САЩ и Китай: Сътрудничество или Студена война?

Отношенията между САЩ и Китай са белязани от периоди на сътрудничество, надпревара и съперничество.

След края на ВСВ през 1945 г. китайците имат топли чувства към САЩ, заради героизма на „Летящите тигри“, които свалят японски самолети по време на Китайско-японската война. Само няколко години по-късно китайски войници убиват американски пехотинци в Корейската война.

През 1949 г. ККП превзема Китай и обявява американците за най-злите империалисти в света. Мао Дзъдун залага целта: победа над САЩ. През 1965 г. Китай започва втора война срещу САЩ: Виетнамската.

През 1972 г. по инициатива на САЩ следва затопляне – САЩ и Китай се обединяват срещу общия враг СССР, а през 1979 г. са установени дипломатически отношения.

През 80-те години Дън Сяопин решава да отвори Китай към света. Вътрешната му политика е: Китай е беден, затова ако искаме да се противопоставим на СССР, трябва да разчитаме на САЩ. Лозунгът за външна политика обаче е: крий амбициите и силните си страни и печели време. САЩ са развълнувани, че един ден Китай може да стане страна с пазарна икономика и дори демокрация. Така САЩ започват да споделят с Китай ценни ресурси, технологии, инвестиции, образование, военни продукти, и дори разузнаване.

Убийствата на студентите на площад „Тиенанмън“ от 1989 г. разбиват илюзиите на американците и следват 10 години замразяване отношенията между Китай и САЩ.

През 2000 г. наследникът на Дън, Дзян Дзъмин е на първо посещение в САЩ и е най-приятелски настроен към Бил Клинтън, а в същото време преследва безмилостно искащите демократични реформи и подхранва анти-американските настроения в Китай, кулминиращи на 11 септември 2001 г.

Китай става най-големият вносител на оръжия от Русия и към 2004 г. китайската армия е вече способна да се бие срещу САЩ. По-късно Китай започва да изнася ракети за Иран, Пакистан и Северна Корея, и да финансира и обучава терористични организации врагове на САЩ.

През 2017 г. администрацията на Тръмп предупреди, че Китай и Русия предизвикват американската мощ и интереси, и се опитват да подкопаят американската сигурност и просперитет. През 2022 г. администрацията на Байдън заявява, че КНР има намерението и все повече – капацитета, да реформира световния ред в своя полза, въпреки че САЩ продължава да е отговорен партньор в отношенията между двете държави. През 2024 г. 81% от американците имат отрицателно мнение за Китай. Байдън нарече Си Дзинпин „диктатор“, а Китай е посочен за най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ.

При тези нови геополитически условия, днес САЩ и Китай се намират в отношения на явна и ожесточена надпревара, подобна на интеракциите между САЩ и СССР от времето на Студената война. Чрез протекционистични политики президентът Доналд Тръмп се стреми да бетонира позицията на САЩ на световен хегемон, след години отслабване под управление на демократите (с изключение първия мандат на Тръмп 2017-2020 г.). Това демократично управление (белязано с опити за сътрудничество с Пекин) даде възможност на подгласника Китай силно да засили своята икономика, технологии и геополитическа позиция, включително в ущърб на САЩ и свободния свят (примери за това са изтеглянето на САЩ от Афганистан, започването на войната в Украйна и подновяването на конфликта на Израел в Газа). Затова сега Тръмп води битка за възвръщане силата на САЩ – което включва спирането на всички войни и ограничаване силата на Китай.

От своя страна Китай се възползва максимално от демократичния и отворен характер на западните икономики (включително през статута си на най-облагодетелествана нация в СТО), като обаче не предлага в замяна симетрични условия на чужди компании на своя територия. Също атакува американски институции, краде интелектуална собственост, прилага нечестни търговски практики и подрива демократичните устои на западните общества чрез шпионаж и мека сила.

Борбата между двете велики сили се води в редица сфери: икономическа, военна, технологична, дипломатическа и глобално лидерство. Тя е видна от официални изявления и действия.

Преди да разгледаме конкретни примери, нека първо видим в какво се състоят политиките на двете страни една спрямо друга.

