Спасение за Европа: шест препоръки

С връщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. Европа изпадна в немилост.

47-ият американски президент започна ударно втория си мандат със студен душ към доскорошния партньор на САЩ – с планове за налагане на мита, закани за излизане на Америка от НАТО и искане страните-членки на евроатлантическия съюз да вдигнат разходите си за отбрана до 5% от БВП. В противен случай заплаши, че може да отстъпи от чл. 5 на солидарна защита към държавите, които не покриват определена сума за отбрана.

Разделенията между страните-членки на ЕС през последните години се увеличиха и съюзът вече не е онзи някогашен привидно хомогенен конгломерат, в който страните от Източна Европа се стремяха към и се подчиняваха безпрекословно на западните си по-богати съседи. Сега разнобоят е голям, геополитическите посоки и ценностите се разминават (Западът е все по-либерален, Изтокът – консервативен); повече страни искат да се самозаявят и всичко това отслабва силата на ЕС пред останалия свят.

Икономическата ситуация в Европа също не е цветуща. Традиционо най-силната, германска икономика спада от две години насам, с очаквания за само 0.4% растеж на БВП през 2025 г.

Причини за намаленото производство са: високите цени на енергията, дължащи се на висок акциз на горивата; лоша свързаност на електропреносните мрежи и съответно неефективна работа на борсите за електрическа енергия. Също ЕС налага високи такси за въглеродни емисии, които също вдигат цените на енергийните ресурси. Някои посочват също и нарастващата необходимост от дерегулация в съюза, известен със своята тежка бюрокрация. Други пък добавят, че ЕС трябва да засили субсидиите към частни компании, включително на високотехнологични стартъпи.

По-долу ви представяме няколко идеи как Европа може да засили своята политическа позиция в усилията си да възвърне ролята си на велика сила.

Смяна политически елит

Един от начините за повишаване политическата сила на ЕС е да се свикат предсрочни избори. Целта е настоящият брюкселски елит да се подмени и отрази нарастващата сила на десните партии във все повече европейски държави. Както и на новата републиканска власт отвъд Атлантика.

Още от май 2024 г. шест европейски държави – Италия, Финландия, Словакия, Унгария, Хърватска и Чехия – имат десни партии в правителствата си. В Швеция също от 2023 г. насам управлява втората най-голяма националистическа партия Шведски демократи. Същата година в Нидерландия анти ислямистката партия на Геерт Вилдерс стана първа политическа сила.

Изборите за ЕП от юни 2024 г. частично отразиха тази тенденция, бележейки създаването на две нови десни парламентарни групи: PfE – Patriots for Europe и ESN – Europe of Sovereign Nations. Допреди 2024 г. ЕП беше коалиция между център-ляво и център-дясно с либералите като „златен пръст“ и десните изолирани със „санитарен кордон“. В настоящия ЕП дясното става норма и коалицията се измества към център-дясно и дясно.

Проучване от 30 ноември 2024 г. потвърди, че ако избори бяха проведени шест месеца по-късно, разпределението щеше се промени така: ЕНП – 5 кресла по-малко; социалисти – 2 кресла по-малко; „Обнови Европа“ – 4 кресла повече; Патриоти за Европа – 16 кресла повече, най-голям ръст; Европейски консерватори и реформисти – 1 кресло по-малко; Europe of Sovereign Nations – 4 кресла повече; Левицата – 7 кресла повече; Зелените/ECA – 17 кресла по-малко; независими членове – 9 кресла по-малко.

И въпреки частичното преместване в дясно, изборите от юни 2024 г. запазиха лидерството на либералния елит в лицето на президента на ЕК Урсула фон дер Лайен и останалите 26 комисари. ЕК има следната структура: ЕНП 14 поста (включително президент); либерали – 5 поста; социалисти – 4 поста; и европейски консерватори – 1 пост.

Така настоящата ЕК не изразява силно десните настроения, които междувременно се засилиха още. През октомври 2024 г. в Австрия изборите спечели дясната FPÖ „Партия на свободата“. През ноември румънците избраха десния президент Калин Джорджеску. А само преди месец, през февруари 2025 г., в Германия втора политическа сила стана дясната AfD „Алтернатива за Германия“.

