Татяна Иванова: УНСС уволни преподаватели, изобличили нередности (видео)

Какви нередности се случват в Университета за национално и световно стопанство (УНСС)? Как икономическият университет третира свои преподаватели, които сигнализират за неспазване на закона? И какво следва оттук нататък?

По тези горещи въпроси разговаряме с Татяна Иванова, старши преподавател по икономически и политически испански език в УНСС.

По-долу ви представяме нейния разказ, както и информация, която Иванова изпрати до медиите.

Незаконни титли

С моите две колежки Мина Хубенова и Албена Макарова подадохме няколко сигнала, че УНСС произвежда доценти и професори по филология, без да има акредитация.

Още през 2020 г. колегата Мина Хубенова направи собствено проучване – посети МОН, Агенцията по акредитация и други институции – и откри, че да произвеждаш доценти и професори по направление, за което нямаш акредитрация, е незаконно.

Така установихме, че произведените през 2015 г. професор Даниела Кох-Кожухарова и през 2018 г. – доцентите Антония Пенчева и Стефка Кожухарова – са незаконосъобразно придобити титли. Тези титли бяха присъдени по времето на управление на ректора Стати Статев.

През декември 2019 г. за ректор беше избран Димитър Димитров и ние повярвахме на обещанието му, че неговото управление ще донесе промяна към по-добро. Но това не стана.

Така на 29 юни 2020 г. подадохме първия сигнал до ректора и до академичния съвет. В сигнала обяснихме какво сме открили и ги призовахме да поправят грешката и отнемат титлите. Не получихме отговор, не ни беше обърнато абсолютно никакво внимание и дори не узнахме дали сигналът е стигнал до академичния съвет.

И не е само това: през 2021 г. УНСС обяви нов незаконосъобразен конкурс, този път по английски език. При този конкурс доцент стана Калина Ишпекова-Братанова. Нейната доцентура е от началото на 2022 г.

(За сведение: Ишпекова-Братанова – баща ѝ Филип Ишпеков е бил зам.-министър и посланик преди 1989 г. Кох-Кожухарова – баща ѝ също е бил служител в посолства.)

След това УНСС обяви още два конкурса – един по английски и един по немски език.

Принципно оправданието за присъждането на такива титли е, че катедрата ни е помощна (т.е. не преподаваме на специалисти филолози) и затова може да се направи изключение да се хабилитира някой в неакредитирано направление. Работата обаче е там, че такава „вратичка“ в закона има едва от юни 2022 г. Промяната не важи със задна дата, т.е. гореспоменатите титли няма как да се узаконят вследствие на тази промяна. Друга важна подробност е, че до 2018 г. МОН не е имало никакви контролни правомощия по този въпрос, нито е „виждало“ нищо, защото едва тогава се въвеждат наукометрията (изисквания за научна продукция за получаване на титла) и регистрите в Националния център за информация и документация (НАЦИД).

Тъй като продължавахме да бъдем игнорирани от УНСС, в началото на 2022 г. подадохме сигнал до МОН, в резултат на който националната Комисия по академична етика (КАЕ) на 18 май 2022 г. излезе със становище, че действително трите конкурса за доцент – двата по английски и единият по немски – са незаконосъобразни, и предложи на министър Николай Денков да осъществи правомощията си съгласно закона, да отнеме доцентската титла на Калина Ишпекова-Братанова и да прекрати другите два конкурса. И той го направи. Съответно УНСС започна да обжалва. На 31 октомври съдът потвърди, че титлата на Калина Ишпекова-Братанова е отнета правилно. А на 23 декември съдът потвърди, че и конкурсът по немски език е прекратен правилно. Единствено за третия конкурс – по английски език – съдът е отсъдил в полза на УНСС.

Така или иначе, Братанова продължава да се подвизава като доцент. Обяснението на УНСС е, че те обжалват и затова не ѝ отнемат титлата. Защото ректорът – на основата на заповедта на министър Денков – трябва да издаде своя заповед, с което да понижи Братанова в длъжност – от доцент на старши преподавател. Има обаче една подробност – обжалването не спира изпълнението на заповедта на министъра. Т.е. Братанова в момента не е доцент. Тя може да си върне доцентската титла единствено ако последната инстанция на съда постанови, че ѝ я връща. Но междувременно няма как да се титулува доцент.