Политика на САЩ спрямо Китай

Стратегическо съперничество – това е рамката, през която САЩ разглежда отношенията си с Китай, в отговор на преките предизвикателства, които Китай поставя пред интересите на САЩ. Така започва описанието на сайта на Държавния департамент.

И продължава: „САЩ работят за възпиране агресията на Китай, борят се срещу китайските нечестни търговски практики, злонамерените китайски кибератаки, глобалния трафик с китайски фентанил и манипулациите на международните организации, както и търсят отговорност от Китай за нарушенията на човешките права в Китай и по света.

Китайската икономика е една от най-ограничителните за инвестиции, включително забранява инвестиране в ключови сектори и налага непредвидими регулаторни правила. Най-честите пречки за правене на бизнес са: произволни правни разпоредби, зле дефинирани законови правила и понятия и липса на регулаторна прозрачност. Китай също прилага нечестни търговски практики, включително принудителен труд и огромни държавни субсидии. По този начин чуждестранните бизнеси са поставени в неравностойно положение и стават съучастници в правозащитни нарушения.

САЩ са твърдо решени да се противопоставят на китайските законни и незаконни опити за достъп до американски технологии в областта на военната модернизация, включително чрез стратегията за смесване на военна и гражданска индустрия; изкуствения интелект; и на злонамерени кибератаки срещу правителството, частния сектор, критична инфраструктура, бизнеси, индустрии и граждани.

Китай е член на ООН от 1971 г. и постоянен член на Съвета за сигурност. През годините Китай все повече се опитва да манипулира и подрива международните организации и стандарти с цел да прокарва своите глобални цели. Пекин обработва и инсталира партийци на водещи позиции в тези организации. Също ползва натиск, за да избягва отговорност за груби човешки правонарушения и прокарва интересите си за сметка на САЩ и техните съюзници и партньори.“

Политика на Китай спрямо САЩ

Политиката на Китай спрямо САЩ е последно обновена на сайта на китайското външно министерство през 2013 г. На сайта на посолството на КНР в столицата на САЩ информацията е от 2012 г.

Последни данни за отношението на Пекин към Вашингтон може да се научат от изказвания по време на Конгреса на ККП от март 2025 г. Там говорителят на МВнР на КНР заявява пред репортери: „Ако САЩ настояват за война с митата, търговска война или каквато и да било друга война, Китай ще се бори докрай“.

Външният министър на КНР Уан И казва пред медии на същия форум: „В областта на космическите науки и производството на чипове никога не е спирал неоправданият външен натиск. Но където има блокаж, има и пробив; където има натиск, има и иновация. Свидетели сме на постоянно разширяващ се хоризонт, Китай да се превърне в научна и технологична движеща сила“.

На въпрос как ще коментира политиките на Тръмп за „Америка велика отново“, външният министър отвръща: „Една голяма страна трябва да зачита своите отговорности. Не бива да слага егоистичните интереси над принципите, и още по-малко да използва властта си да тормози слабите“. И добавя, че Китай „решително се противопоставя на силовата политика и хегемонията“.

Въпреки привидно дефанзивната политика, Китай всъщност действа активно и офанзивно спрямо САЩ. Филмът „Финалната война“ (2022) на журналиста Джошуа Филип разкрива истинските намерения на КНР спрямо САЩ датиращи още от времето на Мао Дзъдун.

През 1949 г. Мао залага два основни стратегически принципа на ККП спрямо САЩ: 1) САЩ са главният враг на ККП и победата над САЩ е единственият начин ККП да има глобално превъзходство. 2) Победата над САЩ е дълъг процес и продължителна война. Тези принципи не са широкоизвестни, а видими в записки от вътрешни партийни срещи.

Същата година топ шефът на пропагандата на ККП пише: „Ще дойде ден, когато целият свят ще пее триумфална песен за края на Америка“. Мао казва: „Пригответе се за битка“ – като призив към онези, които се надяват на добри отношения с империалистическите страни, особено САЩ. Мао нарича САЩ хартиен тигър, който трябва да умре.

