Тънката граница: от убийство на животно до насилие срещу човек

„Всеки, който е способен да наблюдава с безразличие и удоволствие смъртта на което и да е живо същество, е в опасност да повярва в незначителността и на човешкия живот.“

Д-р Алберт Швайцер, германски лекар, философ, теолог, органист, музиколог, общественик и носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.

Тази статия не e насочена към хората, които обичат животните. Тя е по-скоро за онези, които си позволяват да питат: „Какво пък толкова е станало?“; които, без да са излезли на нито един протест, цъкат с език под гръмките заглавия за гнусната новина и си позволяват да осъждат хората, които се борят за справедливост. Искам те да разберат, че насилието над животните много често е първата крачка към насилието над хората, и че ако наистина са такива хуманисти, каквито твърдят, че са, трябва да се борят за справедлив процес. Не заради животните, а за превенцията на насилието срещу хора.

Триадата на Макдоналд

Дж. М. Макдоналд е американски психиатър, който анализира поведението на около 100 престъпници и създава „Триадата на Макдоналд“. Това е психологическо изследване, което разкрива три признака в поведението на детето, предвещаващи с голяма вероятност, склонност към насилие в бъдеще: жестокост към животни, нощно напикаване и пиромания. Макар да не е гаранция за развитие на психично разстройство, подобно поведение трябва да се наблюдава и коригира.

Много философи и психолози разследват връзката между насилието над животните и последвалото такова над хора, а някои от най-известните серийни убийци я затвърждават.

Според Робърт Реслър, който работи във ФБР и се занимава с профилиране на серийни убийци, извършителите често започват с убийство на животни още в детството си. ФБР установява, че досиетата на голям брой серийни изнасилвачи и убийци са изпълнение с жестокост към животни. Ето няколко примера.

Примери от САЩ

Джефри Дамър – американски сериен убиец, роден през 1960 г. в Милуоки, Уисконсин, САЩ. В периода от 1978 г. до 1991 г. Дамър убива 17 мъже и момчета. В присъдата му от 1992 г. е признат за виновен за изнасилване, разчленяване, некрофилия и канибализъм. В детството си Дамър дотолкова се впечатлява от купчина кости на животни, че започва да колекционира прегазени животни. Години наред дисекцията и събирането на трупове са единственото забавление на малкото момче. В по-късен етап, преди да посегне към първата си човешка жертва, Дамър обезглавява куче, закрепя тялото му към дърво, а главата му забива на пръчка.

Едмънд Емил Кемпер (Големия Ед) – сериен убиец, убил шест млади колежанки през 70-те години на 20-и век. Освен тези момичета, Ед убива няколко свои роднини, както и една семейна приятелка. На 10-годишна възраст заравя жив котарак, след което го изравя, обезглавява и забива главата му на кол. По-късно сам споделя, че изпитал огромно задоволство не само от първото си зверство, но и от факта, че никой не го заподозрял. И тогава разбрал, че може да убива безнаказано. Следва убийство на друга котка, чиито останки запазва в гардероба си.

Ричард Чейс – шизофреник и сериен убиец, който ликвидира шестима души само в рамките на един месец. Прякорът му бил „Вампирът от Сакраменто“, защото бил известен с това, че пиел кръвта на жертвите си и ядял част от техните останки. На 10-годишна възраст убива и захвърля в саксия котката на приятелка на майка си. Скоро след това започват да изчезват бездомно котки от квартала. Оказва се, че Чейс ги измъчвал и убивал. В последствие прави същото с много птици и кучета.

Алберт Де Салво („Бостънският удушвач“) – убил 13 жени. Първоначално хващал в капан кучета и котки и ги убивал със стрели.

Примери от България

Историите, които свързват издевателствата над животни с тези над хора са толкова много, че може да се напише цяла книга. За всички онези, които ще кажат, че „на Запад са извратени“, че тук това няма как да се случи, ще споделя и няколко истории, разказани от един от най-успешните криминални психолози в България, Тодор Тодоров.

Тодоров разказва в подкаста „При Тото“, че в издирването си на убиеца на възрастна жена, заподозрян става непълнолетен мъж, който злоупотребявал сексуално с кон. Майка му пък позволявала това на сина си, защото направил същото домашния им любимец – болонка, след което кучето починало. В друг подкаст, за друг престъпник, Тодоров посочва подобни злоупотреби с кокошки като предвестник на престъпления срещу хора.

Независимо от всички тези изследвания и експерименти, не е задължително да сте прочели два тома по психология, а просто да следвате логиката на събитията. Повредените, болни мозъци, изпитват задоволство от болката, която причиняват. Колкото по-ясно изразена е тя, толкова по-голямо удоволствие изпитват. Съответно жалните писъци на беззащитните животинки скоро ще са недостатъчни и следващата жертва може би ще е човек, който, молейки за помощ, ще възбужда тяхното желание още по-силно.

Причините

Важно е да се отбележи, че серийните убийци и изнасилвачи често имат тежко, дори жестоко детство. Почти всеки е бил жертва на домашно насилие и/или училищен тормоз. Това не оправдава постъпките им, но събужда нови въпроси: защо никой не е видял, не е разбрал и не е съобщил какво става с тези деца?!Кой и защо допусна те да станат такива и защо не е потърсена отговорност от техните родители и настойници!?

Но това е друга дълбока тема, която няма да разгръщаме днес.

Основното, което искам да кажа е, че независимо дали обичате животните или не, дали ви пука за правата им или не, когато има такъв тип насилие над тях, това е явен червен флаг за нещо още по-дълбоко и страшно. Това е сигнал, да се задействат всички човеколюбци, да поискат тези насилници да бъдат затворени, за да разберат, че престъпленията се наказват и че те ще поемат цялата отговорност за всяко свое действие.

Изследвания показват, че хора, които извършват насилие срещу животни, често имат по-ниски нива на емпатия и състрадание. Неспособността да се идентифицират с животните и да се чувстват съпричастни към тях често е индикатор за по-широк спектър на агресивно поведение, включително насилие спрямо хора. Залавянето и осъждането им е също превантивна мярка за насилието срещу хора.

Нека спрем да се делим в борбата срещу престъпниците и да омаловажаваме подобен род престъпления, защото ненаказаният насилник е окрилен насилник.

Една от най-разпространените фрази на Махатма Ганди гласи: „За величието на една нация и моралния ѝ прогрес може да се съди по отношението ѝ към животните“.

И аз ви питам: колко велика е нашата държава в това отношение и докога ще гледаме с пренебрежение този тип престъпления?

Всеки, който осъзнава сериозността на проблема, може да подпише тази петиция.