Страх: гледай Беларус, сещай се за България!

Страхът винаги е бил най-силното оръжие на тираните. Страх за живота, страх за свободата, страх за любимите ти. Страх.

По-възрастните хора у нас и по света помнят този страх. Страх от отвличане в незнайни доби и незнаен час, побои, лагери, убийства. Оръжието на комунистическия режим.

Отвличането на младия журналист Роман Протасевич посред бял ден в чистото и ясно небе, стресна света. Всички наблюдаваме как диктаторът Александър Лукашенко е загубил всякаква мяра и е готов да престъпи всякакви граници, за да запази властта си.

Но това е в същността на комунистическата идеология и рефлекси. За комунистическия мироглед не е никакъв проблем да смажеш когото и да било, ако не ти се подчинява. Страхът е основният инструмент на всяка идеология, която оправдава насилието. Революцията – кървава и безмилостна – е апотеоз на това насилие, а нейната цел е диктатура.

Аналогията е неизбежна. Няма как да не се сетим за думите на българския генерал и министър-председател на служебното правителство, Стефан Янев: „кръв, пот и сълзи“. Няма как да не се сетим за вдигнатия юмрук на българския президент Румен Радев, призоваващ масите на площадите за сваляне на законно избраното правителство. Няма как да не се сетим за ковчезите, бесилките, горящата слама в краката на полицаите, черните чували. Целта на всичко това беше всяване на страх. И пак в името на справедливостта, свободата и светлите идеи за светло бъдеще. Но зад парадните лозунги и издигнатите юмруци се подава лицето на страха, лицето на злото.

И когато днес проследяваме какво се случи и какво ще се случи с младия Роман, да се огледаме около нас и да видим какво ни готви бъдещето. Гледайте Беларус, сещайте се за България.