Катастрофата. Иде ли краят на неомарксизма? (видео)

„Левичарството – детската болест на комунизма“
Фундаментално произведение на В. И. Ленин

Преди едно денонощие завърши първият дебат на кандидатите за президентските избори в САЩ между настоящия и предишния президент. Това събитие незабавно предизвика политически земетръс в Америка и породи ударни вълни по целия Свят. Защото става въпрос за избор на президент на най-могъщата страна в света.

Световното левичарство изпадна в шок. Първоначално от техните медии се чуха предпазливи твърдения, че и двамата претенденти се били представили неубедително (нашите родни левичарски медии направиха същото).

Но истината се оказа толкова явна, че всякакви опити за потулване се оказаха невъзможни, тъй като дебатът се гледаше на живо от стотици милиони хора. Постепенно коментарите за злощастното представяне на Байдън от страна на левия печат взеха характер на порой от зловещи критики. Дълго прикриваните реалности изригнаха на бял свят подобно на вулкан.

Всички видяха, че царят е гол!

От „Осанна“ до „Разпни го“

Демократите, както и про-лявата общност са отчаяни от представянето на президента Джо Байдън на снощния дебат. То беше толкова слабо, че някои партийни функционери повдигнаха въпроса дали той трябва да остане кандидат на партията…

При това трябва да се има предвид, че Байдън се яви в „собствената“ си телевизия CNN, която го лансираше и подкрепяше непрекъснато през тези четири години, като същевременно безогледно нападаше и клеветеше Тръмп. Това пролича и в тенденциозните въпроси замислени от телевизията и зададени към двамата претенденти, като повечето бяха в помощ на Байдън. Това обаче не направи никакво впечатление на свръхактивния Тръмп, който продължи неуморно да напада жертвата си.

Един от стожерите на британската лява журналистика, вестник „Гардиън“, отбелязва, че надеждите за добро представяне на Байдън са били не просто слаби, а са паднали като в бездънна яма и журналистите от вестника дори не са били подготвени за това колко шокиращ ще бъде дебатът в действителност. Според изданието: „Тръмп лъжеше безсрамно, а Байдън бръщолевеше несвързано. Това беше не толкова ‘дебат’, колкото фарс… Ако екипът на Байдън е смятал, че този дебат ще успокои притесненията относно възрастта и способностите на президента, плановете им се провалиха грандиозно. През първата половина на дебата Байдън изглеждаше замаян и едва успяваше да изрече думите си. Към края на разговора той видимо започна да се представя по-добре, но все пак това не беше човек, който вдъхва доверие…“

Френският вестник „Монд“ отбелязва, че хрипливият и понякога запъващ се Джо Байдън многократно се опитвал да се противопостави на Доналд Тръмп, но безуспешно. Неравностойното представяне на Байдън е потвърдило опасенията на много американци, че на 81-годишна възраст той е твърде стар, за да изпълнява функциите на президент. Вестникът смята, че колебливият Байдън напразно се опитал да удържи силната атака на Тръмп, докато двамата си разменяли лични обиди в горещия първи дебат от оспорваната президентска надпревара. „Монд“ буквално твърди: „Бомбастичният Тръмп се нахвърли върху своя приемник, като го нарече провал в икономиката и на световната сцена. Байдън искаше да отвърне на удара, но изказът му беше колеблив, тъй като той говореше бързо с мек, отслабващ глас и на няколко пъти се запъна при произнасяне на думите си“.

Американският вестник „Уолстрийт Джърнъл“ помества анализ под заглавие: „Байдън катастрофира в първия си сблъсък с Тръмп“. Американският вестник отбелязва, че възрастта е актуален въпрос за много избиратели в САЩ, а сегашният президент е най-възрастният човек, заемал този пост. Ако бъде избран, Тръмп ще може да постави такъв рекорд в края на втория си мандат.

Един от левичарските флагмани в САЩ, вестник „Ню Йорк Таймс“ посочва, че президентът Байдън вероятно се е надявал да набере инерция за кандидатурата си срещу Доналд Тръмп. Вместо това представянето му предизвиква вълна от паника в неговата партия.

В същия дух, друго левичарско издание „Политико“, под заглавие „Демократите обмислят немислимото – време е Байдън да си ходи“, отбелязва, че представители на Демократическата партия са толкова паникьосани от колебливото представяне на президента Джо Байдън в дебата, че активно обсъждат нещо, което някога е било нечувано – да го сменят в листата. Такова било мнението на десетки демократи, които разговаряли с „Политико“, като повечето от тях пожелали да запазят анонимност, за да могат да говорят свободно. Един от големите донори на демократите и поддръжник на Байдън, заявил пред изданието, че е време президентът да прекрати кампанията си. Той определил снощното участие на Байдън като „най-лошото представяне в историята“. „Байдън трябва да се откаже. Няма съмнение за това“, заявил неназованият донор, предлагайки алтернативни кандидатури начело с губернаторите на щатите Мериленд и Мичиган. „Исканията вътре в самата партия, макар и да е малко вероятно да доведат до промяна начело на листата, отразяват голям обрат в предизборната кампания“, коментира „Политико“.

