Спомен за Дейвид Килгор

Най-дългогодишният депутат в парламента на Канада, бивш прокурор и държавен секретар посети България през 2007 г. като съавтор на доклад, разкриващ нов вид геноцид в Китай

На 5 април 2022 г. от този свят си замина един велик човек, когото имах честта да познавам и приветствам в България – канадецът Дейвид Килгор.

Биографията на Дейвид Килгор е внушителна: той е най-дългогодишният депутат в долната камара на канадския парламент (Камарата на общините) с 27 години служба; заемал е длъжността на държавен секретар за Азиатско-тихоокеанския регион, както и кралски прокурор на северната провинция Алберта.

От оттеглянето си от активна политическа дейност през 2006 г. до последния си ден, Килгор се посвещава на защита на човешките права – той става един от двамата експерти, които първи потвърдиха нов вид геноцид – насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.

Заедно с правозащитния адвокат Дейвид Матас, двамата публикуваха през 2006 г. „Кървава реколта: доклад върху обвиненията в отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай“. В него те потвърдиха твърденията, че симпатизанти на древната духовна практика за самоусъвършенстване стават жертва на убийства в китайски държавни болници и затвори, с цел изземане и продажба на техните органи.

Именно този доклад Килгор представи на 3 април 2007 г. в конферентна зала „Десислава“ на престижния гранд-хотел „София“, по покана на Български хелзинкски комитет (БХК). Като последовател на Фалун Гонг, аз също бях част от екипа, който работи по посещението на високопоставения канадски политик у нас. И така получих шанса лично да общувам с него.

Неочакван приятел

Запознанството ми на живо с Килгор започна на летище София късно вечерта, уикенда преди събитието. Очаквахме го с още една девойка от организаторите. Като живяла половината си съзнателен живот в комунизма, бях свикнала да се страхувам от политиците и очаквах да се запозная с един резервиран, високомерен и „тежък“ човек.

Какво беше учудването ми, когато елегантният Килгор се появи пред нас с широка, приятелска усмивка и ни прегърна все едно се познаваме от десетилетия. А докато среднощното такси ни отвеждаше към хотел „Рила“, където бяхме запазили стая за престоя му, той каза: „Но нямаше нужда, можех да остана в дома на някого от вас“. Също настоя да го наричаме „Дейвид“, вместо „господин Килгор“.

След това продължи да ни разказва с неслизаща от лицето усмивка и видимо щастлив как е бил в България през 90-те години на 20-и век, колко е красива София нощем и как в Канада българските компютърни инженери са високоценени и уважавани.

Бях сразена: толкова чистосърдечен, открит и лек за общуване човек, а един от най-влиятелните политици в Канада! Почувствах го моментално близък и напрежението ми изчезна.

Битките ни обаче тепърва предстояха. В понеделник, първия официален ден от посещението, Килгор трябваше да даде пресконференция в БТА. Ненадейно от пресцентъра на агенцията отказаха ангажимента, посочвайки като мотив „неочаквани технически ремонтни работи“.

Китайското посолство в действие

Това беше само претекст – от опит знаех, че истинската причина е намеса от посолството на Китай в София. Те имаха навика да се опитват да осуетяват всички събития, които организирахме на родна земя, защото Фалун Гонг беше – и все още е! – забранен от комунистическите власти в Пекин. Причината? Че през 1999 г. се оказва, че последователите са почти два пъти повече от членовета на китайската комунистическа партия (ККП).

Така през 2003 г. китайският посланик спря изложба на художничката Джан Суайин, симпатизант на Фалун Гонг и измъчвана заради убежденията си в трудов лагер – в сградата на Парламента. Затова пък експозицията премина при небивал успех в Унгарския културен център, чийто директор тогава не се поддаде на заплашителните обаждания от китайското дипломатическо представителство. Няма да забравя как близо две седмици безброй класове с ученици, граждани, медии и общественици се стичаха на ул. „Аксаков“ и се наслаждаваха на уникалните акварелни платна в традиционен китайски стил.

Пак под давление китайския посланик, от 2003 г. до 2008 г. Столична община ни забраняваше апели на ул. „Алексадър фон Хумболт“, където тогава се помещаваше посолството. Едва след три иска до Софийски районен съд и един в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, кметът на София реши да подкрепи законното ни право на мирен протест, което упражняваме и до днес.

Фурор напук на намесата

Но да се върнем на Килгор. Въпреки отказа на пресконференцията, БТА вече беше изпратила предварително прессъобщение за представянето на доклада в своята емисия, която се чете навсякъде по света. Така вече много хора знаеха.

