Войната: Част 2. България ли е следващата жертва на Русия? (видео)

Вече няма никакво съмнение, че България е най-слабото звено в НАТО.

Ние единствени, до последно, НЕ ПРИЕМАХМЕ сухопътни войски от НАТО, които да подсилят хлабавата ни армия, НЕ ПРЕДПРИЕХМЕ никакви санкции срещу руските олигарси и техните имоти в страната, като едновременно с това решихме ДА НЕ ИЗПРАЩАМЕ никакви отбранително оръжие на Украйна (само 2 от 30 европейски държави постъпиха така – България и Унгария, с тази разлика, че в Унгария не управляват русофили). По всякакъв начин подмолно се саботират санкциите срещу Русия. Наскоро български депутат в ПАСЕ се въздържа за изключването на Русия от организацията. Подобен саботаж се практикува и от депутатите на БСП в ЕП.

По този начин България се покрива с неувяхващ позор, който ще се носи от идните поколения. Твърди се, че правителството се явява заложник на БСП, четвъртия член на коалицията, представляваща по същество руска агентура за влияние. По този начин правителството придобива по същество, проруска ориентация и става проводник на руско влияние.

„За България ще е трудно да се присъедини към европейските си и натовски съюзници в изпращането на оръжия в Украйна“. Това казва премиерът Кирил Петков за излизащото в Брюксел издание „Политико“. Той се позовава на „политическата чувствителност у дома“, като обяснение, но не се впуска в подробности. Досега вицепремиерът Корнелия Нинова, която е категоричен противник на идеята, е основен изразител на позицията на управляващата коалиция по въпроса.

Дежурните анализатори веднага обявиха Петков за заложник на лидера на БСП, Корнелия Нинова. Той, видите ли, много искал да се прояви, като българин и натовец, но Нинова го трансформирала в русофил, пряко волята му…

Глупости, разбира се. Истината е, че трите партии (доколкото ПП може да мине за партия), просто нямат волята да застанат на пробългарска и пронатовска позиция. За тях властта е висш приоритет, а националният интерес – второстепенен такъв. Не бива да ни учудва и тяхното рудиментарно русофилство. Въпреки, че недолюбват и нападат Русия (предимно от левичарски позиции), старият семеен рефлекс ги обрича на един особен вид русофилство. Така например Петков изрази нещо като благодарност към Корнелия Нинова, в смисъл, че не смесвала любовта към Русия с поддръжка на Путин (!?).

Тук няма никаква загадка.

Скоро след 10 ноември 1989 г., Кастата на АБпФК се разцепи на две крила, които условно можем да наречем ЧервеноРуско и ЧервеноЛево.

Първото обединява твърдите привърженици на Русия, Деца, Внуци и Близки роднини на АБпФК и техните наследници, вече високообразовани (най-вече на Запад). Второто крило е изцяло комплектовано от Внуци и Близки роднини на АБпФК, получили на Запад солидно образование и същевременно индоктринирани с левичарска неомарксистка идеология. Нещо, което не е твърде трудно, поради семейната марксистка обремененост. Същевременно неомарксизмът е заклет враг на путинизма и обратно, защото две човеконенавистни идеологии, които имат една и съща цел (подчиняване на общественото съзнание), по принцип винаги са смъртни врагове. Затова не е чудно, че двете крила се недолюбват. За отбелязване е, че ЧервеноЛевото крило на Кастата АБпФК се разраства за сметка на ЧервеноРуското, като извлича човешки материал от него (младите хора).

В този смисъл, новото правителство е комплектовано предимно от ЧервеноЛевото крило, като единствен представител на другото, е БСП. Като цяло, Четворната коалиция представлява групировката на Внуците и Близките роднини на АБпФК, както и свързаната с тях Клиентела (икономическа и идейна), а също генеричните наследници на КДС/КГБ агентите и доносниците. От такъв генеричен произход са ВСИЧКИ лидери на четирите партии и значителна част от електората им.

