Политиките на Тръмп: как ще повлияят на Европа?

Вторият мандат на Тръмп ще се стреми да направи „Америка велика отново“, което ще включва протекционистична икономическа политика с цел засилване на местната икономика, спиране на войните в Украйна и Близкия изток, и насочване на военните разходи към развитие на нови технологии и към Китай като най-голяма заплаха. Също потециално спиране на зеления преход и връщане към традиционните ценности.

Макар новата посока да поставя Европа на тест – икономически, военен и идеологически – в дългосрочен план тя ще помогне на Европа да си възвърне ролята на глобален лидер. Роля, която загуби през последните години – с понасяне негативи от ненужни войни, с финансово неефективни и вредни дейности по „разнообразие“, и зелени инициативи със спорна икономическа изгода.

Икономика

В предизборната си кампания Тръмп обяви, че планира да наложи мита от 10-20% за внос на стоки от цял свят и 60% при внос на китайски стоки в САЩ.

Еврото може да падне с 8-10%, т.е. до цена под 1 щ.д. (1.85 лв.), ако Тръмп наложи 10% мито на европейските стоки, 20% мито на китайските стоки и намали данъците в САЩ, прогнозира Goldman Sachs в края на октомври 2024 г. Ако Тръмп наложи мита единствено на Китай, тогава еврото ще загуби 3% от стойността си.

Икономисти също предвиждат 0.5-1% намаление на БВП в еврозоната, като най-афектирани ще бъдат Германия, Италия и Финландия заради по-голямата тежест на производството в техните икономики. Според Евростат, най-големите европейски износители към САЩ са Германия, Италия и Ирландия. Потенциалната „търговска война“ може да коства на Германия 180 млрд. евро (352 млрд. лв.) в четирите години от мандата на Тръмп и 1.5% по-нисък темп на растеж.

Според икономисти, Европа трябва да въведе ответни мита на стоки с политическа важност или да преговаря със САЩ за невъвеждане на мита – в замяна закупуване на определени стоки от САЩ в завишени количества. Подобно на сделките на Европейската комисия за закупуване на втечнен природен газ и соя по времето на първия мандат на Тръмп.

Опасността от нови мита за Европа идва и от очакваното пренасочване на китайски стоки от САЩ към европейските пазари. Пример за това вече са електромобилите – след като САЩ наложи 100% мито, китайските производители се насочиха към Европа, която ответно им наложи 35.3% тарифа.

Според френския президент Еманюел Макрон, подходът с митата ще раздели европейските лидери спрямо Китай – в зависимост от ориентацията им спрямо китайския или американския пазар. По думите му, Вашингтон може да принуди европейците „по-бързо да се отделят от Китай“ чрез налагане на високи мита на китайските стоки, принуждавайки ги по този начин да последват американския пример.

Военен бюджет, войната в Украйна

През втория си мандат Тръмп се очаква да реформира армията, като премахне повелите на критическата расова теория (въведена от Байдън) и DEI структурите (DEI разнообразие, равенство, приобщаване), да намали броя на генералите, да разработи щита за противоракетна отбрана „Железен купол“ и да се съсредоточи върху Китай като основна заплаха. Очаква се също да спре или намали помощта за Украйна – което ще притисне Европа с нова сила.

По време на първия си мандат Тръмп поиска от страните-членки на НАТО да влагат за отбрана 2% от своя БВП. Европейските държави сега инвестират средно 1.75%, което означава, че ще трябва още да завишат разходите.

САЩ дават по 40 млрд. щ.д. (74 млрд. лв.) годишно (0.25% от БВП на ЕС) за украинска помощ. За постигането на 2% ЕС ще трябва да задели допълнителни 0.5% от своя БВП.

ЕС са платили 118 млрд. евро (230 млн. лв.), а САЩ – 84.7 млрд. евро (165 млрд. лв.) за Украйна за периода 24 януари 2022 г. – 31 август 2024 г., според Института за световна икономика в Кил, Германия.

Все повече се налага разбирането, че войната в Украйна ще бъде прекратена с цената на мирен договор, включващ отстъпване територии на Русия – която вече владее 18% от Украйнa, според CFR.

Ако САЩ се оттеглят от помощта, Европа ще трябва да подпомага Украйна сама. Според някои, изоставянето на Украйна от Запада може да се възприеме от Путин като зелена светлина за по-нататъшно настъпление. След Грузия (2008 г.), Украйна (2014 г.) и Сирия (2015 г.) Путин започва по-големи атаки след няколко години.

Но ако войната в Украйна бъде спряна, това ще спаси и Европа, включително от спешни допълнителни разходи. Един от обсъжданите варианти на мирно споразумение е Украйна да замрази кандидатурата си за членство в НАТО за следващите 20 години, САЩ да продължат да снабдяват Украйна с оръжия за защита от потенциална руска атака, а Русия и Украйна да се разберат за създаването на 800 мили демилитаризирана зона патрулирана от неутрални миротворчески части.

Войната в Близкия изток

Тук надеждите са, Тръмп да убеди Иран да спре ядрената си програма със заплаха за военна атака. Това ще зарадва и Израел, и арабските страни. По подобен начин се очаква Тръмп да се разбере с Нетаняху да спре настъплението на Израел в ивицата Газа – което ще замрази конфликта в целия регион.

