Първите политики на Байдън и тяхното значение

От встъпването в длъжност на 20 януари 2021 г., новият президент на САЩ, Джо Байдън, издаде рекордните 42 изпълнителни заповеди, меморандуми и прокламации.

С толкова еднолични действия в такъв кратък срок, представителят на Демократическата партия вече си спечели критики, че трудно може да изиграе обещаната от него роля на „търсещ консенсус“.

Неслучайно повечето американци смятат, че САЩ са станали по-разделени след изборния ден, и по-малко от 20% вярват, че Байдън ще съумее да обедини нацията. Това сочи допитване на агенция Rasmussen Reports от 26 януари 2021 г.

Неучудващо, рейтингът на новия президент вече спадна с 2%.

Коронавирусът

На 22 януари 2021 г. Байдън призна, че администрацията не може да повлияе на ситуацията с коронавируса.

„Няма какво да направим, за да променим траекторията на пандемията през следващите няколко месеца.“

Горното изявление новият президент направи, след като издаде заповед за задължително носене на маски и спазване на дистанция в държавните институции.

Байдън също подписа меморандум, с който направи задължително носенето на маски на летища, пътнически самолети, влакове, фериботи, автобуси и други транспортни средства.

Заповедта също налага пристигащите от чужбина да представят отрицателен тест за COVID-19 преди влизане в САЩ или да се подложат на карантина след пристигане на територията на страната.

Демократът създаде нов пост в Белия дом: координатор по въпросите на борбата с коронавируса, и на него назначи Джеф Зинтс. По времето на Тръмп, тази роля игра вицепрезидентът Майк Пенс.

Междувременно, пандемията продължава да бушува из САЩ.

На 30 януари 2021 г., щатът Калифорния, който прилага най-стриктен локдаун от 3 декември 2020 г. насам, отчете 40 000 жертви на COVID-19.

Същия ден, в щатите Мериленд и Аризона бяха открити случаи на новите, по-заразни разновидности на коронавируса.

Случаите на COVID-19 надминаха 27 милиона, а смъртните случаи са над 450 000.

Забрана за пристигащи от Европа, Бразилия, Южна Африка, свободен достъп от страни с терористи

На 25 януари 2021 г. администрацията на Байдън наложи ограничения за чужденци, пристигащи от Бразилия, Южна Африка и по-голямата част от Европа. Причината са новите разновидности на коронавируса, за които се знае, че са по-смъртоносни.

Това на практика блокира всички пътувания от тези дестинации до САЩ и постави силен натиск върху и без това изпадналите в криза авиокомпании.

В същото време, Байдън отмени наложената през 2017 г. от Тръмп забрана за влизане в САЩ на имигранти от няколко държави, с цел ограничаване вноса на тероризъм.

Тези държави са: Иран, Либия, Сирия, Йемен, Сомалия, Венецуела, Северна Корея, Нигерия, Мианмар, Еритрея, Судан, Танзания и Киргизтан.

Парижкото климатично споразумение

На 20 януари 2021 г. Байдън подписа изпълнителна заповед за повторно присъединяване на САЩ към Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2015 г.

52% американците смятат, че решението на Байдън ще означава изгубени работни места и по-високи сметки, според проучване на Rasmussen Reports от 25 януари 2021 г.

Емисиите на въглероден двуокис спаднаха с 12% за периода 2005-2018 г., т.е. и при управлението на Тръмп. Барак Обама пое ангажимент да намали емисиите на въглероден двуокис с 22% – 26% до 2025 г. А Байдън иска нулеви емисии до 2050 г.

„Байдън иска да увеличи този процент, т.е. да навреди още повече на икономиката на САЩ и на американците“, писа на 14 ноември 2020 г. по този повод във Facebook журналистът Огнян Дъскарев.

„Китайците също се радват на Байдън, защото ще получат още улеснения. След Парижкия климатичен договор те построиха не по-малко от 300 ТЕЦ-а в Китай и по света!“, писа още Дъскарев.

В същото време липсват убедителни научни доказателства, че климатичните промени се дължат на емисиите на парникови газове.

Обратно в Световната здравна организация (СЗО)

Байдън върна САЩ в Световната здравна организация (СЗО), членство в която Тръмп обяви през юли 2020 г., че оттегля. Причината: пристрастно отношение на СЗО към Китай и неуспех в справяне с коронавируса.

Дотогава САЩ бяха най-големият донор на СЗО, с 450 милиона щатски долара (731 милиона лева) годишна вноска. Докато Китай плаща само 40 милиона долара (65 милиона лева) годишно.

В отсъствието на Съединените щати от световния здравен форум, Германия заяви 200 милиона евро (391 милиона лева) допълнително финансиране, с което достигна принос от общо 500 милиона евро (977 милиона лева) и стана главен донор на СЗО.

Като начало, САЩ ще трябва да платят просрочените близо 100 милиона щатски долара (162 милиона лева).

Забрана на депортации

Департаментът за вътрешната сигурност на САЩ (DHS) обяви, че спира за 100 дена депортирането на някои чужденци, с цел осигури честно и ефективно прилагане на имиграционната политика.

Според бившия временен директор на DHS, Чад Улф, това решение не само застрашава сигурността на страната, но също оказва допълнителен натиск върху здравната система в условията на пандемията от коронавируса.

Според експерти, забраната на депортацията ще даде възможност на хиляди престъпници и незаконни имигранти да извършват престъпления на територията на САЩ и да разпространяват коронавируса.

