Любомир Талев: Тръмп ще търси мир чрез сила; консервативната доминация ще ни донесе редовен кабинет

Как ще се промени светът, след като Тръмп встъпи в длъжност за втори президентски мандат на 20 януари 2025 г.? Дали демократите наистина ще сдадат мирно властта? Защо я загубиха? Какви политики ще води 47-ият президент на САЩ, съдейки по назначенията му? Как ще спре войните в Украйна и Газа? И ще спомогне ли за сформиране на правителство у нас примирие между Киев и Москва?

По тези горещи и актуални въпроси разговаряхме с Любомир Талев, магистър по право на СУ „Св. Климент Охридски“ и по конкурентно право на City University London; доктор по конституционно право на СУ и специализант по право на САЩ в George Washington University.

Новетика: Как ще изглежда светът след 20 януари 2025 г., когато Тръмп ще встъпи в длъжност?

Любомир Талев: По доста по-различен начин от сегашния. От една страна, Тръмп ясно каза, че иска да се фокусира върху икономическото възстановяване на Америка, която пострада изключително много от четири години некомпетентно управление на демократите и Джо Байдън. За тази цел първото нещо, което Тръмп ще направи, е да започне политика на налагане на мита за внос – така че за американските компании, които са преместили дейността си в чужди държави, да е по-изгодно да се върнат в САЩ.

От друга страна, за да може да се фокусира върху икономическото възстановяване, на Тръмп ще му трябва един доста по-мирен свят. Затова очаквам доста категорични действия по прекратяване и замразяване на двата активни военни конфликти в момента – в Украйна и Близкия изток.

Също е много важно за целия западен свят – и за нас в частност – че ще се спре финансирането и агресивното налагане на крайнолеви либерални политики, включително чрез финансиране на НПО и политически субекти, както и подкрепа за цветни революции, каквато преживяхме у нас през 2020-2021 г.

Новетика: Някои се опасяват, че Тръмп ще сложи край на правата на ЛГБТ?

Любомир Талев: Първо да дефинираме какво означава „права“. Не мисля, че някой забранява на човек да се самоопределя като какъвто иска, както иска и с когото иска. Но ще се сложи край на агресивното налагане на джендър идеологията – чрез финансиране от САЩ или „посолството“ (както нежно и верноподаннически го наричат някои политически субекти у нас), или чрез откровен натиск и принуда. Очаквам да се спре с настояването за включване на теми като ранно сексуално образование и смяна пола на деца.

Но тук не става въпрос за права, а за налагане на идеология, в която поне половината живеещи в Европа и Америка не вярват. Добре е също да напомним на нашите читатели, че джендър идеологията е обявена от българския Конституционен съд (КС) за противоконституционна.

Новетика: Да очакваме ли да спре прокарването на Истанбулската конвенция?

Любомир Талев: Истанбулската конвенция, за съжаление, се налага основно от играчи в Европа. Но със сигурност няма да има тази задокеанска подкрепа, на която се радваше досега.

Новетика: С какво ще се отличава Тръмп 2.0 от първия му мандат?

Любомир Талев: Тръмп взе първия и втория мандат по много различен начин. Първия път го взе с малцинство от народния вот. Изборната система в САЩ е двустепенна. Т.е. всеки щат излъчва различен брой електори, които след това в Електоралната колегия избират президент. И е възможно кандидат за президент да спечели електоралния вот въпреки че е загубил народния. Това важеше за двата мандата на икона на демокрацията като Бил Клинтън. По такъв начин президентът Буш-младши спечели първия си мандат, но не и втория – спечели го с народния вот. Така Тръмп спечели първия си мандат – с малцинство от народния вот. Като мнозина анализатори отчитат, че причина за това е, че по онова време Тръмп все още не беше създал мощната машина, която сега има зад себе си. Спечелил е по-скоро заради слабостта на опонента си от Демократическата партия в лицето на Хилари Клинтън. Особено решаващи се оказаха тогава скандалите с нейно неоторизирано и меко казано небрежно боравене с класифицирана информация, докато заемаше длъжността държавен секретар.