Внуци и Близки роднини на АБпФК са и всички големи бизнесмени в страната, голяма част от магистратите, от адвокатурата, от генералитета в БА, от журналистите, от служителите и чиновниците в специалните служби, в администрацията, от ръководителите в областта на науката и изкуствата. Особено наситени са знакови институции, като МВнР, МОН, МВР, научни звена в областта на хуманитарните науки (на първо място историята, а също философията и езикознанието…).

Кастата на АБпФК фактически управлява България авторитарно 42 години, а след това още 33 години до днес, държи икономическата власт в страната. Опората ѝ винаги е била Русия, под една или друга форма. През цялото това време Кастата се стремеше да завземе и цялата политическа власт, което ѝ се отдаде досега общо четири пъти (при правителството на Луканов, Виденов, Орешарски и понастоящем на Радев/Петков). Трите предишни опити завършваха, както знаем, по един и същи сценарий. Дали и сега ни чака същото?

Да, ама не! Ако преди се отървавахме с рани, които се излекуваха за по-кратко или по-дълго време, сега рискуваме да получим страшен, а може би и смъртоносен удар, като нация. Защото сме във война. Който не го е разбрал досега, скоро ще го проумее.

Руският фронт в България

Войната започна „внезапно“. Ефектът в България беше поразителен. Обществото се разцепи и мръсночервената пяна изригна от недрата.

Както е редно на война, започна и прегрупиране на силите. Петата руска колона в България също се прегрупира, по-точно се преформатира.

Оформи се „Нов Фронт“ на проруските сили, със сигурност контролиран индиректно от руските служби. Още повече, че у нас резидира най-развитата проруска агентура за влияние в ЕС.

Президентът, генерал Радев, нахлузи проатлантическа маска, отвътре оцветена в бяло, синьо и червено. Неговият приятел и бивш министър, генерал Янев, се обяви публично за патриот, а неофициално – за неутрална България, като (проруски) член на НАТО. В средата на фронта се разположиха силите на бившата БКП, сега БСП. Те изповядват съвсем явно тезата за български неутралитет спрямо руската агресия и недопускане на войски на НАТО в страната. По-нататък се позиционират редица маргинални проруски организации, като „Движение русофили“, АБВ, отломки от „Атака“, от лъжеВМРО и други. Крайната позиция заемат „Възраждане“ и разни явно проруски паравоенни формации („Шипка“, „В. Левски“ и други), които открито прокламират, че са агенти за влияние на Русия. Не че останалите изброени не са, но тук са важни нюансите. Всяка от тези партии и движения, със своите последователи, е насочена към определена обществена група, в зависимост от степента на отдаденост към Русия – от интелигентите, харесващи руската култура, до яростните и кръвожадни привърженици, които жадуват за руско управление в България. По този начин се консолидират и управляват всички проруски настроения, в целия им спектър.

А какво е тук мястото на правителството, като цяло, в лицето на министър председателя? С оглед на казаното по-горе, ролята му е нещо като тази на хор в древногръцките трагедии, нищо повече…

На 13 март 2022 г., президентът Радев заяви публично пред журналисти, че било „неудачно решение“ от страна на Русия, да впише България сред враждебните страни, заедно с останалите членове на НАТО. По този начин от най-високо място беше потвърдено, че е „неудачно“ България да бъде третирана като другите членове на НАТО. Българската медийна общност, доколкото знаем, остави без коментар това красноречиво официално изказване.

След това пък Радев заяви, че нашето небе трябвало да се охранява само от български самолети. Същевременно, БСП се възпротивиха на пристигането в България на страховитите натовски Ф-35. Само че президентът прекрасно знае, че нашите МиГ-ове не стават за охрана в бойни условия, защото, на първо място, не притежават натовската опознавателна система „свой-чужд“, което важи и за нашите радарни системи. Да не говорим за другите фатални проблеми с тези остарели самолети.

