Васил Кожухаров – гласът, увековечен във VHS видео касетите от 80-те и 90-те

Невъзможно е да сте гледали филми на VHS видеокасети през 80-те и 90-те години и да не разпознаете „готиния“ тембър на техния преводач и озвучител – Васил Кожухаров. Или „Васко“, както го наричахме помежду си. Въпреки че не го познавахме лично,“Васко“ беше неразделна част от видеоманията в България от нашите младини.

По онова време гледахме абсолютно всичко, което излизаше на видеокасети (внесени на черно от чужбина). За да не пропуснем новите попълнения, правехме групови видеомаратони в дома на щастливеца притежаващ VHS (пак от чужбина или от „Кореком“) и жадно поглъщахме жанровете: екшън, карате, ужаси, комедия и дори еротичен романс – с превод и дублаж, разбира се, от „Васко“.

„Васко“ се превърна в алтернативен главен герой на всички преведени и озвучени от него филми, заради запазената си марка – монотонният баритон, който вкарваше жаргонни лафчета в диалога, смееше се по време на комедиите и дори актуализираше уличната реч с нови фрази. В един момент дори не съм сигурна дали гледахме филмите, защото са нови или само, за да се наслаждаваме на дублажа на „Васко“. Също така, постепенно тези филми, много от които култови холивудски шедьоври, станаха просто „филмите на Васко“, като: „Кръстникът“, „Ергенско парти“, „Белязаният“, „Едно време на Запад“, „История на света“, „Добрият, лошият и злият“, „Блейд рънър“, „Дюн“, „Флеч“ и още много.

Мога съвсем отговорно да заява, че години по-късно, когато се преместихме да живеем със съпруга ми в САЩ и гледахме много от „филмите на Васко“ в оригинал – останахме леко разочаровани. Нямаше го онзи култов глас с баритоновия тембър, който им придаваше уникална пикантност.

Минаха години и видеокасетките вече са стари почти колкото динозаврите. Почти бяхме забравили за видеоманията от младините, когато новодошъл в САЩ 30-годишен младеж и наш приятел ни припомни за филмите от 80-те и 90-те с превод на „Васко“. Той дори имаше негова колекция, но вече на СD. Освен това, той ни просветли, че съществува Facebook фен група на Васил Кожухаров, към която естествено веднага се присъединихме.

Разрових се в интернет и видях, че „Васко“ вече беше получил полагащото му се признание. Имаше негови интервюта, видеа и снимки, и по собствените му думи, хората го разпознават и уважават.

Васил Кожухаров дори участва като гласов актьор в комедията „Екшън“ от 2019 г. Там има „филм във филма“, където деца гледат екшъни, и той дублира актьорите в тях.

Макар и близо 40 години по-късно, аз също искам да изразя своята благодарност, тази на съпруга ми и на нашия приятел (който е с две десетилетия по-млад от нас) към професионалиста и притежател на култовия глас от VHS касетите. Затова се свързах с „Васко“, към когото от уважение се обръщам с „г-н Кожухаров“, за да му задам въпроси, които винаги са ни вълнували.

Новетика: Г-н Кожухаров, разкажете накратко за себе си.

Васил Кожухаров: Отраснал съм в центъра на София, на ъгъла на ул. „Гладстон“ и „Цар Борис I“. Учих в близкото 121-во средно училище до седми клас, после във втора английска гимназия, която беше в квартал „Лагера“. След казармата записах английска филология в СУ „Климент Охридски“. Работих като учител по разпределение девет години, после преподавах на персонала на хотелите „Парк Хотел София“ и „Витоша Ню Отани“. През 1983 г. останах без работа и работих различни неща, а през 1986 г. започнах да превеждам филми.

Новетика: Как ставаше преводът по онова време – от касетката до дублажа?

Васил Кожухаров: Преводът ставаше по съвсем примитивен начин – свързваха се два видеокасетофона: единият подава, другият записва. Аудиосигналът между двата минаваше през миксер, където се смесваше с моя глас от микрофон.

Новетика: Каква е разликата в начина, по който се превеждат филми днес и през 80-те?

Васил Кожухаров: Днес се превеждат много по-лесно, защото има изходни материали – монтажни листи, сценарии, готови оразмерени и синхронизирани субтитри. По мое време имаше само звук от видеокасетата, който беше шумен и смесен с ефектите на филма. Налагало ми се е да прослушвам един сегмент десетки пъти, докато разбера смисъла, а и невинаги ми се удаваше. Тогава просто измислях нещо свързано с контекста и продължавах. Някои от тези мои импровизации се харесват на публиката повече от оригинала. Има много примери за това, като монолога на Рутгер Хауър в „Блейд рънър“, който сам по себе си е доста безсмислен.

Новетика: Имаше ли цензура?

