Скандал: ООН е предавала на комунистически Пекин имената на дисиденти

Изтекли имейли доказват, че макар да отрича, ООН все пак е предавала на властите в Пекин имена на дисиденти, планирали да свидетелстват за злоупотреби, извършени от китайската комунистическа партия (ККП).

Това съобщи на 25 февруари 2021 г. медията Epoch Times, позовавайки се на изтекла електронна поща и свидетелства на Ема Райли, служителка на Съвета на ООН по правата на човека, първа сигнализирала за порочната практика в световната организация още през март 2013 г.

Нещо повече, тази практика се разглежда като „нормална“ от замесените в нея служители на ООН, включително на най-високо ниво.

Дисидентите, чиито имена са били предадени на китайския режим, са активисти за свободен Тибет, демокрация в Хонконг и членове на мюсюлманското уйгурско малцинство, населяващо северозападната китайска провинция Синдзян.

Целта е била да се попречи на неудобните да излязат от Китай и злепоставят режима по време на сесия на правозащитния орган на ООН, която се провежда ежегодно в швейцарския град Женева.

Най-малко един дисидент, идентифициран от ООН и задържан от китайските власти преди отпътуване за Женева, е загинал по време на лишаване от свобода.

Това е китайският адвокат и активист Цао Шунли, която изчезва от летището в Пекин през септември 2013 г., минути преди да се качи на полет за Швейцария.

Цао е арестувана шест месеца след първоначалните разкрития на Райли. Умира в китайски затвор половин година по-късно, след като ѝ отказват медицинска помощ.

По думите на Райли, натиск върху дръзналите да свидетелстват дисиденти е бил упражняван и чрез членове на техните семейства. В случаите, когато дисидентите живеели извън родния Китай, властите заплашвали, тормозили или похищавали техни близки.

Изтеклите имейли

Един от експлозивнитe имейли, изтекли до Epoch Times, е бил изпратен на 7 септември 2012 г. В него, дипломат от мисията на Китай в ООН моли за имената на китайски дисиденти, предвидени да свидетелстват пред Съвета по правата на човека.

„Следвайки обичайната практика, моля да ми помогнете да проверя дали лицата в приложения списък са поискали акредитацията на 21-ата сесия на Съвета по правата на човека“, гласи електронното писмо.

Запитването е отправено до служител на ООН, отговорен за връзката с неправителствени организации (НПО).

„Нашата делегация има опасения за безопасността на тези лица“, пише още китайският дипломат.

Служителят на ООН, чието име е премахнато от изтеклата електронна поща, отговаря на запитването. Той потвърждава, че двама дисиденти от списъка – Долкун Иса и Хъ Гън – възнамеряват да присъстват, като по този начин пренебрегва тяхната и на близките им безопасност.

Долкун Иса е председател на Световния конгрес на уйгурите и борец за прекратяване на геноцида срещу уйгури и други мюсюлмански малцинства в провинция Синдзян.

Така през 2013 г., по искане на китайската делегация, службата за сигурност на ООН се опитва да отстрани Иса от сесията в Женева. Опитът обаче е неуспешен благодарение намесата на Райли.

Другият дисидент, чието име е оповестено от ООН, е Гън Хъ. Това е съпругата на безследно изчезналия в мрежата от китайски затвори правозащитен адвокат Гао Джишън.

Гао става мишена на китайската комунистическа партия, след като публикува книга, изобличаваща жестоките изтезания, на които е подложен заради християнската си вяра и смелостта да изобличи нечовешкото преследване на духовната група Фалун Гонг.

Друга причина за мъченията на Гао е намерението на съпругата му да говори пред ООН.

Втори изтекъл имейл е от 2013 г. и разкрива как същият китайски дипломат отново се опитва да потвърди самоличността на дисиденти, планиращи да свидетелстват за безчинствата на партията пред Съвета на ООН по правата на човека.

„Китайската мисия имаше много добро сътрудничество с Вас и Вашия отдел по време на предишни сесии“, пише дипломатът в имейла.

„Този път отново се нуждая от Вашите услуги. Настроени срещу китайското правителство дисиденти се опитват да участват в сесията на Съвета по правата на човека… Те могат да се окажат заплаха за ООН и китайската делегация.“

По-нататък дипломатът изброява имената на дисидентите и посочва имейл и телефонен номер за получаване на информацията. Името на Долкун Иса отново фигурира в списъка.