На 23 януари 2021 г. главният прокурор на щата Тексас, Кен Пакстън, заведе съдебен иск срещу администрацията на Байдън по обвинение в незаконност на издадената заповед.

Близкият изток

Администрацията на новия американски президент обяви на 22 януари 2021 г., че ще преразгледа решението на Тръмп да обяви йеменската групировка хути за терористи.

Държавният департамент вярва, че ислямският клан, още известен с името Ансарала, „носи значителна отговорност за хуманитарната катастрофа и несигурност в Йемен“, но иска да се увери, че САЩ „не пречи на предоставянето на хуманитарна помощ“.

САЩ планират да разхлабят и санкциите срещу Иран.

На 27 януари 2021 г. пък щатската администрация съобщи, че спира продажбата на оръжия на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Има опасения, че двете държави ще използват американските оръжия да продължат войната в Йемен.

Критици предупреждават, че това решение може да неутрализира постигнатия от предишния президент исторически мир между Израел и ОАЕ.

Аборти

Байдън отмени политиката на предшественика си Тръмп, която забраняваше с пари на американските данъкоплатци да се финансират организации, които рекламират или извършват аборти в други държави.

Администрацията на Байдън-Харис също заяви подкрепа на абортите.

Транссексуални в армията

Байдън отмени изпълнителната заповед на Тръмп, която забраняваше транссексуални да служат в армията с пол, различен от рождения. Причината за тази забрана бяха разходите за данъкоплатците, които трябваше да поемат от своя джоб операции за смяна на пола.

По този повод, вестник Washington Post нарече Байдън „най-про-джендър настроения американски президент в историята“.

Пограничната стена с Мексико

Още с встъпването си в длъжност, Байдън спря изграждането на пограничната стена със съседско Мексико. Новият държавен глава също нареди проверка на законността на финансирането и изпълнението на строителния проект.

Спирането на строежа ще доведе до загубата на 5000 работни места и милиарди долари разходи, по думите на бившия директор на Бюро на митниците и гранична защита на САЩ.

Целта на стената е да пресече незаконната имиграция и трафик на хора в САЩ.

Енергийни проекти

Байдън спря изграждането на петролопровода Keystone XL, който трябваше да пренася канадски суров нефт до САЩ. Това ще доведе до съкращаването на над 1000 работни места в следващите седмици (някои оценяват, че уволнените ще достигнат 10 000 души) и похвали от екологични активисти.

Байдън също замрази за 60 дена издаването на разрешителни за добиване на нефт и природен газ, и за използване на държавни земи и водни басейни.

Мярката срещна незабавен отпор от петролната индустрия, тъй като ще донесе огромни загуби – не само за самите производители, но и за държавата. През 2020 г. добивната индустрия от държавни земи е донесла приход в размер на 11.7 милиарда щатски долара (18.8 милиарда лева).

Според критици, ограничаването експлоатацията на земя и вода се равнява на политика тип „внасяйте още нефт“, тъй като с постепенното възстановяване на икономиката търсенето на енергийни ресурси ще се засили.

Равенство за всички

Байдън подписа изпълнителна заповед за постигане „равенство за всички“. Заповедта натоварва федералното правителство със задачата да намери начини за оценка на равенството по отношение на раса, етнос, религия, приход, полова принадлежност, сексуална ориентация и инвалидност.

Байдън също отмени подписана през септември 2020 г. изпълнителна заповед на Тръмп. С тази заповед тогава Тръмп забрани на федералните агенции, техните изпълнители и подизипълнители да прокарват сред служителите си „разколнически и вредни идеологии на полова и расова основа“. Тези идеологии са известни с термина „критическата расова теория“.

Включване на незаконни имигранти в населението

През първия ден след встъпването в длъжност, Байдън отмени още една изпълнителна заповед на своя предшвественик. И по този начин включи в населението на САЩ имигрантите без законен статут.

От броя на населението във всеки щат зависи колко представители ще бъдат излъчени в Конгреса: щати с по-голямо население получават повече представители и съответно повече власт.

Щати, които се очаква да изгубят места в Камарата на представителите, след добавянето на незаконни имигранти към бройката на населението, са Алабама, Арканзас, Джорджия, Айдахо, Индиана, Айова, Кентъки, Луизиана, Мисисипи, Мисури, Северна Каролина, Оклахома, Южна Каролина, Тенеси, Юта и Западна Вирджиния.

Сред щатите, които ще се облагодетелстват от заповедта на Байдън, е например Калифорния, дългогодишна твърдина на Демократическата партия, чийто сенатор до неотдавна беше вицепрезидентът Камала Харис.

По-висока заплата за федералните служители

Във втория ден от своя мандат, новият американски президент нареди проучване за увеличаване на минималната заплата за федералните служители от 7.25 щатски долара (12 лева) на 15 щатски долара (24 лева) на час. Всеки щат има право да плаща повече от минималната ставка, и повечето го правят. Федерални служители са работещите в различните държавни институции и пощенските служби. Целта на Байдън е да въведе мярката в рамките на първите 100 дена от управлението си.

Цена на инсулина

Сред първите действия на Байдън бе да замрази за 60 дена заповед на Тръмп целяща намаляване цените на инсулина и епинефрина. По време на Тръмп, цените на лекарствата отбелязаха спад за първи път от 50 години насам.