Подобно на Украйна, Тръмп вероятно ще се опита да постигне помирение в Близкия изток, за да се концентрира върху най-голямата заплаха – Китай, който в последите години зачести навлизането в териториалните води на Тайван – стратегически по територия за САЩ.

Друг проблем с Китай е шпионажът. През 2023 г. Тръмп обеща, че като се върне в Белия дом, ще разшири усилията да прекрати китайското посегателство върху суверенитета на САЩ – позволено от слабото лидерство на Байдън. На 14 ноември 2024 г. ФБР разкри „широкообхватна и значима“ кибершпионска кампания на Китай в американските телеком мрежи, с цел да открадне данни на правителствени служители и политици.

Ако войната в Близкия изток продължи, Европа ще бъде негативно повлияна с мигрантски поток и заплахи от терористични атаки.

Климат

Тръмп отрича твърдението, че климатичните промени се дължат на човешко действие и заплашва, че ще изтегли САЩ от Парижкото споразумение относно изменението на климата и ще засили бизнеса с изкопаемите горива. Също така, Тръмп неколкократно се обяви срещу приетия от Байдън Закон за намаляване на инфлацията (IRA), който обещава 468 млрд. щ.д. (868 млрд. лв.) за инвестиции в зелени технологии, и се закани да блокира средствата по него.

Политиките на Тръмп срещу „зеления преход“ се очаква да забавят глобалните усилия за намаляване въглеводородните емисии. Привържениците на климатичната теория – включително в Европа – се опасяват, че това ще доведе до несправяне със зачестяващи природни бедствия в по-бедните държави.

Тръмп 2.0 се очаква да засили съпротивата срещу зелената сделка в ЕС, където срещу нея вече се обявиха от най-голямата политическа група ЕНП, а също и десните партии – които вече са втори по дял в ЕП след последните избори от юни 2024 г.

Изкуствен интелект

Опасенията тук са, че Тръмп няма да наложи федерални регулации на сектора в САЩ. Ако това се случи, разломът между САЩ и ЕС ще се разшири още повече. Причината е, че ЕС има закони за личните данни, които ограничават информацията събирана от компаниите за обучение моделите на ИИ. ЕС също е приел закон за ИИ, който забранява употребата на ИИ в случаи като манипулирането на хора или извличането на нечия раса или сексуална ориентация от биометричните данни; в същото време законът натоварва ИИ компаниите с големи отговорности заради „високорисковата“ им дейност. Законът ще бъде приложен в средата на 2026 г. Европейските стартъпи и ИИ фирми се притесняват дали ще издържат на конкуренцията с аналозите си на слабо регулирирания американски пазар.

Чипове

Подобно на първия мандат, се очаква и по време на втория, Тръмп да се стреми да спре технологичния прогрес на Китай. Чрез мита, ограничения за износ и поставяне на китайски фирми в списъци с организации заплашващи националната сигурност на САЩ, като например Huawei.

Неотдавна Тръмп обяви, че ще наложи мита и на чиповете от Тайван, а най-напредналите чипове се произвеждат именно там от компанията TSM (Taiwan Semiconductor Manufacturing). Тръмп дори обвини Тайван, че е откраднал бизнеса с чипове от САЩ.

Традиционни ценности

По време на предизборната си кампания Тръмп обеща да закрие програмите за разнообразие (включително ЛГБТ пропагандата) в американските училища и университети, и да върне „американската традиция и западната цивилизация“ като централни теми в учебните пробрами. Също обяви, че ще поиска от Министерство на правосъдието да разследва учебните заведения за расова дискриминация в учебниците. Още заяви, че ще даде повече контрол на родителите над финансирането на основното и средно образование на техните деца, в полза на частни и религиозни училища. Тръмп дори планира да закрие Министерство на образованието, и да даде правомощията му на отделните щати.

Тръмп казва: „Ще поощряваме традиционното семейство в училищата, ролята на майката и бащата. Вместо да размиваме границата между мъжа и жената, ще обясним на децата защо двата пола са различни и уникални. Ще поискам от Конгреса да приеме закон, който да постанови, че има два пола – мъжки и женски, и те са вписани при раждането“.

През последните няколко години САЩ са харчили годишно по 8 млрд. щ.д. (14 млрд. лв.) за DEI обучения. Освен културно преобразяване на нацията, последствие от тези програми са зачестилите инциденти с Боинг и други самолетни компании, които наемат служители не на база опит и квалификации, а на база раса и сексуална ориентация. През последните месеци редица компании затвориха своите DEI отдели заради неефективност – включително самите Боинг.

Тръмп със сигурност ще прекрати тези разходи на федерално ниво. Това вероятно ще повлияе и на ЕС, където подобно на САЩ през последните години, са се установили неолиберални/прогресистки политики на окуражаване на ЛГБТ и други видове „разнообразие“.

Британската организация TaxPayers’ Alliance изчислява, че разходите за разнообразие в страната са се увеличили от 12 млн. лири (28 млн. лв) през 2020/2021 г. на 23 млн. лири (54 млн. лв.) през 2022/2023 г.

Според EY, в Европа компаниите-лидери инвестиращи в DEI отделят по 5.45 млн. евро (10.65 млн. лв.) на година. Само 7% от организациите в Европа отделят пари за DEI, като Швейцария е водеща.

Средствата отиващи досега за тези програми вероятно ще бъдат пренасочени към други, по-полезни и традиционни дейности като производство, образование и иновации.