Ще дойдеш ли?

Ще дойдеш ли
във тая лятна нощ,
както някога
пред лунната пътека,
на брега да поседим,
окъпани с дъха
и музиката на морето,
от щастие да помълчим?

Ще дойдеш ли със мен,
край брега да повървим,
без да се докосваме –
с прегърнати души,
без да се поглеждаме –
с потънали в сърцата ни очи?

Ела, подай ръката си гореща
и срещу вълните,
в бурята даже,
ще тръгна пак със теб
към нашата звезда далечна –
от мечтите ни.