Излъчване силни лидери

Великите сили в света – такива днес са САЩ, Китай, Русия – обичайно са управлявани от един силен лидер. Тези държави са съответно ръководени от Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин.

Причините Тръмп да не възприема Европа като надежден партньор са няколко.

Първо, Тръмп иска да оттегли САЩ като доставчик и гарант на световен мир. Републиканецът осъзнава, че за Америка е твърде скъпо да плаща за сигурността на цял свят, включително Европа. Освен това САЩ виждат, че европейските държави са се разоръжили и забогатели за сметка на Америка, и съответно Тръмп иска ЕС да поеме отговорност за собствените си граждани, плащайки цената.

Второ, Европа е политически разделена и неспособна да консолидира политическа, военна и и икономическа мощ. Докато новият домакин на Белия дом вярва в поддържането на отношения между лидерите на държавите и им отделя значително време.

Трето, ЕС провежда леви, либерални политики – подобно на Джо Байдън и срещу които Тръмп се бори още от първия си мандат. Към тях спадат т. нар. „политики за идентичност“ (DEI – многообразие, равенство, приобщеност), поощряване права на малцинства (на расова, полова и друга основа, включително ЛГБТ), зелени политики, повсеместна цензура в социалните мрежи и атаки срещу демокрацията по време на законни избори. Именно тези действия на Европа разкритикува американският вицепрезидент Дж. Д. Ванс по време на срещата по сигурноста в Мюнхен на 14 февруари 2025 г.

Четвърто, ЕС няма единен лидер, който да е едновременно силен като личност и да предствлява обединен и мощен съюз. Отминаха времената на Уинстън Чърчил, ген. Шарл Де Гол и Маргарет Тачър. А Тръмп иска да има колега, с когото да се разбере лично и надеждно. А за да е надеждно, зад този лидер трябва да стои и масивна армия. Тръмп очаква лидерите на всички държави да се грижат за защита интересите на своите страни и граждани. Когато не вижда такова поведение, Тръмп губи уважение и се държи грубо, както стана в Овалния кабинет с украинския президент Володимир Зеленски.

Така ЕС трябва да се обедини около общи политики защитаващи общите интереси на Европа и нейните граждани, да засили значително отбраната си и да излъчи силни лидери (още по-добре един), които да изразяват единна и силна позиция пред останалия свят.

Завръщане към християнските ценности

ЕС е силна заради това, че обединява 450 млн. души живеещи спрямо принципите на западната цивилизация и християнската традиция.

С навлизането на секуларизма, индустриализацията и атеизма Европа се отдалечи от корените си и възприе нарастващо (нео)либерален подход на управление.

Либералните политики отвориха широко портите на Европа, заради което тя вече половин век бива колонизирана – демографски, културно и религиозно – чрез напълно легална и надвишаваща размерите и на най-големите преселения в човешката история миграция, основно от Африка. Защо се случи това? Отговорът се крие в думите на Солженицин относно духовните сили на един народ. Когато те изчезнат, няма никакво значение степента на пазарно или индустриално развитие – този народ няма да бъде спасен. Ако духовните сили и корени на една общност бъдат отрязани, то цялата ѝ структура ще загние и ще позволи на други структури и цивилизации да я превземат.

Прогресивистки, либерални и леви екстремисти постепенно изопачават, осмиват и профанизират европейските духовност и корени – превръщайки европейците не просто в атеисти, а в антихристияни. Християнска Европа бива упорито преиначавана в история на зло, експлоатация, невежество и жестокост. Именно това обяснява защо въпреки че е все по-заможна икономически, Европа става все по-слаба на международната сцена. Явно идеята на материализма – залегнала във всички модернистки идеологии, от марксизма до либертарианството, се оказва грешна.

Така за да е силна Европа политически и да просперира, тя трябва да засили духовната и религиозна основа на своите общества, като ги обедини около християнските ценности.

Неслучайно мотото на настоящата най-велика световна сила САЩ е „На Бог се уповаваме“.

Сътрудничество с други велики сили

След като се обедини и излъчи силни лидери, ЕС трябва да се заяви и на международната сцена, и по-специално с най-силните и значими държави на планетата.

