No go зоните в Швеция

„Уязвими“ зони, „социално необлагодетествани“ райони, неформално наричани „no go“ зони (забранени; където не се ходи) са населявани основно от имигранти територии в Швеция, където полиция, линейки и пожарна отказват да влизат без подкрепление. Там цари висока престъпност, съществуват паралелни социални структури и „нормалните“ шведи избягват да ги посещават.

И макар вероятно да не са опасни колкото бразилските фавели или американските криминални центрове, шведските нашумяха през последните години заради вълната от престъпност заляла скандинавската държава, след 20-годишен прием на бежанци от войните в Ирак, Афганистан, Сомалия, Босна и Сирия.

Пръв по темата още през 2014 г. проговори журналистът Пер Гудмундсон в статията „55-те no go зони в Швеция“, позовавайки се на полицейския доклад „Национален преглед на престъпните мрежи с влияние върху местните общности“. Документът описва райони, където нападат неохранявани полицейски коли, бият полицаи и „насилието и заплахите са често срещани“; магазините са обект на вандализъм, взлом, обири и изнудване; продажбата на наркотици е явна; и дори бандите да не контролират територията, правят „проверки на автомобилите“ в надпревара за пазара с наркотици.

През 2017 г. британският таблоид Express публикува статията „Шведската no go криза: престъпници раняват трима полицаи“ заедно с кадри от инцидента в стокхолмския квартал Ринкеби – едно от най-опасните места в шведската столица. Органите на реда били нападнати около 23:00 часа по време на редовен обход. Около 20-30 бандити излезли от местен ресторант и започнали да удрят, ритат и хвърлят стъклени бутилки по полицаите, в резултат на което те били откарани в болница.

Полицията отрича

И все пак полицията отрича съществуването на no go зони в страната. Вместо това използва евфемизма „уязвими“ райони. Разделя ги на три видa, градирайки ги от най-слабо до най-силно опасни: „изложени на риск“, „рискови“ и „особено уязвими“ зони.

На сайта на полицията са публикувани всички такива зони в Швеция за 2023 г. – общо 59 – както и карти с техните териториални граници. Разпределят се така: Стокхолм 26, запад 12, юг 9, изток 7, район Берислаген 3, център 2. От тях като „особено уязвими“ са посочени 17.

„Изложените на риск“ зони са с нисък социо-икономически статус и с престъпно влияние върху живущите, състоящо се в насилие, явен трафик на наркотици и видимо недоволство от обществото. Ефектът върху местните жители е несигурност, нежелание за докладване на престъпления и участие в съдебни процеси.

„Рисковите“ зони са такива с непосредствен риск да се превърнат в „особено уязвими“ зони, ако не се вземат мерки.

„Особено уязвимите“ зони се характеризират със системни заплахи и насилие срещу свидетели. Там полицията трудно или почти не изпълнява своята мисия. Има паралелни социални структури, екстремизъм (включително религиозен) и висока престъпност.

Още през 2019 г. шведската медия Nya Dagbladet разкри, че политици и полиция на национално ниво и в посочени като уязвими райони е искала да ги запази в тайна. Причината: опасения, че информацията ще изплаши живущите и потенциалните инвеститори, като например строителни компании.

Единственият възпротивил се на автоцензурата бил председателят на общинския съвет в Норшьопинг, социал-демократът Ларш Стьернквист. Според него, проблемите не изчезват, ако се крият. И че вместо това списъците трябва да се използват като инструмент за вземане на мерки.

И все пак те съществуват

За съществуването на шведските no go зони свидетелстват и ползватели на социалните медии.

Един от тях пише: „Те са съвсем реални. Концентрирани са в ‘предградия’ (общо взето гета пълни с имигранти). Полицията не влиза там дори с патрулки. Линейките изискват полицейски ескорт, за да влязат. Нормалните граждани не ходят там. Ако това не са no go зони, не знам какво са.“

Друг дава още детайли: „Ако изглеждаш като швед или скандинавец, рискът да те нападна или ограбят е много по-голям. Ако изглеждаш като арабин или африканец, няма проблем, ще те оставят намира. Ето защо винаги ти задават глупави въпроси, да ти чуят акцента. Проверяват дали си потенциална жертва или един от тях.“

Американецът Майкъл О’Ший посещава Розенгорд – една от най-известните no go зони на Швеция, намираща се в третия по големина и с 50% имигрантско население град Малмьо. Районът е известен и с това, че още преди пика на мигрантската криза в Швеция през 2015 г. в местното училище няма и един ученик с първи език шведски за последните 14 години. Целта на О’Ший е да провери как изглежда тази отричана от полицията действителност.