Сега ситуацията е съвсем друга. Тръмп спечели мнозинството от народния вот по изключително убедителен начин. Това републикански кандидат не беше правил от 20 години (става дума за втория мандат на Буш-младши). От една страна победата на Тръмп показва много по-голяма подкрепа от американския народ за политиките му. От друга – че Тръмп наистина е осмислил много неща в своята доктрина и е създал организацията, необходима за нейното реализиране. Фактът, че вече започна с назначенията си, ми говори, че от ден първи Тръмп ще започне война с ляво-либералната идеология и политика на всички фронтове; ще знае какво иска и в икономиката, и в противодействието на т. нар. woke идеология, насаждана чрез смяна пола на деца, в образованието, масовата култура, чрез отричане историята на западната цивилизация, безконтролна имиграция, подмяна на генофонда на държавите. Специално по този въпрос имаме заявката на Тръмп, че ще започне с депортациите на незаконни имигранти от първия ден. Знаем, че Байдън се опита да внесе колкото може повече незаконни имигранти, за да му помогнат за изборната победа, докато собствената му партия все още не го беше сменила като кандидат.

Тръмп ще разполага и с подкрепата на двете камари на Конгреса на САЩ. От една страна това означава, че всички назначения в администрацията и съдебната власт ще минат безпроблемно в Сената. Също така, поне през първите две години – макар и с малкото мнозинство в долната камара (Камарата на представителите) – няма да му се искат импийчмънти и да се правят комисии срещу него, а тъкмо обратното: законоприектите му ще бъдат подкрепяни и анкетните комисии ще бъдат насочени към разкриването на всички злоупотреби на Байдън и Харис от изминалите четири години.

Като добавим и много сериозния мандат, който му даде американският народ, това означава, че поне през първите две години на втория си мандат (защото междинните избори в САЩ са на две години) Тръмп ще разполага с всички лостове за осъществяване на своите политики.

Новетика: Как оценявате назначението на Марко Рубио за държавен секретар?

Любомир Талев: Марко Рубио е знаково назначение. Първо, той е потомък на кубински имигранти. Това са хора, избягали от потиснически комунистически режим, като за целта са били готови да минат през океан с акули, на самоделни салове. Те са антикомунистически, религиозни и консервативно настроени. Неслучайно те и техните потомци са една от основните групи гласоподаватели, с чиято помощ Флорида от колебаещ се щат се превърна в твърдо републикански.

Самият Рубио отговаря напълно на този профил. След като първоначално беше остро несъгласен с Тръмп, по-късно премина в неговия лагер и всячески го подкрепяше. Рубио е твърдо на страната на Израел в конфликта в Газа. Наскоро заяви пред медиите, че вината за всички разрушения и жертви в Светите земи е на терористите от Хамас, които използват цивилното население като жив щит.

От Рубио като държавен секретар очаквам подкрепа за Израел в близкоизточния конфликт и търсене на мирно разрешение на войната в Украйна. Убеден съм, че той в никакъв случай няма да направи Путин победител и да го остави с развързани ръце за последваща агресия спрямо съседни държави. Също Рубио със сигурност активно ще провежда по целия свят политиките на Тръмп за спиране на либералната woke идеология.

Рубио е ястреб по отношение на комунистически Китай. Един от основните геополитически приоритети на Тръмп още от първия му мандат – когато прозря простата истина, която всички подиграващи се на него и избирателите му, топ интелектуалци отказваха да прозрат – е, че съвременен Китай е голямата заплаха както за американските позиции по света, така и за демокрацията в глобален мащаб.

И диктатори като Путин, и ръководството на китайската комунистическа партия (ККП) уважават силни хора като Тръмп и Рубио, и откровено се подиграваха с абсолютно неадекватно държащия се и излъчващ слабост Байдън; същото важи за неговата администрация. Всъщност много сериозни анализатори смятат, че окончателното решение на Путин да нападне Украйна е било взето, след като е станал свидетел на позорното отстъпление на Байдън от Афганистан и сцените с панически излитащите самолети с американци на борда, и с местните поддръжници на САЩ в Кабул, които от страх от отмъщение от талибаните дори се хващаха за крилете на излитащите самолети, за да загинат малко след това; също данните за изоставената на терористите военна техника за милиони долари. След като е видял това, Путин си е дал сметка, че при цялата му иначе войнствена реторика, Байдън по никакъв начин ефективно няма да може да помогне на Украйна. И е взел решението да я нападне.

Новетика: А Илон Мъск и Вивек Рамасвами за министри на правителствената ефективност?

Любомир Талев: Това назначение е типично в стила на Роналд Рейгън, великият републикански президент, от когото Тръмп винаги се е възхищавал. Рейгън казваше, че най-ужасният израз в английския език е: „Аз съм от правителството и съм тук да ви помогна“. Това е типичното за американския консерватизъм разбиране за необходимостта от малка, но силна държава; и за оптимизиране на администрацията, която да си върши работата, без да разчита на надути щатове и огромни бюджетни средства.

