Докъде ще стигне разединението в САЩ?

В последните дни въпросът до какво може да доведе разединението между лагерите в подкрепа на Тръмп и Байдън придоби изключителна злободневност и вече отеква навсякъде. Превърна се в най-обсъждания проблем, защото се отнася до бъдещето не само на Западната цивилизация, но и на света като цяло. (1)

На Изток, путинистите злорадстват, това било видимата проява на упадъка на американската империя.

Ислямистите и левичарите са в еуфория, вярват че идва техният час. В самата Америка цари пълен хаос в оценките, какво собствено става в страната. Обясненията варират от интриги и провокации, конспиративни теории, коронавирус, екология, расово неравенство, либерализъм, тръмпизъм, анархизъм, троцкизъм и какво ли не още…

За сетен път се доказва, не само наличието на дълбоко разделение в американското общество, но също и идейната нищета на повечето американски независими анализатори. (2)

Това обяснява неспособността им да отделят причината от следствията, защото гореизброените проблеми са в огромната си част следствие от една причина.

Тази причина се корени в продължаващото вече две-три десетилетия усилие за разрушаване (деконструкция) на „буржоазната държава и морал“. С други думи, в развитието на неомарксистката тоталитарна революция в САЩ.

Каква е ситуацията от тази гледна точка? Има ли риск от избухване на гражданска война?

Риск от гражданска война?

И понеже става въпрос за война, тук е съвсем уместно да направим следната военностратегическата аналогия.

• Двата лагера в тази потенциална война. Единият можем да наречем условно „републиканци“/“тръмписти“ или „дясноконсервативни“, а другите по-скоро „леви“/“левичари“, отколкото „демократи“.

Демократическата партия понастоящем е заложник на крайно лявото си крило, както и на левичарите, гравитиращи около него, и представлява един политически труп, временно зомбиран за нуждите на неомарксизма.

• Привърженици. Естествено, става въпрос за активните привърженици, които са готови да излязат на улицата и да отстояват възгледите си по мирен или друг начин. В това отношение, по численост между двата лагери има известен паритет на силите.
• Контролът на тези сили, един основен военностратегически параметър. При левичарите неомарксисти е налична много добра организационна структура, пуснала метастази на всички нива в обществото, медиите и администрацията.

Чрез нея те „спечелиха“ изборите. Благодарение на нея нанесоха и втория си перфектен удар, като не подсилиха охраната на Капитолия и провокираха безредици от страна на неуправляемата тълпа от недоволни хора.

Междувременно на всички левичарски щурмоваци от Антифа и BLM беше разпоредено да си стоят в къщи. А пък сред привържениците на Тръмп бяха пуснати емисари, които да насъскват тълпата. Това показа един голям проблем при дясноконсервативните сили: слаба организация, стихийни действия и като резултат – лесна податливост на провокации и манипулации.

Все едно, че тръмпистите инкасираха в течение на два месеца два тежки нокдауна. Естествено, това не решава борбата, но поражда въпроси. А вече се подготвя и трети удар, този път срещу „ненавистния“ Тръмп, който трябва да бъде неутрализиран, хвърлен в „гроба на паметта“ и забравен, като така бъде обезглавена опозицията.

Ако тръмпистите, т.е. дясноконсервативните сили в САЩ, не направят важни изводи и не се постараят да вникнат в същността на лявата марксистка стратегия и тактика за овладяване на властта, битката на този етап може да бъде загубена.

• Идеологически оръжия. Тук положението е доста парадоксално. В тази борба дясноконсервативните сили използват преди всичко истината, науката и постановките на християнския/общочовешки морал.

Неомарксистите прилагат най-често заблудата, манипулацията, ненаучни теории (като тази за джендъра) и дори античовешки морал (например пост- и трансхуманизма). В този аспект би трябвало да се очаква тръмпистите да привлекат по-лесно колебаещата се част от обществото. Това обаче е валидно, само ако тези индивиди не са били предварително индоктринирани от левичарите. В този случай истината и науката са безсилни. Тези души са изгубени.