Първата вечер разпитал местни (основно хотелски служители, сервитьори и собственици на барове) дали в Розенгорд е опасно. Всички единодушно отговорили: „Не“, като в гласа им се усеща жал и упрек за въпроса. Да, признали, че има въоръжени престрелки и насилие, но че било безопасно за обикновените хора; нищо по-различно от Лондон и Париж.

„Стори ми се сякаш местното шведско население беше научило набор от изречения от един и същи учител, изпитвал ги всеки ден. Не можех да избягам от чувството, че съм в едно голямо Потьомкинско село“, споделя изследователят.

От Демократическата партия на Швеция му отказали среща, тъй като идвал като представител на унгарски тинк-танк. Хванал такси към Розенгорд, придружаван от свой унгарски колега. Таксиджията бил приятелски настроен тунизиец, който им разказал как не бил религиозен, докато не дошъл в Швеция, с ентузиазъм им прочел любимия си пасаж от Корана и ги посъветвал да идат в Египет, ако искат да приемат исляма.

По улиците на квартала срещнали голям брой деца в ученическа възраст, макар да било вторник. Всички били от близкоизточен или африкански произход. Всички надписи – освен на улиците – били на арабски. В местния мол повечето магазини продавали ислямска храна, дрехи и стоки. Плакат прокламиращ любов към Исус, бил разкъсан на парчета. Целият таван в местната книжарница бил покрит със знамето с дъгата на ЛГБТ, рекламиращо детски книги. Не успели да намерят нищо по-европейско като храна от кебаб пица. Вече навън, се натъкнали на малка македонска православна църква. А след това на джамия с голям паркинг отпред, подобен на такъв пред американски мол. След това подминали иракско кафене и авто сервиз с любопитното име „Осама“. Повечето, които срещнали, били мъже. Навсякъде ги гледали странно, а младеж ги попитал какво търсят.

Но най-интересното се случило вечерта, когато се запътили към Бенетс вег – no go зона вътре в самата no go зона. Интернет търсене на района показвало снимки с палежи, полиция и престъпления. Там шведският им колега отказал да ги придружи, понеже като студент го обрали с насочен пистолет. Тогава шведът осъзнал необратимата демографска промяна в родината си и катастрофалните ѝ последици. Брат му, с когото били заедно по време на инцидента, възприел друга, по-честа и безопасна за шведите позиция – че имигрантите се нуждаят от съчувствие и че Швеция трябва да им помага. Колегата им обяснил, че някои шведи започвали да променят мнението си за масовата имиграция, но нямали желание да се опълчат на статуквото. Трябвало положението в страната да ескалира много повече, за да обърнат внимание.

До нощен Бенетс вег стигнали с автобус. Не носели телефони, само малко пари, кредитни карти в обувките си и заучената фраза „От Босна съм“ на шведски. Веднага забелязали овъглени останки от автомобил на пътя и по протежение на тротоара. Това било обичайна гледка в Розенгорд. Другото, което ги поразило, била тишината, нарушавана само от крясъка на чайките. Повечето улици били слабо осветени. Накрая стигнали до път, на който била паркирана полицейска кола. Пред нея била опъната лента. Попитали полицая какво има след нея и той сърдито им отвърнал, че оттам нататък полицията няма да може да ги защитава и да се махат. Послушали го и тръгнали наобратно. Изведнъж пред тях се изпречили двама мъже (дори младежи) с вид на араби и им поискали огънче. Трети се криел в храстите. Казали любезно, че нямат запалка и продължили по пътя. За щастие, това било единственото им взаимодействие с местните. Американецът вярва, че ги е спасило единствено солидният им ръст и телосложение.

И заключава: „Ако мога да се похваля с постижение от тази експедиция, то е, че може би спомогнахме истината да излезе на повърхността. Истината, която толкова много шведи упорито отричат. Именно това отрицание е създало една толкова окаяно увредена и неузнаваема за предишните поколения Швеция. Дано Европа забележи това и помогне, преди да е станало късно.“

Абсолютно табу

С население от 10.6 млн. души Швеция е дом на 2 272 158 чужденци, 21.6% от населението през 2024 г. В периода 2000-2023 г. жителите на Швеция се увеличават с около 19%, най-вече заради имиграция. През 2015 г. Швеция приема рекордните 160 000 бежанци – от войните в Афганистан, Ирак и Сирия.

В Швеция от години е „обществена тайна“, че нарасналата престъпност се дължи на повече неинтегрирани имигранти, както и че престъпленията се извършват именно от хора с чуждестранен произход.

