Македония, кървящата рана на България

В наши медии – повечето собственост на Внуци и Близки роднини на АБпФК – отново се сипе огън и жупел срещу „скопските историчари“. Логична стратегия.

Забравата

Доверчивият народ, облъчван вече 75 години от тези медии и докаран до състояние на пълна амнезия за собствената си история, трябваше да бъде насъскан срещу скопската клика и да забрави някои факти:

ДА ЗАБРАВИ нашите родни комунистически „историчари“, които близо две десетилетия насаждаха силово македонизма в България. Дори и сега още има такива „учени“, които в академичните си трудове фактически оневиняват Червените партийни деятели, които от българска страна сътрудничеха на титовците, за да мачкат всичко българско.

ДА ЗАБРАВИ, че МВнР вече 75 години води една и съща политика: първо, сътрудничество с титовата клика (до началото на 60-те), след това мирно съвместно съществуване, а от 1990 г. – пълна индиферентност към антибългарските инсинуации на Скопие.

При това, „нашето“ МВнР запазва гордо мълчание по македонския въпрос и дума не обелва пред съюзниците ни от НАТО и ЕС, относно престъпленията на сърбомакедонизма, минали и настоящи.

А в това време виждаме, че скопската дипломация се е активирала до червено. За кратко време те успяха да обиколят ВСИЧКИ СТРАНИ от ЕС и НАТО, дори се отбиха в Австралия (там, в най-големия университет отдавна са отворили катедра по „македонски език“), за да обясняват своята антибългарска позиция.

Да не говорим за културния натиск, упражняван чрез книги, филми и медийни изяви на македонистката теза в тези страни, за десетките промакедонистки дружества създавани и поддържани от скопската държава. В това време откъм официална България – гробовно мълчание и НИКАКВО действие.

Тишината

Вече всички политици в Европа, а дори и по света, започнаха да забелязват оглушителната тишина, която се носи от дипломатическите коридори в София, във връзка със затягащия се Гордиев възел, наречен „Македонски въпрос“. Това прави странно впечатление на фона на хиперактивното поведение на македонската дипломация.

Такава ситуация е извънредно рядко срещана в световната дипломатическа история и в такива редки случаи това се дължи на пълна некомпетентност или на нежелание да се действа, поради някакви съображения. Изглежда, че точно това е и нашият случай.

Естествено, такова поведение се тълкува еднозначно: от българската страна мълчат, следователно няма какво да кажат, защото не са прави.

Пореден скандал се заформи, след като стана известно, че нашият посланик в САЩ месеци наред не дава разяснение относно българската позиция по македонския въпрос, след запитване от група американски конгресмени, подробно запознати с македонската позиция.

Защо

От казаното дотук става пределно ясно, защо позицията на България не е разбрана от съюзниците ни в ЕС и НАТО. Не защото изначално били настроени срещу нас. Не защото не ни били харесвали.

Просто не им е обяснена. Нарочно.

ЗАЩО досега нашето правителство не е излязло с основен документ по македонския въпрос (да го наречем например Бяла, или ако щете, Червена книга), където кратко, ясно и фактологично да се обосноват нашите концепции по въпроса в исторически, етнокултурен и политически аспект…

Уви, това се прави само от патриоти-ентусиасти, които се мъчат със скромни средства да популяризират истината за Македония, чрез книги, филми и електронни издания. Като при това, не само че не им се съдейства, но често им се пречи. Лишени обаче от институционална поддръжка, такива действия си остават частни мнения…

А ЗАЩО се поддържа тази позиция от страна на МВнР? Позиция, определяща и политиката на самата българска държава по т. нар. македонски въпрос? Съвсем ясно е, че това със сигурност води до замитане на проблема и решаването му на тъмно, вън от общественото внимание и против българските интереси.

ЗАЩО не се обяснява, разяснява и популяризира на Запад и по света, българската позиция?

Да не забравяме, че съвременните поколения, у нас и по света, отдавна са забравили какво е ставало в Македония през последните 100 години и затова, който първи им даде информация – той печели и става говорител на истината.

Разбрахте ли сега, уважаеми читетели, защо България губи и защо всички вече са против нас, по македонския въпрос?

Не защото ни мразят (както ни обясняват Внуците), а защото ние гузно мълчим. Напълно естествено е, когато обвиняват някого в прегрешение, а той неуморно мълчи, всички да се убедят, че е виновен…

Мълчанието

Защо мълчим? Много просто, защото тези, които трябва да говорят, нямат интерес от това. Защото в МВнР се констатира най-високата концентрация на Деца, Внуци и Близки роднини на АБпФК от всички институции на Републиката.

А пък там се определя външната политика на правителството и страната. Има солидни съмнения, че МВнР представлява своего рода държава в държавата, застинала във времето, отпреди 75 години.

Министрите идват и си отиват, а те – „дипломатите от кариерата“ и отговорните служители, повечето спадащи към Кастата, остават. Те нямат никакъв интерес цялата истина за македонизма да блесне пред България и света, защото от българска страна, в престъпленията нерядко са взели участие и техни близки роднини по права и съребрена линия.