Историята продължава. През есента на 2022 г. подадохме искане за достъп до обществена информация относно публикациите на Даниела Кох-Кожухарова за доктор, доцент и професор. Получаваме отговор от УНСС, че при тях се съдържа информация само за професурата. А трябва да се съдържа информация и за трите. От МОН пък получаваме отговор – по същото искане – че при тях се съдържа информация за доцентурата. Накрая се оказа, че публикациите за докторантурата се съдържат в Централния държавен архив. Снабдихме се с всички тези публикации за трите степени. След много подробен анализ от страна на нашия адвокат на самите публикации и на процедурите (състав на научно, жури, т.н.) стигнахме до заключение, че са налице основания за искане на възобновяване на процедурите за доцент и професор. Причината – придобиването на степените е станало с повтарящи се публикации и публикации, които не могат да бъдат открити. Подадохме искане до УНСС за възобновяване на процедурите, но не получихме отговор в законовия срок. В резултат на това подадохме жалба срещу мълчалив отказ.

Когато говорим за правила, има и още нещо. Всеки доцент и професор трябва да притежава индивидуален административен акт за назначение. Поставяме въпроса към всички доценти и професори в УНСС: имате ли такъв документ?

Неспазване на процедури

Има още един момент – за да бъдем страна по случая и МОН да ни обърне внимание, се наложи Мина Хубенова да се включи в конкурса по немски език. Иначе най-вероятно нямаше да приемат сигнала ни. Хубенова кандидатства седем пъти за доцент и седем пъти беше спирана от катедрата (всъщност само Хубенова и още една кандидатка – д-р Стоянка Мицева, са отхвърлени, защото са неудобни). Причината категорично не е в качествата на Хубенова – тя надвишава значително изискуемите точки за доцент. Обяснение за отхвърлянето не се предоставя.

Та Хубенова се включи в конкурса. Като част от процеса, работата на кандидата се пуска в система, която установява наличие или липса на плагиатство. Работата на Хубенова мина през системата и се установи, че плагиатство няма. Този отговор обаче не беше „правилният“. Затова един от членовете на журито – Мария Грозева-Минкова – пусна сигнал срещу Хубенова, че в монографията ѝ има плагиатство. Дни по-късно – на 26 май 2022 г. – Хубенова бе уволнена, без случаят да бъде предаден на КАЕ – както би следвало.

Тогава ние трите уведомихме цялата академична общност на УНСС какво се случва в катедрата за чужди езици и приложна лингвистика. Известно време по-късно в телефонен разговор попитах председателката на КАЕ в УНСС – проф. Галина Младенова – защо Хубенова не е предадена на НКАЕ. Тя ми отговори, че ректорът не е длъжен, а и националната КАЕ била твърде натоварена, за да се занимава с всички.

Невъзможна акредитация

През есента на 2022 г. УНСС се опита да придобие акредитация в направление „Филология“ и да въведе специалност „Приложна лингвистика“. Ректорът започна да рекламира, че университетът ще започне да приема студенти по приложна лингвистика от есента. Проблемът е обаче, че акредитацията се извършва на определена дата заедно за всички университети. Според графика на Агенцията по акредитация, следващата дата за акредитация в направлението „Филология“ е 2024 г. Т.е. преди 2024 г. УНСС не може да приема студенти в тази специалност.

Но има и друго: след като от УНСС внесоха документите за акредитация, Агенцията ги е отхвърлила без право на обжалване, доколкото знам. Т.е. оттук насетне УНСС няма как да придобие акредитация в направление „Филология“.

Уволнения и заплахи

Вследствие на всички гореизложени действия, колежките ми Мина Хубенова и Албена Макарова са уволнени, а не мен това най-вероятно ми предстои.