Васил Кожухаров: Цялото това разпространение беше забранено от закона. Аз си налагах автоцензура, та ако ме открият, да няма поне политически аргументи срещу мен. За щастие не ме откриха.

Новетика: Кой беше най-трудният за превеждане филм?

Васил Кожухаров: Трудни за превод са филмите с много наситен диалог: например когато действието се развива в съдебна зала. Допълнителна трудност са песните поради това, че са свързани със сюжета.

Новетика: Имахте ли конкуренция?

Васил Кожухаров: Конкуренция имаше, но при мен се получи добро съчетание между глас и познаване на българския жаргон, което бързо ме наложи като любимец на публиката. Освен това повечето колеги превеждаха симултанно, в движение, докато аз се подготвях с писмен материал. Трудоемко, но по-професионално.

Новетика: Имахте ли проблеми с БКП и по-късно с „мутрите“?

Васил Кожухаров: По-горе споменах, че през 1983 г. останах без работа. Това беше, понеже някой ме беше наклеветил пред ДС, че контактувам с гостите на хотела и те веднага ме уволниха. Никога не съм членувал в партия, но това не означава, че съм аполитичен. През мутренските години нямах проблеми, защото вече ме познаваха покрай преводите ми на „Кръстникът“ и други гангстерски филми. Дори имах фенове между мутрите.

Новетика: Освен филми, какво друго превеждахте?

Васил Кожухаров: Превеждал съм на свободна практика почти всичко – от инструкции за машини до медицински текстове.

Новетика: Говорите ли други езици?

Васил Кожухаров: Освен английски говоря добре руски (изучаваше се задължително) и малко немски.

Новетика: Още ли превеждате филми?

Васил Кожухаров: Спрях да превеждам срещу заплащане около 1995 г., когато си намерх по-доходна работа.

Новетика: Какво предпочитате: субтитри или дублаж?

Васил Кожухаров: Субтитрите се наложиха доста по-късно, заедно с развитието на компютрите. Първите програми за субтитриране се появиха след 1996 г., но се наложиха категорично чак към 2000 г., и то като изискване на мейджър-компаниите.

Новетика: Кои са любимите Ви филм и актьор?

Васил Кожухаров: Имам много любими филми от различен жанр, но не бих дал приоритет на никого. Освен това част от тях не съм превеждал, например „Ритни камбаната с финес“ и „Изкуплението Шоушенк“. Харесвам много актьори и актриси, предимно от близките до мен поколения: Де Ниро, Пачино, Редфорд…

Новетика: Кой е любимият Ви филм от тези, които сте превели?

Васил Кожухаров: Харесвам комедиите и от този жанр любими филми са ми „От мошеник нагоре“ и „История на света“.

Новетика: Има ли архив или сайт с филмите, които сте превели?

Васил Кожухаров: Имам архив с около 200 филма от тези, които съм превел. Идеята за създаване на сайт с преводните филми не е осъществима заради авторските права.

Новетика: Осъзнавате ли, че сте легенда?

Васил Кожухаров: Да, по-възрастните все още ме помнят, но броят им намалява по естествени причини. От тези под 40 години почти никой не е чувал за мен, което е нормално.

Новетика: Децата Ви, Ваши фенове ли са?

Васил Кожухаров: Синът ми живее в САЩ, женен е за американка, внучетата не говорят български, така че няма как да са ми фенове.

Новетика: Бил ли сте Холивуд?

Васил Кожухаров: Бил съм в САЩ много пъти, защото в Лос Анджелис през февруари имаше филмов пазар и оттам купувахме филми за разпространение в България. Отделно съм ходил многократно на гости при сина ми, който живее във Финикс, Аризона. Не съм посещавал студията в Холивуд, защото работех само с независими филми.

Новетика: Филмите от 80-те и 90-те по-качествени и ценностни ли бяха от съвременните?

Васил Кожухаров: Количествено погледнато, да. Достатъчно е да погледне човек кандидатите за Оскар от това време. И сега излизат качествени филми, но процентно са доста по-малко.

Новетика: Нормално ли е актьорите да изразяват своите политически възгледи?

Васил Кожухаров: Всеки гражданин трябва да има политическа позиция, хората на изкуството също. По време на социализма интелигенцията се беше приспособила към диктатурата и оцеляваше за сметка на компромиси. Много талант се погуби по този начин.

Новетика: Професията преводач ще бъде ли заменена от компютри?

Васил Кожухаров: Едва ли. Това е творчески процес, с който изкуственият интелект поне на този етап едва ли може да се справи. Поне това, което прави преводачът на Google, засега не е удоволетворително.

Новетика: Какъв съвет бихте дал на филмовите преводачи?

Васил Кожухаров: Да следят развитието и на двата езика, особено на жаргона.