Сделката за минералите на Украйна: какво да знаем?

Американският президент Доналд Тръмп и украинският президент Володимир Зеленски постигнаха съгласие САЩ и Украйна съвместно да инвестират в минерали и други полезни изкопаеми в източноевропейската държава. Тези суровини са критично важни за САЩ. Това е първо по рода си подобно съглашение, макар и все още предварително.

По-долу ви предлагаме анализ на потенциалната сделка, от базирания във Вашингтон, САЩ, Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 27 февруари 2025 г.

* * *

Въпрос 1: Какво е значението на сделката между САЩ и Украйна относно минералите?

Отговор: Двустранното споразумение съществено се различава от първоначалното споразумение за минерални ресурси, предложено от администрацията на Тръмп. Първоначалното споразумение предвиждаше Украйна да използва своите минерални ресурси, за да изплати на САЩ 500 млрд. щ.д. (935 млрд. лв.) за предоставена по-рано военна помощ.

Постигнатата рамка не отрежда на САЩ правата върху приходите от минерални ресурси в размер на 500 млрд. щ.д., нито включва гаранция за сигурност на Украйна. Споразумението по-скоро създава инвестиционен фонд за възстановяване със съвместно американско и украинско участие. Украйна ще влага в този фонд 50% от всички бъдещи приходи от всички държавни природни ресурси. Тук се включват минерални находища, нефт, природен газ и свързана инфраструктура. Но е важно да се отбележи, че не включва ресурси, които вече служат като източник на приходи за Украйна, като операциите на Naftogaz и Ukrnafta, най-големите нефтени и газови производители в Украйна. Това означава, че рентабилността на фонда е изцяло зависима от успеха на новите инвестиции в ресурсите на Украйна.

Внесените във фонда средства ще бъдат реинвестирани в проекти в Украйна за допълнително развитие на активи, включително минерални находища, нефт, природен газ, инфраструктура и пристанища. Тези проекти ще трябва да бъдат допълнително дефинирани в окончателното споразумение за фонда. Тези инвестиции от фонда имат за цел да стимулират допълнителен интерес от частния сектор за инвестиране в ресурсите на Украйна и да привлекат необходимия капитал за възстановяването на Украйна и развитието на ресурсите. Следователно реакцията на частния бизнес е от решаващо значение за успеха на фонда и ще определи стойността, която САЩ ще извлекат от него.

Целта на споразумението не е да гарантира сигурността на Украйна или да потвърди финансовата и военната подкрепа на САЩ в текущия конфликт с Русия. Идеята е, с общи инвестиции в ресурсите на Украйна, САЩ да продължат да участват в сигурността, стабилността и трайния мир, и по този начин да бъдат мотивирани да защитават и отстояват сигурността на Украйна. Очаква се президентът Зеленски да се срещне с президента Тръмп в Вашингтон на 28 февруари, за да подпишат споразумението.

Въпрос 2: Как двустранното споразумение ще повлияе на обезпечеността на САЩ с минерали?

Отговор: Добивът е дългосрочен процес, затова САЩ може да не получат ползи още 20 години. Украйна ще трябва да продължи геологическите дейности. От момента на установяване отнема средно 18 години за изграждане на мина, и струва между 500 млн. щ.д. (935 млн. лв.) и 1 млрд. щ.д. (1.8 млрд. лв.) за изграждането на мина и преработвателен завод.

Дори в дългосрочен план успехът на двустранното споразумение ще зависи от способността на Украйна да привлече частни инвестиции в своите минерални ресурси. Американското правителство не може да нарежда на частни компании да добиват в Украйна, както Китай и Русия правят това със своите държавни предприятия.

Докато междуправителствени споразумения могат да бъдат полезен пазарен сигнал за частния сектор и да стимулират инвестиции (които иначе може да не се осъществят), пречките пред инвестициите в Украйна поставят огромни предизвикателства, които двустранното споразумение едва ли ще преодолее с допълнителни финансови ресурси и мерки за сигурност. По-специално, липсата на надеждни данни за залежите, които да потвърдят потенциалната икономическа изгода, загубата на ключова инфраструктура и продължаващите рискове за сигурността в региона застрашават перспективата за дългосрочни инвестиции в минерали.

Първо, има много ограничени данни дали редките полезни изкопаеми на Украйна и други стратегически материали са икономически изгодни за добив. Според бившия генерален директор на Украинската служба по геология, съвременна оценка на залежите с редки полезни изкопаеми в Украйна липсва. Наличните карти е отпреди 30–60 години от времето на Съветския съюз, и разчита на стари методи за изследване. Фактори влияещи на рентабилността на находищата са дълбочина, качество на рудата, странични продукти и местоположение. Без потвърждение на тези данни, миннодобивните компании едва ли ще рискуват да инвестират стотици милиони долари в потенциално неизгодни находища.