Планът на ККП не е новост за американските тайни служби. В книгата „100-годишният маратон“ (2014) Майкъл Пилсбъри разкрива: през 1964 г. КГБ агентът Юрий Несенко дезертира в САЩ, донасяйки със себе си важни данни за Китай. Там се казва, че Мао иска превъзходство не само над цялата комунистическа система, но и над целия световен ред. Руснаците разкриват пред Пилсбъри още през 1969 г., че Китай има голям план – първо да изцеди Русия за ресурси, технологии, а после да се прехвърли към Америка. Но по това време никой не вярва на руското предупреждение, представляващо 10 000 страници фотокопия. В тези документи ЦРУ има описания на китайските амбиции и цели. Топ руският дипломат Шевченко, дезертирал в САЩ, разказва на Пилсбъри, че руското управление се страхувало и мразело китайците, защото вярвало, че Китай иска да превземе комунистическия свят и накрая да стане световен лидер.

През 2016 г. по време на Американо-китайски стратегически философски симпозиум стратегът на ККП Дзин Цанрун казва: „Сред зловредните ни тактики е задълбочаването на хаоса в света, но проблемът със САЩ е, че са изключително разнородни, понеже сред западните демокрации САЩ са с най-висока степен на демокрация. Разбира се, разнообразието има преимущество – хората имат свобода, например на речта, но има и недостатъци – много е трудно постигането на консенсус… за САЩ най-добрият сценарий е да има ясен външен враг, ако има два врага, САЩ ще изгубят фокус… това беше ситуацията преди ВСВ, имаше два врага – нацистка Германия и червеният СССР. Заради това САЩ започнаха да се боричкат вътрешно дори преди началото на войната. А ако външните врагове са три, това ще докара САЩ до бъркотия. Да не говорим за четири. Затова стратегическата цел на Китай е САЩ да има четирима врагове и единият трябва да е терористична група. Русия е такъв, но не е достатъчен.“

Икономика, търговия, бизнес

След идването си на власт през януари 2025 г. Тръмп наложи 20% мита на всички стоки внос от Китай, цитирайки като причина неспособността на Пекин да спре притока на смъртоносния фентанил към САЩ. САЩ също добавиха десетки китайски компании към ограничителен списък. Китай отвърна с контра-мита до 15% на американския внос на въглища, втечнен природен газ и земеделска продукция.

На 26 март 2025 г. Тръмп обяви нови 25% мито върху внос на китайски автомобили и цялостна реципрочна митническа програма – очаквана на 2 април 2025 г. Тръмп също изяви готовност да намали митата на Китай, ако Пекин и ByteDance се съгласят да продадат TikTok на американска компания. Срокът за спирането дейността на TikTok в САЩ изтича на 5 април 2025 г.

Именно търговския дефицит между Китай и САЩ, Тръмп се опитва да намали чрез налагането на мита. През 2023 г. търговията между САЩ и Китай е на стойност 643.2 млрд. щ.д., американсият търговски дефицит с Китай е 252.1 млрд. щ.д., американските преки инвестиции в Китай са 126.9 млрд. щ.д., 3.8% повече от 2022 г. Инвестициите са най-вече в производство, търговия на едро, финанси и застраховане. Китайските преки инвестиции в САЩ са 28 млрд. щ.д., с 6.2% по-малко от 2022 г. Най-вече в производство, имоти и депозитни институции.

Освен подобряване търговския баланс с Китай, Тръмп се опитва да върне производства от Китай на американска земя. Защото Китай има 30% дял в глобалното производство и е надминал 70% от БВП на САЩ в рамките на век.

Също така Китай субсидира с огромни средства (над 15% от приходите) местни компании, чрез което те заемат все по-голям пазарен дял обичайно в тежките индустрии и полупроводниците. За 20 години, 1985-2005 г. Китай е „налял“ над 300 млрд. щ.д. в 10-те най-големи публични компании в страната.