Следователно, президентът и проруските сили искат съвсем явно да отслабят защитата на българското небе, или казано по-ясно, да я сведат до нула. С други думи, имаме поведение, което граничи с държавна измяна, ни повече, ни по-малко. А как реагира правителството? Общо взето никак. Петков, както винаги ухилен до уши, изсипа пред публиката куп думи, неподредени в изречения и следователно нямащи никакъв смисъл. Толкоз. Човекът демонстрира, за кой ли път, комсомолски възторжен и безумен оптимизъм…

Пробити ли са институциите и службите

На 11 март 2022 г. специалистът по сигурността Николай Радулов ни разясни от телевизора, защо българските разузнавателни служби били нефелни (нали до последния ден уверяваха институциите, че война изобщо няма да има). Отговорът бил съвсем прост, те били, моля ви, недофинансирани! Затова били принудени да събират информация, не по специални канали, а от „открити източници“, т.е. от медиите (!).

Човекът само пропусна да каже, че същите тези медии, поне от две седмици преди нахлуването, всекидневно поместваха официални изказвания на американски и европейски лидери (почерпени от съответните разузнавателни служби). Там постоянно се твърдеше, че всеки момент се очаква руска инвазия, като единствено е нужно само решението на Путин.

Може би г-н Радулов смята, че имаме къса памет и не помним, как Захарова и Путин публично издевателстваха над тези твърдения. Излиза, че нашите служби вярват на изявленията на Путин, но не и на тези на европейските лидери. Специалистът явно ни смята за глупаци, или нещо по-лошо. Защото в България вече и децата знаят, че българските тайни служби са пробити от руските, на всички нива.

Това с пълна сила важи и за част от висшето армейско командване, особено ВВС (на времето аристокрацията на БНА). Във ВВС години наред играят предателската игра с ремонтите на стара съветска военна техника във враждебна страна (Русия). И това при положение, че в Полша и Украйна има военни заводи, способни от поне 50 (!) години da извършват ремонти на същата техника. Наскоро научихме за друг „успех“ на генералитета от ВВС, в усилията да нарушат боеготовността на военовъздушните сили. След като не успяха да провалят доставката на F-16 (аферата „Грипен“), се оказва, че са предприели друг, коварен ход. Вместо да изпратят 14 курсанти на обучение в САЩ за пилотиране на новите F-16, генералите от МО изпращат само осем. Стана ясно, че трима от курсантите не са покрили специалните тестове. Специалистите обясняват това с лошия подбор на кандидатите, като при това не е заложено на млади кадри, да не говорим за намаления брой. Излиза, че засега разполагаме с петима бъдещи пилоти за осем самолети (при положение, че не отпадне още някой).

От всичко това следват солидни съмнения, че в армията, сред генералитета в БА, особено във ВВС, а също и във всички служби, свързани с разузнаването/контраразузнаването и сигурността, има немалко руски агенти за влияние и/или вербувани от ГРУ руски шпиони. Не е случайно, че някъде там се роди бомбастичната идея за „Батальона“, с прозрачна цел да се осуети дислокация на натовски войски в България, в угода на Русия.

Това е в реда на нещата, като се има предвид, че една част от генералите и служителите в тези служби са вербувани от ГРУ още навремето.

Общото, което обединява всички подобни случаи, е ПРОИЗХОДЪТ. Без изключение, те до един са Внуци или Близки роднини на АБпФК.

От друга страна, в тези институции се назначават нови кадри, предимно пак от редовете на Кастата АБпФК (Внуци и/или Близки роднини).

Обикновено такива агенти са разобличавани или се саморазобличават, след напускане на действителната военна служба, което само по себе си илюстрира нулевата ефективност на военното контраразузнаване (за което, както беше казано, има солидни съмнения, че също е пробито от ГРУ).

Красноречиви са случаите с обвинения за шпионаж генерал от резерва Валентин Цанков и с изгонения от армията, генерал от резерва Димитър Шивиков, постоянно разпространяващ по медиите проруска пропаганда от най-долно качество.

А дали новият военен министър не се явява нещо като бледо копие на проруския генерал Янев? На първи прочит изглеждаше, че поне е най-добрият военен сред дипломатите (?!). На някои анализатори им било чудно, защо той беше предпочетен пред признатия военен експерт проф. Тодор Тагарев. Какво му е чудното тук? Та и децата знаят, че Тагарев е отхвърлен от БСП (а също и от президентството), понеже е пробългарски и пронатовски настроен и няма да се съобразава с интереса на Русия, а на България.

А що се отнася до избора на Драгомир Заков, и тук няма нищо странно.

