Вълна от престъпност в Швеция: защо? (част 1)

Миналата седмица чухме за най-смъртноносната престрелка в историята на Швеция, където на 4 февруари 2025 г. 35-годишният Рикард Андершон застреля 10 души, а след това и себе си, във вечерното училище „Рисбериска“ в градчето Йоребру, 200 км югозападно от столицата Стокхолм.

Сред десетимата убити – седем жени и трима мъже – повечето са сирийци и босненци, учили шведски език за чужденци в образователния център. Самият Андершон е учил там през 2013 г. и след това 2019-2021 г. Бивши съученици го описват като „странен самотник“. Завършил девети клас с ниски оценки; не е отбивал военна служба и не е плащал данъци през последните девет години.

Негова учителка отпреди 20 години си спомня, че му е преподавала в клас за деца със специални потребности: с аутизъм и синдром на Аспергер.

До тялото на убиеца полицията открива три от четири законно притежавани от него пушки. Технически анализ на местопрестъплението показва, че Андершон е изстрелял поне 50 куршума. А свидетели на стрелбата чули някой да се провиква от тоалетните: „Махайте се от Швеция!“.

Засега полицията се въздържа от коментар за мотивите на стрелеца. Но етническият елемент изглежда е бил критерий в избора на жертвите, казва криминологът Лейф Першон пред медията Expressen: болшинството са имигранти и жени; също предвид, че не е работил, това училище е вероятно единствената група, на която е можел да се ядоса и върху която да излее гнева си.

Но колкото и кръвопролитен да е този инцидент – накарал Краля и Кралицата да пътуват до градчето, за да почетат паметта на жертвите и станал повод за специална реч на премиера с призив за единение на нацията – той все пак е само капка във вълната от невиждана престъпност, заливаща Швеция от десетилетие.

Как стана така, че Швеция – доскоро еталон за правова, сигурна и демократична държава – изведнъж придоби имиджа на страна, където ежедневно се стреля, взривява и пали? По-долу ви предлагаме основните причини и фактори обуславящи тази тревожна тенденция, както и мерките за нейното възпиране.

Стряскаща статистика

Шест престрелки само за първите две седмици на февруари 2025 г., над 30 експлозии и няколко фатални стрелби през януари.

Още: ескалация на конфликтите между престъпни банди, изнудване на заможни семейства, драматичен скок в детската престъпност и рекрутиране на деца в социалните медии.

И още: 351 престрелки през 2024 г., 363 – през 2023 г. довели до смъртта на 53 души и рекордните 391 – през 2022 г.

Швеция е единствената европейска страна, в която броят на фаталните престрелки на 100 000 души население се е увеличил след 2000 г., според доклад на Шведския съвет за предотвратяване на престъпленията от 2019 г.

В престрелките участват основно млади мъже на възраст 15-29 години. За тях рискът от оръжейно насилие е нараснал 5 пъти през последните 20 години. Швеция има най-много жертви в тази група в сравнение с 13 други европейски държави: 10 пъти повече отколкото Германия например. Това сочи изследване на Европейския журнал за криминална политика и изследвания от 2018 г.

Престрелките са обичайно концентрирани в райони с имигранти. Там са се увеличили и палежите на автомобили.

През 2022 г. убийствата с огнестрелни оръжия в Стокхолм са 25 пъти повече от Лондон.

През 2023 г. полицията е регистрирала 149 бомбени експлозии, основно в Стокхолм и южна Швеция.

В резултат на престъпния наплив, шведските затвори са пълни. Скандинавската страна планира да изпраща затворници в чужбина, като вече води разговори с други държави, да наема площ в техните изправителни институции. През 2023 г. шведските съдилища са издали присъди за общо 200 000 месеца, 25% повече от 2022 г. и два пъти повече от 2014 г. Очаква се към 2033 г. шведските затвори да се нуждаят от около 27 000 легла, с 11 000 повече от днес.

Липса на интеграция

Една от основните причини за нарасналата престъпност е липсата на интеграция на огромния брой мигранти. През 2015 г. Швеция приема рекордните 160 000 бежанци – от войните в Афганистан, Ирак и Сирия. Затова през ноември същата година тогавашният премиер Стефан Льофвен обявява, че бежанската политика на страната ще се върне към „минимума за ЕС“.

