Два съперника от Студената война, кой е по-добър?

Съветският МиГ-21 и американският F-104G Starfighter са едни от най-известните военни самолети от близкото минало, а освен това са и с най-дълъг експлоатационен живот.

Историята на тяхната активна служба започва в края 50-те години на 20-и век и приключва през 2000 г.

Основна тактическа задача на F-104G и МиГ-21 като изтребители е: бързо набиране на скорост и височина, долитане до целта и унищожаването ѝ с ракети и оръдие.

Въоръжение

Самолетът F-104G не е приет на въоръжение, т.е. не служи в армията на САЩ. Причината е, че е твърде специализиран. Но пък е основен изтребител-прехващач на Военновъздушните сили (ВВС) на много от страните-членки на НАТО, макар и с цената на реклама, лобизъм и корупционни скандали.

В основата си, въоръжението на F-104G включва 6-цевно 20-милиметрово оръдие „Vulcan“, ракети „въздух-въздух“ и бомби или допълнителни резервоари с гориво.

Аналогично е въоръжението на МиГ-21, който е на въоръжение както в страните на тогавашния Варшавски договор, така и в редица други страни по света.

Управление

Уникалните футуристични корпуси на самолетите впечатляват със стройно тяло и тънка повърхност на крилата, които правят изтребителите идеални за ролята на прехващачи.

Благодарение на турбореактивните си двигатели те могат да се движат със скорост от над два пъти скоростта на звука.

За съжаление обаче, поради заложените конструкторски особености – високо натоварване на крилото, т.е. малка площ на крилото – F-104G не е особено маневрена машина и пилотите срещат трудности при пилотиране.

Твърди се, че обслужването на F-104G е несложно. Но в сравнение с аналогичното обслужване на самолетите съветско производство може да се направи изводът, че МиГ-21 по отношение на обслужването е по-прост.

Скорост и набиране на височина

F-104G и сега има – спрямо съвременните самолети – по-добри летателни характеристики в някои отношения. Например той има изключително висока скорост на изкачване: 254 метра в секунда.

Височината 12 200 метра набира за 1.5 минути, а за достигане на височина 17 200 метра са му необходими 6.5 минути. При модификацията F-104 „S“ тези параметри са още по-добри.

Сравнявайки диапазона на скоростите на някои модификации на изтребителите, може да се види, че по максимална скорост на малки и средни височини F-104G (най-произвежданият модел от серията) превъзхожда МиГ-21ПФ (модел от 1961 г.) примерно със 150-300 км/ч.

На височини по-големи от 12 000 метра скоростите на самолетите са практически равни.

Бързината на набиране на височина на самолетите при стандартно въоръжение от едно оръдие и две ракети за въздушен бой е в полза на F-104G. Ускоряващите възможности на американския самолет са по-добри от тези на неговия съперник, защото има по-мощен двигател.

Но на големи височини той започва да отстъпва на МиГ-21ПФ. Това е поради факта, че съветският самолет има 1.5 пъти по-малко натоварване на крилото. На височина 15 000 метра – ако самолетите летят със скоростта на звука и едновременно започнат ускорение чрез форсаж – след 6 минути МиГ-21 ще набере скорост 1.8 пъти скоростта на звука, а F-104 – 1.3 пъти скоростта на звука.

Кацане

Скоростта на срив, т.е. скоростта, под която самолетът би започнал да пада, при МиГ-21ПФ – е по-малка от 240 км/ч, докато при F-104G тя е 318 км/ч. Последната характеристика силно влошава качествата на американския изтребител при кацане. Освен това тази характеристика поставя много високи изисквания към гумите на колесника, дължината и качеството на пистата за излитане и кацане.

При F-104G гумите се сменят на 16 кацания, докато при МиГ-21 смяната е при 40 кацания и той може да излита и каца на всякакви писти, дори на автомагистрали.

Малката повърхност на крилото на F-104G от 18.22 квадратни метра изисква дълго засилване при излитане (разбег): 900 метра.

При МиГ-21ПФ площта на крилото е 22.5 квадратни метра и съответно има разбег 850 метра.

