Универсалният базов доход – стара песен на нов глас

Едно от най-важните неща, които вълнуват човечеството, е неговото бъдеще. В прогнозите на особено загрижения по темата Световен икономически форум (СИФ) обаче то удивително напомня на едно добре познато ни близко минало.

През 2016 г. в седалището на световния елит в Давос политически, бизнес лидери и избрани интелектуалци предрекоха глобално, тоталитарно бъдеще без частна собственост (включително частно земеделие) и без неприкосновеност на личния живот; с „устойчиво земеделие“ и предимно вегетарианска храна (в т.ч. лабораторно месо и продукти от насекоми); с минимално използване на природните ресурси, финансови наказания за емисии на въглероден двуокис и ред други политики.

„Не притежавам нищо, нямам личен живот и животът никога не е бил по-добър“

В рекламния си видеоклип СИФ очерта следните очаквания:

1. Хората няма да притежават нищо. Стоките ще са или безплатни, или взети назаем от държавата.
2. САЩ няма да бъдат водеща суперсила; ще доминират няколко държави.
3. Човешките органи няма да бъдат трансплантирани, а отпечатани с 3D принтер.
4. Консумацията на месо ще бъде сведена до минимум.
5. Ще се извърши масово разселване на хора, с милиарди бежанци.
6. С цел ограничаване емисиите на въглероден двуокис ще бъдат въведени компенсации.

В публикация за СИФ датската екоактивистка и бивш министър на околната среда Ида Аукен представи сценарий за свят без личен живот или имущество. В „Добре дошли в 2030 г.“ тя описва свят, в който „не притежавам нищо, нямам личен живот и животът никога не е бил по-добър“. Според този сценарий до 2030 г. пазаруването и притежанието ще са остарели понятия, защото всичко, което някога е било продукт, ще стане услуга. Хората ще имат безплатен достъп до транспорт, жилище, храна и „всичко, от което се нуждаем в ежедневието“. И тъй като тези неща ще станат безплатни, „няма смисъл да притежаваме много“.

Няма да има частни имоти и никой няма да плаща наем, „защото някой друг ще ползва свободното пространство, когато нямаме нужда от него“. Всекидневната на човек, например, може да се използва за бизнес срещи, когато човек отсъства.

Аукен прогнозира екологичен рай, „ако спечелим войната срещу изменението на климата“. До 2030 г. емисиите на въглероден двуокис ще намалеят значително, хората ще живеят в свят, където месото в чинията за вечеря „ще бъде рядка гледка“, а водата и въздухът ще бъдат много по-чисти от днес. Електрическите автомобили ще са изместили конвенционалните превозни средства с двигатели с вътрешно горене. До 2030 г. селското стопанство ще предлага предимно растителни алтернативи на месото и млечните продукти. Използването на земя за производство храна за животни ще бъде сведено до минимум.

Примамката

Как хората ще бъдат накарани да повярват в такава система?

Примамката за убеждаване на масите са уверенията в безплатно здравеопазване и гарантиран базов доход.

В книгата „Ковид 19: Великото зануляване“ (2020 г.) авторите, сред които основателят на СИФ Клаус Шваб, обещават свят без болести. Те твърдят, че благодарение на биотехнологично произведените органи и персонализираното генно медицинско лечение, е възможно драстично увеличаване продължителността на живота и дори безсмъртие. Изкуственият интелект (ИИ) може да изкорени болестите и смъртта.

На този нов „супермен“ ще бъде гарантиран и т. нар. „универсален базов доход“ (УБД).

Тъй като повечето професии ще се изпълняват от ИИ, тази идея звучи особено привлекателна за хората, които ще останат без работа и доходи при новата високотехнологична икономика. УБД ще бъде новият метод за преразпределяне на благата в национален мащаб. Безусловният базов доход ще измести съществуващите системи за социално подпомагане и ще изтрие унижението нуждаещите се да се признаят за бедни, когато кандидатстват за такива програми.

УБД ще доведе до изравняване на заплатите. Държавата ще насърчава общество без транзакции с налични пари. С цифровизацията на паричните преводи ще бъде регистрирана всяка отделна покупка. В резултат на това държавните органи ще знаят как хората харчат парите си. Един универсален основен доход в общество без пари в брой ще осигури условията за налагане на социална кредитна система (по примера на КНР) и механизма за наказване нежеланото поведение и идентифициране на непослушните и нежеланите (точно като в КНР).

УБД предвижда всеки да получава определена месечна сума от правителството. Който предпочете да работи, ще допринася за УБД фонда, но ако избере да не работи, ще може да прави каквото желае в рамките на този базов доход. „Базов“ обаче не предполага лукс и разточителство.

Освен от СИФ, идеята за УБД се подкрепя от американската левица (Демократическата партия), консервативни републиканци, либертарианци и поддръжници на БигТек.

Идеологията

В основата на идеологията за УБД стои идеята, че ИИ ще превземе повечето творчески професии: писатели, журналисти, сценаристи, артисти, програмисти. В същото време няма да отпадне нуждата от хора, които вършат например земеделска работа.