Смятам себе си за човек с висока езикова култура и много богат речник. Но нямам думи, с които да опиша заповедта, с която е уволнена Макарова.

Подозирам, че заповедта за моето уволнение ще бъде почти едно към едно.

Имам аудиозапис от 6 декември 2021 г. от онлайн катедрен съвет. Там ръководител катедра Антония Пенчева и декан Мария Бакалова ни казаха – твърдейки, че предават думи на ректора – че ако продължаваме да изваждаме наяве нарушенията в УНСС, няма да сме част от тази академична общност. Както се вижда, заплахите спрямо Хубенова и Макарова вече са осъществени. Имало е и продължава да има тормоз и репресии над нас.

При нас с Макарова нещата се случиха тристепенно в рамките на три месеца: забележка, предупреждение за уволнение и после уволнение. Понеже съм в болнични, не съм си получила все още предупреждението и заповедта за уволнение. Забележка получих на 1 март 2023 г. и веднага заведох дело. В забележката се твърди, че не съм била на работа в ден сряда от 16 ноември 2022 г. до 11 януари 2023 г. с изключение на една седмица (14 декември). Т.е. че пет поредни седмици аз не съм била на работа. Аз обаче имам присъствени списъци и също писмо, подписано от студентите, че часовете са проведени. Самите студенти ми казаха, че са привиквани в отдел „Човешки ресурси“ и те са потвърдили, че часовете са проведени.
Предупреждението – което тепърва ще дойде и съдейки по това на Макарова – ще е заради това, че според УНСС аз съм „подтиквала“ студентите да направят писмо в моя защита след забележката, „подвеждала“ съм ги за съдържанието на искането за обяснения и съм „оказвала натиск“ върху тях. Имайте предвид, че аз няма как да им окажа натиск, защото нямам с какво. Преди да изляза в болничен, съм провела три от четири контролни и съм поставила оценки. Повечето студенти вече са получили високи оценки (т.е. над „добър 4“).

Макарова обаче е публикувала във Фейсбук (21 април 2023 г.) скрийншот от вайбър, в който една студентка пише, че се страхува да свидетелства, тъй като това може да попречи на завършването ѝ.

Също в исканията за обяснение към мен има и въпрос дали съм снимала студентите по време на учебните занятия въпреки тяхното нежелание и отказ. Никога през живота си не съм снимала никого без негово разрешение. Аз обаче съм снимана от Даниела Кох-Кожухарова в УНСС без мое разрешение. Освен това част от тези снимки са качвани във Фейсбук без мое разрешение в личния профил на Кох-Кожухарова, както и на страницата на Катедрата.

***

Съобщение до медиите, 20 април 2023 г.

Скандал в УНСС с незаконни научни титли

Мними професор и доценти ощетяват университета със стотици хиляди лева, ръководството ги прикрива

Огромен скандал тресе УНСС след разкритията, че университетът в продължение на години е присъждал незаконосъобразни академични длъжности. До месец юни 2022 г. всяко висше учебно заведение имаше право да присъжда професорски и доцентски титли само в направленията, за които е акредитирано. За УНСС това са: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Право“, „Обществени комуникации и информационни науки“, „Политически науки“, „Социология, антропология и науки за културата“. Законът обаче е бил нарушаван системно що се отнася до направление „Филология“, в което са произведени един професор и трима доценти, като този академичен произвол е довел до ощетяването на вуза с огромни суми, изплатени като добавки към заплатите на мнимите хабилитирани лица.

Първият такъв случай датира от 2015 г., когато за професор е обявена Даниела Кох-Кожухарова, управлявала катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ почти двайсет години и свалена от поста преди две години, благодарение на законова промяна. Видно от сайта на НАЦИД, тя е професор в професионално направление „Филология“, за което УНСС никога до момента не е имало акредитация.

Аналогична е ситуацията с настоящия ръководител катедра Антония Пенчева, Стефка Кожухарова и научния секретар на катедрата Калина Ишпекова-Братанова, придобили академичната длъжност „доцент“ в същото направление през съответно 2018 г. (Пенчева и Кожухарова) и 2022 г.

