Виктор Блъсков: 35 години след комунизма още търсим спасител и виним държавата

Жив ли е все още призракът на комунизма, 35 години след падането на Берлинската стена? И ако да, кои са неговите жертви днес? Как да различим антикомунизма от либерализма? Какво е да си десен и антикомунист в наши дни? И къде е границата между консерватизма и путинизма, в контекста на текущата война на Русия в Украйна?

В навечерието на 1 февруари, Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, задаваме тези въпроси на Виктор Блъсков, политолог, ютюбър и анализатор на процесите у нас и по света.

Новетика: Жив ли е призракът на комунизма и кои са неговите жертви днес?

Виктор Блъсков: Преди да отговоря, бих искал да посоча, че самият аз съм на 32 години и съм роден съответно след официално приетото падане на режима. Мнението ми все пак е основано на историята и това, което съм чул и прочел за комунизма. В този смисъл въобще не мисля, че е призрак, а си е съвсем жив.

Дори у нас още демонстрираме редовно наследството му, особено с навиците на българите винаги да търсят спасител и някой да се погрижи за нас, както и постоянното търсене на вина в държавата, а не в нас самите.

Относно жертвите, може да ви се стори странно, но мисля, че основната жертва на комунизма днес е европейската цивилизация и нейните принципи, които сякаш са заляти от така наречения „културен марскизъм“ и губим полека-лека свободите и традициите, които дефинират Европа.

Новетика: Как да различим истинския антикомунизъм от (нео)либерализма?

Виктор Блъсков: Според мен в България бъркаме тежко термини и това ни пречи. Не само за антикомунизъм и неолиберализъм. Често в България да кажеш „антикомунист“ се приема да си против изтока и специфично Русия. Но същите може да са радикални социалисти и да вярват във всички принципи на марксизма.

Това опростяване на темата я изпразва от смисъл и създава тези измами на хора, които проповядват марксизъм, но представят себе си за антикомунисти.

Ако питате мен, просто трябва да приемем темата както е в цяла Европа – или си ляв, клонящ към социализма или си десен, консервативен. А геополитическото отношение е свързано с това, но не го определя. Естествено, че няма как българин да е десен и консервативен и да предпочита изтока, но размиването на темата пречи на всички.

Новетика: Какво е да си антикомунист днес?

Виктор Блъсков: Зависи кого питате. За моето поколение да си антикомунист днес значи да се противопоставяш на опитите за отнемане на свободата от страна на държавата, като например свободата на словото. Също така и да се противопоставяш на опитите за рушене на установените институции на цивилизацията – религия, семейство, нация.

Както казах преди малко, за по-възрастните на централно място пък е противопоставянето с Русия.

Аз мисля, че второто е недооценено у нас, защото все още има много емоции за миналото ни с изтока. Но не бива да ни карат да сме слепи за настоящето.

Новетика: Може ли да си ляв и консервативен?

Виктор Блъсков: Абсолютно може. Традиционно, много често в историята левите са били консервативни, когато идеята е обвързвана с лява икономика и силна нация. Социалистическата икономика пасва на национализма, както всички знаем. Съответно пък класическите либерали са били десни – свобода за всички, нали?

В модерния смисъл консервативизмът обаче се промени. В днешни дни консервативните не се различават много от класическите либерали, с което модерната идея на консервативизма се обвързва повече с дясното.

Новетика: Къде е границата между консерватизма и путинизма? Често в България консервативните са определяни като путинисти.

Виктор Блъсков: Двете просто нямат общо. Нека погледнем обективно на нещата – най-важното за Путин е слаба Европа. Това пряко определя неговата власт. Европа е обективно слаба, когато преследва зелени политики, ЛГБТ и внася мигранти. Това е математически факт, ЕС е по-богат от САЩ през 2008 г. и след 15 години неолиберализъм сега дори не можем да смогнем на индустриалното производство на Русия във войната. Така че ако ти си против нещата, заради които Европа е слаба, няма как да подкрепяш Путин.

А Украйна не е толкова проста тема. Тя се превърна в хоби на много хора, които я използват за емоционален отдушник. Идеята, че трябва да имаш едно опростено мнение е цинична. Какво пречи да искаш войната да приключи, защото ти е жал за загиналите, но приемаш, че не може да се предадат украинците? Или да искаш войната да приключи, но приемаш, че е 100% избор на украинците и ги подкрепяш, ако те решат да се бият?

Естествено, че агресорът Русия е отговорен за войната и съответно за нейния край. Но да изпитваш жал за жертвите, а не само ярост към убийците, е човешко. Какво лошо има в това?