Затова никак не беше учудващо, че събитието на 3 април беше фурор. Близо 20 медии отразиха престижния форум с модератори председателят на БХК, Красимир Кънев и неговата колежка, Юлияна Методиева. Публиката беше също отбрана: десетки адвокати и лекари от цялата страна, специално пътували до София, за да чуят от първа ръка какво се случва в Китай. Всички се надпреварваха да задават въпроси на Килгор и слушаха с огромен интерес подробности за разследването.

Сред аудиторията не липсваха и подставени лица – „журналисти“-агенти на китайското посолство, които се опитаха да злепоставят – с въпросите си – заключенията на доклада. Отново бях слисана от реакцията на Килгор – този път той беше много рязък и твърд в отговора си към тях, след което тези „репортери“ моментално и дори леко уплашени напуснаха залата.

Канадският политик разказа как разследването му е било провокирано от лавинообразно нарасналия брой трансплантации в Китай с органи от неизвестни и недоказани донори. Нещо повече, това се е случило в условията на масови репресии срещу близо 100 милиона последователи на Фалун Гонг, и след роднински жалби, че някои от тях са безследно изчезнали.

И как на база 33 вида доказателства – включително интервюта със свидетели, данни за насилствено взети кръвни проби и телефонни разговори с лекари в китайски болници, предлагащи органи на ниски цени и за необикновено кратки срокове от една-две седмици за откриване на съвместим донор и извършване на трансплантацията – двамата с адвокат Матас са успели да потвърдят, че след 2000 г. в Китай всяка година се извършват най-малко 60 000 трансплантации, докато китайците не даряват своите органи по религиозни причини, а правителството признава за едва 10 000 екзекуции годишно на затворници, осъдени на смърт.

Бях силно вдъхновена от решимостта, с която Килгор се бореше убийствата на невинни хора за органи да спрат. Той наблегна как комунистическата пропагандна машина насажда омраза срещу Фалун Гонг в Китай и зад граница, а това в развитите демократични общества е противозаконно. И че където е бил, за да представи доклада и да събира доказателства, се е срещал с последователи, които са „мили и добри хора, чиито принципи са истинност, доброта и търпение“.

Докато Килгор представяше доклада у нас, съавторът Матас правеше същото в Будапеща. По това време, двамата вече бяха пропътували над 30 държави, за да говорят за разследването си, включително бяха изслушани от Съвета за човешки права на ООН.

След представянето в гранд-хотел „София“, Килгор се срещна с Иван Иванов, депутат от Демократи за силна България (днес член на ДСБ). Иванов е дългогодишен приятел на Фалун Гонг и първият български народен представител, призовал от трибуната на Народното събрание за спиране убийствата за органи в Китай.

Като виден канадски гражданин, Килгор беше приет и от Левон Хампарцумян, тогава почетен консул на Канада в България и шеф на „Булбанк“.

Подобно на БТА, от Външно министерство отказаха в последния момент уговорената среща с Килгор, под претекст, че е изникнало „нещо спешно“.

Огромен принос

Приносът на Килгор светът да научи, че в комунистически Китай избиват масово хора за органи е огромен. През 2010 г. той, заедно с Матас, бяха номинирани за Нобеловата награда за мир. Именно на база доклада „Кървава реколта“ през 2013 г. Европейският парламент прие резолюция 2981(RSP), осъждаща насилственото отнемане на органи от живи хора в Китай.

През 2016 г. към Килгор и Матас се присъедини разследващият журналист Итън Гутман и тримата издадоха разширена и обновена версия на доклада, под заглавие „Кървава реколта/Клането“. В 700-страничния документ тримата направиха пълен анализ на китайските болници, извършващи трансплантации.

Последва нова политическа подкрепа – писмена декларация WD0048/2016 на Европейския парламент и резолюция H.Res.343/ на Американския конгрес.

В резултат на разкритията на тримата експерти, редица държави промениха законите си, за да попречат на свои граждани да станат съучастници на геноцида в Китай: Великобритания, Южна Корея, Белгия, Норвегия, Италия, Тайван, Испания и Израел.

А през 2020 г. правозащитници учредиха „Трибунал за Китай“, председателстван от Сър Джефри Найс, главен обвинител на Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Трибуналът извърши първия в света независим правен анализ на насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай. И потвърди заключенията на Килгор/Матас/Гутман.

Споменът за Дейвид Килгор неизменно извиква усмивка на лицето ми – подобна на тази, която той винаги носеше на своето. Неговите искреност, всеотдайност, лекота и в същото време твърдост завинаги ще останат пример за мен какво е да бъдеш истински човек, политик и правозащитник.

Кремена Крумова

е главен редактор на Novetika.com.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button