Сравнението между шоумена Зеленски, който спечели изборите в Украйна и шоумена Трифонов, който спечели изборите в България, се налага от само себе си.

И двамата, в качеството си на шоумени, печелят подкрепата на народа и получават властта. Приликата, обаче, е дотук.

Разликите

Володимир, момчето, което печели Dancing Stars, има ведра външност. Усмихнат, гледа света с отворени очи, спретнат, светъл. Володимир е забавен и предизвиква смях.

Слави, човекът с бръсната глава и вечно мрачното лице, гледа света през черни очила, с черните дълги шлифери и якета, с надписи по тялото, които извикват асоциации за Апокалипсис и смърт. Слави предизвиква страх.

Володимир, който осмива политическия елит в комедия, го прави забавно.

Слави осмива не само политическия елит, а всекиго, който му се изпречи на пътя. Прави го с безмилостен сарказъм и причинявайки болка.

Разликите продължават. Двамата са различни не само като външно излъчване, като лексика и стил на посланията си, но и като водачи на политически сили.

Зеленски печели изборите и поема кормилото на държавата. Слави два пъти държи властта в ръцете си и двата пъти я захвърля и се скрива.

Народът казва: героите се раждат в ситуация.

Съдбата сервира на Зеленски най-трудната ситуация, която никой политик не би си пожелал – война.

В тази ситуация комикът-танцьор за една нощ се превръща в истински водач, в лидер от световен мащаб. Герой, който спечели уважението и доверието на целия свят – не само на лидерите и политиците, а на всички хора. От момчето, към което се отнасяха със скепсис много хора, наричайки го комедиант, се роди героят на 21-и век. Лидер, какъвто скоро не сме виждали.

Нашият Слави какво направи?

И двата пъти, в които съдбата му сервира властта, той се изгаври с нея. Изгаври се и с избирателите си. Не излезе дори да им благодари за подкрепата, не влезе в парламента нито веднъж, скри се вдън гори тилилейски. До ден днешен, никой не знае къде е този човек, как е. Пусна напред хора като Тошко Йорданов, който продължи деструктивното поведение на своя лидер – обиди, арогантност, чегъртане, опошляване на политиката като такава.

Големият въпрос

Големият въпрос тук е не кой как изглежда и кой какъв е, а защо украинците избраха човек с характеристиките на Володимир Зеленски – усмихнат, забавен, весел, светъл, смел и решителен.

А ние българите избрахме Слави – мрачен, зъл, нерешителен и страхлив.

Защо? Ето това е големият разговор за нас, българите. Какво ни има? Защо ни влече мрачното, лъжливото, фалшивото? Защо? Какво трябва да направим, за да се избавим от тази прокоба?

Защото не световните сили са ни виновни, а собствената ни неспособност за преценка. И ако максимата е, че „съдбата, това е характерът“, какъв е нашият характер? Заслужава си да помислим.