Медиите масово подеха пропагандата за УБД. Британската Guardian цитира Карл Уидъркуист, професор по философия от университета Джорджтаун в Катар. Ученият вярва, че поне в краткосрочен план, ИИ ще изтласка интелигентите с „бели якички“ към нископлатена, несигурна работа. Професорът се опасява, че подобна промяна в структурата на работната сила ще причини намаляване на заплатите, влошаване условията на труд и ще увеличи неравенството.

УБД ще помогне на работодателите да разпределят по-справедливо печалбата между служителите, смята Уидъркуист. Това ще стане, тъй като компаниите ще осъзнаят, че е твърдо скъпо да наемат човешка работна ръка. Вместо това ще използват ИИ, чрез който ще реализират по-големи печалби, защото ИИ и роботите не изискват заплата.

Някои отиват още по-далеч: за тях УБД е дивидент, който се дължи на хората за ролята им в разработването и разпространението на знания, използвани за обучение на ИИ модели като ChatGPT. Т.е. когато използваме Google, Siri и всяка програма събираща лични данни и използваща нашите публикации, ние допринасяме за усъвършенстването на ИИ. И понеже ИИ взема информация от креативната дейност на всеки човек, ползващ компютър, смартфон и интернет, всички ние имаме дял в създаването на ИИ, за което ни се полага заплащане.

„Защо само една или две компании да забогатеят от капитала и човешкия труд, чиито автори сме всички?“, пита Скот Сантънс, редактор на сайта Basic Income Today.

Утопията

Илон Мъск също има мнение по въпроса, но той не говори за „универсален базов доход“, а за „универсален висок доход“.

Милиардерът направи поразителни прогнози за въздействието на ИИ върху работните места и доходите, по време на първата среща на върха за безопасността на ИИ, която се проведе във Великобритания през ноември 2023 г.

„Ще дойде момент, в който няма да има необходимост от работа“, каза Мъск на тогавашния британски премиер Риши Сунак. „Работата ще е за лично удовлетворение; ИИ ще може всичко.“

Според Мъск, всеки ще има достъп до това „магическо средство“ и ще може да му задава въпроси; то ще е „най-добрият учител“, „няма да има недостиг на стоки и услуги“ и ще настъпи „епоха на изобилие“.

Концепцията на Мъск за „универсален висок доход“ изглежда е еволюция на идеята за УБД.

„Няма да имаме УБД, а всеобщ висок доход“, заяви още Мъск, въпреки че не обяснява разликата. „В известен смисъл това ще бъде нещо като изравняване, еквалайзер.“

С други думи, всички ще бъдем равни.

УБД настъпва

Натискът за УБД идва отвсякъде.

Университетът в Станфорд обсъжда възможността ИИ да замени стотици милиони работни места в близко бъдеще, в публикация от септември 2023 г.

Медията Vox публикува през юли 2023 г. статия със заглавие „Как компаниите могат да финансират УБД с неочакваните печалби от ИИ“.

Изданието Newsweek писа през април 2023 г. как „ИИ е напът да унищожи милиони работни места. Време е за УБД“.

Примерите са много.

Това е дневният ред, с който ни бомбардират от всички посоки за бъдещето на света: УБД, глобални социални системи, уравниловка.

На някои места УБД вече се прилага тестово – все по-голям брой градове в САЩ провеждат експерименти за нуждаещи се общности, писа Business Insider през декември 2023 г.

Например инициативата Denver Basic Income Project започва през 2021 г. и през октомври 2023 г. в нея са включени 800 бездомни жители на Денвър. Те получават до 1000 щ.д. (1800 лв.) на месец. В резултат на това спящите на улицата намаляват от 10% на 3%.

В друга програма 200 млади родители в Балтимор получават 1000 долара на месец в продължение на две години без обвързващи условия.

Въпросът е дали трябва да се дават пари на хора, които не се нуждаят от тях. Или на такива, които не отговарят на условията за социални помощи. Важно е да се отбележи, че УБД се третира като различна система от традиционните програми за социално подпомагане.

Неизвестните

Въпреки привидните ползи, идеята за УБД крие редица неизвестни.

Първо, ние не знаем колко професии ще замени ИИ в бъдеще. Не знаем какво ще стане, ако поставим ИИ в компютърни чипове, смартфони и други устройства. Не знаем какво ще причини ИИ на обществото. Не знаем какво ще стане, ако ползваме ИИ за физическа работа.

Второ, някои професии със сигурност ще продължат да съществуват.

Например лекари! ИИ може да асистира в диагностиката, но трябват хора да управляват този процес.

Или адвокати! Как да разчитаме на ИИ да ни защитава в съда? След тестова употреба на ИИ в съдебната зала софтуерът е започнал да „създава“ закони и това е довело до оплаквания от съдии.

Също военната отбрана! Бихме ли оставили националната сигурност на своите държави в ръцете на роботи?

Също полицията! Да, има роботи, които помагат на полицаите, но е необходим човешки ум да прецени ситуацията. Например при преговори с похитители.