Грубите сметки показват, че общата сума, която четирите преподавателки са получили до момента под формата на професорска/доцентска надбавка се равнява на шестцифрено число. Що се отнася до привилегиите, вървящи със съответната титла (журиране, участие в проекти), е трудно да бъде изчислена печалбата от тях.

След сигнал до Комисията по академична етика (КАЕ) при МОН с твърдения за нарушения при провеждането на три конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент”, обявени от УНСС – два по английски и един по немски език, е извършена проверка. На 18 май 2022 г. на сайта на МОН е публикуван доклад, според който КАЕ преценява, че е налице нарушение на чл. 3, ал 1 от ЗРАСРБ и предлага на министъра на образованието и науката да отмени акта на ректора, с който за доцент е избрана Ишпекова-Братанова. По отношение на останалите две процедури, тъй като все още не са приключили, КАЕ предлага на министъра да осъществи правомощията си по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ и да спре конкурсите. Към онзи момент начело на МОН е акад. Николай Денков, който се съобразява с препоръките на КАЕ и издава заповеди, с които отменя административния акт на ректора на УНСС за сключване на допълнително споразумение за назначаването на Ишпекова-Братанова за доцент и прекратява другите две процедури. Ишпекова-Братанова обжалва министерската заповед, но Административният съд – София-град потвърждава заповедта като правилна с решение от 31 октомври миналата година.

Междувременно Ишпекова-Братанова не само че продължава да се подвизава като доцент в УНСС и да получава немалка финансова добавка към заплатата си за незаконосъобразно заеманата от нея длъжност (формалното оправдание на ръководството на УНСС е, че съдебното решение за анулирането на нейната доцентура се обжалва, въпреки че обжалването не спира изпълнението), но и остава научен секретар на своята катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“. А за да е още по-голям абсурдът за известно време ѝ е „подарена“ и чисто нова към онзи момент (есента на 2022 г.) катедра – „Педагогика“. Ишпекова-Братанова е отстранена от новия си пост в края на 2022 г., след като съдебното решение става публично достояние на целия университет.

Пороците около академичното израстване на Ишпекова-Братанова не свършват дотук. Справка показва, че Кох-Кожухарова е била председател на журито, провъзгласило Ишпекова-Братанова за доцент, което навежда на мисълта за конфликт на интереси. Сред останалите рецензенти има такива в очевидна връзка така, че да е успешен конкурсът, като доц. д-р Нели Тинчева и доц. д-р Цветомира Венкова – колеги от катедра „Англицистика и американистика“ на СУ на сестрата близначка на кандидатката доц. д-р Росица Ишпекова, или доц. д-р Пламен Ралчев – ръководител катедра „Международни отношения“ в УНСС и научен ръководител и член на журито на кандидатката и при защитата на докторската ѝ степен във въпросната катедра заедно с доц. Тинчева.

Към момента на писане на настоящия материал проверка на сайта на УНСС показва, че Ишпекова-Братанова продължава да се титулува „доцент“, което би могло да има последствия за студентите, тъй като съществува риск изпитните протоколи, подписани от нея с въпросната длъжност, да бъдат обявени за нищожни, а това неминуемо ще има ефект и върху издадените дипломи. Ишпекова-Братанова продължава и да се обогатява незаконно въз основа на отнетата академична длъжност, независимо че следва да възстанови след счетоводна експертиза точния размер на дължимото в разликата между заеманата незаконосъобразно длъжност „доцент“ и съответната длъжност на старши преподавател.

На фона на скандала с незаконосъобразните академични длъжности в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ УНСС обяви, че открива нова специалност – „Приложна лингвистика“, като спешно се опитва да придобие акредитация в направление „Филология“, което според сайта на НАОА ще бъде възможно едва през 2024 г. Неясно защо и как обаче университетът планира да приема студенти още през идната академична година.