Пръв приоритет е САЩ: през 2024 г. САЩ са най-големият партньор за износ на европейска стока (20.6%) и втори – по внос (13.7%). В ЕС, Нидерландия е най-големият вносител на стоки от САЩ, а Германия – най-големият износител на стоки към САЩ.

В геополитически план САЩ и ЕС са естествени съюзници като членове на НАТО и Г7. Въпреки различията относно войната в Украйна, ЕС счита САЩ за свой пръв стратегически партньор. Ако ЕС консолидира своята военна и политическа мощ, е твърде вероятно САЩ на Тръмп да върнат благосклонността си към съюза и да преразгледат налагането на мита и цялостна подкрепа.

Индия и Япония са сочени за потенциални велики сили, с които ЕС трябва да засили отношения. Такъв е случаят особено с Индия, която обяви рекордно увеличение на разходите за отбрана с 9.53%, 78.8 млрд. щ.д. за 2025-2026 г. И чиято икономика (най-бързо развиващата се в света) се очаква да нарасне с 6.5% за през 2025 г.

Освен че е богата и технологично напредничава, Япония за 13-а поредна година прие рекордно висок бюджет за отбрана за 2025 г. – 9.4% увеличение на стойност 55.1 млрд. щ.д.

Въпреки войната в Украйна – и най-вече след нейното прекратяване, Русия може да е ценен партньор за ЕС, особено за закупуване на природен газ на изгодни цени. Едно от предположенията е, че съдбата на „Северен поток“ 2 ще бъде включен в евентуалната сделка за примирие.

Що се отнася до Китай, през 2024 г. азиатската сържава е третият най-голям партньор в износа на европейски стоки (8.3%) и най-големият партньор във вноса на стока към ЕС (21.3%).

След ковид пандемията ЕС промени позицията си спрямо Китай. Сега тя гласи: „ЕС разглежда Китай като партньор за сътрудничество, икономически конкурент и системен съперник. Въпреки това отношенията между ЕС и Китай стават все по-сложни поради нарастващия брой дразнители. Китай стана по-малко отворен към света и по-репресивен у дома, като същевременно заема по-решителна позиция в чужбина, прибягвайки до икономическа принуда, бойкоти на европейски стоки и контрол върху износа на суровини от изключителна важност.“

Европа трябва да се отдалечи от Китай по отношение на зависимости от ресурси, както и да не го третира преференциално при правене на бизнес и друг тип сътрудничество. Причината е, че Китай не предлага симетрични преимущества на европейските компании на своя територия, а прилага т. нар. „китайски меркантилизъм“, т.е. извлича едностранна изгода, понякога комбинирана с политически натиск. Освен това е топ нарушител на човешките права, включително на граждани на други държави.

Пренасочване средства

В унисон с новата геополитическа обстановка и отстъпа от неолиберални в посока по-консервативни и традиционни политики – идващи както от Вашингтон, така и от изборите в редица европейски държави – ЕС трябва да преразгледа за какво харчи наличните си средства и да ги пренасочи към по-належащи и смислени цели. Като например подпомагане на новия план „Превъоръжи Европа“ на стойност 800 млрд. евро и поощряване производството и иновациите.

Първо, необходимо е ЕС възможно най-бързо да преосмисли Плана за възстановяване и устойчивост (NextGenerationEU) на стойност 1.8 трлн. евро за периода 2021-2027 г. Европейската Зелена сделка се финансира с една трета от тези средства и се базира на схващането, че „изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света“ Затова ЕС иска до 2050 г. да се постигнат нулеви емисии на парникови газове.

ЕС следва да преразгледа дали наистина има реална климатична опасност или това твърдение е пропаганда. Например през август 2023 г. над 1600 учени от цял свят подписаха декларация, че няма глобална криза със затоплянето на климата. Там те обясняват, че вариации в климата има, понякога за дълъг времеви период. Но никоя от тях не е причинена от човека. Също ЕС трябва да преоцени анализа си относно: кое ще донесе по-големи ползи/щети за икономиката: намаляването на парниковите емисии в ЕС (след като например Китай е най-големият замърсител, но не ги намалява) или затварянето на съоръжения работещи с традиционни енергийни източници.

Второ, приетият на 27 февруари 2024 г. от ЕП ревизиран бюджет предвижда помощ за Украйна в размер на 50 млрд. евро за периода 2024-2027 г. под формата на грантове, заеми и гаранции. Целта на помощта е покриване на незабавни нужди, възстановяване и модернизация по пътя към членство в ЕС.

