Д-р Стоян Калоянов за 9 септември: Отказвам да избирам между стария и новия комунизъм

Какво е 9 септември за нас, българите? Как се промени значението на тази дата след 34 години живот без комунизъм? Как изглежда демокрацията, която живеем сега? Да променим ли националния си празник и да демонтираме ли Паметника на Съветската армия? И какво следва оттук нататък за България и света?

По тези горещи въпроси разговаряхме с д-р Стоян Калоянов, основател на СДС и един от учредителите на гражданско движение „Справедливост за България“ с лидер бившият главен прокурор Иван Гешев.

Новетика: Какво е 9 септември за Вас?

Д-р Стоян Калоянов: За да обясним какво е 9 септември, трябва да осмислим какво се случи през комунизма, как протекоха събитията след 10 ноември 1989 г., какво се задава на хоризонта и да направим съпоставка между тях. Защото докато живеехме зад „Желязната завеса“ – през последните години беше нетърпимо, колкото по-загнил ставаше комунизмът, толкова повече лъжата избиваше – ние мечтаехме за капитализма, за Запада. За нас олицетворението на дясното, на консервативното, беше Западът.

Когато дойде 10 ноември – давам си сметка колко заблуден и екзалтиран съм бил – за мен всичко идващо от Запад, беше хубаво. Щом идва от Америка, Западна Европа, няма как да е лошо: музика, литература, кино, политика. Особено политиката. Защо? Защото заради „Желязната завеса“ ни пускаха почти само съветски филми, съветска пропаганда и новини– за войната, за колхозите, за комунизма… Дори сред тях да имаше шедьоври, от толкова комунистическа пропаганда не ги забелязвахме. Затова мислехме, че всичко западно е прекрасно. Нямахме база за сравнение.

Като основавахме СДС обаче и навлизах в политиката, когато започнах да трупам собствена информация, изведнъж започнах да си задавам един въпрос: защо на Запад голяма част от хората и политиците работещи във фондациите и представящи се за десни, всъщност работят с комунистите?

Като например „Отворено общество“ – още през 1992 г. Сорос беше във Варна и работеше все с бивши комунисти и ченгета. Трябваше да минат години, за да намеря обяснение.

Новетика: Какъв беше българският комунизъм?

Д-р Стоян Калоянов: Нашият комунизъм беше класически, ортодоксален сталинизъм.

Тук обаче трябва да се върнем малко назад в историята. Веднага след революцията през 1917 г. в Русия се формират две течения: болшевики и меншевики. Едните са сталинисти, другите – троцкисти. Още тогава идеологическото разминаване между тях е много ясно. Сталинистите са за победа на комунизма в отделната държава и залагат на работническата класа/пролетариата. Докато троцкистите са за пермаментна революция навсякъде по целия свят. Тук има нещо, което не знам дали от незнание или съвсем умишлено се скрива – идеята за Европейския съюз (Европейски съединени щати) е на Троцки от 20-те години на 20-и век. Т.е. троцкизмът още тогава прераства в това, което днес виждаме като глобализъм.

Какво се случва? Сталин побеждава заедно с болшевиките. Троцки е прогонен и емигрира, отива в Мексико. А Сталин започва да преследва троцкистите у дома – Зиновиев, Каменев, Бухарин. Сталин налага своята линия, но Троцки продължава да бъде заплаха. Затова през 1940 г. испанският комунист Рамон Меркадер, изпратен от Сталин и КГБ, убива Троцки с алпийски пикел. Меркадер е осъден на 20 години затвор, и когато го освобождават, той се връща в СССР, където е награден като герой на Съветския съюз. Т.е. руските комунисти не крият, че убийството на Троцки е огромна заслуга.

Докато сталинизмът властва в Съветския съюз – а след края на Втората световна война и в цяла Източна Европа – на Запад троцкизмът започва бавно да превзема европейските и американските университети. Тази лява идея – коренно различна от сталинизма – ни заблуди. Троцкистите мразят сталинистите. Те искрено се бореха да свалят комунизма в Източна Европа. Но не за да направят капитализъм. А за да внедрят своя комунизъм и социализъм.

