Терорът се завръща, защо спите спокойно, деца?

Как да си обясним толерантността на българите към явни незаконни и брутални действия на министъра на служебното и номиниран за редовното правителство силовак Бойко Рашков?

БКП-БСП събуди своите спящи терористични клетки, които 32 години чакаха своя час. Когато вълната на глобалните промени заля страните от социалистическия лагер, събаряше стени и отнесе цели държави като СССР, Източна Германия, Чехословакия, Югославия, раковите клетки на комунизма само се стаиха и започнаха да мимикрират.

Когато народите от „лагера“ усетиха вятъра на промяната и запяха „Комунизмът си отива, спете спокойно деца“, тогава октоподът прибра своите пипала, пусна мастилото и се скри дълбоко в пясъците, от които трябваше да се направят тухлите за новия градеж. Снишиха се и заспаха клетките на комунистическото чудовище. 32 години мимикрират и се преструват на демократи.

И те наистина вече не искаха социализъм, а капитализъм, но при едно условие: отново те да разполагат и разпределят благата, създадени от „простия“ народ.

Една от градските легенди на прехода разказва как Андрей Луканов казал: „Ако ще бъде капитализъм, то капиталистите ще сме ние“.

Така и стана. Бившите комунисти, радетели на социалното равенство, станаха крупни капиталисти, които не се трогнаха от мизерията, която връхлетя народа. Но това не им стигаше. Те искаха не просто да бъдат богати и да управляват пари, те искаха да управляват всичко и всички, както някога.

И като истинска терористична организация, БКП-БСП отгледа своята млада гвардия – изучи я, подготви я с откраднатите пари на народа, отрови я с отрицание на всичко, което не произтича от нейното котило.

32 години стаяване и прикриване. 32 години подготовка на свое младо поколение, което да се появи като непорочен младенец и да очарова отчаяния и огорчен народ. Вече имаше предимство. 32 години бяха достатъчни хората да забравят откъде тръгва злото. 32 години бяха достатъчни да израсне едно поколение, което нито помни, нито знае, нито иска да помни и знае.

Работа е на образованието, на духовните ни водачи, учените и родителите да разкажат на младите хора от какво се освободи България преди 32 години, какво е било и какво ще се случи, ако се допусне отново една терористична по своята природа сила да завладее отново държавата ни.

Тази работа обаче не беше свършена нито от образованието, нито от интелигенцията ни, нито от родителите и затова днес спящите клетки на терора се събуждат, организират се и започват да рушат едва укрепналите основи на младата ни демокрация.

Да се огледаме днес какво става. „Изчегъртване“ – нескопосан евфемизъм на „унищожи, убий“! Насаждане на страх и ужас у хората, които не харесват Радев и всички, които се събраха под неговия юмрук. Нахлуване в домовете им, уж да не продават гласовете си. Нахлуване в редакцията на независима и свободна медия, чийто грях е опозиционността ѝ към днешните победители, воини на юмрука. Гонение от офиса на опозиционна партия. Взривяват се устоите и имиджът на една от най-добрите болници в страната. Безпрецедентен натиск на полицията над прокуратурата.

Хора, събудете се! Деца, ако спите спокойно, утре няма да е по-добре от днес. Утре ще осъмнете с една партия, една власт, един юмрук.