Още: китайското правителство изисква държавните китайски компании да заменят американските компютърни технологии на Microsoft и Oracle, с местни. През 2024 г. IBM обяви, че затваря своя изследователски център в Китай с 1000 служители, заради засилена местна конкуренция. През последното десетилетие General Motors продава повече автомобили в Азия, отколкото в САЩ. Но през 2024 г. компанията обяви, че делът ѝ в Китай е паднал от 13.7% през 2018 г. на 8.4% през 2023 г. Сега там доминират китайски брандове като BYD и електромобили, всички от които получават правителствени субсидии.

Не на последно място, през 2023 г. Китай въведе анти-шпионски закон, който създава пряк риск за правене на бизнес от чуждестранни компании и позволява задържане в страната на чужденци, ако се сметне, че дейността им застрашава националната сигурност на Китай. Дефиницията за шпионаж е мъглява и отворена към интерпретации. Също Китай изисква от служителите на чуждестранни компании да заявяват лоялност към управляващата ККП, като носят значки на партията и създават партийни звена в своите офиси. Така макар да не управлява тези компании, ККП директно се намесва в тяхната дейност с въвеждане на комунистически прийоми.

Технологии

Полупроводниците (чиповете) – ползвани широко във всички индустрии, като автомобилостроене, информационни технологии (изкуствен интелект), медицина, битова електроника и много други – са основна точка в технологичната надпревара между САЩ и Китай. Най-големият производител на чипове е тайванската TSMC, затова САЩ сега правят всичко възможно да изместят производството от Китай (Тайван е официално част от КНР) на своя територия.

На 3 март 2025 г. Тръмп обяви, че TSMC ще инвестира най-малко 100 млрд. щ.д. в заводи в САЩ през следващите четири години. По-рано TSMC обеща още 65 млрд. щ.д. инвестиция в САЩ, заради което получи 6.6 млрд. щ.д. грантове по Закона за чиповете, приет от Байдън през 2022 г. От години САЩ приканват тайванската фирма да премести производството си в САЩ, особено заради критичната важност на нейните чипове, ползвани за развитие на изкуствения интелект. Също така Тайван е под постоянна и интензифицирана атака от Пекин, който се зарече, че ще си върне острова до 2027 г. със сила или не. След встъпването си в длъжност Тръмп се закани, че ще наложи мита за вносни чипове. Има данни, че министърът на търговията на САЩ, Хауърд Лутник, е притискал TSMC да поемат контрола над заводите за чипове на Intel, които страдат от логистични проблеми.

През януари OpenAI и SoftBank обявиха инвестиция от 500 млрд. щ.д. в американски център за разработка на изкуствен интелект. Още толкова пък обещаха да инвестират Apple, разширяйваки производствения си капацитет в страната.

А на 6 януари 2025 г. администрацията на Байдън обяви, че открива нов център за развойна дейност, за да вземе преднина във войната с чиповече с Китай. Националният технологичен център за полупроводници (NSTC), който ще се стопанисва от Щатския университет на Аризона, е третият такъв в САЩ.

Китай също работи за технологично лидерство, за да достигне САЩ.

Пекин ще продължи да инвестира в производството на компютърни чипове повече от всяка друга държава в света през 2025 г., следван от Тайван (21 млрд. щ.д.) и Корея (21.5 млрд. щ.д.). Това сочи доклад на индустриалната група SEMI. Китай се очаква да инвестира 38 млрд. щ.д. (24% по-малко то 2024 г. – 50 млрд. щ.д), а САЩ и Япония – по 14 млрд. щ.д.

На 25 март 2025 г. китайският национален комитет за развитие и реформа е обявил, че учредява фонд по роботика, изкуствен интелект и нови технологии на стойност 138 млрд. щ.д. Парите ще дойдат през следващите 20 години от държавата и частни компании. Новината посочва, че за 10 години световният дял на Китай в индустриалната роботика се е повишил от 20% до над 50% от глобалното търсене.

Китай ползва и нечестни средства, за да подкопае лидерството на САЩ. През декември 2024 г. – по-малко от седмица след налагане на забраната за износ на чипове от САЩ – Пекин отговори с антитръст разследване на Nvidia, водещия американси производител на чипове и на хардуер за изкуствен интелект. Разследването заплашва да наложи високи глоби и да разстрои дейността на Nvidia в Китай. По този повод акциите на компанията паднаха с 4%.