Това беше борба на две различни фракции на комунизма. На нас ни трябваше време, за да го разберем. Първо го разбрахме след 10 ноември, а днес го разбираме още по-добре – защото троцкизмът/ комунизмът / глобализмът / анархо-либерализмът победи на Запад и в момента управлява Америка и Западна Европа.

Новетика: Каква е разликата между сталинизма и троцкизма?

Д-р Стоян Калоянов: Сталинизмът е отвратителен комунизъм – лагери, убийства, терор. За сталинистите беше важна диктатурата на пролетариата: промиваха мозъци; забраняваха музика, кино; доносничеха; пращаха в лагери. Но те запазиха уважението към държавата, поклонението пред националните герои, химна, знамето, и съхраниха патриотичното чувство – разбира се, изкривено по комунистически. Сталин е вярвал, че комунизмът трябва да победи първо в една държава, после в други. Сталинистите също запазиха уважението към семейството от мъж и жена. Те не посегнаха на пола и на свещената човешка природа. Също запазиха църквата до известна степен, въпреки че я напълниха с ченгета.

Докато при троцкистите е точно обратното. Това, което те правят по цял свят, включително днес, е атака срещу националните символи. Те искат да унищожат националното чувство. И второ: те посегнаха на пола, т.е. на човешката идентичност – с операции за смяна на пола, с избора на пола, с квалификацията на пола като социална, а не биологична категория. Това е толкова нелепо! Колкото и един мъж да се опитва да заприлича на жена, той никога не може да роди дете. Колкото и една жена да се опитва да стане мъж, тя никога не може да направи дете на друга жена. Това е създадено от Бога и не подлежи на коментар. Троцкизмът тотално отхвърля вярата в Бог, и налага безбожие и сатанизъм.

Това са трите основни разминавания между стария комунизъм (тип сталинизъм) и новия комунизъм (троцкизъм).

Новетика: Какъв е комунизмът на Запад?

Д-р Стоян Калоянов: За съжаление, добрите стари Америка и Западна Европа подцениха троцкизма.

В началото левичарите в САЩ и Западна Европа са сталинисти и харесват случващото се в Съветския съюз. Но три инцидента ги разколебават и отвращават. Първо събитията в Унгария през 1956 г. – когато съветските танкове смазват Унгарската революция. Второ 1968 г. в Чехословакия – същата агресия. И трето – което се премълчава – излизането на „Архипелаг Гулаг“ на Солженицин. Това е потресаваща книга и разголване на най-жестоките зверства и на най-долната съкровена същност на комунизма. С публикуването на тази книга западните интелектуалци разбират, че съветският комунизъм не е това, което те искат и че няма да им позволи да властват.

И тогава идва теорията на Франкфуртската школа на Херберт Маркузе, германски философ, емигрирал в САЩ през 1934 г. и работил в ЦРУ. Той е гений, колкото и да не го обичам. Маркузе прави ревизия на Маркс и казва: работническата класа е разочаровала комунистите. Работниците по принцип са консервативни, нормални хора, които след като си извоюват правата и бъдат добре заплатени, няма повече за какво да се борят. Пример за това е как през последните години работническата класа в САЩ гласува за десните. Основните поддръжници на Тръмп са средният Запад, работниците, земеделците, хората на труда. Докато кои са левите демократи-глобалисти? Това са интелектуалците по двете крайбрежия.

Маркузе е първият, който проумява, че с работническата класа няма да съборят стария строй. Тогава той е осенен гениално и решава: острие на революцията ще бъдат малцинствата – расови, сексуални, политически, етнически. Това включва и разглеждането на жените като репресирано малцинство. Което е абсолютна глупост. Разбира се, че винаги е имало и ще има репресирани жени. Но те са само една част, а не всички.

Така Маркузе намира фундамента, върху който да стъпи и острието, с което да започне да воюва. И излага знаменитата и зловеща мисъл: ние ще променим стария свят и ще ликвидираме старото общество, когато направим патологията – норма и нормата – патология.