Явно той е удобен за БСП по някаква причина. Като се има предвид, че преобладаващото число, измежду дипломатите, включително и младите, са в генерична връзка с Кастата на АБпФК (Внуци, Близки роднини и т.н.), причината започва да се прояснява. В полза на тези подозрения е и фактът, че в биографията на новия министър няма НИКАКВИ подробности за родителите му: бил се родил еди-кога си и еди-къде си и толкоз. Такива дупки в биографиите на български политици и специалисти винаги са подозрителни (виж например биографията на Кристалина Георгиева). Истината се оказа тривиална и съвсем в реда на нещата. Твърди се, че бащата на министъра, Валери Денчев Заков е щатен разузнавач на ДС, назначен през 1977 г. в органите. Оттогава, до 1988 г. стига до зам-началник отделение. Работил е първо по линия на ДС в Софийско градско управление, а по-късно във Второ главно управление на ДС. В документите на Комисията по досиетата, името на Валери Заков се срещало като вербовчик на различни хора, осветени като агенти на комунистическите тайни служби.

Подразбира се, че бащата със сигурност е в генерична връзка с АБпФК (Син?), а пък Драгомир Заков, най-вероятно е Внук. С други думи, всичко е точно, силовите министерства пак са в ръцете на „нашите хора“ и руските интереси ще бъдат защитени!

Информационният фронт

Епична война се води и на медийния фронт. Стотици проруски сайтовве и големи медии денонощно облъчват публиката с проруска пропаганада, микс от тенденциозно подбрани истини, полуистини, кръгли лъжи и фалшиви новини. Не се пропуска да ни се напомня, колко много дължим на Русия и как тя най-добре знае, какъв е националният интерес на България.

Проруска/пропутинска агитация върви и в обществените медии БНР и БНТ. Макар и по-малка по обем от антипутинската, тя съществува под наметалото на уж неутралност и често пъти не намира съответния отпор. Преди седмица, по БНТ1 един професор психолог, с любезното съдействие на водещата, се мъчеше да ни убеди заобиколно, с витиевати псевдонаучни фрази, без да споменава имена, че ние не бива да осъждаме едната страна във войната (визирайки явно Русия), без да знаем „истината“. Накрая професорът се нахвърли на джендър идеологията (неомарксизма), явно като приемлив контратезис на путинизма.

Изобщо за отбелязване е, че много интелектуалци явно и неявно защитават Путин и Русия. Това се прави по всички възможни начини, чрез медиите и социалните мрежи, и придава голяма тежест на проруската гледна точка в обществото. Разбира се, почти всички от тях спадат към ЧервеноРуското крило на Кастата АБпФК. С други думи, те защитават кастата си, на която дължат толкова много по родословна линия.

За отбелязване е също, че тази група е твърде многобройна. Това се дължи на факта, че тази прослойка по естествен път е добила числено превъзходство в обществото, още през 50-те години. Това се дължи на едно изключително прозорливо решение на Народната власт, още в края на 40-те години (още преди да се създаде СБПФК). Тогава се забранява, за близо две десетилетия, на децата на „бившите хора“ да следват висше образование, а при определени условия и средно. От друга страна, се създават определени привилегии за „борците против фашизма“ (по-късно АБпФК) и техните деца при записване в средните и висши училища. По такъв начин, след десетина години, сред интелектуалците се очертава силно числено превъзходство на АБпФК и децата им. Нещо, което се запазва до наши дни, макар квотата им (вече Внуци и Близки роднини) сред интелигенцията, по естествени причини да намалява.

Тази прослойка играе ролята на мозъчен център за русофилските настроения в България. Това са хората, които вече 75 години пишат учебниците за средните училища, държат катедрите по история (виж в СУ), силно е влиянието им в катедрите по философия, езикознание и т.н., в повечето университети. Те до голяма степен управляват науката (виж БАН, Военна академия и т.н.) и изкуствата (виж например българският ПЕН). Представляват голяма част от журналистите и близо 100% от собствениците на големи медии. Почти 100% са от издателите на малки и средни проруски сайтове, най-често генериращи чисто фалшиви новини.