Иса разказва пред Epoch Times как агенти на китайската комунистическа партия са го посетили в дома му извън Китай и са го притискали да се откаже от участие в сесията на ООН в Женева.

Служители на режима в Китай са арестували негови близки, включително майка му, която умира в лагер през 2018 г. По-големият му брат също е арестуван, а по-малкият е в неизвестност от 2016 г. Според китайски медии, бащата на Иса е починал, въпреки че самият Иса не знае кога и къде.

В мейла от 2013 г., служители на ООН предоставят на китайския дипломат имената на четирима активисти. Имената им не се публикуват от съображения за сигурност.

Изтеклата кореспонденцията показва, че Ема Райли веднага се противопоставя на идентифицирането на дисидентите и настоява те да бъдат уведомени за иска.

Дори тази „отвратителна практика“ да съществува – спори Райли – най-малкото, което ООН трябва да направи от благоприличие и елементарна човещина, е да информира дисидентите за грозящата ги опасност.

Ерик Тистуне, висш служител в Съвета на ООН по правата на човека, обаче твърди, че информацията с имената на дисидентите е публична и не би могла да бъде отказана на китайската делегация.

Имейлите показват, че Тистуне призовава да се действа по най-бързия начин, за да се избегне „изостряне на китайското недоверие“.

Години наред висши служители на ООН се опитват да заблудят държавите-членки, медиите и обществеността относно скандала със споделянето на имената, казва Райли.

От 2013 г. до 2017 г. световната организация твърди, че въпросната практика не съществува. През януари 2021 г. говорител на ООН е цитиран от Анадолската агенция, че практиката е прекратена през 2015 г.

Но в съобщение за медиите от 2 февруари 2017 г., службата на Върховния комисар за правата на човека признава, че предава на чуждестранни правителства имената на лица, акредитирани да участват в събития за правата на човека.

Разкритията на Ема Райли

В началото на 2013 г. младата ирландка и радетел за човешки права Ема Райли започва работа като свръзка с неправителствени организации (НПО) в службата на Върховния комисар по правата на човека към Съвета на ООН по правата на човека.

В качеството на такава, Райли получава инструкции от своя началник, да осигури предаването на имената на китайски дисиденти на комунистическия режим в Пекин.

Ема е шокирана от възложената ѝ задача.

„Веднага докладвах за това“, казва Райли пред Epoch Times.

След като от началника ѝ не последва реакция, Райли ескалира случая до Върховния комисар, както и до службата по етика в ООН.

Оттук нататък във веригата от имейли се включват близо 20 души, почти всички на висши ръководни позиции в международната организация. Те обсъждат дали е коректно да се предоставят на Пекин имената на китайски дисиденти.

В хода на обсъжданията, Райли установява, че тази практика не е нещо ново и вероятно съществува „още от създаването на Съвета“.

Накрая, след като прави всичко възможно да не позволи на Пекин да се добере до имената на дисидентите, Райли докладва случая и на делегацията на Европейския съюз.

„Началникът просто ги излъга и се престори, че такова нещо не съществува“, припомня ирландката.

„Все още не мога да разбера защо подобна системна корупция и съгласие с китайската намеса са нещо приемливо.“

Райли има опит с Amnesty International в Хонконг и е добре запозната с опасностите, пред които са изправени противниците на ККП.

Новината за изтеклите имейли получава голям отзвук в Турция, докато в Европа почти не се споменава. В САЩ добива медийна разгласа през 2019 г.

Медийна разгласа

Fox News огласяват първи на 14 декември 2019 г. новината, че Съветът на ООН по правата на човека е предоставял на китайския режим имена на дисиденти.

Медията цитира писмо на Райли от 21 октомври 2019 г. до висши американски дипломати и членове на Американския конгрес, в което се казва:

„Службата на Върховния комисар по правата на човека очевидно продължава да предоставя на Китай предварителна информация с имена на правозащитници, които възнамеряват да присъстват на срещи в Женева.“

Към писмото Райли прилага текст на имейл, демонстриращ изтичането на имената. И посочва, че те принадлежат на тибетски и уйгурски дисиденти, някои от които граждани и жители на САЩ.

