На всеки 100 години Русия побеждава целия свят. Дали?!

Ясно е от кого македонските „историчари“ са заимствали подхода си към историческите факти: „Каждые 100 лет весь мир объединяется против русских для того, чтобы получить от них п**дюлей и успокоиться ещё на 100 лет.“ (На всеки 100 години целият свят се обединява против руснаците, за да получи от тях шамари и да се успокои за следващите 100 години. Бел.моя: съзнателно превеждам п**дюлей с по-цензурното „шамари“.)

Този исторически наратив се превърна в любима пропагандна сентенция в Русия, повтаряна в захлас и у нас.

А сега фактите.

1. Наполеонови войни – „весь мир объединяется против“… не, не против Русия, против Франция. Русия изпраща армии срещу френските в Италия, Австрия, Германия… и всеки път търпи поражения от Наполеон. Големият реванш е при нахлуването на Наполеон в Русия. Франция печели битките, но накрая губи заради авантюризъм и самозабравяне. „Великата армия“ няма ясна цел след превземането на Москва, няма план как ще бъде снабдявана и прибягва до катастрофално отстъпление в тежката руска зима. Загубите са чудовищни.

Но Наполеон още не е победен! Руско-пруското контранастъпление е спряно. Императорът успява да спечели две трудни победи над руско-пруските сили в битките при Лютцен (на 2 май) и Бауцен (на 20 – 21 май). Силните антифренски настроения в цяла Европа довеждат до образуването на Шестата антифренска коалиция, включваща Руската империя, Австрия, Прусия, Швеция, Великобритания, Испания, Португалия и някои от немските княжества. Тя печели решителното сражение при Лайпциг и Наполеон най-сетне е победен наистина. От над 300-хилядната армия само 127 хиляди са руски войски.

Та… „весь мир“ воюва като съюзник на Русия, не като враг!

2. Кримската война. „Весь мир“ не е срещу Русия, но две много силни европейски държави са. Знаем как приключва тази война и кой се съгласява на унизителен мир, нали?

3. Руско-японската война (8 февруари 1904 – 5 септември 1905 г.). Вместо „весь мир“, срещу могъщата Руска империя воюва многократно по-малката като население, ресурси и армия Япония, която само преди 3-4 десетилетия е излязла от феодализма и самоизолацията и е започнала да се модернизира. Резултат: унизително поражение за Русия.

4. Първа световна война. „Весь мир“ е разделен на два лагера, като Русия е в по-мощния – с повече ресурси, население и индустрия, включващ Англия, Франция, Япония, Италия, а от 1917 г. и САЩ. Резултат: Русия търпи серия тежки поражения, в нея избухва революция и после болшевишки преврат. Съветска (вече) Русия капитулира в Брест-Литовск на 3 март 1918 г. По условията на договора тя губи полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите югоизточно от Кавказ – Карс, Ардахан и Батуми. Загубени са общо площи от 1 милион км2, а заедно с тях около ⅓ от населението (над 60 милиона души), 80 – 90% от въгледобива, 73 – 80% от находищата на желязна руда, хиляди заводи и ⅓ от обработваемите земи.

Нейните съюзници обаче печелят войната и без нея. Страните от Четворния съюз (в него е и България) капитулират през септември-ноември същата година, което позволява на Русия да си върне част от загубеното през следващата 1919 г. „Весь мир“ отново не е „срещу Русия“, а я спасява.

5. Но Съветска (вече) Русия решава „да освободи Европа“ и през 1920 г. предприема масирано настъпление към Варшава. Току-що създадената полска армия в свободната едва от година Полша разгромява настъпващите. Резултат – унизителен мир за Москва.

6. Втора световна война. СССР е съюзник на Хитлер, поделя си с него Полша, окупира беззащитна Прибалтика и напада Финландия. На 22 юни съюзникът Хитлер напада съюзника си Сталин. „Весь мир“ обаче не е срещу Русия, а с нея срещу Германия.

Въпреки пропагандните тези след ВСВ, не е ясно как Великобритания и САЩ биха победили Германия, ако СССР беше капитулирал. Вероятно щеше да се стигне до „почетен мир“… или ВСВ да продължи още дълго и да се стигне до ядрени бомби в Европа, не само в Япония.

Но е ясно, че СССР нямаше как да победи, ако Великобритания бе сключила мир с Хитлер. Което би означавало свободен достъп на Хитлер до суровини от цял свят. И би пренасочило към Източния фронт огромните немски ресурси, отделени за „Войната в Атлантика“, войната в Африка, охрана на крайбрежието в Норвегия и Франция. Би спасило Германия от опустошителните бомбардировки през 1943-45 г. и би спестило хиляди самолети и десетки хиляди противосамолетни оръдия, заедно с техните екипажи, разчети, поддръжка, изразходвани боеприпаси, гориво и т.н. и пр. Но би увеличило сериозно германското военно производство – суровини би имало в изобилие, но не би имало разрушени от бомбите заводи и инфраструктура, както и много хиляди убити.

Ами ако САЩ бяха подтикнали Япония да нападне Русия, вместо да ѝ налагат петролно ембарго?! Което ембарго реално накара Япония да нападне САЩ и освободи съветските войски от Далечния Изток, за да бъдат прехвърлени за „Битката за Москва“? И в същото време го нямаше „ленд-лийза“, но САЩ и Великобритания си търгуваха свободно с Германия и Япония?

7. За „Студената война“ е ясно кой загуби, нали?

И така… През ВСВ „весь мир“ воюва, но не срещу Русия, а заедно с нея срещу Германия.

И какво се получава? През последните 230 години Русия печели срещу силен противник, когато има много силни съюзници. Сред тях неизменно е била Великобритания, а после и САЩ. Но губи, когато тези страни не са нейни съюзници. Дори от страни, които не са били в момента „световни сили“ като Русия – Япония, Полша…

Всъщност единствената за последните 230 години самостоятелна победа на Русия над относително силна държава се случва… през 1877-78 г. Руско-турската война, освободителна за нас. Доколко е силна по това време Османската империя си личи от прозвището, което „весь мир“ ѝ дава: Болният човек в Европа.

Иначе Русия има и самостоятелни победи. В колониалните войни в Кавказ, Средна Азия и Далечния Изток. Срещу разни племена и малки „емирства“.

Това са фактите. Хайде сега пак дружно да повторим:

„Каждые 100 лет весь мир объединяется против русских для того, чтобы получить от них п**дюлей и успокоиться ещё на 100 лет.“