Антитръстовото законодателство в САЩ цели да предпази потребителите и да поощри конкуренцията. Китай има различен подход зависещ от геополитиката и го използва като оръжие срещу търговската война на САЩ.

Друг пример е Qualcomm, водещ американски производител на полупроводници, изявил желание да купи нидерландската NXP Semiconductors за 44 млрд. щ.д. Това придобиване, което цели да разшири портфолиото в автомобилната индустрия и интернет на нещата, беше блокирано от китайската държавна администрация. Накрая Qualcomm е принудена да изостави покупката, заради което изплаща на NXP 2 млрд. щ.д. компенсация за отказ от сделката. Ходът на Пекин е считан за ответна мярка на митата на стоки от Китай на Тръмп от 2018 г. и блокирането на Huawei при 5G в САЩ.

Отбрана

Китай остава първа военна и кибер заплаха за САЩ, гласи доклад на американските разузнавателни служби от 25 март 2025 г. Според документа, Китай има способността да удари САЩ с конвенционални оръжия, да компрометира американската инфраструктура чрез кибер атаки и да се прицели в космическите станции на страната. Докладът казва още, че Пекин се стреми да измести САЩ като топ лидер в изкуствения интелект до 2030 г.

На 5 март 2025 г. Китай обяви 7.2% увеличение на бюджета за отбрана за тази година, с което разходите за армия достигат 245 млрд. щ.д. (59% от разходите на САЩ за отбрана, 541 млрд. щ.д.). Растежът на парите за въоръжение се случва на фона на нарастващо напрежение със САЩ. С това увеличение Китай става втората в света военна сила по вложения в отбрана.

Според Министерство на отбраната на САЩ, истинският отбранителен бюджет на Китай може да е с 40% по-висок. Официално, китайското правителство приписва увеличението на засилено военно обучение, поддръжка на оборудването и повишаване жизнения стандарт на 2 млн. служители на Китайската народноосвободителната армия.

През последните години Китай засилва военното си присъствие в Южнокитайско море и по-специално в оспорваната със своите съседи акватория. Също почти ежедневно китайски самолети прелитат заплашително близо до Тайван, с което Пекин напомня, че е готов да завземе всеки момент острова, който счита за своя територия.

Има и редица случаи, в които китайски кораби оборудвани със специално приспособление прерязват подводни интернет кабели на Тайван и така дават сигнал, че във всеки момент могат да изолират острова от света.

Китай усилено модернизира и ядрения си арсенал. Целта му е до 2050 г. да изгради армия от „световно ниво“, включително обновяване на трите компонента на ядрената си триада: интерконтинетални балистични ракети с течно гориво и множество ядрени глави; подводници с ядрени балистични ракети и стратегически стелт бомбардировачи. Разузнавателни доклади разкриват, че Китай разработва и ядрени глави с по-ниска мощност.

Счита се, че Китай има около 400 ядрени глави, с очакване да станат 1500 до 2035 г. Все пак няма точни данни, защото тази информация е държавна тайна. САЩ разполагат с 1550 ядрени глави.

Шпионаш, кибер атаки

Китай подрива американските институции и общество и с подмолни средства.

На 12 март 2025 г. Министерството на вътрешната сиурност на САЩ публикува доклад, който изброява над 60 случая на шпионаж и репресии на американска земя от 2021 г. насам, зад които стои ККП (китайската комунистическа партия). Документът посочва, че администрацията на Тръмп е решена да се бори с тази заплаха.

В своята встъпителна реч пред Сената на САЩ, държавният секретар Марко Рубио нарече Китай „нашия най-голям геополитически враг“. Вътрешният министър Кристи Ноем в своето първо обръщение пък говори за „изключително опасните“ и мощни кибер шпионски атаки от страна на ККП с цел достъп до лични данни на американски граждани и контрол на критично важна инфраструктура.

