Набира скорост референдум за забрана на джендър пропагандата в училищата

За две седмици Референдумът за забрана на джендър идеологията сред децата и учениците в образователната система е събрал около 36 000 подписа, като инициативата е общонационално, а не партийно усилие и всички партии, организации и граждани могат да се включат в събирането на подписи.

Това обявиха от Инициативния комитет на Референдума по време на първата си пресконференция, на 12 май 2023 г. в БТА.

Всеки може да подпише текста на Референдума в над 250 пункта на възлови места като метростанции, в структурите на БСП в цялата страна и в офис в София на бул. „Витоша“ 18, ет. 4, в сградата на Отечествения съюз. На Фейсбук страницата „Да защитим децата и семейството“ може да свалите бланката на Референдума.

Изложение на адв. Владимир Шейтанов, съпредседател на Инициативния комитет

За мен е чест да открием първата пресконференция на Инициативния комитет с една много актуална и важна международна тема: последното гласуване в ЕП на предложението на Съвета на ЕС във връзка с Истанбулската конвенция (ИК) от 10 май 2023 г. Тази тема вълнува от над девет години българската и европейската общественост. И касае един въпрос, който разделя Европа и света. Това е въпросът за злоупотребата с правото на защита от домашно насилие чрез вкарване на чуждо за това право, съдържание. Става въпрос, че правата на ЛГБТИ общността – колкото и да е малка тя – се смесват с правата на жените и с правата на хората, пострадали от домашно насилие. Това е категоричо неприемливо и недопустимо за голяма част от международната общност, независимо че картината в ЕС е обърната.

Много от вас може би си спомнят каква беше реакцията на Международния олимпийски комитет по повод приемането на мъже, които под формата на жени участват в олимпийски състезания за жени; каква беше реакцията на световните спортни агенции за участието на мъже в колоездачна обиколка от жени на един американски щат; и каква беше реакцията на арабските страни на световното първенство по футбол, когато отборът на Германия желаеше да направи на терена пропаганда на доминиращите настроения в своята родина. Така съотношението на силите в това отношение в ЕС е коренно противоположно.

В ЕС за наше съжаление от 20-30 години се насажда т.нар. джендър идеология. Тя е вече доста популярна дори сред българската общественост. И за съжаление, повечето европейски страни я припознават като своя социална политика. Това неминуемо се отразява на дебатите в ЕП и в Съвета на ЕС. Ние тук в България се придържаме към друга позиция, която е изразена многократно както от българската общественост (85% от българското общество по време на първия дебат за ИК подкрепи традиционните национални и православни ценности за родителство и възпитание на децата) и политици и общественици (като президентът Румен Радев и Българската православна църква).

Необвързващ акт

Инициативният комитет изразява дълбоко несъгласие с решението на ЕП от 10 май 2023 г. за присъединяване на ЕС към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като „Истанбулска конвенция“. Въпреки че актът на ЕП предвижда частично обвързване на страните-членки на ЕС към ИК, считаме, че той нарушава императивен принцип на Общностното право на ЕС, закрепено в чл. 4, ал. 2 на Договора за ЕС и Преамбюла на Хартата за основните права на ЕС, а именно: конституционната идентичност на страните-членки. Това не е обикновена норма, а принцип, който има доминираща сила над всички останали норми на европейското право.

За да се избегне нарушаването на принципа на споделената отговорност, т.е. разпределението между компетентността на ЕС и компетентността на държавите-членки, Съветът на ЕС предложи, а ЕС прие, че обвързващата сила на акта за присъединяване на ЕС към ИК се отнася единствено до въпроси от изключителната компетентност на ЕС. Абсолютно погрешно и необосновано е общественото мнение, доминиращо в България от няколко дни – че с този акт на ЕП България се задължава да изпълнява ИК. Това мнение не почива на правната същност на акта на ЕС и на неговото съдържание.

Поради това, че българското общество е много чувствително и дори травмирано по тази тема, то преувеличава заплахата от този акт на ЕП. Такава заплаха и де факто, и де юре, засега не съществува. Защото актът на ЕП касае само три сфери, в които се прилага компетентността на ЕС, а това са: сътрудничество по въпроси от наказателно-правен характер, предоставяне на убежище и забрана за връщане на мигранти. Извън тази тройна компетентност, страните-членки, които отказаха да приемат Истанбулската конвенция, не са задължени по този договор.

