Радев и ПП са един отбор с една цел

Седмица след поредните предсрочни избори вероятността да се състави правителство е почти нулева. И ако някой си мисли, че политическите сили не могат да се разберат поради ценностни различия, здраво е нагазил в тресавището на заблудата.

„Не можем да партнираме поради ценностни различия!“ Тази мантра се припява най-вече от ППДБ. Само че за какви ценности говорим? Как изглежда например ценността „истина“ в устата на лъжец, на човек, който влезе във властта с лъжа ненаказана и до днес? Как изглежда „почтеността“, изречена от човек, който е съден за кражба на интелектуална собственост? Как изглежда „лоялността“, представена от хора, предали тези, които им отвориха вратата на политиката? Как изглежда „честността“ за хора, които са финансирани от компания със съмнителен бизнес, изгонена от територията на САЩ? Как да се разбира „двойният стандарт“, който „добрите сили“ прилагат при оценката кой е корумпиран и кой не? Може да се изреждат много примери за обърканата и обърната с главата надолу морална парадигма на тези хора, нарекли сами себе си „добри сили“, но и тези примери са достатъчни.

Истината е толкова ясна и видима, че чак боли. И тя е, че „добрите сили“ играят в отбора на президента Радев и ще блокират каквито и да е процеси на задвижване на държавата и решаване на проблемите на хората до тогава, докато не се сбъдне докрай мечтата на „един президент“.

Преди две и повече години „Новетика“ предупреди, че издигнатият юмрук на президента е сигналът за поход срещу демократичната ни държава, срещу младата ни и все още крехка демокрация; че Радев не се е появил от нищото, че има проект „Радев“, чиято крайна цел е обръщането на България в посока изток.

Пътят към реализирането на тази крайна цел минава през „смяна на политическия елит“, утвърждаване позициите на генерал Радев не просто като президент, а като единствен управляващ, минава през компрометиране на парламентарната система, блокиране на институциите и държавата, изпадане в състояние на хаос и безизходица. И тогава някак си от само себе си идва желанието у хората сами да поискат да дойде силната ръка, юмрукът, който да удари по масата и да се чуе: „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“. И вече се чуват такива идеи все по-силно и все по-ясно. Но за съжаление това не е ехо на Ботевите думи, а видимостта на една ужасяваща амбиция, използвана за реализирането на още по-ужасяващ план.

„Проектът Радев“ е на път да се реализира напълно. Още един-два безплодни избора и държавата съвсем ще се разпадне, а партиите ще станат напълно излишни. И ако някой си мисли, че ПП са се еманципирали от президента, че квалификацията „шарлатани“, която им даде той, е израз на проглеждане от негова страна, горко се лъже.

И президентът Радев, и ПП играят в един отбор и имат една цел. Играта на враждуващи е за глупаци. Целта им става все по ясна и видима – прекрояване на политическата система, дисквалифициране на политическите партии, установяване на президентска република по подобие на Русия и Беларус, смяна на курса от Европа към Евразия.

Доказателства??? Нека само погледнем родството на тези „сили на доброто“ с комунистическата номенклатура и ДС, да разчетем в чия полза беше въвеждането на посредници за газа, да видим кои са донорите им и изводът се налага от само себе си – Радев и ПП са в един юмрук с една цел – президентска република, еднолична власт и „кръгом-обратно“ към Русия.

Възраждане е страничен, но силен лост към преориентиране на страната ни в посока – изток. Но поне са ясни и открити.

Интересна е ролята на ДБ. Привидно са демократи и евроатлантици. Едва ли са влизали в първоначалния замисъл на проекта за преориентиране на България, но с прилепването си към ПП се явяват нещо като допълнителен бонус, а може да се окажат и косвена жертва.

Тъжното е, че ако има жертва и то не косвена, а прицелена, то това ще бъде България и нейното бъдеще.

Другото са приказки за наивници.