Работата на писатели и творци донякъде може да се замени с ИИ, но отново са необходими хора да оценяват и контролират работата.

ИИ може да пише статии с новини, но разследването пак трябва да бъде извършено от човек. Репортерите пак трябва да открият новината, да отидат на мястото на събитието; това не може да бъде свършено от ИИ. ИИ единствено систематизира неща, вече създадени от хората и ги преработва в нова форма. Ако ИИ замени журналистите, някой все пак трябва да подава информацията на ИИ. Тогава възниква въпросът дали такава замяна няма да създаде глобална пропагандна система.

Същото важи и за други видове квалифициран труд. Ако всички професии се изпълняват от роботи и ИИ, какво ще стане в случай на тотален срив на електрическата мрежа? Няма ли това да ни постави в напълно безпомощна ситуация? Трябва ли да се върнем към първобитното общество, след като вече няма да има квалифицирани хора с познания необходими да поддържат нашия живот? Защото всички ще получаваме УБД!

Засега подобна перспектива изглежда далечна. Просто няма как ИИ да измести всички професии в обозримото бъдеще.

Климатичните репарации

УБД се предлага и като решение на проблема с „изменението на климата“. Например в САЩ идеята се промотира и от двете партии – републиканци и демократи. Обещават се огромни суми като вид глобална компенсаторна система (global repayment system) за т. нар. климатични репарации.

По време на срещата на върха на ООН за климата през декември 2023 г. редица правителства обещаха пари на данъкоплатците за борба с „климатичната криза“. От администрацията на Джо Байдън също заявиха, че ще дадат милиарди за климатични „репарации“ и „зелен климатичен фонд“.

Според ООН фондът за „загуби и щети“ се създава, тъй като развитите западни държави отделят в атмосферата повече въглероден двуокис и следователно трябва да плащат на страните от третия свят за предполагаемата нанесена им вреда. Това въпреки факта, че много от тях също замърсяват околната среда.

Сумите за репарации са огромни: Германия – 100 млн. щ. д. (180 млн. лв), Япония – 10 млн. щ. д. (18 млн. лв.) като начало, САЩ – 17.5 млн. щ. д. (30 млн. лв.), ЕС – 200 млн. евро. (360 млн. лв). Засега фонда ще поддържа Световната банка.

Правителствата на развиващите се страни настояват във фонда да има поне 100 млрд. щ. д. (180 млрд. лв.) годишно в името на „климатична справедливост“.

Изглежда това е програма не просто за глобални репарации, а за глобална социална държава, създадена от развитите страни.

Друг вид такава глобална социална система е свързана с масовата миграция. САЩ и Западна Европа са „наводнени“ с мигранти от третия свят заради пропагандата „климатични промени“. Те бягат от родните си държави и търсят обезщетение заради „изменението на климата“. Наричат ги „климатични бежанци“. Настояват за безплатни жилища, безплатна храна и други безплатни придобивки. Не работят, за да ги получат, а им ги дават безусловно, което е вече вид глобална репарация.

Всичко това води до създаването на нова концепция за глобално социално подпомагане и съответно – до нова световна система за преразпределение на благата. Ставаме свидетели на нов прочит на класическия антагонизъм между буржоа и пролетарий. В новата глобална система хората от богатите държави (буржоазията) ще плащат пари на хора от по-слабо развитите икономически държави (пролетарий) с цел постигане на всеобщо равенство.

Историята се повтаря

Дори да съществува глобален базов доход, пак ще има нужда от хора, които да работят. И тук изниква въпросът – каква мотивация ще имат тези хора да полагат тежък физически труд, когато получават УБД, без да правят нищо? Как ще накараме хората да вършат работа, която никой не иска върши? И какво ще стане, ако всички спрат да работят? Тотален срив на обществото.

Нека си припомним уроците от историята. Една от причините за провала на социалистическите общества и опитите за въвеждане на комунизма беше именно изкуствено наложеното равенство и еднаквите доходи.

Идеалистичната, осъвременена утопия с УБД удивително напомня класическата марксистка идеология, която ни се насаждаше в Народна Република България. Тогава изграждахме светлото комунистическо бъдеще, където социалистическото общество беше първата стъпка и се основаваше на принципа „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“. Крайната цел беше комунистическият рай без частна собственост, без парична система и с несметни блага за трудещите се.

И така, как да мотивираме хората да работят усилено, ако получават едно и също възнаграждение, независимо дали работят или не? Ако няма значение дали работят 12 или 2 часа на ден? И ако няма значение дали са учили за лекари, адвокати, фармацевти или са без образование?

Много от нас помнят лишената от мотивация, социалистическа нагласа на трудещите се: „те се преструват, че ми плащат, а аз се преструвам, че работя“ и „плащат ми, колкото да не умра от глад, а аз работя, колкото да не заспя“. Това е сигурен начин за провал на системата.

Историята е доказала многократно, че моделът на уравниловка не работи. Но опитите да се наложи същата марксистка философия продължават, просто са облечени в нови форми – климатични промени и УБД в резултат на ИИ.