От обхвата на обвързваща регулация е изцяло изключена материята на семейните отношения. Българските медии, общественост и политици, включително евродепутати, трябва да знаят това. Но не съм сигурен, че българските евродепутати са наясно с този аспект. Не знам на какви познания се базира тяхното гласуване в ЕП. Само знам, че между тях няма нито един международен юрист.

ЕС ще настоява България да бъде обвързана с ИК единствено в гореизброените три области. Четвъртата област касае институциите и функционирането на ЕС, т.е. тя няма отношение към българския правен ред.

Правен нон-сенс

За нас актът на ЕП е правен нон-сенс. Защо? Частично присъединяване към международен договор – единствено в определени негови части (с обвързваща сила) и неприсъединяване към други негови части (които нямат обвързваща сила), е правен нон-сенс.

Защо един международен договор не може да се „парцелира“ и да бъде в сила само по отношение на някои членове? Договорното тяло на всеки един междуароден договор е единно, юридически неделимо взаимнообвързано цяло, и не може да се дели изкуствено на отделни части с различна материална правна сила. Едните – задължителни, другите – препоръчителни. Едните – от компетентността на Общностното право, другите – от компетентността на вътрешното право.

В ЕП са създали едно доста интересно правно създание! Всъщност то много ми прилича на политическата линия на разделяне на Европа на няколко скорости. Първата скорост ще прилага ИК, втората скорост ще я прилага ограничено. Това много бързо приближава ЕС към неговия разпад. Фактът, че Истанбулската конвенция продължава да носи този свой проблем, е в основата на фразата на ЕП, че актът от 10 май не освобождава шестте държави-членки от задължението им да се присъединят към Конвенцията. Такова задължение обаче не съществува. По дефиниция, международният договор е съгласуваната доброволна воля на страните-членки. Фразата: „актът на ЕП не освобождава останалите страни-членки от задължението им да се присъединят към Конвенцията, когато решат“ е именно признанието, че Истанбулската конвенция не е задължителна за шестте страни-членки.

Двойнствен характер

Също искам да ви напомня, че през последните години две държави направиха крачка назад и отстъпиха от Истанбулската конвенция. Полша през 2020 г. подаде нотификация, че ще се откаже от ИК. Турция през 2021 г. денонсира ИК с указ на президента Ердоган.

За нас в България е много интересен въпросът защо две държави решават да се оттеглят от тази конвенция. За България ИК остава неприложима и отношенията, които тя урежда, остават част от регулациите, предмет на националното право. Това е много важно. Призовавам медиите да разясняват тази картина на обществеността.

Огромното мнозинство на българското общество няма проблем с целите и принципите на ИК в частта ѝ за защитата от домашно насилие. То има проблем с двойнствения характер на ИК. Чрез нея се прави опит за въвеждане на правни понятия и инситуции, които не съществуват в българското право.

Зад легитимната цел за защита на жените от насилие се прикрепват необосновани претенции на ЛГБТИ лицата. Това стана световноизвестна тайна. Ние нямаме нищо против принципите и цели на ИК, когато тя защитава онези субекти, които са обявени в заглавието на тази конвенция. Но имаме много против, когато през други членове и през разяснителния доклад към ИК, към жените са присъединявани и хора с нестандартни сексуални поведение и ориентация. Тези хора са част от българската нация; те имат своето място сред нас, но не са признати като малцинствена група. Така техните права не могат да се защитават на база малцинствени права.

ЛГБТИ %?

Искам да обърна внимание и върху още един факт. В ЕС се твърди, че една трета от жените били жертва на насилие. Дали една трета от жените в тази зала са били жертва на насилие? В моя род няма такива жертви. На каква статистика и фактология почива твърдението, че жените в България трябва да бъдат предмет на особена грижа от насилие, включително домашно? На статистиката на НПО „Анимус“? Извинявайте, но откога НПО „Анимус“ е държавна институция и статистиката на „Анимус“ е фактическа основа за приемане на правни актове в България? Също „Анимус“ не обхваща територията на цялата страна.

Над 85% от българското население решително отхвърли опитите за дискриминация на огромното мнозинство от тези 10-12% ЛГБТИ общност. При това 10-12% е раздута цифра. Според наша анкета, не повече от 7-8% от българите се идентифицират като хора с ЛГБТИ насоченост.

За разлика от българското общество, една пета от състава на ЕП се идентифицира като ЛГБТИ. Една пета може би има основание да се защитава по такъв начин. Но тук в тази зала, където няма нито една жена жертва на (домашно) насилие, какъв е смисълът да ги защитаваме от (домашно) насилие?

