Ватиканът под прицел, напът да поднови договор с Китай

Този месец се очаква Ватиканът да поднови с китайската комунистическа партия договор, първоначално подписан през септември 2018 г. Според него, партията назначава католически епископи в Китай, а папата има само право на вето.

Преподписването идва в момент, в който Китай е под обстрел заради повсеместното преследване на мюсюлманското население уйгури в северозападния район Синдзян. В същото време, САЩ водят масирана борба срещу Пекин заради репресиите срещу християни, тибетци и последователи на духовното движение Фалун Гонг.

Миналия месец, папа Франциск отказа аудиенция на американския държавен секретар Майк Помпео, който призова Светия престол да подкрепи жертвите на религиозно преследване в Китай. Помпео предупреди, че ако продължи договора с Китай, Ватиканът ще „застраши моралния си авторитет“.

Възстановени дипломатически отношения

Идеята на договора от 2018 г., чиито условия остават тайна, е да възобнови дипломатическите отношения между Ватикана и Китай, прекъснати в началото на 50-те години на 20-и век под управлението на Мао Дзъдун.

Също да узакони положението на половината от общо 12 милиона католици в Китай, лоялни към Светия престол и традиционния католицизъм. Те посещават т.нар. „подземни“ църкви, поставени са „извън закона“ и са подлагани на жестоко преследване от властите.

Останалите шест милиона католици са част от легалната китайска Патриотична католическа асоциация, одобрена и напътствана от партията.

Съглашението дава на Ватикана възможност за официално присъствие в Китай. Предполага се, че благодарение на него, „подземните“ църкви могат да оперират законно в страната, макар и при условията на партията.

Слабо влияние на Ватикана

Влиянието на Ватикана не се засилва след подписването на сделката. От 2018 г. насам, само двама епископи са били назначени след консултация със Светия престол. Но те са предложени от партията и са заменили предишни „подземни“ епископи. Папа Франциск е признал други осем епископи, назначени от Пекин без консултация.

30 „подземни“ епископи, назначени от Ватикана въпреки възраженията на Пекин, не са били включени в условията на сделката. Никой от тях не е бил одобрен от Пекин.

В деня след подписването, 22 септември 2018 г., китайската Католическа патриотична асоциация и Съветът на китайските епископи – двете организации, одобрени от Ватикана и Пекин – публикуваха на своите сайтове клетва, че ще се придържат към принципите на „независимост“ от Ватикана и на „синизация“. Синизацията е политиката на Си Дзинпин за консолидиране на държавния контрол върху религията.

Държавният секретар на Ватикана, кардинал Пиетро Паролин, признава, че сделката с Китай „не е добра“.

Според вашингтонския епископ Йозеф Гриебоски, „сделката облагодетелства китайската комунистическа партия много повече, отколкото Светия престол“. 

Нещо повече, Ватиканът демонстрира приятелски отношения с китайски политици. През 2018 г. канцлерът на Папската академия на науките, епископ Марсело Санчес Сорондо, похвали Китай за „морално водачество“ на околната среда, „най-добро прилагане“ на социалната доктрина на църквата и като „модел“ за свобода.

Същата година, Сорондо покани Хуан Дзиефу, директор на Националния комитет за трансплантация на органи на Китай, да говори по време на форум за трафика на органи, въпреки докладите за насилствено отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг.

Засилено преследване, синизация

Противно на очакванията, преследването на католиците в Китай е по-силно от преди подписване на договора, смятат анализатори.

„Китай вече нарушава сделката с Ватикана“, е категоричен Бенедикт Роджърс, съосновател на Hong Kong Watch, цитиран в статия на Foreign Policy от 17 септември 2020 г.

„Това се знаеше от началото. Всичко в този договор е нередно.“

Роджърс разкри как миналия месец, пастори от провинция Дзянси са били поставени под домашен арест, в разрез с договорката духовенството да бъде предпазено от насилие. На свещеници от епархията Юдзян било забранено „да се занимават с религиозни дейности“, след като отказали да се присъединят към т.нар. „патриотична църква“.

През последните две години, китайското правителство се намесва в църковни служби, хвърля в затвора „неподходящи“ пастори, премахва кръстове от църкви и заменя образа на Исус Христос с портрети на Си Дзинпин.

Катехизисът е цензуриран. Онлайн продажбите на Библията са подложени на натиск. На младежите под 18 години е забранено да ходят на църква. В интернет са цензурирани неодобрени от партията сайтове за католицизъм, литургии и баптизъм. Посетители на църкви са принуждавани да пеят песни за възхвала на комунистическата партия.

Китайският президент Си Дзинпин се е заел да „синизира“ (китаизира) всички религиозни практики: те трябва да имат китайска ориентация и правителството ще им предоставя „активна насока“.

Също всички религиозни организации трябва се регистрират. Това им дава право да публикуват текстове, придобиват собственост, провеждат обучения и събират дарения. От тях се изисква да вместват философиите си в рамките на официалната атеистична доктрина на партията. По закон, те са също задължени да приемат и разпространяват идеологията и ценностите на партията.

В същото време, партията си запазва правото да ограничава и контролира процеса на обучение, местата за служби, събития и сумите на даренията.

Предателство, сделка с дявола, невъзможно съвместно съществуване

В интервю за VOA News през 2018 г., кардинал Джоузеф Дзен Дзе Киун, бивш почетен епископ на Хонконг, нарече сделката „предателство“ от страна на Ватикана.

Миналия месец, 88-годишният Дзен пътува до Ватикана, с надежда да се срещне с папата и да го информира за положението в Хонконг и за католическата църква в Китай, писа изданието Daily Compass. Срещата не се е осъществила.

„Идеята за спогодба с Пекин е лудост“, заяви духовникът пред Daily Compass. „Това е като да сключиш сделка с дявола.“

На подобно мнение е Джеймс Баском, помощник-директор на вашингтонския офис на католическата организация „Aмериканско общество за защита на традицията, семейството и собствеността“.

„Комунистическият режим дава само ограничена свобода на религията и на религиозните групи, за да създаде впечатление за свобода“, каза Баском в интервю за медията „Епок Таймс“ от 14 октомври 2020 г.

„По този начин режимът сваля гарда на антикомунистите, прониква в религията и накрая я унищожава.“

Заплаха за цивилизацията

Папите от 19-и век до Втория ватикански събор са възприемали комунизма като атеистичен, материалистичен и дарвинистки режим, и са вярвали, че крайната му цел е да премахне цивилизацията и всички религии, казва Баском в същото интервю. Те са считали комунизма за „тоталитарна, политическа религия“.

Според експерта, комунизмът се стреми към „тотален контрол върху обществото“ и „пречупване и изграждане на човека“ в изцяло нов образ, подобен на „съветския човек“. По тази причина, католическата църква разглежда комунизма като заплаха за цивилизацията и силно го осъжда.

Така по време Втория ватикански събор, папа Пол Шести е призован да осъди комунизма като заплаха за традиционното семейство, традиционния брак, традициите в обществото и частната собственост.

Баском обяснява, че за разлика от есенцията на „Манифеста на комунистическата партия“ на Карл Маркс, която се свежда до премахване на частната собственост, Десетте Божи заповеди защитават именно частната собственост.

„Католиците винаги са били на фронтовата линия на комунистическата съпротива навсякъде по света: в Полша, Унгария, Китай, Витнам и Куба. Ето защо комунистите винаги са се опитвали да неутрализират тази заплаха и да сключват сделки с католическите водачи, някои от които, за съжаление, се оказват по-меки и отстъпчиви“, каза Баском.