Естествено, защитавайки руския интерес, те защитават и собствения такъв, понеже Русия си остава единствената сила, която може да защити тяхната прослойка от „народната любов“, ако и когато престъпленията на техните деди станат известни на широките маси. Именно на тази обществена прослойка се дължи фактът, че вече 75 години, населението от детска до старческа възраст, е непрекъснато облъчвано с русофилска пропаганда по всички възможни канали, като съзнателно се създава чуство за национална малоценност. Централната теза е, че ние трябва вечно да сме задължени на Русия и да вярваме, че тя най-добре знае какво е добро за нас.

Естествено, ние не трябва да се гордеем с големи наши достижения (те са игнорирани в учебниците по история и в медиите)… Вместо това се предлагат ерзац постижения и фантастични такива. В резултат на това, една част от населението, което не е генерично свързано с Кастата на АБпФК, също е индоктринирано в беззаветна любов към Русия и поставя несъзнателно руските интереси над българските. Разбира се, тук не става дума за платените адепти на войната на Путин срещу Украйна, срещани най-вече сред журналистическото братство. Това е така нареченото „политическо блато“ – огромна прослойка от българското общество, която в последните 30 години определя политическият дневен ред на обществото…

Задачата

Задачата е проста и ясна.

Във военно отношение, да се саботира боеготовността на армията и превъоръжаването ѝ по натовски стандарти.

Същевременно, агентите за влияние да разпалват и поддържат кампания за неутралитет в състава на НАТО, в смисъл да не се допускат натовски войски, а отбраната на страната да се осъществява САМО от отслабената и негодна българска армия, което да е предпоставка за бъдещо „освобождение“ на България от Русия при подходящи условия.

Претекст може да бъде, например „репресия срещу рускоговорящи граждани“ в България. Затова се предприемат различни стъпки. Отдавна в обществото циркулират слухове за съществуването на канал/канали за бързо издаване на български документи за граждани на Руската федерация (РФ), нямащи нищо общо с български етногенезис. Говори се дори за десетки хиляди такива случаи. Не е известно дали има официална статистика и какво показва тя: нещо, което само подхранва такива слухове…

Друга една мярка е създаване на анклави от рускоговорящи (български граждани?), най-вече по Черноморието, представляващи затворени комплекси/общности със собствени училища, детски градини и параполицейски формирования. В тази връзка, голяма помощ оказват от Кастата на АБпФК (Деца, Внуци и Близки роднини, както и бившата КГБ/КДС агентура), чрез партийните структури (БСП, АБВ, „Възраждане“, т.н.) по общините. С тяхна помощ, навремето беше създадена и знаковата руска база „Камчия“. Естествено, тя не е само почивна станция „за деца и ветерани от съветските/руски служби за сигурност“…

Истината е сурова. В България, руското разузнаване с годините създаде широко разклонен шпионски апарат. В редовете на БА, сред генералитета, в българските служби, в институциите (МВнР, МО, МВР…).

Според кремълския замисъл, това са първи стъпки към изваждането на страната ни от НАТО. Когато това стане, следващата стъпка е ясна: съдбата на Украйна.

Има и една друга, подмолна опасност. Пропагандата на левичарските и неомарксистки организации в България, получи нов импулс с идването на власт на Четворната коалиция. Във връзка с избухването на войната, като че ли се получи някаква консолидация срещу Империята на Злото, от страна на всички неруски сили в страната. Въпреки това има сигнали, че левичарските сили в правителството ще се опитват в суматохата да вкарат в законодателството части от Истанбулската конвенция и нови нормативни документи по отношение на детското възпитание, в съответствие с джендър идеология…

Освен това има сведения за парадоксален, своего рода „нечестив съюз“ (временен и частичен, разбира се), между неомарксизма и путинизма. Наскоро, в частния официоз на българското правителство, беше публикувана знакова статия, от неомарксистки позиции, в която срещу батальоните „Азов“ беше използвана терминологията на Путин („неонацисти“, „фашисти“).

Следваща жертва ли е България

България не е следващата жертва.