• Ресурсите – друг важен проблем. Неомарксистите разполагат с неограничено финансиране от страна на глобалните корпорации (т. нар. „дяволски съюз“: взаимно изгоден и временен съюз между глобални капиталисти и неомарксисти), на които от своя страна осигуряват пазари за трилиони долари по зелени и климатични сделки. За сметка на това, тръмпистите разчитат на ограничено финансиране. Транснационалните компании не ги харесват и дори вече са им врагове.
• Съюзници. Неомарксистите разчитат на огромна поддръжка от медиите, Холивуд и социалните мрежи: първите са в ръцете на левичарите от 10-15 години, а последните са собственост на глобалните корпорации.

Важни съюзници са федералните и половината от щатските администраци, включително ФБР и тайните служби. Армията би трябвало да е неутрална, но и в нея има вече левичарски импланти, а освен това не бива да се забравя, че действащият президент е главнокомандващ.

С други думи, неомарксистите ще действат от страна на легитимната власт, което им дава огромни предимства при масови безредици: които те биха могли да предизвикат, ако счетат за изгодно!

• Човешки резерви. Неомарксистите черпят повече резерви в сравнение с дясноконсервативните сили, благодарение на потоци индоктринирани млади хора излизащи от училищата, колежите и университетите, които от години са в левичарски ръце.

Смята се, че съотношението на привържениците, във възрастта до 29 г., е 2:1 в полза на неомарксистите. Трябва дебело да се подчертае, че главната битка в тази гражданска война (студена или гореща) ще бъде войната за децата и младежите. Който я спечели, печели и войната!

• Лидери. Тук положението е изключително неблагоприятно за дясноконсервативните сили. Те имат само един изявен лидер, с качества на истински народен водач: Доналд Тръмп. Но около него не се виждат значими фигури.

Кой има надмощие?

Докато при неомарксистите е налице стратегически мозъчен тръст, включващ преди всичко професори от хуманитарните катедри в университетите по двете „леви“ крайбрежия. Те не само индоктринират студентите си в новата тоталитарна идеология, но постоянно кроят, обсъждат и споделят стратегически планове, относно пътищата за завземане на властта и осъществяване на утопията, съгласно теоретичните разработки на учителите културни марксисти от Франкфуртската школа. Разработват също и новите теории на неомарксизма, дават също насоки към изявените активисти от различните течения и групировки, относно практически действия на терен.

При това разпределение на силите, не е трудно да се предвиди стратегията и тактиката на страните.

Ясно е, че неомарксистите ще бъдат активната страна в тази засега студена гражданска война (3), поне в близкото бъдеще. Те ще определят времето и мястото на „сраженията“, понеже разполагат с повече средства и съюзници и по-добро управление. Видя се, че те перфектно контролират щурмовите си отряди: преди всичко BLM и Антифа.

Дясноконсервативните сили, ще трябва на този етап да преминат в защита. Дали тя ще бъде активна или глуха, дали ще се използват контраудари, това ще покаже бъдещето.

Неомарксистите нямат интерес от гореща гражданска война в настоящия момент, когато са завзели легитимната власт. Тя сега не им е нужна. Те щяха (може би) да я разпалят, ако бяха изгубили изборите.

По-логично е сега да действат чрез единични, добре обмислени и обществено ефектни удари с „огневата поддръжка“ на медиите, Холивуд и социалните мрежи. Най-вероятно ще се прилага старата флотска тактика „целият огън по вражеския флагман“ (в случая Доналд Тръмп), като след потопяване на флагмана огънят се прехвърля върху заместника.

Разбира се, във всеки момент потенциална гражданска война може да премине в гореща фаза, или чрез провокация на неомарксистите, или с необмислени действия на тръмпистите.

За тях може би най-добрата тактика е активната защита с контраудари и неподдаване на провокации. Някои горещи глави смятат, че милионите оръжия в ръцете на дясноконсервативните сили могат да бъдат фактор в един горещ военен конфликт, обаче в тази ситуация това ще бъде пагубно: танковете и самолетите на националната гвардия при всички положения са по-силни.

Важното е да се удържат две години до новите избори за Камарата на представителите и една трета от Сената, защото се смята, че демократите (всъщност неомарксистите) ще се компрометират с икономическите си действия (огромно харчене, нанасяне удар на заетостта, марксистки принципи в икономическите отношения), с политическите (даване гражданство на милиони незаконни имигранти, включително престъпници, насаждане на джендър идеологията, повсеместни квоти за малцинствата, стигматизиране на бялата раса), както и с проблемите по сигурността (намаляване финансирането на щатската, окръжната и градската полиция, там където управляват неомарксистите).