Назначението е ясен сигнал за философията на самия Тръмп, който идва от частния сектор и винаги е разчитал на собствените си усилия, а не на държавна хранилка. Впрочем, през първия си мандат отказа да получава заплата като президент.

От друга страна, това назначение е сигнал към консервативния американски електорат, който очаква точно това. По-малко държава и по-малко бюрокрация означава разгръщане на частната инициатива.

Новетика: Как ще се развие бюджетът за отбрана начело с Питър Хегсет?

Любомир Талев: Не очаквам свиване на военния бюджет. Отново ще се позова на Рейгън, който намалявайки разходите за правителство, не си позволи да посегне върху бюджета за отбрана, тъй като прекрасно знаеше, че с диктатори и с враговете на Америка и на свободния свят може да се разговаря само от позицията на силата. Да, Тръмп иска мир, но мир чрез сила. Не пораженчески, не капитулантски мир. И не мир на омиротворяване на агресорите, който само да ги насърчава за нови агресии. Така според мен сдържащата сила на военната американска мощ ще остане непокътната, и дори увеличена. И да, ще има оптимизации: уволнения на доказалите се като некомпетентни генерали. Но в никакъв случай няма да видим Америка разложена.

Всъщност, за да може да бъде Америка и американската армия силна, трябва да се възстанови икономиката – основният приоритет на Тръмп. Неслучайно американските избиратели гласуваха този път именно за него – не просто защото страшно много не харесваха опонента му (както беше първия път), а защото на въпроса „на кого вярвате повече по икономическите въпроси“, болшинството категорично отговориха, че вярват на Тръмп, а не на Харис.

През последните години в САЩ се натрупа висока инфлация, която доведе до огромно обедняване. Получи се почти като в България: подобно на Байдън, и тук имахме един финансов министър, който обясняваше, че доходите растат. Но инфлацията растеше доста по-бързо.

Затова нямаше как икономическите притеснения да на бъдат на първо място. И нямаше как милионите нелегални имигранти влизащи в САЩ и причиняващи завишена престъпност да не бъдат проблем номер две. Всъщност, демократите бяха видени първо нато причината за двата проблема, и второ – като хората неспособни да ги решат. Убедителността на Тръмп, че може да ги реши, му донесе и съвсем закономерната победа. И тези два проблема ще бъдат критериите за успех на втория му мандат.

Новетика: Защо наричаният от левите медии „конспиратор“ Робърт Кенеди-младши бе посочен за здравен министър?

Любомир Талев: Левите медии обичат да си служат с етикета „конспиратор“ за всеки, с когото не са съгласни и когото не харесват.

За фамилията Кенеди трябва да кажем, че през 60-те години, по време управлението на Джон Кенеди, демократите са изключително антикомунистически ориентирани (което не може да се каже за Демократическата партия в наши дни). Това е време, когато демократите вярват във величието на Америка и американската мечта; когато имат своите база и опора в американския юг, който отдавна отстъпиха; и вярват в Бог. Така в лицето на Кенеди-младши американците виждат моста към онази стара и като че ли изчезнала Демократическа партия – която макар и имаща политически различия с Репубиканската партия – в основата си е типично американска и не е така дълбоко скъсала с огромни сегменти от американския народ, особено с т. нар. сини якички, както в САЩ наричат работническата класа.

Не е случайно, че подкрепата, която Кенеди-младши даде на Тръмп, сякаш циментира победата му и в този миг беше ясно, че връщане назад няма. Защото много от демократическите избиратели с по-традиционни нагласи: работещи, вярващи, семейни хора – водени от неговия пример, са подкрепили републиканеца.

От друга страна, наскоро се появиха снимки на Кенеди-младши, на които той демонстрираше отлична физика и видимо здравословен статус. Така от тази гледна точка го намирам за напълно логична кандидатура за секретар по въпросите за здравеопазването.

Новетика: Защо демократите така лесно признаха победата на Тръмп? Вярвате ли, че мирно ще сдадат властта?

Любомир Талев: В момента демократите са изключително деморализирани, защото претърпяха внушително поражение, и то лично от Тръмп. С преднина от над 2.5 милиона гласа в народния вот и съкрушително надмощие по отношение на електорални гласове: 312 за Тръмп срещу 226 за Харис, като за победа са необходими 270.