С население от 10.6 млн. души Швеция е дом на 2 272 158 мигранти, 21.6% от населението през 2024 г.

Нещо повече, в периода 2000-2023 г. населението на Швеция се е увеличило с около 19%, най-вече заради миграция, обясни Боряна Обери, депутат в Риксдаг, парламента на Швеция, от управляващата либерално-консервативна партия на модератите (Moderaterna).

„Не е възможно да се интегрират толкова много хора със съвсем различни от шведските възгледи по отношение на спазване на законите, демокрацията, правата на жените, децата и т.н.“, казва народната представителка с български произход.

Ако към това се прибавят и либералните политики на досегашните правителства, усилията за интеграция стават още по-ненужни.

„‘Раздаването’ на шведски паспорти, без да се изисква владеене на езика и самоиздържане също допринася негативно към амбицията за интеграция. Защо да се напрягаш, като всичко ти се сервира безплатно?“

И допълни:

„Много предишни правителства си затваряха очите за проблема. Щедрата шведска социална система, без щателен контрол, също действа като магнит за престъпниците.“

Друга наша сънародничка живееща в южна Швеция от над 10 години потвърждава мнението на Обери.

„Липсата на интеграция е наистина причина за престъпността, но въпросът е дали имигрантите изобщо искат да се интегрират. И като не искат да се интегрират и идват от семейства, които са необразовани (не могат да четат), те нямат стимул и искат по ‘лесната’ да печелят.“

Нова стратегия за имиграцията

Това вече е в процес на промяна. С идването на власт на дясната коалиция през 2023 г. шведското правителство промени политиката си за миграцията, като обяви, че преминава от страна приемник на бежанци към такава привличаща квалифицирани специалисти. „По-малко мигранти-бежанци ще улеснят успешната интеграция“, се казва в правителствения документ. Защото именно многото мигранти през последните години са причинили огромно напрежение в шведското общество, пише още в стратегията. Затова оттук нататък, ако някому бъде дадено жителство, той трябва да стане част от шведското общество.

Предвиждат се още промени: кандидат-бежанците повече няма сами да уреждат жилището си, а за целта ще бъдат изградени приемни центрове. Правителствените агенции са упълномощени да извършват повече връщания на чужденци в техните държави. Целта е да бъдат идентифицирани лица, които нямат право да пребивават в Швеция и те да бъдат депортирани.

На 1 октомври 2024 г. бяха затегнати и правилата за даване на шведско поданство. Вече се изисква по-дълго време за пребиваване в страната и собствени средства за издръжка. Очаква се да се завишат изискванията за познаване на езика и шведското общество (досега такива липсваха).

През юни 2024 г. Швеция прие Пакта за миграцията и убежището на ЕС. Също планира да засили контрола, да отхвърля неоснователни молби за убежище и да приоритизира връщанията на чужденци.

Стратегията обобщава:

„Швеция има значителни проблеми с интеграцията – под формата на безработица, зависимост от социални помощи, престъпност, насилие, потисничество и нарастване на паралелните общности. Новата политика цели всеки живеещ в Швеция да поеме отговорността да бъде част от обществото, да се самоиздържа, да има езикови умения, да разбира как функционира Швеция и да зачита нашите норми, правила и ценности.“

Нарастваща корупция

Именно организираната престъпност е посочена като една от причините за корупция в Швеция, под формата на инфилтриране (проникване), изнудване и други незаконни влияния върху основни функции в обществото.

Това се казва в новия доклад CPI2024 на Transparency International от 11 февруари 2025 г. Там скандинавската страна вече заема 8-мо място в света с 80 точки по Индекса за международна корупция: пада с 2 точки по-надолу от 2024 г. и с 9 – от 2015 г.

За сравнение, Дания получава 90 точки като най-слабо корумпирана държава. След нея се нареждат Финландия (88 точки), Норвегия е на 6-то място (81 точки), а Исландия се издига до 11-о място (77 точки).