Тук ЕС следва да проследи преговорите между Тръмп и Путин за спиране на войната и да пренасочи украинската помощ за отбрана на своите страни-членки.

И трето, ЕС дава големи суми за подпомагане на сексуални малцинства като ЛГБТ общността в рамките на Стратегията за равенство на ЛГБТИК 2020-2025. Например по програмата CERV, в периода 2021-2024 г. ЕК е дала 5 млн. евро по 24 проекта за промотиране правата на ЛГБТИК. В същия период 12.4 млн. евро са били предоставени на местни и регионални ЛГБТИК организации. Други 15 млн. евро са дадени на правозащитници за „разнообразие, равенство и приобщаване“ (DEI).

Средствата за ЛГБТИК подкопават съществуването на двата биологични пола (съгласно българската конституция и божественото начало на човек) и също са довели до сериозни увреждания (телесни и психически), особено при младежи. Разходите за DEI се оказаха безрезултатни и дори опасни. Затова в редица американски и университети DEI програмите бяха закрити.

Субсидии за стартъпи и скейлъпи

ЕС трябва да засили субсидиите към производители и стартъпи, особено в областта на критично важни технологии и индустрии. Това е важно и необходимо, защото стартъпите са сред ключовите двигатели на иновацията – с пионерни продукти и решения за пазара. Те играят решаваща роля за икономическия растеж, като повишават производителността, стимулират инвестициите и създават качествени работни места. Те са също инструмент за ЕС да завземе нови пазари, където да бъде глобален лидер и да намали преднината с конкуренцията.

Инициатива за стартъпи и скейлъпи вече беше прокарана през 2016 г. Също Европейски иновационен съвет през 2018 г. Но регулациите и бизнес средата в ЕС не е достатъчно спомагаща за иновативни продукти, услуги и решения. Затова голям брой компании потърсиха възможности извън Европа: 60% от глобалните скейлъпи са базирани в Северна Америка, а само 8% – в ЕС. Делът на ЕС в набрания глобален рисков капитал е 5%, докато в САЩ той е 52%, а в Китай – 40%.

Става ясна спешността да се разрешат финансови, регулаторни и административни пречки, ограничаващи и забавящи иновативните компании в ЕС. Затова през 2025 г. ЕС ще въведе нова Статегия за стартъпи и скейлъпи.

Също така става ясно, че субсидиите са задължителни за гарантиране пазарен дял. Почти няма фирми, които да не са получили субсидии, в периода 2015-2022 г., според нов доклад на ОИСР от февруари 2025 г. Документът разкрива, че субсидиите са най-големи (надминаващи 15% от прихода) на компании в Китай в тежки индустрии и полупроводници. Също субсидираните китайски компании най-често увеличават своя пазарен дял, в сравнение с тези в останалата част от света. Китай е субсидирал с валутните си резерви публични компании, за да завземат по-голям дял в международната търговия – за 20 години, 1985-2005 г. Китай е „налял“ над 300 млрд. щ.д. в 10-те най-големи публични компании в страната, според книгата „100-годишният маратон“ на Майкъл Пилсбъри.

Новата Статегия за стартъпи и скейлъпи се базира на доклада „Лета“ за бъдещето на Единния пазар, доклада „Драги“ за европейската конкурентноспособност и на „Компаса за конкурентноспособност“ въведен през януари 2025 г. Компасът има три стълба: иновации, декарбонизация и сигурност.

Първо, преодоляване на изоставането в областта на иновациите, „Гигафабрики за изкуствен интелект“, „Приложен изкуствен интелект“, авангардни материали, квантови технологии, биотехнологии, роботика и космически технологии.

Второ, съвместна пътна карта за декарбонизацията и конкурентоспособността: пакт за чиста промишленост, план за действие за енергия на достъпни цени, акт за механизъм за ускоряване на промишлената декарбонизация и специални планове за действие в енергоемките сектори като стомана, метали и химикали.

И трето, намаляване на прекомерните зависимости и повишаване на сигурността: партньорства за чиста търговия и инвестиции и правила за обществените поръчки за сектори и технологии от критично значение за въвеждане европейска преференция.