Какво правим в момента? Какво идва от Запад? Патология, превърната в норма. Хомосексуализмът е едва ли не задължителен. Операции за смяна на пола. Джендър пропаганда, включително в училищата. Учене на 3-4-годишни деца да си избират пола. В същото за патология беше обявено да си нормален, бял, хетеросексуален мъж или жена, да искаш семейството да е от мъж и жена. Тук искам категорично да направя уточнението, че аз не съм хомофоб и никой от нас не е. Аз уважавам различните хора. Дори ги подкрепях в борбата им да бъдат равноправни, защото със сигурност някога е имало дискриминация. Но в един момент ние се превърнахме в дискриминирани. Стана нормално семейството да е от двама мъже или две жени. Едва ли не е грях да кажеш, че искаш нормално семейство от мъж, жена и деца. Едва ли не е престъпление да кажеш, че се гордееш, че си българин. Видяхме какви истерии бяха с пилона на Рожен. Нарекоха с всевъзможни обидни имена хората, гордеещи се, че са българи.

Новетика: Какво е да си консерватор?

Д-р Стоян Калоянов: Когато ни питат какво е консерватизмът, ние, консерваторите започваме да даваме безумни, сложни обяснения, неразбираеми за идеологически неподготвения човек. И той си казва: какви се тези консерватори? И не може да се идентифицира. А за мен определението е много просто: да си консерватор означава да си нормален човек, вярващ в Бог, в семейството и в родината.

Погледнете българското общество – най-малко 80% са такива. Българите искат да имат нормално семейство от мъж и жена, да си гледат и изучат децата; да им осигурят жилище, работа. Това светоусещане е залегнало в основата на българина. Дълбоко в себе си българите са консерватори.

Но не гласуват за консервативни партии. Защо? Защото консервативните партии не могат да стигнат до тях. Не могат да им обяснят ясно, че да си консерватор означава да си нормален човек.

От друга страна, новият комунизъм инкриминира нормалността. Да си нормален не е модерно, не е популярно, Обвиняват те, че си назадничав, реакционер, фашист, путинист, комунист, расист, хомофоб… А ние сме просто нормални хора.

Новетика: Каква е разликата между десните и левите?

Д-р Стоян Калоянов: За десните хора е характерно, че желаем да бъдем оставени да живеем така, както искаме. И не искаме да се налагаме на другите. При левите не е така.

Левите, анархо-либералите, новите комунисти не искат хората да живеят, както те желаят. Докато десните са съгласни да живеят в мир с другите и приемат другите да правят каквото желаят, стига да не им го натрапват – левите не са така. Левите не ти дават право на мнение – нито за изборите в САЩ, нито за войната в Украйна, нито за друго. Като ти лепнат етикета „руски агент“ и „путинист“, могат и в лагер да те изпратят. Както едно време комунистите са лепвали етикета „фашист“ и „враг на народа“ и са си разчиствали сметките с толкова много нормални, интелигентни хора. Именно така са станали чистките след 9 септември.

Ние, десните имаме един основен недостатък, заради който много по-трудно успяваме. Вижте как се държат левите – ето в случая с Мустафа Емин всичките застанаха зад него; подкрепиха го, казвайки на черното бяло. Той се гаврил с лекари и медсестри в „Пирогов“, но понеже е „наш“ човек, ние го подкрепяме, единни сме като юмрук – това са левите. Докато ние, десните, всички сме вождове: започваме да критикуваме, да се делим, когато най-малкото нещо не ни харесва. Добре, бе хора, не можем всички да мислим еднакво. Но имаме една идея, която ни събира и ако сме що-годе обединени около нея – а ние не сме – ето го резултатът. Левите казват на черното бяло, тръгват като юмрук срещу нас, а ние се правим на велики и през това време ни бият един по един.

Тук ще се позова на моя любим роман „Мравки и богове“ на Стефан Цанев. Това е магически реализъм на нивото на Габриел Гарсия Маркес и Исабел Алиенде. Ако Стефан Цанев не беше българин и имаше кой да работи за него, той щеше да получи Нобелова награда за този роман. Това е живот на границата между реалността и фантазията, между тялото и духа – пресъздаден в книга. Там Стефан Цанев – освен всичко друго, защото романът е многопластов – много добре показва как след 9 септември най-големите подлоги на старата власт стават комунисти, а истински вярващите в идеята комунисти в един момент са превърнати във врагове. Избиват ги, изпращат ги по лагери – лепват им етикета „фашист“, „предател“ и край.

