Путин обяви война на Запада

Днес Русия призна официално самообявилите се „републики“ на територията на суверенна Украйна, сключи с тях договори за „дружба и сътрудничество“ и съответно въведе на територията им войски (наречени „мироопазващи сили“).

Това представлява фактически обявяване на война, не само на Украйна, но и на Запада, в лицето на НАТО и ЕС.

Сега топката изцяло е в тяхното поле. Начинът по който ще реагират, ще определи бъдещето не само на Европа, но и на самата Европейска цивилизация, а оттам и на Света.

На някои наблюдатели ситуацията напомняла инцидентът в Сараево, 1914 г.

Струва ни се обаче, че тя напомня по-точно ситуацията, предхождаща непосредствено Мюнхенската конференция, 29-30 септември 1938 г.

Въпреки, че историята никога не се дублира буквално, тя често циклично се повтаря, но на друго, различно ниво.

В случая, приликите са повече от очевидни. В Мюнхен, Великобритания и Франция се надяваха да избегнат войната, като направят отстъпки на Хитлер. Накрая получиха войната.

Пред Запада сега стои подобна дилема: нов Мюнхен или нова война?

Има опасност да получат и двете.

Защо?

След като превесът на силите, в икономически и военен аспект (в конвенционален план) е на страната на Запада, с потресаващо предимство? Руският БВП представлява около 4% от този на НАТО, а военният бюджет – около 6%! Освен това Западът разполага с най-страшното оръжие, срещу което Русия е беззащитна – икономическото (санкционното) оръжие. Оръжието, което за 3-4 години унищожи СССР, заедно с огромните му армии, танкове и оръдия.

Защо тогава Путин играе така дръзко и нагло със Запада?

Отговорът е съвсем прост.

Западът е разединен. Няма такава единна воля, каквато демонстрираше навремето екипът на президента Рейгън, нашият Освободител.

За президента Байдън тази роля е непосилна. Той още на първата им среща, явно беше определен от Путин, като „слабак“. Всъщност, не Путин е силният, а Байдън е слабият фактор в личностното противоборство. Байдън не е в състояние да удари с юмрук на масата, за да дисциплинира съюзниците, както правеше това президентът Тръмп. Нещо по-лошо, в западния блок има пукнатини, които Путин успешно разширява.

Той очаква да се случи нещо като нов Мюнхен: хилави частични санкции (вече се чуват такива идеи) и продължаване на преговорите. И двете ще легитимират неговата плячка и ще му развържат ръцете за нови придобивки – наред е т.нар. „приднестровска република“. В такъв случай пълномащабна война би била напълно възможна.

Защото западните политици така и не разбраха мисленето на Путин и кръга около него. Те уважават единствено и само СИЛАТА. Всяка отстъпка само ги убеждава във вътрешната слабост на „гнилия“ Запад. Западняците, в техните очи, са едни негодни за противодействие сибарити, лениви, изнежени и страхливи, които справедливо ще получат участта на Сибарис, за да възтържествува правдата на „Руския свят“.

Всъщност, Путин ще използва слабите звена в ЕС и НАТО, за да отслаби единодействието им и да наложи своята воля. Засега успява. Ще следим развитието.

Така или иначе, за съжаление, България също се оказва едно от слабите звена в НАТО.

За разлика от световните, българските медии проявиха необикновена индиферентност. Тук няма нищо за чудене, медиите в България са собственост най-вече на Внуците и Близките роднини на АБпФК.

Напротив, от тези медии се води открито проруска пропаганда. Особено злостна такава пропаганда се води ежедневно от БНР в предаването на Петър Волгин. Пригласят им стотиците русофилски електронни сайтове.

Очаква се руската пета колона в България рязко да се активизира. Вече има такива индикации.

Вчера вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова, спешно излезе с публично обяснение, че България няма нищо общо с доставки на оръжие за Украйна. При това, забележете, без да бъде официално запитана от никого, само въз основа на някакви публикации в руски вестници.

В същия угоднически смисъл се изказа и министърът на отбраната, Стефан Янев. Внушението беше съвсем ясно: ние нямаме нищо общо с Украйна, не искаме Русия да ни подозира в някакво сътрудничество.

Увеличава се натискът и от страна на Русия. Тези дни се очаква в София да пристигне заместникът на руския патриарх със специална мисия. Под предлог за дарение за позлатяване куполите на катедралата „Александър Невски“, се търси геополитическа подкрепа за кроежите на Руската православна църква да низвергне Вселенската патриаршия и да осъществява политиката на Путин с други средства.

Повечето политици изказаха несъгласието си за акта на Русия със стандартни изрази, без да споменат извършителя. Президентът Радев също излезе с общи приказки по темата, като успя изобщо да не назове Русия, като агресор.

Говори се също за предложение от страна на парламентарната група на ГЕРБ, за декларация от Народното събрание, дори имаше изказвания от различните групи. Дали ще има декларация, не е ясно. Но дори и да има, тя ще бъде беззъба и изпълнена с общи, нищо незначещи думи. Това стана ясно от изказванията на различните парламентарни групи.

Очаквано, представителите на Четворната коалиция се измъкнаха с обтекаеми и безсмислени фрази, за нарушаване на международното право и продължаване на дипломацията, естествено без никакво конкретно осъждане на Русия. Съвсем обяснимо е, та всички лидери на коалицията са или Внуци на АБпФК, или техни Близки роднини, което може да се каже и за част от членския им състав.

Забележително беше мнението на ДПС. За пръв път, те не взеха отношение по важен международен проблем, отнасящ се пряко и до България. От известно време се наблюдава плъзгане на тази партия към проруски и антибългарски позиции (конкретно по македонския въпрос).

От Възраждане отказаха всякакъв коментар. Единствено от парламентарната група на ГЕРБ осъдиха конкретно Русия.

Чу се мнението и на редица политици, журналисти и анализатори. Повечето осъдиха поведението на Русия, като например Иво Инджев, докато Димитър Луджев застана на явно проруски позиции и за отстъпки към Русия. А може би това си е в реда на нещата. Зависимостите на Луджев са известни. А иначе, това му изказване хвърля сянка върху коректността на всичко, излязло досега изпод перото му.

Реакциите в България са очаквани, поне от страна на управляващите. Те винаги са се представяли на думи, като лоялни членове на НАТО, но в действителност винаги са зачитали интересите на Русия.

Напълно по байтошовски рефлекс, от Четворната коалиция са се снишили, за да премине (?) бурята и не дават особен признак за живот във външнополитическото пространство.

Боже, пази България!