Да, никой не отрича обективността на това явление. Само че по българските пътища загиват много повече хора. От криминални деяния също загиват много повече хора. Темата за насилието в обществото е много широка. И когато се постави въпросът за насилието, то не може да се разглежда само срещу един контингент от българското общество. Само жените ли са подложени на насилие? А пенсионерите? А децата? А съпрузите? Кой в България не е жертва на икономическо насилие сега с тази инфлация? Ще имаме ли конвенция за защита на българското население, в частта му на потребители на топлинна енергия например? Смешни работи стават пред очите на удивения цивилизован свят!

В разрез с Договора за ЕС

Със свое решение 13/27.07.2018 г. по конституционно дело 3/2018 г. Конституционният съд на Република България – в чиято изключителна компетентност е защитата на върховенството на Конституцията – се произнесе относно несъответствието на ИК на основния закон. Конституцията не допуска ратификацията на международни договори, които ѝ противоречат. Нашата Конституция прдвижда такива противоречия да бъдат установявани и изчиствани преди обвързването на България с международен договор.

От датата на влизане на сила на ИК през 2014 г., шест държави отказват да се обвържат с нея: България, Чехия, Унгария, Словакия, Литва и Латвия.

ЕС няма правомощия да наложи на тези шест държави ИК в тяхното вътрешно право, защото семейните отношения са изключителна компетентност на националната държава. И заради това, актът на ЕП изключва всички правоотношения с изключение на гореизброените три, от действието на ИК.

С настоящото си решение обаче ЕП разделя страните-членки на две групи в зависимост дали желаят или не да се обвържат с ИК. Тази двойнственост издава сериозни проблеми в правния механизъм на ЕС. Дори частичното прилагане на ИК в шестте страни представлява недопустима и противоправна намеса в тяхното право.

ИК като правен регулатор не отговаря на българските културни, духовни и законодателни особености и традиции. В този смисъл актът на ЕП нарушава националната идентичност на държавите-членки. А това е основният принцип на чл. 4, ал. 2 от Договор за ЕС, според който ЕС дължи „зачитане многообразието на културите и традициите на европейските народи, както и на националната идентичност на държавите-членки и организацията на техните публични власти на национално, регионално и местно равнище“.
Нарушавайки конституционната идентичност на страните-членки, този частичен акт на ЕП подкопава основния принцип на Общностното право – утвърждаване на демокрацията и върховенството на Конституцията.

Изложение на Ирена Анастасова, съпредседател на Инициативния комитет и депутат от БСП

Като човек, който е посветил живота си на децата и образованието, и като майка и баба, ще ви кажа как се почувствах след гласуването в ЕП. Озадачена съм от гласуването на българските евродепутати. И понеже ние обикновено не се месим в работата на други политически сили, ще кажа, че съм огорчена от гласуването на представителите на БСП е европарламента. Двама от тях – Станишев и Йончева – са гласували „за“, а останалите са предпочели да се скрият и да не гласуват.

Давам си сметка, че човек преценява според собствената си съвест, но все пак, за мен, тези хора загърбиха мнението на 85% от българите. Да не говорим, че загърбиха позицията на партията, която ги е изпратила в ЕП. И бих ги запитала така: „Въпреки вашата позиция – която сте изразили чрез гласуване или негласуване – как бихте се чувствали, вашето дете един ден се върне от училище и ви донесе ей такова помагало?“ Това е брошура за сексуално здраве за лесбийки и бисексуални жени, която се раздава в български училища. Към мен се обърнаха родители, които сигнализираха за това. Те също са сигнализирали МОН. Това се случва в Частна професионална гимназия за дигитални умения „СофтУни Светлина“. Издател на книгата е НПО „Билитис“.

Но частните училища функционират по Закона за училищното и предучилишното образование. Задълженията на техните педагогически колективи са същите като в държавните училища. Законът, който регламентира дейностите в системата на образованието в България, не дели училищата на частни, държавни и общински.

Което идва да покаже, че в законодателната рамка в България има празноти. Тези празноти се запълват понякога с наредби – например Наредба 15. Тя обаче също има пропуски, защото на този сигнал до МОН, министерството отговаря, че решението да се допуснат ли такива помагала в училище, е единствено на директора.

Затова провеждаме този референдум. Защото ако референдумът е успешен, ще има задължително основание да бъдат вписани такива законови разпоредби в съответните закони, които категорично да забраняват брошури като тази.