Още през 2017 г. изданието Express цитира полицая Петер Спрингаре от западния град Йоребру, който в пост в социалните мрежи обвинява имигрантите за престъпността:

„Толкова ми е писнало. Това, което пиша, не е политически коректно. Но не ме интересува. Пенсионерите ни са на колене, в училищата е хаос, здравната ни система е ад, а полицията е напълно унищожена. Всички знаят защо, но никой не смее да го изрече.“

Изказването на горното е абсолютно табу; изричането на подобни думи се осъжда като „расистко“ и „крайно дясна пропаганда“, а дръзналият бива изолиран социално и дори докладван.

И това, въпреки изследвания потвърждаващи, че престъпленията при имигрантите са повече, отколкото при родените шведи; въпреки че имигрантите второ поколение са групата с най-много на брой заподозрени за престъпления; въпреки че за периода 2013-2018 г. 58% от обвинените за изнасилване мъже са родени извън Швеция и въпреки че според разследване на медията Expressen от 2018 г., 40 от 43 мъже обвинени в изнасилване през предходните две години са или родени извън Швеция, или имат двама родители родени извън Швеция. Нещо повече, ако човек се зачете, ще види, че повечето са от Близкия изток.

Всъщност, шведски криминолози не откриват връзка между имиграцията и престъпността, в изследване от 2025 г. Според тях нарасналото насилие в страната се дължи по-скоро на други фактори като броят работещи хора и образованието. Все пак изследването изключва бежанци и деца на имигранти, а обхваща само чужденци получили постоянно жителство или гражданство.

Социалните мрежи също изобилстват от дълги и откровени дискусии по темата, водени зад удобното прикритие на анонимни профили. Шведски потребител в Reddit пише:

„Първоначалното хуманитарно намерение на Швеция е похвално, но е късогледо. Не внасяй хора без план какво би случило, ако възникне проблем. Дори ако само 1% от имигрантите станат престъпници, имаш нужда от план – образование, затвор, депортация. Сега Швеция е блокирана завинаги от този проблем и трябва да се научи как да се промени спрямо него, защото хората няма с магическа пръчка да се превърнат в бели шведи.“

Друг добавя: „Просто не разбирам какъв е замисълът да наводняваш Швеция с мюсюлмански бежанци, когато държавите от Залива парадират със своето богатство и богоугодничество, приемайки нула бежанци…“

На което трети отвръща: „Всъщност държавите от Персийския залив приемат голям брой нелегални бежанци, но ги наричат ‘роби’ и ‘работници-мигранти’, вместо бежанци.“

Четвърти мъдро обобщава: „Пътят към ада е постлан с добри намерения.“

А пети повдига дори по-голям проблем: „Виждаме, че в престъпления вече има замесени и шведски деца – някои от разбити семейства, други – от заможни. Докато досега са извършвали кражби или са бягали от училище, сега вече убиват. Това означава, че проблемът не е само расов или културен. Нашата социална система се проваля дори за шведите, камо ли за чужденците, влизащи в страната с минимални средства и изгледи за благосъстояние.“

Не липсват и отбранителни изявления. Абди Джама, жител на Розенгорд, критикува отзвука в американските медии и коментара на американския президент Доналд Тръмп за демографските проблеми на Швеция.

„Написаното в медиите за Розенгорд не отразява реалността. Някои президенти на САЩ казват, че Швеция има проблем, но те просто завиждат, понеже сме номер едно. Първо изчисти собствената си къща, преди да чистиш чуждата. Америка има много проблеми. Първо да се справи с тях, преди да напада Швеция.“

А полицай от района смята, че медиите създават изкуствена параноя. „Ако нещо се случи в Розенгорд, става голяма новина. Но ако същото се случи в богаташки квартал, не се споменава.“

Нещата се променят

Нещата започват да се променят едва от 2023 г. насам, когато властта в Швеция взе коалиция от десни партии. На 30 януари 2025 г. премиерът Улф Кристенсон призна, че държавата няма контрол върху престъпността.

Правителството вече затегна мерките спрямо имигрантите и обяви 2024 г. като година с най-малко одобрени молби за бежански статус за последните четири десетилетия.

Отново през 2024 г. правителството създаде списък със 180 „зони в изолация“, населявани от общо 710 000 души, 190 000 от които деца и младежи.

В окачествените като „особено проблемни“ райони младите хора биват превръщани в престъпници, смятат политиците. Анализът е направен на база критерии като зависимост от помощи, престъпност, слаба обществена активност, безработица, слаби училищни оценки и пренаселване. Целта е вземане на мерки за подкрепа на местните общности.