Ако погледнем избирателните райони на САЩ – с изключение на една тънка ивица по западното крайбрежие и отделни точки на изток и в централна Америка – цялата карта е в червено, цветът на Републиканската партия. Дори щати традиционно печелени от демократите, сега са доминирани от републиканците заради гласове от техните провинциални части. Тръмп също успя да спечели голяма част от белите жени (които през последните години бяха по-скоро в лагера на либералите, основно заради правото на аборт), направи сериозен пробив при мъжете латиноамериканци и се представи доста добре сред чернокожото население. Тръмп успя да изгради около себе си коалиция, която ако се развие, създава сериозни предпоставки за консервативна доминация и в следващите изборни цикли.

Причината е, че Демократическата партия скъса връзката с американския народ и се фокусира върху своята елитарност и измислените капризи и проблеми на някаква свръхзадоволена градска либерална средна класа. Тя се състои основно от атеисти и последователи на странни течения и окултни практики. Това са също поддръжници на мултикултурализма, който води до насърчаване на нелегалната имиграция, от която страдат обикновените американци. Тяхно основно знаме са десетките измислени от тях полове – все проблеми, които нямат нищо общо с масовия американец, който в голямата си част е традиционен, религиозен и семеен човек.

Та след като понесоха този огромен изборен шамар, не виждам как демократите ще се вдигнат да оспорят резултатите от изборите. Ако разликата между двамата кандидати не беше толкова голяма, демократите може би щяха да откраднат изборите – както много хора вярват, че направиха през 2020 г. Но се оказа, че надпреварата не е „на кантар“, както ни лъжеха либералните медии; резултатите са разгромни. В Сената републиканците имат 53 от общо 100 места. В Камарата на представителите имат 219 при необходими 218 за мнозинство. Което показва, че лично за Тръмп вотът е много голям и че той е успял да мине отвъд разделителните линии между лявото и дясното, между консервативното и либералното (които в Америка са константни и са винаги 50 на 50). Затова ми е много трудно да си представя как демократите ще тръгнат срещу безспорния победител на тези избори, знаейки, че основната част от народа стои зад него.

Да не забравяме също, че републиканците много силно вярват в и практикуват максимата „God and guns“ (Бог и оръжия) и немалка част от избирателите на Тръмп са въоръжени. При един опит отново да им бъдат откраднати изборите няма да стоят и кротуват. Така че връщане назад няма.

Новетика: Видяхме обаче няколко опита за покушение? Срещу Тръмп се водят и съдебни дела?

Любомир Талев: Ако демократите посегнат на Тръмп по този начин, със сигурност бумерангът ще се върне върху тях.

И още: в момента във Върховния съд на САЩ има стабилно консервативно мнозинство. По време на първия си мандат Тръмп назначи трима съдии: Нийл М. Горсуч, Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет. Още тогава казах, че те може да се окажат най-трайното наследство от първото президентство на Тръмп. Така че всякакви опити през съдии подкрепени от Сорос да се въздейства върху политическия процес ще рикошират във Върховния съд, както това вече стана веднъж още преди изборите. Това е още една гаранция, че няма да се случи задкулисен обрат.

Новетика: Съдия Хуан Мърчан отмени произнасянето на присъда на Тръмп по делото с порноактрисата Сторми Даниелс?

Любомир Талев: Либералите в момента са в тежко положение. Този съдия ще се бори отново за преизбиране и за финансиране от страна на Сорос. Известно е, че подобно на Сорос, и съдия Хуан Мърчан е спонсор на Демократическата партия, а дъщеря му работи за Камала Харис.

Самият Александър Сорос вече развя бялата кърпа и като че ли даде сигнал на всичките си подопечни, че трябва да свият знамената поне за момента, правейки анализ, който обясни как голямата грешка на демократите е, че са подценили Тръмп и че цялата им кампания е била насочена против Тръмп, а не е разяснявала какво ще направят, за да подобрят положението на американския народ. Сорос също посочи, че Тръмп печели изборите убедително, т.е. че е прекрачил разделителните линии между двете партии. Така не виждам какво демократите могат да направят – без институционална опора и без подкрепа от избирателния корпус.

Новетика: Тръмп обяви, че няма да търси отмъщение?

Любомир Талев: Тръмп е човек със силно его и много от изказванията му доскоро имаха ярък емоционален оттенък – особено когато е чувствал несправедливости спрямо себе си.

Това му изказване обаче вече показва, че влиза в ролята, за която е избран: президент на САЩ и на всички американци. Така това е абсолютно президентско изказване.

Тук ще напомня речта на първия републикански президент, великия Ейбрахам Линкълн, който започва втория си мандат именно с думите: „Към никого със злост, и със справедливост за всички“.