Ние ще продължим работата си по референдума и аз силно се надявам, че консервативното по своята същност българско общество ще осъзнае опасността, за която ние алармираме чрез този референдум. И ще осъзнае, че тезата „това на мен никога няма да ми се случи“ е пагубна. Защото българските родители с доверие оставят децата си по цял ден в детските градини и училищата. Образователната система и тези, които са призвани да бранят законодателството и да съхраняват децата, трябва да се отнасят със съответната отговорност към това изключително тяхно задължение. Защото родителите наистина им гласуват доверие. В същото време, родителите имат откъслечна представа какво се случва по цял ден в училище. Затова е много опасно, когато такива НПО-та влизат в българското училище – тъй като то изначално е надарено с доверието на родителите.

За да не стане както е казал Шопейнхауер – че цялата истина минава през три етапа: в първия етап истината е смятана за абсурд (много български семейства мислят, че на тях това никога няма да им се случи), във втория етап истината е спирана насила (затова много разчитаме на вас, медиите), и в третия етап истината е приемана за очевидност. Не ми се ще да доживеем етапа, в който ще кажем, че очевидната истина е – както каза големият Антон Дончев – че „душите на децата са объркани“. Това беше по повод анкета сред деца от трети клас в 700 училища, с въпрос: вие какво сте – момче, момиче или нещо друго. Дончев казва тогава: душите на децата са като крилата на пеперуди; ако хванете крилата, те вече не са каквото са били, а по вашите пръсти остава само мръсотия; затова не пипайте крилата на пеперудите.

Въпрос от Новетика: Кои политически партии и как прокарват джендър идеологията в България?

Адв. Владимир Шейтанов: През 2019-2020 г., когато българските родители бяха излезли на улицата против Закона за социалните услуги, тогавашното правителство на ГЕРБ с министър Деница Сачева все пак наложи този закон. В него са дадени 29 закона, по линия на които ще се прокарва такова съдържание. Основата на този закон беше, как ще върви финансирането на тази дейност. В България, слава Богу, нямаме закон за разпространяване на джендър идеологията. Затова законодателството ни се атакува поотделно, по отделни законодателни актове; те се променят постепенно, с намерение след известно време и под действие на активна пропаганда, общественото мнение на свикне. И заради това е възприета тази тактика. Атакуват се 29 закона вместо един.

Кои политически сили са електоралната база на джендър идеологията у нас? Това е вече национална тайна, те сами се обявиха. Създадоха група на депутатите, които подкрепиха тази идеология. Разбира се, камуфлирана под други термини и думи. Те говорят за група на българските депутати, които ще защитават правата на децата. Аз питам, по какъв начин ги защитават? Тази група всъщност е доста разнородна, включва 70-80 депутати. Създадена е от „Национална мрежа за децата“ – НПО, което върви като флагман на НПО-тата в тази сфера; те са най-активни. Създадоха тази група чрез различни анкети. Между другото, не знам доколко депутатите са запознати с целите на събирането на тази информация. Всеки нормален българин ще се подпише под анкета с въпрос: подкрепяте ли защитата правата на децата? Само че когато се разгърне първата страница, там излиза истината – излизат анкетите в българските училища, дали детето има майка и баща, или родител 1 и родител 2; анкети за сексуална самоидентификация на 12-годишни деца. Тогава излиза истината, а не когато се подписваш под анонимна анкета, дали подкрепяш собственото си дете!

Политическите сили, които подкрепят тази идеология и са политическият флагман, пробиващ през Народното събрание, са „Продължаваме промяната“ (ПП), ГЕРБ и „Да, България“. Конкретните имена ще видите в заседанията на НС за обсъждане закона за закрила от домашното насилие.

Въпрос от Новетика: Докъде е стигнало овладяването на България от това ново явление?

Васил Точков, член на Иницитивния комитет: От около 10 години забелязваме пряко влияние в българските училища. Тъй като тази тенденция навлиза по прикрит начин, тя не е санкционирана от закона, т.е. законодателят не го взема предвид. И тъй като това влияние е факт, то следва да бъде законово регламентирано. За жалост, нашите народни представители не вземат отношение. Оттам идва и нашата инициатива за референдум, и народът да каже да или не. По наша неофициална информация, от години в МОН се разпореждат пет-шест НПО-та, които определят държавната политика в областта на образованието. Това е недопустимо. Ето още един повод да се иска регламентация за тези обществени отношения.