Силата на юмрука или силата на ума?

Ще покажат ли българите, че разбират думите, които пеят всяка година на 24 май: "Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!"

Оповестяването на кандидатурата на проф. Анастас Герджиков не успокои страстите български. Напротив, появи се ново разделение. Този път много по-фундаментално, много по-дълбоко и симптоматично разделение. Получи се дихотомията университет-казарма.

Двете най-ярки кандидатури за президент на Републиката сами по-себе си олицетворяват тези две страни на обществото ни като цяло – от една страна – войска и защита, от друга – духовност и наука.

Радев, генералът, който 5 години е начело на държавата, изгради образа си на разединител на нацията.

Герджиков, за когото голяма част от народа не беше и чувал досега, излезе напред с емблемата на учен и мислител. Някак си естествено се наложи и мисията му – да бъде обединител на нацията.

Дали е така обаче? Дали хората ще накажат човека, който 5 години ги дели на почтени и непочтени, на мутри и честни граждани, на умно-красивите и глупаво-грозните, и ще погледнат с надежда към духовността и науката?

И двамата кандидати са достойни за титлите си – генерал и професор. И двамата са дали много на институциите, които представляват – казармата и университета, войската и науката. На пръв поглед изглежда, че изборът ще бъде много труден. И така ще бъде, ако се гледа повърхностно на този двубой, ако се гледа само от страната на символиката на тези две фигури. Защото изборът казарма или университет е лесен. Лесно е да избереш между войнствеността и одухотвореността. Но това е само на пръв поглед.

Този избор ще бъде труден за българите, защото нацията наистина е дълбоко разделена, защото Румен Радев подклаждаше и насърчаваше ниските страсти, а това е лесно. Лесно е да накараш някого да мрази. Трудно е да го накараш да обича. Лесно е да рушиш, трудно е да съграждаш. Лесно е да разделяш нацията с юмрук и сила. Трудно е да я накараш да се обедини чрез ум, разум и знание.

Далеч съм от мисълта да принизявам ролята на армията и нейната сила. Напротив. Но не може да се сравнява силата на юмрука със силата на ума. Това са „две субстанции, обречени на вечна раздяла“, както би казал Алеко.

И тук идва трудната задача пред българския избирател – не кого ще подкрепи, а какво. Униформата на генерала или тогата на учения. Силата на юмрука или силата на ума.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Снежана Георгиевa

е философ по образование и журналист по професия. Репортер, редактор и водещ в БНТ и БНР. Дългогодишен водещ на програма "Нощен хоризонт" по БНР. Водеща на предаването "Хитове в мрежата" на национална телевизия "България 24".

5 коментара

  1. Ако имаше сила на ума, професора нямаше да се обвърже с най престъпната организация в България /ГЕРБ/.Явно вече е изперкал.

  2. Каква наука, бе брате?! В България отдавна науката е панаир на суетата. Няма такова нещо. Поколението, което си купуваше дипломите, сега се кичи с научни титли.😂😭

    1. Точно! Но как да го разберат закърнели мозъци! Те не влагат собствена мисъл, просто слушат и четат жълти новини и преповтарят мантрата на гербаристките кукловоди!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button