Защото, ако нещата излязат наяве, ще рухната кумирите им (например, такива като Никола Вапцаров, най-големият национален предател на всички времена) и редица фамилии на неоспорими национални предатели ще станат публично достояние, във връзка с:

Разцепването на ВМРО през 30-те години от българската агентура на Коминтерна, създаването и промотирането на Тракийска, Добруджанска и Македонска нации (виж Никола Вапцаров);

Борбата за откъсване на Пиринска Македония от България, за насилствената и кървава „македонизация“ (помни „възродителния процес“);

Пренаписването на българската история с въвеждане на „македонска“ фактология, фалшификация на исторически извори или предаването им в ръцете на скопските историчари (например предаване архива на Македонския институт на Югославия, заедно с костите на Гоце Делчев);

Ликвидацията на хиляди членове и ръководители на ВМРО през първите години на Народната власт (например кървавият социопат, генерал Лев Главинчев, лично убил повече от 400 привърженици на ВМРО, по свидетелство на брат му), взривяване на гробове и паметници (включително гроба на Тодор Александров);

Заграбването имотите на старото ВМРО (след 10 ноември 1989 г.) и създаването на казионното такова, управлявано от агентура на КДС, с проруска насоченост и генерична връзка с Кастата АБпФК.

И т.н. и т.н….

А това неизбежно ще излезе наяве, ако се повдигне публично въпросът за преследването на българите в югославска Македония, унищожаването на войнишки паметници, пренаписване на историята и т.н. Защото скопските македонисти ВЕДНАГА ще извадят публично факти, че СЪЩОТО се е вършело и в България, и то от българи!

Затова засега се спазва някакъв modus vivendi, между двете страни. В София си траят и публично не повдигат въпроса за престъпленията в титова Македония (или пък се използват обтекаеми общи фрази, като се внимава да не се навлиза назад във времето), а пък в Скопие избягват публично да говорят за аналогичните такива в България…

Ситуацията е твърде комфортна и за президента Радев. В тази обстановка, той, образно казано, с един куршум убива два заека. От една страна, заставайки зад червените линии, очертани от парламента, циментира позицията на патриот в очите на поддръжниците си (като набляга само върху правата на българите в Северна Македония в момента и избягва всякакво споменаване на опасното минало). От друга страна, подпомага руската политика на Балканите, за ограничаване на европейското влияние и за поддържане на нестабилност и вътрешни напрежения.

По такъв начин всички критики от Запад за неговата и на неговите министри проруска риторика (включително срещу съюзническите ни задължения по НАТО), ще се разбият в мита за президентския патриотизъм.

В тази връзка, вчера бяхме щастливи да чуем важна новина. Премиерът Кирил Петков заяви от Скопие, че:

Първо. До 60 дни ще имаме въздушна линия между София и Скопие (каквото и да значи това).

Второ. Историческите проблеми между двете страни ще отстъпят на заден план. Напред ще излязат икономическите.

Последната новина може би ще има решаващо значение. Изглежда, двете страни изявяват намерение да неглижират неудобните и за двете страни исторически проблеми и да запазят статуквото. За което от десетилетия се бори българската дипломация…

Научаваме също, че вчера се заговори от македонска страна, за вписване в Конституцията българите като „национално малцинство“. Ако тази новина е вярна и ако българската страна се съгласи, това значи, ни повече ни по-малко предателство към македонските българи и спрямо българския национален интерес. Българите не са малцинство, а коренно население и според македонската Конституция – „държавнотворен народ“.

Твърде е вероятно това да се предлага от лукавите македонски дипломати, като голяма отстъпка. Да не забравяме, че това е сръбската дипломатическа школа, която има 200-годишен опит. Нашата има само 30-годишен, сега учи буквите и освен това е доминирана от потомците на АБпФК.

Вероятно те биха били готови да жертват интересите на македонските българи, като ги приемат за „национално малцинство“. Така се открива пътят към уреждане на отношенията, падане на ветото и окончателно погребване на опасния „исторически проблем“ в аспекта на престъпленията на българските комунисти срещу македонските българи…

Решението

Изглежда, единственото разрешение на т. нар. „Македонски въпрос“, оплел се като Гордиев възел за век и половина, се съдържа в едно единствено решително действие:

Незабавно да се извади публично ЦЯЛАТА истина, както за престъпленията срещу българите в Югославия (също и в Кралство СХС и Кралство Югославия), така и тази неприятната, позорната за нас, за престъпленията срещу македонските българи и техните организации в България.

Защото ние сме единствената страна в света, където сме се опитвали насилствено да откъснем част от собственият си народ. Чудовищно предателство, единствено в световната история. Извършено от българските комунисти през 30-те, 40-те и 50-те години на 20-и век и покрито с булото на забравата от Внуците им.

Тогава и само тогава ще можем да разрешим и всички други висящи въпроси между двете (братски) страни.

Ако пък загубим Македония, като идея и български символ, губим и България. Завинаги.

Път назад няма.

Ако северномакедонистите успеят да откъснат част от историята ни и то свързана с базови факти и личности, това ще е началото на края за нацията, и без това тежко ударена от демографска криза и инетелектуален срив.

На това залагат и проруските кръгове у нас, затова и насъскват промакедонистките домогвания.

Да не забравяме и промакедонистките кръгове в България, свързани с левичарски неомарксистки формации, които действат в същата насока.

Сега се решава съдбата на България – да бъде или да не бъде.

Дали ще бъде разкъсана между руската имперска доктрина и левичарското Зло на неомарксизма.

Дали чистият (а не вулгарен) национализъм ще устои пред лъжепатриотизма на руската агентура и глобализма на западните левичари. Фатална алтернатива.

А може би броят на патриотите вече е спаднал под критичния минимум, откъдето връщане няма…

Дали камбаната не бие за България?

Да не забравяме, че за 19 века нашите деди създадох 5 Българии.

Тази е последната!