Усмивката на моето сърце

Защо слънцето свети толкова ярко?
Защо въздухът е изпълнен с въодушевление?
Защо вятърът шепне денонощно?
Защото носи мелодията на божествено просветление!

Глухи човешки уши, неми устни – само страх.
Сухи човешки очи, без сълзи страдат – само грях.
Слепи са тези души, изгубени в заблуда!
Слава, богатство, гордост и власт са илюзорна възбуда.

Те искат да чуят – но изкушението е сладко;
те искат да видят – но ги влече блудство и коварство.
Екрани и изображения много примамливи –
хулят истинското, подиграват се с духовното царство.

Една от тези души беше заслепена от тъмнина.
Тя викаше за помощ и търсеше в звездите божествена искра.
Тази душа беше потънала в мрачна безизходица,
пропита от вино, евтини мечти и заседнала в безпътица.

Болката ѝ беше дълбока, имаше нужда от дълго лечение –
успокояващ допир да ѝ донесе утешение.
Надеждата беше крехка, като неосезаемо дихание.
Дали някой щеше да чуе нейното отчаяно страдание?

И ето го Него – истинен, състрадателен и търпелив,
Създателят се появи на ангелски криле.
Като златна птица долетя от небесното царство,
за да кацне на нейното ранено сърце.

И мечтата се превърна в реалност –
Вселената отвори врати, за да покаже Пътя на тази душа.
Озаряващата усмивка на Създателя ѝ даде Дафа,
сред величествени лъчи светлина.

Щастието беше толкова завладяващо –
хилядолетия очакване на щастливия миг,
да прочете бленуваната истина в книга със златни корици,
написана на божествен език.

Може би се чудите – откъде зная тази история?
Дали не е просто поредната измислена пародия?
Сърцето ми ще се усмихва завинаги в блажен екстаз,
защото тази благословена душа съм аз.

Защо слънцето свети толкова ярко?
Защо въздухът е изпълнен с въодушевление?
Защо вятърът шепне денонощно?
Защото носи мелодията на божествено просветление!