По простата причина, че тя отдавна е жертва на Русия (от около 200 години). Една държава с пленени от десетилетия институции…

Смята се, както беше отбелязано, че българското разузнаване и контраразузнаване отдавна са пробити от ГРУ… Най-важните институции, МО, МВнР, МВР – също.

Подозира се, че Русия има стотици (или хиляди?) агенти за влияние и вероятно немалко оперативни агенти (шпиони).

В България има стотици проруски сайтове и поне една дузина големи медии, които излъчват проруски фалшиви новини и денонощно промиват мозъците на доверчивата част от българите, особено по-ниско интелигентните. Всички медии в България са собственост, или под влияние на Внуци или Близки роднини на АБпФК. Повечето от тях са проруски настроени, или руски агенти за влияние. Твърди се, че в България близо 25-30% от действащите фирми са руски. При това те традиционно не плащат данъци в страната (включително „Лукойл“).

България 42 години се управляваше с желязна ръка от АБпФК, фактически агенти на СССР. А вече 33 години икономическата власт в страната се държи от Деца, Внуци и Близки роднини на АБпФК, както и свързаната с тях Клиентела. През това време, те три пъти успяха да завземат и политическата власт (правителствата на Луканов, Виденов и Орешарски). И в трите случаи управлението им завърши по един и същи печален начин (печален за българския народ, разбира се). Понастоящем го постигнаха за четвърти път (правителството на Петков и Четворната коалиция). Очертава се още по-печален край на това коалиционно правителство. Управление, което е белязано от първата голяма война в Европа, след 77 години относителен мир.

В светлината на тези фатални събития, правителството на Петков се оказа нещо като проруска марионетка, гърчеща се между интересите на Русия и на натовска България.

Естествено, надделяха руските интереси, в което няма нищо ново. Лидерите на ВСИЧКИ партии от коалицията, в една или друга степен, са свързани с Кастата на АБпФК (Внуци, Близки роднини или наследници на КДС/КГБ агентурата). Независимо, че голяма част от тях спадат към ЧервеноЛевото крило на Кастата (левичари, недолюбващи СССР/Русия), семейният рефлекс надделява и руският интерес остава определящ…

Отвсякъде е видно, че обществото в уж натовска България, отново е категорично разделено и отново проруските сили имат предимство. Този парадокс е лесно обясним, предвид казаното дотук. Управляващото съсловие, в мнозинството си е рекрутирано от Внуци, Близки роднини и Клиентелата на АБпФК. Те държат твърдо икономическата власт в страната и манипулират „блатото“, като по този начин направляват съдбата на България, срещайки вяла и хаотична съпротива. Иначе със задоволство се ползват от благата на Европа (и по неволя приемат НАТО), но сърцата им са в Русия. Това обяснява всичко.

Нещастна България.

Страна, в която паметните знаци на героите, паднали за свобода, национално освобождение и обединение, са разрушавани, премествани или тънат в немара. За сметка на това стотици знаци на предателите и убийците (паметници, улици, булеварди, села и градове, военни училища…), окупаторите и чуждите армии, гордо стърчат и се възвисяват из страната, в пъти повече.

Бедна, бедна България!

Страна, в която нацията вече не помни героите си, забравя цели славни периоди от историята си и е възпитавана в дух на малоценност и национален нихилизъм.

Колцина българи знаят, кога е създадена държавата и дори не подозират, че има такава хроника. Може ли да отговорят, кой е най-големият строителен обект на Ранното средновековие в Европа? А кой знае кое е второто по продължителност антикомунистическо съпротивително движение в Източна Европа? Кой ли?

Нацията бавно залязва, в жестоката преса на руската агентура и самоунищожителното невежество, наследство от съветския комунизъм, а също генерирано от социалните медии.

Да се простим с илюзиите.

Много трудно, практически почти невъзможно е, да се освободим от желязната руска хватка, която души нацията.

Руските монументи, МОЧА/ПСА и паметниците на предателите ще продължат да стърчат над България и нацията бавно ще умира…

Единственото спасение е, ако Русия се срути икономически във войната която разпали, както навремето СССР.

Но за целта е нужен нов Рейгън, а той трудно ще се намери. Защото Неомарксизмът бавно, но неумолимо погребва Запада.