Същото става сега. Използвайки тренда, че сега е популярно и че сме във война, ти лепват етикета „путинист“ и те приключват. Също в инцидента в „Пирогов“ – медицинските сестри, които изобличиха случката със съветника на министър Тагарев, бяха изкарани руски агенти. Що за нелепица е това! Те защитаваха честта си и тази на лекарите, колегите си. Всеки, който поиска оставката на Тагарев, също беше обявен за руски агент, четирихилядник, петоколонник… Добре поне, че Бойко Борисов се усети и направи завоя, че и ГЕРБ бяха тръгнали по тази плоскост. Борисов поиска оставката на Тагарев; също така каза, че народът трябва да реши за 3 март.

Новетика: Трябва ли 3 март да е национален празник?

Д-р Стоян Калоянов: Трябва да се слуша гласът на народа. Може да звучи популистки и някои казват: бягате от отговорност. Не, не бягаме от отговорност.

Допреди няколко години бях категоричен, че трябва да сменим 3 март като национален празник. Но не с 24 май – колебаех се между 6 септември или 22 септември. Клонях към 22 септември, защото на този ден през 1908 г. България става в пълен смисъл независима държава.

Какво се получи обаче? Соросоидната анархо-либерална паплач използва въпроса с националния празник, за да разделя народа. Тук отварям една скоба. Който иска да познава добре българската история, освен официалните учебници, нека прочете „Български хроники“ на Стефан Цанев. В тях е цялата наша история, разказана полит-некоректно; истината такава каквато е. Заради тях историците се обявиха срещу Стефан Цанев, защото той наруши много догми.

И така: откъде идва двоякото отношение към 3 март? Ето каква е историята. Русия освобождава България, за да осъществи имперските си интереси: да вземе Проливите, Босфора, Дарданелите. Разбира се, не отричаме, че е имала добро чувство към България. Все пак имаме сходни езици, историческа съдба и т.н. За свободата на България са воювали не само руснаци, а също украинци, румънци, финландци, беларуси. Ние също имаме принос: българското опълчение и сраженията при Шипка. България дава 100 хиляди жертви при 3 милиона население за своята свобода. Така или иначе получаваме свободата си от Руската империя. Това е загнездено дълбоко в съзнанието на българина, който се е борил за нея.

Знаем обаче и продължението – което през комунизма беше крито, а именно – че както беше казал Левски, „Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби“. Веднага след Освобождението, Русия прави недвусмислен опит за преврат, за да подчини младата българска държава. Нещо повече, на 6 септември 1885 г. Русия се обявява против Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Не само Русия обаче. Цяла Западна Европа е против, с две изключения – което е парадоксално и през комунизма не ни го казваха – бившият ни поробител Турция и Великобритания. Единствено тези две държави подкрепят Съединението. Защо? Стефан Цанев го е написал много хубаво. Турция предпочитала да граничи с България, отколкото директно с Русия. Англичаните пък казали цинично: силна България или никаква България.

Т.е. ролята на Русия не трябва да се канонизира. Да, тя е в основата на нашето Освобождение. Но ние сме го платили с висока цена – с репарациите, опитите за преврат, съдбата на Стамболов, който се опълчва на руснаците и бива съсечен. Всичко това е българска история. Все пак в българския народ добрите чувства към Русия ги има. Това не може да се отрече.

Посягайки на 3 март, глобалистите обединиха всички нормални хора срещу себе си. Те направиха опит отново да разделят българите. Ще го кажа така! Те нямаше да успеят да превърнат 24 май в национален празник, точно обратното, щяха да ни разделят и опорочат и него. Според мен, точно това всъщност беше целта им.

Новетика: Да демонтираме ли Паметника на съветската армия (ПСА)?

Д-р Стоян Калоянов: Бих отговорил по един начин преди 30 години и по друг начин сега. Преди 30 години бях щастлив, че взривихме мавзолея. Това се случи след Виденовата зима; бяха се образували огромно обществено недоволство и подкрепа за това. Не знам дали беше правилно, но беше оправдано. Дойде по естествен път, като отдушник на обществените настроения.

Сега времената са други. Сега смятам, че тези паметници трябва да бъдат запазени, защото са свидетелства за исторически път. Тези 34 години промениха сериозно България. Вече я няма енергията за събарянето им. И я няма по много проста причина: докато през 90-те години народът беше настроен антикомунистически и искаше да събаря паметниците, сега искащите да събарят паметниците са потомците на ДС. Това отвращава хората.