***

(1) Oт времето на Римската империя светът не е виждал такава технологична, военна, икономическа и културна мощ. САЩ държат първенство във всички теоретични и приложни науки, в технологиите, във военното дело, в космическите изследвания; имат най-развитата инфраструктура на света; представляват най-голямата световна аграрна сила. Те са културен център на света: там се издават половината от книгите и се регистрират близо половината от патентите; там се намират най-големите библиотеки, най-големите музеи и най-големите театри; американските университети държат първенството във всички класации, в Америка са родени и/или работят една трета от всички нобелисти в света, същевременно са родени или работили близо половината от нобеловите лауреати в естествените науки.

Американската попкултура владее света. САЩ притежават най-важното геостратегическо положение на планетата: между двата най-важни световни океани и чрез Аляска до третия, така че имат директен достъп до 3 от 4-те световни океана и може да ги контролират, флотът им в еквивалентно отношение е близо два пъти по-мощен от всички останали морски сили взети заедно. Те са най-силната военна машина в света, с военен бюджет: за 2020 г. 740 милиарда щатски долара (1193 милиарда лева), близо 40% от световния.

САЩ имат достатъчна сдържаща ядрена мощ за всички останали ядрени сили и са единствената, която може да нанесе непреодолим първи ядрен удар. Това е най-мощната икономика в света (за 2019 г. GDP на САЩ е почти колкото сумата от трите следващи: Китай, Япония и Германия).

САЩ са световен жандарм, лидер на Свободния свят и защитник на Великата европейска и световна цивилизация. Рухването на САЩ, би бил краят на Западната цивилизация и на света, такъв какъвто го познаваме.

(2) Това е обяснимо. Практическата страна на марксизма: комунистическата тоталитарна система, е дълбоко непозната сред американските интелектуалци, немалка част от тях с леви, дори левичарски нагласи от времето на Студената война. За повечето от тях, СССР и страните от Лагера бяха някакви екзотични диктатури, не много по-различни от латиноамериканските. Борбата на ФБР срещу комунистите и съветските шпиони беше до голяма степен засекретена (програмата „Венона“).

По-късно прокомунистическите кръгове развиха легендата за „мракобесните репресии на макартизма“. Разбира се, по онова време имаше и немалко специалисти по комунизма, включително и бежанци от комунистическите страни. След 1989 г. обаче, нещата се промениха и понастоящем на практика такива почти няма. Всички поуки са отдавна забравени, най-вече с усилията на левичари историци.

(3) Състоянието на гражданска война започна, в студената си фаза, още от инагурацията на президента Тръмп. Тя и досега си остава в тази фаза.

(4) Големи тревоги предизвиква и самата церемония по инагурация на новия президент на 20 Януари 2021 г. Нагнетяването на напрежение достигна пиково ниво. Хилари Клинтън призова привържениците на Тръмп да бъдат репресирани.

Тези дни стана известно и скандално изказване на новопредложената ръководителка на много важния отдел за граждански права към министерството на правосъдието, Кристен Кларк, в смисъл, че чернокожите са по-висши физически и ментално от белите.

Самата церемония ще бъде много пищна. Обаче този път няма да присъстват хилядите обикновени американци, които идват от цялата страна. Кметът на Вашингтон, както и губернаторите на щатите Вирджиния и Мериленд (в непосредствена близост до столицата), се обърнаха към американците, с призив да не присъстват на инагурацията, а да участват виртуално.

Тържеството ще се осигурява от 20 000 национални гвардейци, ФБР, службите и т. н. Обявено бе, че Доналд Тръмп няма да участва в инагурацията, а по това време ще говори във Флорида на голям митинг пред привърженици, където ще обяви кандидатирането си за президент през 2024 г.

Възможно е това да намали напрежението във Вашингтон и да отклони привържениците на Тръмп към Флорида, вместо към Вашингтон. Въпреки всичко не е изключено да станат инциденти в щатските столици, защото там се очакват протести. Би могло да се предполага, че неомарксистите ще държат под контрол BLM и Антифа, за да не се стигне да големи сблъсъци. На този ден това не е изгодно за тях.