Британският вестник „Индипендънт“ коментира резултатите от дебата като „паническа реакция“, в която демократите започват да призовават Байдън да се оттегли след „ужасното“ му представяне срещу Тръмп. „През цялата вечер Байдън се запъваше, а гласът му беше пресипнал и напрегнат. Това послужи като мрачно напомняне на всички, че демократите са номинирали не само най-възрастния кандидат за президент в историята, но и човека, когото американската общественост редовно вижда да се изразява неуверено, когато говори и чиято отслабваща памет бе вече подложена на сериозна критика в доклад на един специален съветник… Байдън постоянно изостава от Тръмп в социологическите проучвания и много американски избиратели смятат напредналата му възраст като причина да не се кандидатира отново. Предизвикването на Тръмп на дебат и отказът от традиционния график на предизборните дебати в САЩ, имаше за цел Байдън да се изправи от позицията на силата, като покаже, че може да се справи с работата и да се бори пряко с Тръмп. Вместо това обаче американските избиратели видяха Байдън, който сякаш потвърди най-лошите им опасения още с встъпителните си думи“, отбелязва вестникът.

Замяна или не, това е въпросът

В лагера на демократите и левичарите, само часове след зловещия разгром, започна сериозно да се обсъжда въпроса за замяната на Джо Байдън с друг кандидат. Въпросът е там обаче, че нито един сериозен претендент от Демократическата партия не се изправи досега срещу Байдън на този етап от кампанията за избор на кандидат-президент, т.е. в момента липсва друг потенциален кандидат.

Досега този въпрос изобщо не е бил обсъждан в партийните редици. Лявото крило в партията напълно го устройваше кандидатурата на Байдън за втори мандат, въпреки съмненията в менталната му годност. Смяташе се, че при проблем със здравословното състояние на бъдещият президент, той законно можеше да бъде заменен с вицепрезидентката Камала Харис (тя отново ще бъде предложена на този пост), която е фаворит на лявото крило и не крие марксистките си възгледи.

По всичко личи, че самият Байдън ще трябва сам да се оттегли, ако демократите решат да посочат друг кандидат. А ако той се оттегли, номинацията на демократите ще трябва бъде решена на място, на Националния конгрес на Демократическата партия, който ще се проведе на 19 август в Чикаго.

Оттук обаче възниква друг фундаментален въпрос – как за месец и половина да се открие кандидат, по-млад от Байдън, широко известен в лявото пространство, но без да заема крайни позиции, при това в състояние да осигури същия брой гласове като него…

Това изглежда мисия (почти) невъзможна. В шахмата такава позиция се нарича цугцванг (ходът е задължителен, но при всички положения води до неблагоприятен резултат).

Кой е Тръмп

Отговорът на този въпрос беше даден преди четири години, на 4 юли 2020 г. Тогава президентът Доналд Тръмп произнесе реч в планината Ръшмор, пред изсечените в скалата ликове на най-великите американски президенти.

Тази реч има голямо значение в контекста на политическите събития, развили се досега. Съдбоносни не само за Америка, но и за Света.

Преди четири години, за първи път Доналд Тръмп точно, ясно и кратко формулира същността на опасността, която грози институциите на Съединените щати, както и самото им съществуване. Тогава той не само спомена „озверелите банди, които се опитват да съборят статуите на основателите на САЩ“, които „обезобразяват свещени паметници и предизвикват вълни от насилие в американските градове“, но и за пръв път точно и ясно посочи кои са тези „озверели банди“, каква е тяхната идеология, какво представлява тяхната борба и какви са техните цели. Президентът Тръмп буквално заяви: това са представители на „крайно ляв фашизъм“, носители на „тоталитаризъм“, които се стремят се да извършат „лява културна революция“, като целта им е да „унищожат американската история“, да „низвергнат американската революция“ и „да индоктринират децата ни“.

С други думи той твърде точно наименува идеологията (крайно ляв фашизъм, т.е левичари, известни още и като неомарксисти), тяхното оръжие (лява културна революция) и целите им (установяване на нова тоталитарна идеология, унищожаване, т.е. пренаписване на американската история и накрая – индоктринация на децата, за да ги превърнат в бойците за новата идеология.

Тогава Тръмп пророчески се обърна към американците: „Те не идват за мен, те идват за вас. Аз просто стоя на пътя им!“

За първи път, от официална правителствена трибуна беше заявено принципното виждане за идеологията, структурата и целите на неомарксизма и левичарските бунтове.