На 27 февруари 2025 г. доклад на доставчика на киберсигурност CrowdStrike разкри, че китайският шпионаж е нараснал със 150% в сравнение с 2024 г. При критични индустрии като финанси, медии и производство растежът е до 300%. През 2024 г. компанията е установила седем нови китайски вражески играчи и е блокирала над 330 опита за кибер проникване, приписани на китайски хакерски групи.

Все по-агресивният кибер шпионаж на Китай, комбиниран с подсилена от изкуствения интелект измама, принуждава организациите да премислят подхода си към сигурността, казват от CrowdStrike.

През декември 2024 г. Министерство на финансите съобщи, че е било хакнато от държавен китайски агент, проникнал в правителствени компютри и достъпил некласифицирани документи. Това далеч не е първият такъв случай.

Териториални войни

САЩ и Китай водят студени битки и за територии на влияние.

Едната е за Тайван. Макар САЩ да не признават Тайван като независима държава, САЩ са поели ангажимента да предоставят отбранителна помощ на острова, но характерът и количеството на тази помощ са решение на президента и Конгреса на САЩ.

Стратегическата важност на Тайван за САЩ се крие в три аспекта:

1) Отбранителна ос – Тайван се намира на критично важно място в първата верига от острови, която САЩ разглеждат като офанзивна линия срещу морска експанзия на Китай в Тихия океан. Ако Тайван премине в ръцете на Китай, за САЩ ще бъде много по-трудно да защитят другите острови на първа линия – Япония и Южна Корея. Под заплаха ще бъдат и намиращите се там американски военни бази. Още по-лошо е, че китайска военна база в Тайван може да застраши и втората (външата) линия острови – на която се намира Гуам. Ако това се случи, под заплаха се поставят Филипините и Австралия – които са на същата линия.

2) Билет на Китай за Пасифика – от Тайван, Китай може свободно да отправи в Тихия океан подводници с ядрени оръжия и те няма да бъдат засечени от ВВС на САЩ. Всеки американски остров в Пасифика като Хавай и дори западното крайбрежие на САЩ могат да бъдат нападнати от китайски ядрени подводници.

Сигурността на Тайван се равнява на сигурност за Азия, а сигурността на Азия е свързана със сигурността на света.

3) Производител на високотехнологични чипове – виж в Технологии по-горе.

С оглед на натиска от Китай върху Тайван през последните години, включително чрез големи военни учения, почти ежедневно тестване въздушните и морски реакции на островната държава с навлизане в чувствителни за архипелага зони и пряката закана за превземане до 2027 г., САЩ обявиха, че искат да ускорят изпращането на оръжия към Тайван.

През февруари 2025 г. излезе информация, че Тайван обмисля да закупи от САЩ оръжия на стойност 10 млрд. щ.д.

Също САЩ са премахнали от сайта на Държавния департамент изречението „Ние не подкрепяме независимостта на Тайван“. Това породи у Пекин опасение, че при потенциално нападение САЩ няма да стоят „със скръстени ръце“, а ще защитят острова.

Другата битка е за Гренландия. Китай разглежда минералите на Гренландия като стратегическа ценност, тъй като те се използват в отбранителната индустрия. Другата причина за интереса на Китай в Гренландия е местоположението ѝ и инфраструктурни проекти. Гренландия и Исландия са арктическите държави с най-много китайски инвестиции спрямо БВП. Дания обаче се стреми да ограничи китайските инвестиции в Гренландия – така са пропаднали вече два големи проекти – за реконструкция на морска база и летища. Въпреки разширените правомощия на гренландските власти Дания все още отговаря за външната политика и отбраната на своя отдалечен регион.

САЩ имат военна база в Гренландия още от 1950 г. и споразумение с Дания за сътрудничество в областта на отбраната. Това пречи на Китай да се установи там. Именно това е и целта на Тръмп с предложението САЩ да придобие Гренландия: той иска да е сигурен, че Китай няма да разшири присъствието си там. А собствеността е най-добрият начин това да се случи. По думите на Тръмп, САЩ се нуждаят от Гренландия заради националната си сигурност.

