Войната избухна

Войната избухна. Внезапно и със страшна сила. Факт неоспорим.

Светът вече никога няма да е същият.

Край на въпросите, прогнозите и илюзиите за дипломация.

Започна първатаа голяма война в Европа от 77 години.

Потвърди се (за кой ли път) емпиричното правило, че в Европа никога не може да има повече от 70-80-годишен мир. Така е било поне от 2000 години насам, още от времето на т.нар. Августов мир.

Поколенията, родени в последните 2-3 десетилетия, явно няма да избегнат участта на бащите и дядовците си. Те засега не разбират какво става, понеже са индоктринирани от социалните медии и чичо Гугъл, които основно са им промивали мозъците, още от детските години. Тепърва ще се сблъскат със суровата реалност, твърде различна от виртуалния свят на Тик-Ток и Тубата. Свят, където въпросите не се решават с натискане на един бутон, а с желязо, кръв и много болка.

Реалност, с която са се сблъсквали хиляди поколения, още от зората на humani generis, вече един или два милиона години.

Предстои да се плаща. Ние, европейците, солидарно ще платим за всичко, кой повече, кой по-малко. За безгрижния живот, за удобствата, за безрасъдната непредвидливост и безумната алчност…

Мнозина сега нападат Путин и хищническата му политика на нагло потъпкване всякакви норми на цивилизацията и стремежа му да граби чуждото, като обикновен бандит.

Забравя се обаче, че причината не е в силата на путинска Русия, другаде – в слабостта на Запада. По-точно, в моралната му слабост, а не в материалната. Защото Русия има БВП, представляващ общо само 4%(!) от този на страните от НАТО и съответно 6% (!) от общия им военен бюджет. Обаче, според мъдрия военен теоретик Карл фон Клаузевиц, войната има не само материални, но и морални измерения, които понякога могат да бъдат решаващи (по повод на уж ненужната и безразсъдна атака на Арколския мост, ръководена лично от генерал Бонапарт).

Да, Западът е икономически и военно много по-силен, но в морално отношение е почти развалина, видно например от разрушителното настъпление на неомарксизма и безумната самоубийствена зелена политика.

Путин много добре е преценил обстановката и е решил, че моментът за отдавна планираната операция е „сега или никога“. Европа е разединена, зависима на 40% от руските газови доставки (Германия – повече от 50%), при това заложник на престъпната „Зелена сделка“. Европейските големи компании не искат да нарушават изгодните си търговски връзки с Русия. Обикновеният (западно)европеец, подобно на преситен и ленив сибарит, не иска да воюва, самата мисъл го изпълва с атавистичен ужас. Той е готов на всичко, дори на капитулация, за да запази охолния си и безметежен живот, за който наивно смята, че може да продължава вечно.

Уви, краят на илюзиите ще бъде жесток, като удар от влака…

Да, но пък нали съществуват САЩ, пазител и гарант на Великата европейска цивилизация?

Суперсилата, най-могъщата икономика, чиято военна мощ е най-голямата, съществувала на планетата от времената на Римската империя. Флотът им е по-мощен от флотовете на всички страни на света, взети заедно и владее световните океани. Военновъздушните им сили са по-мощни и многобройни, отколкото тези на следващите ги 4 страни взети заедно, при това най-модерни. Военният им бюджет е по-голям от следващите ги 9 страни, взети заедно и представлява около 40% от световния… и т.н… и т.н.

Да така, е, но Америка е също е вътрешно слаба. Нещо повече, тя е разединена като никога друг път, от времето на Гражданската война. Неомарксистите там овладяват вече 20 години институциите и деморализират обществото.

Индоктринират децата и младежите, заличават и пренаписват историята, стараят се да инициират война между половете и да атомизират обществото на отделни групи и малцинства. Нещо повече, те удариха и армията, разлагат я отвътре и създават разцепление в редовете ѝ, чрез въвеждане на престъпната „критична расова теория“. Действия, които се предприемат (!) от самото главно командване, начело с военния министър… Американският истеблишмънт, в лицето на управляващите – лявото крило на Демократическата партия, както и съюзниците им, неомарксисти и левичари от всякакъв вид, са заети преди всичко да овладяват страната и едва ли ще вземат сериозни мерки срещу Путин, ако последният не премине някои линии.

Нима всичко това не се знае от Путин и неговите служби? Те отдавна всичко са преценили и дори не крият презрението си към изнежените и страхливи западняци.

Президентът Байдън, който би трябвало да е лидерът на Свободния свят, отдавна е преценен от Путин, като слабак и негоден да прояви силна воля, като марионетка, чиито конци се дърпат от конюнктурни сили.

С една дума, горчивата истина е, че липсва една обединяваща Воля, която да канализира цялата мощ на Запада и да доведе Русия до разгром, с най-страшното оръжие, икономическото. Така, както постъпи президентът Рейгън със СССР.

Затова Путин спокойно провежда нападението над Украйна. Всичко е премислил, всичко е преценил. Рискът е голям, но вероятността да получи опустошителен отпор е малка. Просто няма лидер, който да го оглави. Както се казва на военен език, армиите на Путин излязоха на оперативен простор. Той няма да спре, докато не осъществи намеренията си, дали осъществяване окупация на „Новорусия“ до Приднестровието, или унищожаване на Украйна, като независима държава, това засега остава неизвестно…

Какво ни предстои на нас, на Запада?

Вече получихме войната. Сега остава да разберем, дали ще получим своя Мюнхен, или не.

Това е въпросът. Ако го избегнем с твърди и решителни действия, може и да ни се разминат бъдещи агресивни действия на Русия. В противен случай, не ни чака нищо добро. Ще последват нови и нови войни, нещастия и страдания, както в миналото.

А какво става в България? Събитията тук се развиват нормално. От ранна сутрин, след започване на войната, повечето медии са окупирани от проруски активисти и „специалисти“ от всякакъв вид, които с пяна на устата, се опитват да оправдаят агресията и да докажат, че виновни са европейците и американците. Лееше се пълномащабен поток от дезинформации и инсинуации, включително и от големите медии.

Президентът Радев, очаквано осъди избухването на война, но не употреби термина „агресия“ и не спомена името на агресора, а започна да спекулира с някакви митични 4000 потенциални бежанци от Украйна. Това, изглежда, с идеята да се отклони вниманието от агресора.

По-директен беше военният министър Янев, който направо заяви, че случващото се не е война, а ограничена операция. В тази връзка се чуха трезви гласове, че той трябва да бъде уволнен от премиера. Напразни надежди. Премиерът, вместо да се задейства в рамките на своите пълномощия, като наказан ученик беше привикан от президента, за да му послужи като декор.

Премиерът Петков осъди Русия, но пък изприказва куп празни приказки, както и мантрата за 4-те хиляди бежанци.

Капак на всичко беше приетата декларация на НС, която сериозно осъждаше Русия и предписваше някои неотложни действия на правителството (за помощ от НАТО обаче не става дума).

Очаквано, от партиите на БСП и Възраждане, не подкрепиха точките за санкции срещу Русия. Това не учуди никого. Става въпрос за хора, които се явяват потомци на АБпФК и следователно „русофили“, а във втория случай – за проруска агентура за влияние…

Всъщност, това ни чака – активизиране на проруската пета колона, инсинуации, дезинформации и дори саботажи, под някаква форма.