Това е, което трябва да прави един президент. А не като демократите, които четири години се занимаваха с това да унищожат Тръмп – чрез скалъпени съдебни процеси, процедури по импийчмънт и опити за физическото му убийство. В крайна сметка се видя, че това е губещата стратегия и политика. И бяха наказани доста звучно от американския народ.

Именно това ще бъде основна задача на Тръмп през следващите четири години: поне да положи началото на процеса по лекуването на раните, нанесени от омразата, която сеят демократите в САЩ. И която по принцип сеят левичарите по света – видимо и в българската политика през последните четири и повече години.

Новетика: Възможно ли е Тръмп да е направил компромис с дълбоката държава?

Любомир Талев: Не бих казал. Тръмп вече е показал, че не се страхува да се бори срещу дълбоката държава. Дълбоката държава на свой ред му нанесе достатъчно удари. Видяхме, че при един от тях Тръмп беше на милиметри от смъртта.

Изказването му за нетърсене на отмъщение е президентско и дори християнско поведение. Защото в омразата към врага няма нищо християнско. Христос е казал да обичаме враговете си така както обичаме себе си и ближните си.

Новетика: Как Тръмп ще спре войната в Украйна?

Любомир Талев: По отношение оторизацията на далекобойни ракети от Украйна срещу Русия, мисля, че Байдън и Тръмп играят лошото и доброто ченге. Байдън вече няма какво да губи и разреши тази употреба. Той показа в края а управлението си, че американците няма да оставят Путин да размахва юмрука си на празен ринг и само той да блъфира, а че и те са готови да отговорят, и че ако Путин продължава да заплашва с ескалация на войната, американците са готови да направят същото. Целта е да се помогне на Тръмп да бъде по-убедителен, когато настоява за мир или поне за спиране на военните действия.

Впрочем, много от родните русофили и путинофили прибързано се зарадваха на победата на Тръмп. Той няма никакво намерение да превръща Путин в победител в Украйна. Показателно е, че часове след избирането си проведе телефонен разговор с Путин, в който ясно му каза, че е против разширяването на конфликта от руска страна.

Ще има сериозен натиск за спиране на военните действия – към днешна дата ми се струва реалистично, че ще се търси замразяване на конфликта по съществуващите фронтови линии, при което руснаците ще задържат заграбеното до момента, но то няма да им бъде юридически признато. Едно такова примирие подобно на съществуващото между Северна и Южна Корея от 50-те години насам, където няма сключен мирен договор и двете страни са все още във война, но в състояние на примирие – ще позволи на украинците да възстановят армията си и получат оръжия и муниции вероятно от Европа. Тръмп няма да бъде заинтересуван да отделя нови милиарди долари за военна помощ за Украйна, но ще предостави възможност на Европейския съюз (ЕС) да демонстрира на дело своята солидарност с Украйна, а не само на думи. Дори войната да спре, мисля, че върху Европа ще „легне“ тежестта по превъоръжаване на Украйна.

Примирие ще е добре за Украйна и защото те са много по-малък народ от Русия, а войната започва да застрашава и демографското им оцеляване. За възстановяване по двете линии – социална и военна – ще са им необходими поне 10-15 години.

Новетика: Тръмп планира да наложи санкции върху Международния назакателен съд заради заповедта за арест на израелския президент Нетаняху?

Любомир Талев: Първо да напомним, че Тръмп призна Йерусалим за столица на държавата Израел. Той винаги силно е подкрепял Израел. Рубио също е твърдо на страната на Израел. Затова няма как Тръмп да погледне с добро око на тези действия. САЩ и Израел така или иначе не признават юрисдикцията на съда.

Новетика: Как Тръмп ще спре войната в Газа?

Любомир Талев: Тук формулата отново ще бъде мир чрез сила. Така поне до 20 януари 2025 г. – когато Тръмп ще встъпи в длъжност – Нетаняху ще се чувства с развързани ръце да постигне колкото може повече тактически и стратегически цели в Газа и Ливан. А след това ще се търсят мирни преговори и прекратяване на конфликта – разбира се, от позицията на силата. В кратката история на своето съществуване Израел е показал, че я владее.

Новетика: Как всички тези събития ще се отразят на политическата ситуация в България?

Любомир Талев: Нова администрация в САЩ няма автоматично да доведе до ново правителство у нас. В същото време вече виждаме отражение на процесите в ход.