Второ, войната е унищожила основна инфраструктура. Минното дело е една от най-енергоемките промишлености в света: съставлява около 38% от глобалното индустриално потребление на енергия и около 15% от общото потребление на електроенергия в световен мащаб. Между 2022 г. и 2023 г. почти половината от капацитета на Украйна за производство на енергия е окупиран от руски сили, унищожен или повреден, докато около половината от големите подстанции на страната бяха поразени от ракетни и дронови удари. В резултат на това Украйна разполага само с около една трета от енергийната си мощност. Така за започване проучване и добив на минерали ще са необходими сериозни инвестиции в инфраструктура за енергиетика.

И накрая, миннодобивните компании едва ли ще са склонни да инвестират дългосрочно в Украйна заради продължаващия риск за сигурността. Липсата на гаранции за сигурност в двустранното споразумение допълнително усложнява ситуацията. Една нова мина може да функционира над 50 години. Доверието в политическата и икономическа стабилност е критично важно предвид размера и дълготрайността на инвестицията.

Дори Тръмп, Путин и Зеленски да постигнат мирно споразумение, заплахата от нови конфликти и експроприация на земи ще остане, като се има предвид дългогодишния характер на конфликта. Войната между Русия и Украйна, най-смъртоносният конфликт в Европа след Втората световна война, започна преди 11 години. След Революцията на Майдана в Украйна, руски сили поеха контрола над Крим в началото на 2014 г. По-късно Русия се включи в конфликта в Донбас, което доведе до окупацията на части от Донецк и Луганск в източна Украйна от руски сили. Путин обяви, че е готов да започне преговори за споразумение за минерални находища не само в Русия, но и в територии окупирани от Русия.

Въпрос 3: Какво говори споразумението за подхода на Тръмп спрямо минералните запаси?

Отговор: Решителността на Тръмп да осигури минералните ресурси на Украйна е утвърдила критичните минерали като основен акцент във външната политика на администрацията. Тъй като администрацията на Тръмп подхожда към международната дипломация с транзакционен поглед, минералните ресурси със сигурност ще бъдат част от разговора. Администрацията се интересува от осигуряването на редки минерали, но споразуменията трябва да се сключват на база надеждни геоложки данни и с оглед нуждите на частния сектор.

Споразумението с Украйна може да бъде първото по рода си подобно съглашение, но вероятно няма да бъде последното за администрацията на Тръмп. Тръмп вече е проявил интерес към достъп до минерали в Гренландия, Канада и дори Русия. Правителството на САЩ има нужда от конкретни данни, които ще улеснят стратегическите инвестиции в страните-партньори. Този подход разчита на значителна подкрепа от частния сектор.

Въпрос 4: Какво ще значи това споразумение за отношенията САЩ-Украйна при управлението на Тръмп? А за бъдещето на Украйна и сигурността на НАТО?

Отговор: По време на предизборната кампания и през първите седмици в качеството си на президент, Тръмп заяви, че ще предприеме различен подход към конфликта Русия-Украйна в сравнение с администрацията на Байдън. Докато администрацията на Байдън изолираше Русия от международната сцена чрез засилване на санкциите, Тръмп отвори дипломатическите врати за Москва: с 90-минутен телефонен разговор броени седмици след началото на втория си мандат, преговори на високо ниво с представители на администрацията и планирана среща Тръмп-Путин в Саудитска Арабия в близко бъдеще. Освен това, докато Байдън приоритизираше въоръжаването и подпомагането на Украйна, Тръмп прие по-транзакционен подход и постави под въпрос ползата от финансиране военната помощ за Украйна.

Напрежението между Тръмп и Зеленски расте с нарастващия интерес на САЩ към редките минерали на Украйна. Но рентабилността на сделката тепърва ще се анализира. Тръмп изглежда обвинява Украйна за започването на войната с Русия и нарече Зеленски „диктатор без избори“. Междувременно американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви, че няма да изпрати войски в Украйна като част от гаранциите за сигурност.

При администрацията на Тръмп, Украйна, Европа и НАТО вероятно ще се изправят пред намаляване гаранциите за сигурност от страна на САЩ, ако в замяна не предложат стратегически ресурси или финансово обезщетение.

Въпрос 5: Как правителството на САЩ да насърчи частните инвестиции в Украйна?

Отговор: Макар ситуацията в Украйна сега да е нестабилна за големи вложения в природни ресурси, правителството на САЩ правилно се насочва към насърчаване инвестициите в държави богати на минерали. Има конкретни неща, които САЩ могат да направят.

Първо, да увеличат финансирането за геоложки проучвания в САЩ. Второ, да подкрепят стратегическото развитие на инфраструктурата в ключови държави. По света САЩ предлагат множество възможности за финансиране на международни инфраструктурни проекти, включително Development Finance Corporation и Power Africa. И трето, да стимулира западни компании в областта на минното дело. Успешната дипломация в областта на добива на минерали ще изисква арсенал от политически инструменти, данъчни облекчения, гаранции за заеми и механизми за подкрепа на цените. Така минералните проекти на САЩ ще бъдат по-конкурентоспособни срещу силно субсидираните китайски конкуренти.