На помощ на Тръмп дойде фактът, че 12 март 2025 г. в Гренландия на местните избори спечели партия, която е за независимост на острова и про-Тръмп.

Китайските власти не са коментирали стратегическите интереси на САЩ в Гренландия, но от думите им се подразбира, че придобиването на Гренландия от САЩ е в противоречие с ангажимента им към международен мир и сигурност, съгласно Устава на ООН.

По време на посещение във военната база Питуфик в Гренландия на 28 март 2025 г., Дж. Д. Ванс обвини Дания, че не пази добре своята полуавтономна територия от нахлувания от Русия и Китай, и че тя щеше да е по-добре защитена от САЩ. По думите му, Русия, Китай и други нации имат „огромен интерес“ от арктическите проходи, морски коридори и минерали в района. Ванс допълни, че САЩ ще инвестират, включително в кораби и военни ледоразбивачи.

Третата битка – която неотдавна бе спечелена от САЩ – е за Панамския канал. Панамският канал е стратегически воден коридор, който играе решаваща роля във военните и икономическите интереси на САЩ. Той е критично важен проход за военни кораби и търговски товари между Атлантическия и Тихия океан.

След като встъпи в длъжност през януари 2025 г., Тръмп заяви, че каналът се управлява от Пекин и обеща да се намеси. Според договор от 1977 г. САЩ дават канала на Панама, но си запазват правото да използват военна сила, за да му осигурят защита от чужда агресия и заплахи.

Така на 4 март 2025 г. американската компания BlackRock обяви, че купува контролния пакет на две ключови пристанища в Панамския канал. Сделката е на стойност 22.8 млрд. щ.д. и е сключена с Hutchison Port Holdings, дъщерно дружество на хонконгската CK Hutchison.

Експерти предупреждават, че управляваната от Китай инфраструктура в двата края на канала на практика е предоставила на Пекин контрол над водния път, като по този начин потенциално нарушава договора за неутралитет между САЩ и Панама и представлява риск за националната сигурност на Америка. Това е така, защото Китай лесно може да прекъсне дотъпа до канала в случай на конфликт относно Тайван.

През февруари Панама също реши да не поднови участието си в китайската инициатива „Един пояс, един път“, като стана първата страна от Латинска Америка, излязла от програмата.

Заключение

С оглед на настоящата геополитическа ситуация, изказванията и действията на САЩ и Китай може да се предположи, че съперничеството между тях само ще се изостря.

Тръмп се стреми да направи Америка велика отново, а Си Дзинпин има да решава сериозни вътрешноикономически проблеми, които при задълбочаване могат да му костват властта. Затова и двамата вероятно ще продължават агресивно да прокарват националните интереси на своите държави на геополитическата сцена.

Сътрудничеството изглежда слабо вероятно. В САЩ Тръмп и екипът му са ястреби и силни анти-комунисти, за които всякакви нови отстъпки пред Китай ще изглеждат като слабост и дори компрометиране на националната сигурност. Китай пък действа по-скоро реактивно, представя се по-скоро за жертва и прикрива истинските си агресивни интереси.

Досега тази стратегия „вървеше“, тъй като западните правителства третираха Китай по-скоро като равностоен и демократичен партньор. При Тръмп обаче този подход едва ли ще мине, така че Си ще трябва да измисли нови методи да прокарва своите интереси така, че да не се компрометира и разкрие истинската същност на своята политика и амбиции, завещани от Мао: да победи САЩ, да ги измести като световен лидер и замени демокрацията с комунизъм и тоталитаризъм.

Тръмп ще продължи да използва бизнес нюха си, митата и други „моркови“ и „тояги“, за да извива ръцете на Си Дзинпин и да сключва сделки въвличащи територии и природни ресурси, с цел нова подялба на света. Този метод на сделки е все пак за предпочитане пред гореща война. Ако Си Дзинпин също успее да „скача според тоягата“, мирът в света може да се запази. Но ако Си Дзинпин отвърне с агресия или не уважи поета уговорка, тогава има риск да се стигне до сгорещяване на конфликта, особено в Тайван. Това може да бъде финалната битка между двете велики сили.