Забележете: паметникът на Съветската армия в Унгария стои. Унгария, която е мачкана през 1956 г. с над 2000 жертви на руските танкове. Минаха времената, когато трябваше да унищожим ПСА. Сега темата се използва за комерсиални, политически цели и лицемерно.

Вижте кои са в първите редици на инициативите за 3 март и ПСА: внуците и наследниците на комунистическите ченгета и кгб-исти. Наследникът на ДС, Васил Терзиев се разграничи от семейството си. По-голямо кощунство от това не мога да си представя. Това е кръв. Никога не бих се разграничил от майка си, баща си и рода си, каквито и да са. Особено пък ако са ми дали начален тласък и целият ми живот е осигурен. И изведнъж този човек се явява ментор! Да не говорим чии наследници са цялата върхушка на ДБ и ПП – Бойкикев, генералите и всички други наследници на ДС…

И тук забележете какво става – нещо, което хората пак пропускат, защото ги баламосват. Тези – които цял живот са били наследници на комунисти и са черпили с пълни шепи благата на комунизма – изведнъж станаха антикомунисти и започнаха агресивно да искат демонтирането на ПСА. Само че не го демонтират. Аз искам да го демонтират сега, преди изборите. Властта е тяхна. Правителството е тяхно. Деактуваха ПСА и го направиха частна държавна собственост, т.е. пратиха го в правомощията на областния управител. Областният управител е техен. В същото време обвиняват всички други, че са комунисти, русофили. Защо не демонтират МОЧА? Ами защото и този им антикомунизъм не е искрен. Защото утре на втори тур на изборите в София може да им се наложи да търсят подкрепа от БСП, нали? Защото са кръвно свързани с тях. Затова не го събарят.

Разбирате ли цялата подлост? Цялото лицемерие? Хората не го разбират и оттам идва това генерално объркване. Т.е. на 9 септември 1944 г. в България идва най-зловещият и жесток комунизъм. Близо 34 години по-късно ние сме изправени пред избор. Само че това, което ни се предлага от глобалистите от Запад и от Америка, е друг вид комунизъм. И това е трагедията на нормалния (консервативния) човек – че трябва да избира между два вида комунизъм. Предлагат ни да избираме между две злини, измежду които няма по-малка. Аз не мога и не искам да избирам между сталинизъм и троцкизъм / глобализъм.

Виждаме цензура на всяка крачка. Лепене на етикети. Едно време беше жълтата еврейска звезда, сега е фашист и путинист. Целият този Новговор. Подмяната на истината. И това става в целия свят. Вижте какво става в САЩ с Тръмп. Колко дела му лепнаха, все изсмукани от пръстите? В същото време се покрива историята с лаптопа на сина на Джо Байдън, с корупционните му сделки в Украйна. Преди дни Виктор Шокин, бившият главен прокурор на Украйна, обяви, че е премахнат от длъжността си под натиска на Джо Байдън, за да се прикрият сделките на сина Хънтър в „Буризма“. Това всички го знаят. Защо никоя медия не го написа? Нали обичаме Украйна? Все пак Шокин не е руснак, не е комунист. Може би и той е путинист? Разбирате ли целия нонсенс? Живеем в театър на абсурда. Само ни хвърлят залъгалки като 3 март и ПСА, за да се делим и караме, и да не обръщаме внимание на важните неща. А важното е, че от Запад идва комунизъм, предрешен като глобализъм с флагмани лидерите от Световния икономически форум.

Вижте какво става в САЩ: аз съм искрено разтревожен за Тръмп и се опасявам, че ще му посегнат физически. Те превзеха университетите, промиха мозъците на младото поколение, използваха убийството на престъпника Джордж Флойд, за да разрушат Америка, включително паметници на Чърчил, Вашингтон, Джефърсън… Заличават всичко, което не им харесва, включително историята. Кенсъл културата върви с пълна сила. Този нов комунизъм ни се предлага като демокрация. Не, това не е демокрация, а е комунизъм.

И 34 години по-късно, осмисляйки 9 септември, мога да кажа едно: щастлив съм, че не живея при някогашния комунизъм. Но не съм щастлив от това, което живея в момента и което идва. Това е новият вид комунизъм. И докато хората не го разберат, кризите ще продължават.