По думите ѝ, искането на Китай е било удовлетворено, докато подобна молба от страна на Турция е бил отхвърлена.

През януари 2020 г. Epoch Times съобщава за продължаващия скандал, както и за съдебен процес в ООН по случая и опити на организацията да накаже служителката си за разкритията.

Процесът в ООН

Близо седем години след първоначалното алармиране за порочната практика в ООН, случаят на Райли е разгледан от служебен съд през юни 2019 г.

Протоколи от делото показват, че Райли е предизвикала работодателя си да представи доказателства, че е предприел мерки за гарантиране сигурността на китайските дисиденти, преди да предаде имената им на Пекин.

Ирландката се позовава на прессъобщение на службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 2 февруари 2017 г., в което се казва:

„Съветът никога не потвърждава такава информация, докато процесът на акредитация не е официално задвижен и докато не сме уверени, че не съществува явен риск за сигурността.“

От ООН обаче не предоставят исканите доказателства.

„Единствените проверки на сигурността, които са правени някога, са тези, извършени от китайските дипломати“, казва Райли пред Epoch Times.

Документи, получени от същата медия разкриват, че най-високопоставени служители на ООН са участвали в опитите да заглушат, дискредитират и отмъстят на Райли.

„Вместо да предприеме действия за спиране изтичането на имена, ООН насочи енергията си да ми отмъсти, защото съм посмяла да направя разкрития. Опитаха се да ме изолират, порицаха ме публично, лишиха ме от служебни функции и компрометираха кариерата ми“, заявява разобличителката.

Подходът на организацията в подобни ситуации, по думите ѝ, е да пренебрегва всички вътрешни правила и срокове, и да протака процеса възможно най-дълго, докато служителят подаде оставка или се признае за виновен по време на скалъпен процес.

Поради дипломатическия имунитет, разобличителят не може да осъди ООН. Това означава, че Райли зависи от решението на трибунала на ООН, където самата организация определя и променя правилата. За да спечели делото, Райли трябва да докаже нарушение на трудовия договор, а не че ООН издава имена на китайски дисиденти и отмъщава на сигнализиращия служител.

„ООН прикри важни доказателства и се опита да превърне целия случай в дебат за моя характер“, твърди Райли.

Съдията по делото, който възнамерява да се произнесе в полза на Райли, е мистериозно отстранен с по-малко от 24 часа предизвестие.

„Новият съдия поиска изслушване на изключително враждебно настроени свидетели“, допълни Райли. „Това е пълна пародия на правосъдие.“

В интервюто за Epoch Times Райли призова журналисти от цял свят да разгледат документите, стенограмите от вътрешния съдебен процес и други доказателства, за да установят истината и да я направят публично достояние. Тя също изрази загриженост за тесните взаимоотношения между ККП и висши служители на ООН.

„Случаят се превърна в моя лична мисия и отговорност: да предотвратя съучастничеството на ООН в геноцид.“

Скандалът с изтеклите имейли се разрази на фона на нарастващото влияние на комунистически Китай в ООН.

Синизация на ООН

Представители на Пекин заемат все по-високи позиции в подразделения на ООН. Почти една трета от всички агенции на ООН понастоящем са ръководени от китайски партийни служители, сочи доклад на Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността (USCC) от април 2020 г.

ККП използва нарастващото влияние в ООН и други международни организации, за да осъществи своя стремеж към глобално господство и контрол, твърдят от Комисията.

„Китай методично пропагандира политики, които облагодетелстват собствените интереси и възгледи на Пекин, като интернет контрол, технически стандарти за нововъзникващи технологии и икономическо развитие, и пренебрегва опасенията относно правата на човека“, се казва в доклада.

Говорител на американския сенатор Тед Круз заяви пред Fox News през 2019 г.:

„Ако са верни данните, че ООН застрашава безопасността на китайските дисиденти, като издава информация за тях на китайското правителство, това ще потвърди критиките, че ООН е бърлога на злодеи, които свеждат глава пред най-злите режими в света, като в същото време атакуват демокрацията.“

Круз е член на Комисията по външни работи към Сената и отявлен защитник на китайските дисиденти.

„ООН е международна организация и би трябвало да се противопоставя на натиска на ККП вместо да се огъва под него“, добави говорителят на тексаския сенатор.