Ясно е, че ляволибералните сили, които безусловно разчитаха на подкрепата на „посолството“ и поименно бяха споменавани и хвалени от Байдън, ще я загубят. Затова сега наблюдаваме отчаяни опити – докато все още администрацията на Байдън е в Белия дом – те се опитват да постигнат по-добри позиции, да поставят условия, да търсят безпринципни мнозинства като например с Възраждане, БСП и Доган. Искат също да изберат председател на Народното събрание (НС), когото после да ползват като служебен премиер. Но времето им очевидно изтича. Самият факт, че коалицията им се разцепи и по-голямата част от немногобройните им депутати гласува срещу кандидатурата на Силви Кирилов, показва, че там има и хора виждащи новите реалности, и те започват да се преориентират и пре-позиционират.

Както са тръгнали процесите, в рамките на този парламент по-скоро няма да се направи правителство. Но при едни нови предсрочни парламентарни избори нищо чудно въпросната коалиция да се яви като два субекта и да се случи ново пренареждане на пластовете. Така в 52-ото НС – което вероятно ще съвпадне по време с встъпването на Тръмп в длъжност – може да се състави правителство. И политическите сили да са доста по-сговорчиви, отколкото са в момента.

Новетика: Т.е. тогава ДБ може да се коалира с ГЕРБ, а ПП да изпадне в изолация?

Любомир Талев: Рано е да се каже, но логиката на събитията в момента сочи към нещо такова. ДБ (Демократична България) са все пак много по-отдавна на терен. Те вероятно ще си припомнят, че техният идеолог – макар и излязъл в принудителна политическа пенсия – два пъти е бил министър на ГЕРБ. Ще си припомнят, че много от водещите им сега фигури по време на кабинета Борисов 2 бяха съветници на вицепремиера Румяна Бъчварова. И току-виж нещата се случат.

Новетика: Защо Борисов играе с Пеевски?

Любомир Талев: Това не е вярно. Борисов каза, че е готов да се подпише за управление без Пеевски, Доган, Възраждане и МЕЧ. Показателно е също, че на всички гласувания за председател на НС депутатите на „ДПС Ново начало“ гласуват против кандидатурата на Рая Назарян.

Така тезата, с която трайно губещите електорална подкрепа леви либерали отчаяно се опитват да пришият Борисов към Пеевски видимо се опровергава от фактите.

Новетика: Защо ПП са срещу Пеевски? Заради кръговете стоящи зад тях?

Любомир Талев: Това е едното обяснение. Другото е, че те са с доста семпла политическа култура. ПП (Продължаваме промяната) вероятно мислят, че постоянното повтаряне името на Пеевски и свързването техните опоненти с името му, ще им донесе успех. Но виждаме, че се получава като в САЩ. Там менторът на демократите Александър Сорос стигна макар и до закъснялата мъдрост, че не е трябвало кампанията им да минава под слогана анти-Тръмп. Дали и кога тук ще се стигне до такова отрезвяване, е рано да се каже. В крайна сметка, ако ПП не съумеят да покажат качествено израстване в мисленето си, нищо добро не ги чака.

Новетика: Ако спре войната в Украйна, ще се разпадне ли понятието „евроатлантизъм“ и ще има ли шанс за коалиция между ГЕРБ и Възраждане?

Любомир Талев: Евроатлантизмът е синоним на сътрудничеството в рамките на НАТО. В последно време хора от крайнолибералния сектор и от откровено пропутинския и комунистическия сектор се опитват да слагат знак на равенство между евроатлантизма и спорните woke / джендър идеологиите – всеки със своята цел. Това не бива да замъглява истинското значение на това понятие.
За мен евроатлантизъм е тъждествено с НАТО. Единствената причина сега в България да не се водят военни действия и части от България да не бъдат анексирани към Русия – както се случва с Украйна, Грузия и Молдова – е, че ние навреме успяхме да влезем в НАТО.

Социалогически проучвания показват, че голямото мнозинство българи – макар да не заемат крайно антируски позиции по исторически причини – в същото време категорично са за членството на България в ЕС и НАТО. Затова не вярвам, че след спиране на войната евроатлантическият вектор у нас ще отслабне.

Относно Възраждане – да припомним, че те сами се поставят в изолация. Първо казаха, че ще участват в преговори за управление само ако са първа политическа сила – от това се отказаха, след като видяха, че са постигнали електорален таван. После поставиха следваща червена линия: че ще участват в разговори само ако се приеме тяхната програма: референдум за еврото, спиране подкрепата за Украйна и излизане от НАТО. Последното граничи с национално предателство.