Дори хипотетично такава акредитация да бъде придобита след една или две години, това не променя факта, че в продължение на години вузът е обявявал незаконосъобразни хабилитационни конкурси, произвел е един професор и трима доценти, чиито длъжности не подлежат на узаконяване със задна дата, и не се съобразява със съдебното решение, според което МОН е отнело правилно академичната длъжност на Ишпекова-Братанова, като в рамките на университета тя продължава да се представя за доцент, макар официално вече да не е такава.

Следва логичният въпрос какви мерки взема ръководството на УНСС в лицето на ректора проф. Димитър Димитров за прекратяване на изредените безобразия и евентуално санкциониране на нарушителите. Още повече, в началото на декември 2022 година посочените по-горе примери за незаконни конкурси стават обществено достояние, благодарение на медийна публикация.

Като начало, УНСС иска и получава право на отговор. Основната теза в него е, че въпросните титли „професор“ и „доцент“ в случая се явяват длъжности в трудовоправни отношения, а не универсални академични звания. С други думи, те важат само за конкретния ВУЗ и ако професор от УНСС реши да се премести в Софийския или във Великотърновския университет например, титлата му не би следвало да важи на новото място. Интересно обаче дали с този „нюанс“ са запознати от останалите висши учебни заведения в България и дали когато професор от УНСС отива като „гост-професор“ другаде, титлата му автоматично и неизменно е „пада“…

Няколко месеца след публикацията посочените преподаватели, неясно как получили длъжностите „професор“ и „доцент“, продължават да се радват на служебен комфорт, а ректорът по никакъв начин не е показал, че смята да поправи осветените нередности и да възстанови справедливостта. За сметка на това се започва опит за разправа с преподаватели, подавали сигнали до МОН и други институции относно нарушенията. Цели звена на университетската администрация са впрегнати да съчиняват провинения на разкрилите аферата, за да се осигури някакво основание за тяхното уволнение. Това води до поредните съдебни дела срещу УНСС.

Създава се усещането, че настоящият ректор на УНСС се поставя над законите на страната и вреди на имиджа на университета, като по този начин засяга не само настоящите студенти и преподаватели, а и всеки един бивш или бъдещ възпитаник на вече вековния университет.
Всичко изнесено дотук би следвало да заинтересува МОН. Защо потвърдената от съда заповед на акад. Денков продължава да не се изпълнява от ръководството на УНСС? Т.нар. академична автономия на висшите учебни заведения означава ли незачитане на законите на страната? Не сме ли изправени пред случай, в който ректор на университет е създал държава в държавата, с която се разпорежда като едноличен собственик?

Възможно ли е подобни практики да съществуват и в други направления? Смятат ли експертите от МОН, че изнесените факти са достатъчни не само за санкциониране на установените нарушители, в това число и ректора на УНСС, но и извършване на пълна проверка за разкриването на евентуални аналогични или други нарушения? Според ЗРАСРБ министерството има право да извърши проверка на университета за системно нарушаване на ЗРАСРБ и да наложи санкции по чл. 31, ал. 8. Какво мисли Инспекцията по труда за системния тормоз и репресии над преподаватели, отказващи да прикриват нарушенията в университета?

Отговаря ли на обществения интерес и в частност на интереса на студентите и на законно придобилите академични длъжности преподаватели разобличените мними професор и доценти да продължават да са на работа във вуза? Какъв пример дава университетът на бившите, настоящите и бъдещите си възпитаници и какъв сигнал е това за техните родители? Какво е посланието на университета, закрилящ нарушителите и репресиращ изнасящите истината?

Образованието, освен да дава знания и умения, се предполага, че трябва да възпитава и в ценности. Това не налага ли изкореняването на моралните недъзи и техните носители от системата да бъде приоритет на обществото и на държавата?

Как се чувстват колегите на уличените преподаватели, научавайки всичко това? Всеизвестно е, че придобиването на научна степен (когато се прави почтено и законно) много често е съпътствано от всякакви лишения…

Не на последно място, осветената схема ощетява данъкоплатците, част от които четат тези редове. Как оторизираните държавни органи, включително Прокуратурата и НАП, смятат да гарантират възстановяването на справедливостта в този казус и превенцията срещу бъдещи подобни злоупотреби?