Турция иска евтанзия на уличните кучета: закон или морал?

Нов законопроект в Турция вдигна на крак активистите за правата на животните. Причината: управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) предложи в края на май 2024 г. бездомните кучета да бъдат фотографирани, снимките им публикувани на правителствен сайт и ако не бъдат осиновени до 30 дни, да бъдат евтаназирани чрез инжекция. Очаква се предложението да бъде обсъдено преди 1 юли, когато парламентът излиза в лятна почивка.

Според AKP, сегашната система за стерилизиране не е ефикасна за ограничаване популацията на бездомните животни и евтаназията е необходима за гарантиране на обществената безопасност. За пример посочват подобни закони в Обединеното кралство, Португалия и Италия.

Активисти и граждани категорично се противопоставят на подобни мерки и обвиняват правителството в липса на решителност за справяне с проблема по хуманен начин и в неосигуряване ресурси за приюти и програми за стерилизация.

Мнозина сравняват предложението с трагичното събитие от 1910 г., когато по нареждане на султан Мехмед V, 80 000 истанбулски кучета са изпратени на изоставения остров Сивриада в Мраморно море, където загиват от глад и жажда. Това варварско деяние е част от политиката на султана, да „прокара западната култура“ точно преди падането на Османската империя. Но вместо цивилизованост, то остава в историята като символ на нечовешка жестокост.

Проектозаконът от май 2024 г. е най-новото предложение за изменение Закона за правата на животните след 2021 г., когато бяха въведени задължително чипиране и наказание за изоставяне на домашните любимци, както и разпоредба за стерилизиране на бездомни животни. Сред мерките тогава се предвиждаше и възможност за евтаназия на неосиновени улични животни, но тази клауза отпадна след бурни обществени реакции.

„Не“ на евтаназията

Противниците на новото предложение за евтаназия на бездомни животни изтъкват две причини защо то е нехуманно и неефективно.

Първо, евтаназията е крайно и необратимо решение в разрез с етичните принципи за отношение към животните. Съществуват други, по-хуманни и устойчиви методи като програми за кастриране, стерилизация, осиновяване и подобряване условията в приютите.

Второ, лошото състояние на приютите: те са пренаселени заради липса на ресурси, което води до нехуманно отношение към животните.

Пример за това е случаят от ноември 2022 г., когато в социалните мрежи се появи видео показващо как служител в приют за животни в провинция Кония убива куче с лопата. Двама служители са арестувани, но това не решава проблема, който се корени в недостиг на финансиране и небрежно отношение на властите от десетилетия.

И макар по закон общините да са задължени да управляват приюти, изпълнението изостава. Само 294 от общо 1394 общини в страната разполагат с приюти, а програмите за стерилизация са неефективни, казва д-р Гюлай Ертюрк, президент на Асоциацията на ветеринарите.

Единственото решение е едновременна стерилизационна кампания с участието на всички общини, смята Хайдар Йозкан, вицепрезидент на Конфедерацията за правата на животните (HAYKONFED). По негови думи, новото правно предложение е „клане под прикритието на евтаназия“.

Бездомните животни в Турция са около 10 милиона, по данни от 2022 г. на Министерство на земеделието и горите. Грижата за тях е често срещано явление: хората ги хранят, строят им домове и дори статуи. Документалните филми Kedi и Stray добре описват живота на уличните животни в страната.

Законодателна история

Турция има закон за защита на животните от 2004 г., с който беше забранено убиването на свободно отглеждани кучета, включително евтаназия, с изключение на животни страдащи от „нелечими болести“.

Общините бяха натоварени с грижата за уличните кучета, включително да ги кастрират, ваксинират и рехабилитират в приюти, управлявани от тях. Там кучетата се идентифицират с номер за проследяване, поставен на ушите им.

През 2012 г. управляващата AKP предложи закон за премахване на бездомните животни от улиците и поставянето им в приюти извън градовете. Законопроектът беше спрян след масови протести.

През 2018 г., след победата на президентските избори, Реджеп Ердоган обеща да засили мерките за защита на животните.

През 2021 г. турският парламент одобри промени в закона за правата на животните, с които отбеляза значителна стъпка напред в борбата за тяхното благосъстояние.

Промените забраниха продажбата на котки и кучета в зоомагазините, тъй като статутът им се промени от стока на „живи същества“. Това е важен ход целящ да предотврати експлоатацията на животните и да им осигури по-достоен живот. Законът наложи строги наказания за насилие над животни, с присъди до четири години затвор. Тази мярка цели да възпрепятства жестокостта и да изпрати ясен сигнал, че подобно поведение е неприемливо. В допълнение, се забрани отглеждането и продажбата на питбули и други породи класифицирани като „опасни“. Собствениците на такива кучета са длъжни да ги стерилизират и регистрират. Нарушителите подлежат на глоби. Също стана задължително регистрирането на домашни любимци с цифрови идентификатори. Тази мярка цели да подобри контрола върху популацията на животните и да улесни проследяването им в случай на изгубване или кражба.

През декември 2021 г. законът претърпя допълнителни изменения, според които собствениците на „опасни“ породи трябва да стерилизират своите кучета до януари 2022 г.

Също през декември 2021 г. Ердоган нареди общините в страната да съберат и изпратят в приюти уличните кучета. Президентът призова собствениците на домашни любимци да се грижат за тях.

По това време страстите се разпалиха от инцидент, при който четиригодишно момиченце беше нападнато от два питбула без каишка в турската провинция Газиантеп. Отекнаха призиви собственикът на двете кучета да бъде сурово наказан.

Моралният аспект

Евтаназията на бездомни кучета в Турция не е просто неефективно, но и морално неприемливо решение. Вместо да се бори с проблема по хуманен и устойчив начин, предложението на управляващите само ще задълбочи страданието на животните.

Отговорността за благосъстоянието им до голяма степен е на правителството. Вместо да прибягват до крайни мерки като евтаназия, властите трябва да инвестират в по-ефективни и етични методи за контрол популацията на бездомни животни.

Важно е да се осъзнае, че законите сами по себе си са недостатъчни. Проблемът в Турция е тясно свързан и с културата, начина на живот и виждането на обществото що е хуманно отношение към животните.

Ако липсва правилното възпитание и разбиране още от ранна детска възраст, дори най-строгите закони ще бъдат неефективни. Хората ще продължават да ги нарушават, а бездомните животни ще страдат.

Промяната трябва да дойде отвътре, от промяната на хорското отношение към животните. Само чрез осъзнаване отговорността и подхранване на състрадание към всички живи същества, хората могат да изградят по-хуманно и устойчиво общество, в което няма място за ненужно страдание.