Виа Понтика

Родих се по пътя на птиците. До стария фар.
Посрещна ме Изгрева.
Поиска за пристан душата ми.

Целуна ме Слънцето
и сплете с косите си люлка за мен.
В морето я хвърли. И залюляха ме бури.

Покръсти ме вятър, кали ме прибоят,
живот обладах в открито море.
Пътувам, пътувам по пътя на птиците.

Далече е Югът. Мечтите по мачтите стават криле.
Пътува мечтата ми, отнася я ятото,
с небето се слива огромно сърце.

Чертае сърцето небесна пътека –
сърцето на птица, която не каца…