Високата скорост на кацане на F-104G – 310 км/ч – изисква разстояние до спиране (пробег) 1500 – 1800 метра, и то със спирачен парашут.

При съветския самолет скоростта на кацане е 280 км/ч и пробегът с парашут е само 950 метра.

И двата самолета – за облекчаване на кацането – притежават система за издухване на завихрянията от крилото. Това е необходимо, защото при кацане, самолетът е под голям ъгъл (т.е. с вдигнат нос) и въздушното обтичане на крилото е силно влошено, т.е. получават се опасни завихряния. Въвеждането на тази система спомага самолетът да кацне с по-малка скорост.

Маневреност

Възможността на самолета да изпълнява маньовър зависи от неговата скорост, подемна сила и здравината на конструкцията.

На дозвукови скорости и малки височини съветският изтребител има по-добра маневреност спрямо американския си съперник.

Това предимство се запазва и при набиране на височина и скорост над тази на звука. То осигурява на МиГ-21 по-малък радиус на завоя, което е важно при маневрения бой.

При скорост 1000 км/ч МиГ-21 има радиус 1700 метра, а F-104G – 2170 метра. Освен това МиГ-21 има по-малки ограничения по претоварване, защото е с по-здрава конструкция.

Физическа подготовка на летеца

Трябва обаче да се помни, че пълното използване на възможностите на самолета зависи от физическата подготовка на летеца. Така например през войната във Виетнам виетнамските летци – поради слабост на физиката си – не са могли да използват напълно маневрените възможности на МиГ-21, и затова са се използвали пилоти от крайграничните райони с Китай, които са били по-високи, по-силни и издръжливи.

Самолетът F-104G притежава ограничение на командите за управление и дава възможност на по-слабия и по-неопитен пилот предимство за максимално използване на възможностите на самолета.

Модификацията на самолета F-104 „G“ е направена по искане на Федерална Република Германия (ФРГ) и от „чист“ прехващач самолетът е превърнат в многоцелеви. Теглото на самолета силно нараства и се усложнява неговото пилотиране. Максималното бойно натоварване нараства с около 1000 килограма над първоначално заложеното.

За задачи като бомбомятане от малки височини на малки скорости и поддръжка на сухопътните войски, самолетът не е проектиран. На тези режими на полет самолетът става много опасен за пилотиране.

Летецът ас от Втората световна война Ерих Хартман (352 свалени самолета) като висш офицер от ВВС на ФРГ изказва мнение, че тази машина е много сложна, строга и коварна, и немските летци няма да могат да се справят с нея. Това му мнение силно влошава военната му кариера и той достига само до звание полковник, докато неговите колеги достигат генералски звания.

Аварии и катастрофи

И действително, за цялото време на експлоатация на F-104G във ФРГ поради аварии и катастрофи са загубени 292 самолета и са загинали 120 летци.

Анализът на катастрофите показва, че не техниката, а подготовката на летците не е на необходимото ниво. Самолетът си спечелва прозвището „фабрика за вдовици“ и голямо негодувание в обществеността.

Необходимо е да отбележим, че в американските ВВС има и самолети с по-висока аварийност. По онова време такава аварийност се е считала за допустима.

Нивото на аварийност в италианските ВВС (на въоръжение модификацията F-104S) е също високо. В другите страни на НАТО катастрофите са по-малко.

В японските ВВС за 24 години експлоатация (F-104J) са загубени само 3 самолета.

При съветския самолет аварийността е също висока, но с около 30% по-ниска от тази на американския. МиГ-21ПФ е също капризен и строг в пилотирането, но в сравнение с американския прощава някои грешки на летеца. Аварийността и на двата самолета явно се е определяла изключително от човешкия фактор, а не от качествата на машините.

В заключение може да се направи изводът, че F-104 Starfighter и МиГ-21 по бойните си възможности са близки самолети, всеки със силните и слабите си характеристики. Евентуалният резултат от въздушен бой между тях би се е определял не само от възможностите им, но и от опита и избраната тактика на бойно използване.