Със своята поразителна жизненост, желязна воля, необикновена прозорливост и огромна работоспособност, Доналд Тръмп е Скалата, в която е възможно да се разбие финалният щурм на неомарксистите за овладяване на Америка. Защото падне падне ли САЩ, пада и Западният свят, и Великата цивилизация.

Кой е Байдън

Тези, които наблюдаваха диспута, а и изобщо представянето на Джо Байдън през последните години, неминуемо забелязваха значителната разлика между окаяното му общо ментално състояние, възможността му да изказва свързани мисли и логически съждения, а също и да цитира значителен обем от факти и числа. Всичко това на фона на поведението му на ходещ и приказващ автомат.

Какво може да бъде обяснението, извън редовните конспиративни хипотези?

Според нас то може да бъде просто и логично, на базата на наблюдение на подобни случаи сред деградирали ментално професионалисти в други области (работници в машиностроителни предприятия, развили алкохолната болест, но запазили почти напълно професионални качества, градени с десетилетия).

Работата е там, че професионалните качества умират последни. Дългогодишните занимания в една тясна област изграждат и поддържат устойчиви връзки на професионална основа в мозъка, както и устойчиви области в паметта. Те последни се разрушават и даден индивид, подложен на ментална дезинтеграция, най-дълго запазва (почти непокътнати!) професионалните си възможности, на фона на общ интелектуален упадък.

Подобен е и случаят с Джо Байдън. Той е активен деятел в политикана вече почти 60 години!

Изградил е устойчиви шаблони на поведение, свързани със схеми, логически връзки и бази данни, което го превръща в своего рода автомат в областта на практическата политика. Затова изглежда като робот, който си служи с готови клишета, фрази и примери, които комбинира според случая. Затова контрастът с общия му физически и ментален упадък прави дълбоко впечатление на външния наблюдател.

Залязва ли неомарксизмът

2024 г. беше черна годна за неомарксизма и неговите деривати (Зеленизма, наред със Затоплизма, Мулти-култизма, Джендър ЛГБТ-изма, Веганизма, CRT-изма*, DEI-изма** и т.н. престъпни учения).

Започна да се оформя крахът на Зелената политика – дефицитът по недофинансирането за 2023 г. е повече от 2 ТРИЛИОНА долара.

Електроавтомобилната индустрия вече изпадна в криза. Дори в китайския сегмент се сгъстяват буреносни облаци…

Водородната енергетика се сблъсква с огромни технологични трудности и става все по-скъпа по отношение на ключовата суровина – т. нар. „зелен водород“. Например леките водородни автомобили може вече да се смятат за отмираща екзотика.

А възможно ли е 2024 г., във връзка с описваните политически събития, да ознаменува началото на края за самия Неомарксизъм, след 50 години непрестанен възход?

Възможно ли е никога да не се осъществи Великата му цел?

А тя е: деконструкция на буржоазното семейство, морал и държава и изграждане на Прекрасния Нов свят върху руините. Свят, в който ще живеят Новите хора – еднакви, безполови, лесно управляеми (чрез ИИ и с мозъци, качени в Облака), които цял живот ще се занимават само с игри, развлечения и наркотици в добавената реалност, а Работата ще се върши от Машините?

Възможно ли е Доналд Тръмп да бъде този гробокопач на неомарксизма, подобно на Роналд Рейгън – гробокопачът на комунизма? А пък Светлото бъдеще по пътя към Рая да се отложи за пореден път?

Това ще стане ясно на изборите през ноември 2024 г. в САЩ и е твърде вероятно да се случи.

Ако разбира се, овладяната от левичарите-неомарксисти „дълбока“ държава не вземе радикални мерки за овладяването на положението. Защото малко вероятно е съдебното преследване да спре „тежкия танк Тръмп“. Затова не е изключено да се пробва последната възможност – физическото премахване, още повече, че подобни внушения вече се появиха.

* CRT (Critical Race Theory) – Критична расова теория, нова неомарксистка расистка теория, насочена срещу бялата раса.

** DEI (Diversity, equity, and inclusion) – Разнообразие, равнопоставеност и приобщаване: най-новият слоган на неомарксистките движения, в смисъл: доминация на „различните“ (клетите малцинства) в обществото, овластяване на тези малцинства (тук спадат и жените), активизиране и организиране на тези „малцинства“ с цел ползване на първите две възможности… Слоганът описва един от най-важните инструменти на неомарксизма – атомизация на обществото, т.е. раздробяването му на малки групи, въз основа на различни признаци свързани с раса, пол, религия, език и т.н. и избирателно им овластяване, което да прави много трудно организирането на съпротива срещу установения ред.