Пътешественик

Какво ли е да пътешестваш като вятъра?
Да погалиш всяко кътче в земното кълбо?
Със леден дъх да замразиш Антарктика
или горещо да целунеш африканско зарево.

Да разлюлееш кестените във Париж,
и оттам към изгрева в Япония да полетиш,
да се плъзнеш плавно по Великата стена
и топлите вълни на Карибите да завъртиш.

Да разклатиш джунглите на Амазонка,
или да се превърнеш в атлантическия ураган,
после нежно да докоснеш пирамидите
или да навееш спомени за маите в Юкатан.

Да се спуснеш по Ангелския водопад във Венецуела,
после из отломките на Царевец да повървиш,
да се вихриш сред жарката пустош на Австралия,
и оттам в сибирската тайга да похвърчиш.

Да се спуснеш на Големия каньон във дълбините,
да зазвъниш по струните на укулеле във Хавай,
да се издигнеш на Хималаите във висините.
и да разпениш синевата на океанския безкрай.

Пътешества вятърът – и аз със него,
разказва ми безброй истории за чудни светове,
понасям се и аз – безплътна като ехо,
летя, докато не останат непознати брегове.